№ 52
гр. ЛЕВСКИ, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20244410100883 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за
прогласяване за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
разглеждане поради противоречие със закона – чл. 10а, ал.2 ЗПК и добрите
нрави
и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 388,81 лв., представляваща заплатена без
правно основание такса за разглеждане, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
В РС – Левски е постъпила искова молба от Б. М. Н., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. ***, чрез пълномощник адв. С. С. Т., срещу
„ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление: гр.*** представлявано от управителя И.Х.К.
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит
№ L306432 на 18.09.2022 година. Съгласно договора ответното дружество е
предоставило на ищеца сумата от 1500 лв. със задължението последния да я
върне на 24 месечни вноски при фиксиран ГЛП от 20%, ГПР от 49,36 %, обща
сума на лихвите 334,38 лв., такса за разглеждане 388,81 лв. и обща дължима
сума по кредита в размер от 2223,19 лв. Съгласно погасителен план към
договор № L306432 (Приложение № 1), плащането на таксата за разглеждане
била включена в месечната погасителна вноска в общ размер, възлизащ на
92,56 лв. Кредитът бил усвоен от ищеца, като към настоящия е погасен изцяло
като са заплатени 4 вноски съответно на 27.09.2022; 20.10.2022; 30.11.2022 и
06.01.2023, както и на 09.01.2023 чрез банков превод, с който е платена сумата
1
от 1510 лева, с основание пълно погасяване на кредит.
Твърди се, че уговорената клауза за заплащане на такса за разглеждане в
размер на 388,81 лв. е нищожна, защото същата е уговорена в нарушение на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Съобразно изричната норма на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Посочва, че ответникът е дружество, което предоставя кредитно финансиране
по занятие и част от тази негова дейност била свързана с разглеждане на
документите, подадени от потенциалните му клиенти, като това действие се
явявало необходима стъпка по последващо усвояване на предоставената в
кредит парична сума. В тази връзка, доколкото таксата за разглеждане била
свързана с процедурата по усвояване на кредита, то клаузата, която
предвиждала дължимостта й, влизала в колизия с императивната разпоредба
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В допълнение посочва, че съгласно разпоредбата на чл.
16, ал. 1 ЗПК извършването на предварителна преценка относно
кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, поради
което не можело да се приеме, че той осъществява някаква допълнителна
услуга, обосноваваща съответно насрещно възнаграждение. Предвиждането
на подобна клауза водело до увеличаване на задълженията на потребителя по
договора и предоставяло на кредитора допълнителен приход за изпълнението
на една присъща му дейност.
Освен горното, счита че клаузата е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави. Тя представлявала 25.62% от заетата сума и такава уговорка
изцяло противоречала на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост. Основната цел на така
уговорената клауза водела до неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане
сума със значителен размер. Счита, че заплатената сумата от 388,81 лв. такса
за разглеждане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като
недължимо платена по недействително правоотношение, респективно
недействителна клауза за заплащане на възнаграждение.
Искането е съдът да постанови решение, по силата на което да прогласи
за нищожна клаузата от сключения между ищеца и ответника договор за
кредит №L306432, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер
на 388,81 лв., поради противоречие със закона - чл.10а, ал. 2 ЗПК и поради
противоречие с добрите нрави;
да осъди на основание чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД ответника да заплати на
ищеца сумата 388,81 лева