О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 20.12.2018 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
20.12. Година две хиляди и осемнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 3262 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, гр. София против М.Р.Н.. На ответника е изпратен препис от исковата молба
с приложенията към нея, като по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен
представител – адв.Б.К..
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, да се приложи изисканото ч.гр.д.№959/2018 г. по описа
на Старозагорския районен съд. По направеното в исковата молба искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе след уточняване
на въпросите към вещото лице от ищеца.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства
по делото заверени ксерокопия на Допълнително споразумение по програма
„Заедно" към договор за мобилни услуги № ********* от 22.11.2008г.;
Допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни
услуги № ********* от 17.09.2009г.; Допълнително споразумение по програма
„Заедно" към договор за мобилни услуги № ********* от 17.07.2010г.;
Договор за лизинг от 17.07.2010г.; запис на заповед издаден
на 17.07.2010г., общи условия на договор за лизинг, Допълнително
споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги
№ ********* от 22.05.2012г.; Допълнително споразумение по програма
„Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
16.08.2014г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 22.01.2016г.; Договор за
лизинг от 22.01.2016г.; запис на заповед от 22.01.2016г., приложение –ценова
листа от 22.01.2016г., декларация-съгласие от 22.01.2016г., Сертификат
за пакетни услуги Combo + №
********* от 22.01.2016г.; Договор за мобилни услуги № ********* от
27.01.2016г.; Договор за лизинг от 27.01.2016г.; запис на заповед
от 27.01.2016г., декларация- съгласие от 27.01.2016г., Фактура №
**********/01.02.2016г.; Фактура № **********/01.03.2016г.; Фактура №
**********/01.04.2016г.; Фактура № **********/01.05,2016г.; Фактура №
**********/01.05.2016г.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№959/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
УКАЗВА на ищеца да уточни
въпросите си към вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която иска да
бъде назначена по делото.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 23.01.2019 г. от 10,10 ч., за която дата да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото,
както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против М.Р.Н.. Ищецът
твърди в исковата си молба, че между „Теленор България" ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) и ответника М.Р.Н. били сключени
следните договори за предоставяне на услуги:1.Допълнително споразумение по
програма „Заедно" към договор за мобилни услуги № ********* от
22.11.2008г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер **********, ползван от ответника,
съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, влизал в сила нов абонаментен план; 2.Допълнително споразумение по програма „Заедно" към
договор за мобилни услуги № ********* от 17.09.2009г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влизал в
сила нов абонаментен план, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен
апарат Alcatel
S210; 3.Допълнително споразумение по програма „Заедно"
към договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 17.07.2010г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влизал в
сила нов абонаментен план, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен
апарат Nokia 5530.
Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 336,72 лв. с вкл.
ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 14,64 лв. с вкл. ДДС (12,20 лв. без ДДС)
всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно със сметките за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; 4. Допълнително споразумение по програма „Заедно" към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 22.05.2012г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен
номер ********** влизал в сила нов абонаментен план; 5.Допълнително
споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги
№ ********* от 16.08.2014г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер
********** влизал в
сила нов абонаментен план, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен
апарат Globul М100;
6.Договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 22.01.2016г. Съгласно
Договора на клиента били предоставени мобилен телефонен номер
********** и мобилно
устройство Tablet
Lenovo Tab 2
А7-30 7 inch. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ бил 151,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят
се задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
6,59 лв. с вкл. ДДС (5,49 лв. без ДДС) всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера; 7.Сертификат за пакетни услуги Combo + № ********* от 22.01.2016г. Съгласно
Сертификата мобилни номера ********** и
********** се
включвали в пакет, спрямо който се прилагали търговски отстъпки; 8.Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 27.01.2016г. Съгласно Договора на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно
устройство Lenovo
А6000
Black. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 275,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят
се задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
11,99 лв. с вкл. ДДС (9,99 лв. без ДДС) всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните фактури
спрямо ползваните от М.Р.Н. мобилни номера и мобилни устройства на лизинг се
прилагали следните условия: -За мобилен номер ********** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 22.01.2016г. и
Сертификат за пакетни услуги Combo +
№ ********* от 22.01.2016г.;-За мобилен номер ********** -
условията, договорени в Сертификат за пакетни услуги Combo + № ********* от 22.01.2016г.; -За
мобилен номер ********** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 27.01.2016г.; -За таблет
Lenovo Tab 2 А7-30 7 inch - условията, договорени в Договор за
лизинг от 22.01.2016г.; -За мобилно устройство Lenovo А6000 Black - условията, договорени в Договор за
лизинг от 27.01.2016г. Твърди, че ответникът не е
изпълнил точно свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени
в периода м. февруари 2016г. - м. май 2016г. Във всяка от фактурите били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените
договори, сключени между него и клиента. Фактура № **********/01.02.2016г. била
издадена за отчетния период 01.01.2016 - 31.01.2016 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер
********** - месечни
и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети, лизингови вноски) 18,74 лв.,
които, след приспадане на пакетни отстъпки 1,42 лв. и отстъпки 0,42 лв., били в
краен размер на 16,90 лв. без ДДС - 20,28 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, била 20,28 лв., като след
приспадане на 7,20 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период, претендираната сума по фактурата е 13,08 лв.
Фактура
№ **********/01.03.2016г. била
издадена за отчетния период 01.02.2016 - 29.02.2016 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер
********** - месечни
и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети, лизингови вноски) 19,24 лв., както
и потребени услуги (разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги) 0,99
лв., които след приспадане на пакетни отстъпки 1,42 лв. и отстъпки 0,42 лв.,
били в краен размер на 18,39 лв. без ДДС - 22,07 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, била 22,07 лв. Фактура №
**********/01.04.2016г. била
издадена за отчетния период 01.03.2016 - 31.03.2016 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса (-4,43) лв., лизингова вноска за таблет Lenovo Tab 2 А7-30 7 inch 5,49 лв.,
които, след приспадане на отстъпки (-0,44) лв., били в краен размер на 1,50 лв.
без ДДС - 1,80 лв.
с вкл. ДДС; За
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса (-4,14) лв., лизингова
вноска за мобилно устройство Lenovo А6000
Black 9,99 лв.,
както и потребени услуги 0,06 лв. (разговори към „Грижа за клиента" 0,06
лв.), които били в краен размер на 5,91 лв. без ДДС - 7,10 лв. с вкл. ДДС;
Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се формирала
в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно
броя дни, през които клиентът ползвал услугите на оператора и таксата за
предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния
период. Отрицателната стойност на отстъпките във фактурата се формирала в
резултат на приспадане между отстъпката за посочения отчетен период, съобразно
броя дни, през които клиентът ползвал услугите на оператора, и
отстъпката за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора
за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, била
8,90
лв.,
като след приспадане на 0,03 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период, претендираната сума по фактурата била 8,87 лв.
След
предсрочното прекратяване на договорните правоотношения между „Теленор
България" ЕАД и М.Р.Н. по негова вина, поради изпадането му в забава, на
потребителя била издадена фактура № **********/01.05.2016г., която
включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги чрез номер ********** в общ размер на
317,12
лв. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени в т. 3.3 от
Сертификат за пакетни услуги Combo +
№ ********* от 22.01.2016г. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължал неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок -
22.01.2018 г. Общата сума, начислена във фактурата, била 317,12 лв.
След
предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България" ЕАД и М.Р.Н.
по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена и
фактура
№ **********/01.05.2016г., която
включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на
договори за мобилни услуги чрез номера **********, ********** в общ размер на
542,81 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни
устройства Lenovo А6000 Black, таблет Lenovo Tab 2 А7- 30 7 inch в общ размер
на 390,18 лв. с вкл. ДДС. Условията за възникването на задължението за
неустойка и определянето на размера му за номер ********** били уредени в т. 11
от Договор за мобилни услуги № ********* от 27.01.2016г., а за номер **********
- в т. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Combo + № ********* от 22.01.2016г. Съгласно
цитираните клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно (за
номер ********** - преди 27.01.2018 г., за номер ********** - преди 22.01.2018
г.) прекратяване на договорите за мобилните номера, по вина на потребителя,
последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни такси, поотделно за всеки номер, от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му. В
съответствие с двете клаузи неустойките за номерата били определени в следните
размери: за номер ********** - 263,08 лв., за номер
********** - 279,73 лв. Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.
12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Предсрочно
изискуемият остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство Lenovo А6000 Black бил в размер на
251,79
лв. с вкл. ДДС, равняващ
се на двадесет и една неначислени лизингови вноски, а за таблет Lenovo Tab 2 А7-30 7 inch е в размер
на 138,39 лв. с
вкл.
ДДС, равняващ се на
двадесет и една неначислени вноски. Общата сума, начислена във фактурата била
932,99
лв. Изискуемостта на
вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите настъпвала
петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор
България" ЕАД било депозирано Заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд -
Стара Загора, въз основа на което било образувано частно гражданско дело №
959/2018 г. пред 2 състав и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
наличието на вземането му по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № 959/2018 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, 2 състав, против длъжника - ответник М.Р.Н. с ЕГН **********,
както следва: 1294,13 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура № **********/01.02.2016г., фактура № **********/01.03.2016г., фактура №
**********/01.04.2016г., фактура № **********/01.05.2016г. и фактура №
**********/01.05.2016г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането; ведно с присъдените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 385,88 лв., от които 25,88 лв., внесена държавна
такса, и 360 лв. изцяло изплатен адвокатски хонорар. Моли на основание чл. 78
от Гражданския процесуален кодекс, да осъди ответника да му заплати всички
направени от ищеца разноски в настоящото производство. По делото
е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която твърди, че ответникът не е изпълнил
точно свои парични задължения, начислени му в 5 броя фактури (фактура №
**********/01.02.2016г., фактура № **********/01.03.2016г., фактура №
**********/01.04.2016г., фактура № **********/01.05.2016г. и фактура №
**********/01.05.2016г.), издадени в периода м. февруари 2016г. - м. май 2016г.
Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента. В
съответствие с Общите условия на „Теленор България" ЕАД за взаимоотношенията
с потребителите на електронни съобщителни услуги, които представлявали
неразделна част от сключените между страните, потребителят се задължавал да
заплаща стойността на месечния абонамент, а операторът се задължавал да
осигурява достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор. Сочи,
че съгласно чл. 23 б. б) абонаментната такса се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. При ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се
издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора бивал уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура, в конкретния случай изрично било
указано, че фактурите се издават на 1 -во число всеки месец. Счита, че
неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. Изискуемостта на вземанията на „Теленор
България" ЕАД по всяка от изброените в исковата молба фактури настъпвала
петнадесет дни след издаването й - изискуемостта на задълженията по първата
фактура настъпила на 16.02.2016 г., по втората фактура на 16.03.2016 г., по
третата фактура на 16.04.2016 г., като тези дати били изрично указани на
фактурите. Съгласно чл. 196, б. в) от Общите условия на
„Теленор България" ЕАД операторът имал право едностранно да прекрати
индивидуален срочен договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми
след изтичане на срока за плащането им. Сочи, че с изтичането на
петнадесетдневен срок от издаването на
фактура № **********/01.02.2016г., фактура № **********/01.03.2016г. и фактура
№ **********/01.04.2016г. и липсата на изпълнение на начислените в тях парични
задължения за заплащане на месечни и еднократни такси и потребени услуги,
ответникът изпаднал в забава по отношение на оператора. Виновното неизпълнение
в срок на ликвидни и изискуеми договорни задължения, начислени в три
последователно издадени фактури представлявало основание за едностранното
предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги от
страна на оператора. За момент на прекратяването се считала
датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез
мобилни номера **********, ********** и ********** (т.нар. двустранно спиране
на номера), която в случая на М.Н. била 21.03.2016 г.
От тази
дата спирали да се начисляват месечни абонаментни такси и започвал да тече
периодът до края на договора, за който се изчислявала дължимата в резултат на
прекратяването неустойка, като при изчисляването й се взимала предвид
стандартната месечна абонаментна такса без ДДС. След предсрочното прекратяване
на договорните правоовношения между „Теленор България" ЕАД и М.Р.Н. по
негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена
фактура
№ **********/01.05.2016г., която
включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги чрез номер ********** в общ размер на
317,12
лв. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени в т. 3.3 от
Сертификат за пакетни услуги Combo +
№ ********* от 22.01.2016г. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължал неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок -
22.01.2018 г. Сочи, че при определяне размера на неустоечното вземане се
използвали две единици, а именно периодът от време от датата на двустранно
спиране до първоначално предвидения срок на приложимия договор/допълнително
споразумение/сертификат и уговорената за съответния номер месечна абонаментна
такса без ДДС. Доколкото от датата на двустранно спиране - 21.03.2016
г. до края на
първоначално предвидения срок на приложимия сертификат - 22.01.2018 г. бил
изминал период от 672 дни, или 22,4 месеца, а стандартният
месечен абонамент за номер ********** бил в
размер на 14,158 лв. без ДДС (16,99 лв. с вкл. ДДС), то на абоната
следвало да се начисли неустойка за номер **********- в размер на
произведението на двете стойности, а именно 317,12 лв. След предсрочното
прекратяване на договорите между „Теленор България" ЕАД и М.Р.Н. по негова
вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена и фактура № **********/01.05.2016г., която
включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на
договори за мобилни услуги чрез номера **********, ********** в общ размер на
542,81 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни
устройства Lenovo А6000 Black, таблет Lenovo Tab 2 А7-30 7 inch в общ размер
на 390,18 лв. с вкл. ДДС. Условията за възникването на задължението за
неустойка и определянето на размера му за номер ********** били уредени в т. 11
от Договор за мобилни услуги № ********* от 27.01.2016г., а за номер **********
- в т. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Combo + № ********* от 22.01.2016г. Съгласно
цитираните клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно (за
номер ********** - преди 27.01.2018 г., за номер ********** - преди 22.01.2018
г.) прекратяване на договорите за мобилните номера, по вина на потребителя, последният
дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни такси, поотделно за всеки номер, от прекратяването на договора до
края на първоначално предвидения срок на действието му. Доколкото от датата на
двустранно спиране - 21.03.2016 г. до края на
първоначално предвидения срок на приложимия сертификат - 22.01.2018
г.
бил изминал период от 672 дни, или 22,4 месеца, а стандартният
месечен абонамент за номер ********** бил в
размер на 12,49 лв. без ДДС (14,99 лв. с вкл. ДДС), то на абоната
следвало да се начисли неустойка за номер ********** - в размер на
произведението на двете стойности, а именно 279,73 лв. По отношение на номер **********
стандартния месечен абонамент, уговорен в т. 5 от Договор за мобилни услуги №
********* от 27.01.2016г. бил в размер на 11,658 лв.
без ДДС
(13,99 лв. с вкл. ДДС), а периодът от прекратяване на договора (21.03.2016 г.)
до края на първоначално предвидения му срок на 27.01.2018 г. се равнявал на 677
дни, или 22,566 месеца, предвид което неустойката за номер **********
била определена в размер на 263,08 лв. В съответствие с
изложеното сборът от дължимите неустойки за номера ********** и ********** бил
в размер на 542,81 лв., видно от приложения
препис от фактура № **********/01.05.2016г.
Обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в
чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. Предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски за мобилно
устройство Lenovo А6000 Black бил в размер на
251,79
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
двадесет и една неначислени лизингови вноски, всяка в размер на 11,99 лв.
съгласно Договор за лизинг от 27.01.2016г. За таблет Lenovo Tab 2 А7-30 7 inch предсрочно
изискуемият бил в размер на 138,39 лв. с вкл. ДДС, равняващ
се на двадесет и една неначислени вноски, всяка в размер на 6,59 лв., съгласно
Договор за лизинг от 22.01.2016г. С оглед изложеното следвало да се приеме, че
общият размер на неизпълненото задължение на М.Н. по Договор за мобилни услуги № *********
от 22.01.2016г. по
отношение на номер **********, е
274,91
лв.,
от които (-4,82) лв. - главница, равняваща се на стойността на месечните
абонаментни такси и 279,73 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното
прекратяване на споразумението по вина на ответника. Счита, че предвид
наличието на месечна такса с отрицателна стойност, която не би могла да е
предмет на претенцията следвало да се приеме, че с тази стойност са намалени
задълженията за неустойка по договора, т. е. претендираната сума по Договор за
мобилни услуги № ********* от 22.01.2016г. била 274,91 лв. -представляващи остатък от
претендираната неустойка за номер **********. Общият
размер на неизпълненото задължение на М.Н. по Допълнително споразумение №
********* от 16.08.2014г. по отношение на номер ********** бил
352,27
лв., от които 35,15 лв. -
главница, равняваща се на стойността на месечните и еднократни такси и
потребени услуги и 317,12 лв. - неустойка, дължима, поради предсрочното
прекратяване на споразумението по вина на ответника. Общият размер на
неизпълненото задължение по Договор за мобилни услуги №
********* от 27.01.2016г. по
отношение на номер **********, бил
258,19
лв.,
от които (-4,89) лв. - главница, равняваща се на стойността на месечните и
еднократни такси и потребени услуги и 263,08 лв. - неустойка, дължима поради
предсрочното прекратяване на споразумението по вина на ответника. Счита, че
предвид наличието на месечна такса с отрицателна стойност, която не би могла да
е предмет на претенцията, следвало да се приеме, че с тази стойност са
намалени задълженията за неустойка по договора, т. е. претендираната сума по Договор за
мобилни услуги № ********* от 27.01.2016г. била 258,19 лв.-представляващи
остатък от претендираната неустойка за номер **********.
Общият
размер на неизпълненото задължение по Договор за лизинг от 22.01.2016г. бил
144,98 лв.,
представляващи двадесет и две лизингови вноски за
мобилно устроойство Tablet
Lenovo Tab 2
А7-30 7 inch. Общият размер на неизпълненото
задължение по Договор за лизинг от 27.01.2016г. бил
263,78 лв.,
представляващи двадесет и две лизингови вноски за
мобилно устройство Lenovo
А6000
Black. Твърди, че общата дължима сума в размер на
1294,13
лв.
била формирана като сбор от сумите, дължими по петте гореописани
правоотношения. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
наличието на вземането му в общ размер на 1294,13 лв. по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 959/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора против длъжника -
ответник М.Р.Н. с ЕГН **********, както следва: 274,91 лв., дължими по Договор
за мобилни услуги № ********* от 22.01.2016г. по отношение на номер **********,
представляващи остатък от неустойката, дължима поради предсрочното прекратяване
на договора по вина на ответника.; 352,27 лв., дължими по Допълнително
споразумение № ********* от 16.08.2014г. по отношение на номер **********, от
които 35,15 лв. - главница, равняваща се на стойността на месечните и
еднократни такси и потребени услуги и 317,12 лв. - неустойка, дължима поради
предсрочното прекратяване на споразумението по вина на ответника.; 258,19 лв.,
дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 27.01.2016г. по отношение
на номер **********, представляващи остатък от неустойката, дължима поради
предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника.; 144,98 лв.,
дължими по Договор за лизинг от 22.01.2016г., представляващи двадесет и две
лизингови вноски за мобилно устроойство Tablet Lenovo Tab 2 А7-30 7 inch.; 263,78
лв., дължими по Договор за лизинг от 27.01.2016г., представляващи двадесет и
две лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo А6000 Black, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. По делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му особен представител – адв.Б.К., в който счита, че предявените от
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД установителни искове, се явяват неоснователни и недоказани. В исковата
молба се твърдяло, че ответникът не е изпълнил точно свои парични задължения,
начислени му в 5 фактури, издадени в периода м.февруари 201бг. - м.май 2016г.,
в които били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договори
сключени между него и клиента, както следва: Фактура № **********/01.02.2016г, съгласно исковата молба била издадена за отчетен период
01.01.2016г. - 31.01.2016г. и включвала задължения за мобилен номер ********** за месечни
и еднократни такси(абонаменти, доп.пакети, лизингови вноски), в краен размер
общо от 20,28 лв. с вкл.ДДС, от които се претендира сумата от 13.08 лв. В
приложената към исковата молба фактура с този номер, обаче, не бил посочен
мобилен номер, за който същата се отнася, нито договор, по силата на който
фактурата е издадена. В исковата молба се твърдяло, че към периода на издаване
на процесната фактура за мобилен номер ********** се
прилагали условията, договорени в сертификат за пакетни услуги Combo + № *********/22.01.2016г. В посочения сертификат
потребителят бил идентифициран с име "Н.Р.Н.", което се различавало
от името на ответника, поради което счита за недоказано твърдението на ищеца,
че именно ответникът е задълженото лице в качеството му на потребител по
горепосочения сертификат. В т.1.1. на сертификата било посочено, че
мобилен/фиксиран номер +359********* ще бъде ползван с абонаментен план G
United 16.99 в пакет Combo + с мобилен/фиксиран номер +359********* с абонаментен план
Internet 3500, като за
горепосочените номера се прилагала отстъпка от стандартния месечен абонаментен
план съгласно съответната програма в размер на 10 % от месечния абонамент,
считано от датата на подписване на сертификата, а именно: 22.01.2016г. В
горепосочената фактура били начислени следните такси: месечни и еднократни
такси (абонамент, доп.пакети, лизингови вноски) -18.74 лв.; пакетни отстъпки
-1.42 лв.; отстъпки - 0.42 лв.; данъчна основа -16.90 лв. ДДС (20 %) - 3.38 лв.
Сума с ДДС-20.28 лв. Счита, че е налице несъответствие между уговорения в цитирания
сертификат абонаментен план и приложимата към него отстъпка
в размер на 10 % и начисленото във фактура № **********/01.02.2016г.
задължение. Предвид гореизложеното претенцията на ищеца по фактура №
**********/01.02.2016г. в размер на 13.08 лв. - главница, равняваща се на
стойността на месечните и еднократни такси и потребени услуги по допълнително
споразумение № ********** от 16.08.2014г. се явявала недоказана както по
основание, така и по размер. Фактура №
**********/01.03.2016г. съгласно
исковата молба била издадена за отчетен период 01.02.2016г. 29.02.2016г. и
включвала задължения за мобилен номер ********** за месечни
и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети, лизингови вноски), както и
потребени услуги (разговори, данни съобщения и други таксувани услуги), в краен
размер общо на 22.07 лв. с вкл.ДДС, от които се претендирала сумата от 22.07 лв. Във
фактурата по т.2 по-горе също не бил посочен мобилен номер, за който същата се
отнася, нито договор, по силата на който фактурата е издадена. Към начислените
услуги във фактурата по т.2 се отнасяло всичко изложено по- горе относно сертификат
за пакетни услуги Combo + №
*********/22.01.2016г. (с потребител "Н.Р.Н.") и приложимите условия
на мобилния оператор за фактурата по т.1 по-горе. Конкретните суми, начислени
във фактурата по т.2, били, както следва: разговори, данни, съобщения и други
таксувани услуги - 0.99 лв.; месечни и еднократни такси (абонамент, доп.пакети,
лизингови вноски - 19.24 лв.; пакетни отстъпки -1.42 лв.; отстъпки - 0.42 лв.;
данъчна основа -18.39 лв. -ДДС (20 %) - 3,68 лв.; Сума с ДДС-22,07 лв. Счита,
че е налице несъответствие между уговорения в цитирания сертификат
абонаментен план и приложимата към него отстъпка в размер на 10 % и начисленото
във фактура № **********/01.03.2016г. задължение. Във фактурата липсвали данни
и за какъв вид точно услуги (разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги) извън фиксирания абонаментен план е начислена сумата от 0.99 лв. и кога
са осъществени тези услуги. Предвид гореизложеното претенцията на ищеца по
фактура № **********/01.03.2016г. в размер на 22.07 лв. - главница, равняваща
се на стойността на месечните и еднократни такси и потребени услуги по допълнително
споразумение № ********** от 16.08.2014г., се явявала недоказана както по
основание, така и по размер. Фактура №
**********/01.04.2016г. съгласно
исковата молба била издадена за отчетен период 01.03.2016г. 31.03.2016г. и
включвала следните задължения в размер общо на 8.87 лв. с ДДС, разбивки за които са дадени на стр.2 от фактурата,
както следва: за мобилен номер ********** съгласно стр.2 от фактурата - такса по абонаментен план
Интернет 3500 - минус 4.43 лв., 3-та лизингова вноска, която ищецът твърдял, че
е за таблет Lenovo Tab 2 А7-30 7
inch -
6.59 лв. с вкл. ДДС, начислени отстъпки в размер на 0,44 лв. които били
добавени със знак + в крайната сума от 2,60 лв. без ДДС. В исковата молба се твърдяло, че към периода на издаване
на процесната фактура за мобилен номер ********** се
прилагали условията, договорени в договор за мобилни услуги № *********/22.01.2016г. и
Сертификат за пакетни услуги Combo + № *********/22.01.2016г. Съгласно договор за
мобилни услуги № *********/22.01.2016г. на посочения в него потребител били
предоставени мобилен телефонен номер ********** при абонаментен
план Интернет 3500 и стандартен месечен абонамент 14.99 лв. с вкл.ДДС. и
мобилно устройство таблет Lenovo Tab 2 А7-30 7
inch. За
последното бил сключен договор за лизинг от 22.01.2016г.), който предвиждал, че
устройството е на обща лизингова цена от 151.57 лв. (чл.1, ал.1) и следвало да
бъде изплатено от потребителя на 23 равни последователни месечни вноски по 6.59
лв. с вкл.ДДС всяка. В договор за мобилни услуги № *********/22.01.2016г., сертификат
за пакетни услуги Combo + №
*********/22.01.2016г. и договор за лизинг от 22.01.2016г. като потребител било
посочено лице с име "Н.Р.Н.", което пораждало основателно съмнение
дали именно ответника е задълженото лице в качеството му на потребител по тези
три документа.; за мобилен номер ********** - такса по абонаментен план Интернет Резерв 13,99 - минус
4.14 лв., 3-та лизингова вноска, която ищецът твърдял, че е за мобилно
устройство Lenovo А6000 Black - 11.99 лв. с вкл. ДДС, потребени услуги представляващи
разговори към "Грижа за клиента" в размер на 0.06 лв., в краен размер
общо на 7.91 лв. без ДДС. В исковата молба се твърдяло, че към периода на издаване
на процесната фактура за мобилен номер ********** се
прилагали условията, договорени в договор за мобилни услуги № 6:.4930655/27.01.2016г. Съгласно договор за мобилни услуги № *********/27.01.2016г. на
посочения в него потребител били предоставени мобилен телефонен номер ********** при
абонаментен план Интернет Резерв 13.99 и стандартен месечен абонамент 13.99 лв.
с вкл.ДДС. и мобилно устройство Lenovo А6000 Black. За последното бил сключен договор за
лизинг от 27.01.2016г. (отново с потребител "Н.Р.Н."), който
предвиждало, че устройството е на обща лизингова цена от 275.77 лв. (чл.1,
ал.1) и следвало да бъде изплатено от потребителя на 23 равни последователни
месечни вноски по 11.99 лв. с вкл.ДДС всяка. В този договор за
мобилни услуги № *********/27.01.2016г. и договор за
лизинг от 27.01.2016г., като потребител било посочено лице с име "Н.Р.Н.",
което поставяло под съмнение дали именно ответникът е
задълженото лице в качеството му на потребител по тези документи. Счита, че е
налице несъответствие както по отношение на страните, така и по отношение на
размерите на начисленията за услуги между твърденията на ищеца, наведени с
исковата молба, условията договорени с договор за
мобилни услуги № *********/22.01.2016г., сертификат
за пакетни услуги Combo + №
*********/22.01.2016г., договор за мобилни услуги № *********/27.01.2016г., договор за
лизинг от 22.01.2016г. и договор за лизинг от 27.01.2016г. и начисленията на
услугите, извършени с процесната фактура № **********/01.04.2016г. Счита, че
претенцията на ищеца за установяване на вземанията по фактура №
**********/01.04.2016г., включващи 6.59 лв., дължими по договор за
лизинг от 22.01.2016г., представляващи една лизингова вноска за мобилно
устройство Tablet Lenovo Tab 2 А7-30 7
inch, и
11.99 лв., дължими по договор за лизинг от 27.01.2016г., представляващи една
лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А60С0 Black, се явявала недоказана, както по основание, така и по
размер. Фактура №
**********/01.05.2016г. включвала
начислена сума за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в
общ размер на 317.12 лв. Съгласно исковата молба визираната неустойка касаела предсрочното
прекратяване на договор за мобилни услуги чрез номер ********** (сертификат
за пакетни услуги Combo + №
*********/22.01.2016г]. Размерът и основанието на неустойката били уредени
според ищеца в т.3.3. от сертификат за пакетни услуги Combo + № *********/22.01.2016г., съгласно разпоредбата на която
в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължал неустойка за предсрочно прекратяване в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер,
по отношение на който е налице неизпълнение поотделно, дължими до края на
договора, а именно 22.01.2018г. (т.3.1 от сертификата), както и стандартните
месечни абонаменти на допълнителните пакети, активирани на тези номера. Ищецът твърдял,
че издал фактура № **********/01.05.2016г. след като прекратил предсрочно и
едностранно договорните си взаимоотношения с ответника поради изпадането на
последния в забава. Липсвали обаче доказателства за забавата на ответника,
както и че мобилният оператор бил уведомил ответника за едностранното
прекратяване на сертификат за пакетни услуги Combo + № *********/22.01.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.87,
ал.1 от ЗЗС когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението
си поради причина, за която той отговаря, кредиторът можел да развали договора,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябвало да
се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В конкретния
случай нямало данни да е отправяно такова писмено предупреждение до ответника,
следователно процесният сертификат не бил надлежно прекратен, поради което
неоснователно било да се твърди, че са възникнали правните последици, свързани
с неговото прекратяване. Счита, че сама по себе си клаузата на т.3.3. от сертификат
за пакетни услуги Combo + №
*********/22.01.2016г., предвиждаща заплащането на неустойка, се явява нищожна
поради противоречие с добрите нрави, поради което не пораждала твърдяния от
ищцовото дружество правен ефект. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържали в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Клауза за неустойка, предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на
неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на
процесния вид услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на
същия, несъмнено се явявала нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя
излизала извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получавал
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил,
ако договорът не бил развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което водило до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Аргумент за
това била и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД уреждаща отговорност за
нарушен негативен интерес, при който обезщетението нямало
компесаторен характер. Допустимо било уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излизала извън присъщите й функции, т. е.
същата противоречала на добрите нрави, което правило уговорката за дължимостта
й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. Действително нямало пречка размерът
на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза обаче била да доведе до неоснователно обогатяване
на оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за
срока на договора, без да престира насрещната услуга, което било в контраст с
всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерирало от закона. Предвид
гореизложеното изцяло неоснователни и недоказани по основание и размер се явявали
претенциите на ищеца за установяване вземането му по Фактура №
**********/01.05.2016г. в общ размер на 317.12 лв., представляваща неустойка,
дължима поради предсрочното прекратяване на Допълнително споразумение №
********** от 16.08.2014г. по отношение на номер **********. Фактура № **********/01.05.2016г. включвала начислени суми за неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за услуги в общ размер на 542.81 лв. и вноска
лизинг в размер на 390.18 лв. Съгласно исковата молба визираната неустойка касаела
предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги чрез номера ********** и ********** (Договор
за мобилни услуги № *********/27.01.2016Г., Договор за мобилни услуги № *********/22.01.2016г. и
Сертификат за пакетни услуги Combo + № *********/22.01.2016г). Размерът и основанието на
неустойката за номер ********** били уредени според ищеца в т. 11 от Договор за
мобилни услуги № *********/27.01.2016г., а за номер ********** в т.3.3 от
Сертификат за пакетни услуги Combo + № *********/22.01.2016г., съгласно идентичните разпоредби, на които в
случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължал неустойка за предсрочно прекратяване в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер,
по отношение на който е налице неизпълнение поотделно, дължими до края на
договора (за номер ********** - 27.01.2018г. и за номер ********** -
22.01.2018г.), както и стандартните месечни абонаменти на допълнителните
пакети, активирани на тези номера. Съгласно исковата молба, начислената в
горепосочената фактура "вноска лизинг" в размер на 930.18 лв. касаела
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилни устройства Lenovo А6000 Black (по Договор за лизинг от 27.01.2016г.) и таблет Lenovo
Tab 2 А7-30 7 inch (по Договор
за лизинг от 22.01.2016г.). Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 от Общите условия на
оператора за договорите на лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч.
по свързаните договори за мобилни услуги. Такива общи условия, приложими към договор за
лизинг от 27.01.2016г. и договор за лизинг от 22.01.2016г. не били представени с
исковата молба, а представените Общи условия на договор за лизинг към договор за
лизинг от 17.07.2010г. били нечетливи, поради което не представлявали годно
писмено доказателство по смисъла на ГПК. Ищецът твърдял, че издал фактура №
**********/01.05.2016г.,
след като прекратил предсрочно и
едностранно договорните си взаимоотношения с ответника поради изпадането на
последния в забава. Липсвали обаче доказателства за забава на ответника, както
и че мобилният оператор е уведомил ответника за едностранното прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/27.01.2016г., договор за
мобилни услуги № *********/22.01.2016г., сертификат
за пакетни услуги Combo + №
*********/22.01.2016г., договор за лизинг от 27.01.201бг. и договор за
лизинг от 22.01.2016г., следователно предвид разпоредбата на чл.87, ал.1 от 33Д,
процесните договори не били надлежно прекратени, поради което нямало как да са
възникнали твърдените от ищеца правни последици, свързани с тяхното
прекратяване. Подобно на изложеното по-горе, относно нищожността на клаузата на
т.3.3. от сертификат за пакетни услуги Combo + № *********/22.01.2016г., нищожни поради противоречие с
добрите нрави се явявали т.11 от договор за мобилни услуги № *********/27.01.2016г. т.3.3 от
Сертификат за пакетни услуги Combo + № *********/22.01.2016г., а вероятно и чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг. Предвид гореизложеното изцяло
неоснователни и недоказани по основание и размер се явявали претенциите на
ищеца за установяване вземането му по фактура № **********/01.05.2016г. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в общ размер на
542.81 лв. (279.73 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 22.01.2016г. по отношение на номер
**********; и 317.12 лв. неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на
Допълнително споразумение № ********** от 16.08.2014г. по отношение на номер
**********) и вноска лизинг в размер общо на 390.18 лв. (138.39 лв., дължими по
Договор за лизинг от 22.01.2016г., представляващи двадесет и една лизингови
вноски за мобилно устройство Tablet Lenovo Tab 2 А7-30 7
inch; и
251.79 лв., дължими по Договор за лизинг от 27.01.2016г., представляващи
двадесет и една лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo А6000 Black). Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани всички предявени искове. От изложените в
исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за
предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 959/2018г. по описа на Старозагорския районен
съд, съществува. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането
се носи от ищеца, който следва да установи, че е титуляр на вземането по посочение
в исковата молба договори за далекосъобщителна услуга, че вземането е възникнало валидно и не е
погасено и че ответникът виновно не е изпълнил задълженията си по тези договори.
В тежест на ищеца е също така да докаже възникването на правоотношение по
договор за финансов лизинг и изпълнение на задълженията на лизингодателя по
него, както и възникване на претендираното задължение за заплащане на
възнаграждение по същия договор. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна уговорка за заплащане на
неустойка по описаните ви исковата молба договори, както и виновно неизпълнение на задължение по тях
от страна на ответника, пораждащо задължение за заплащане на неустойка.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да
се връчи на ответника препис от уточняващата молба на ищеца.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: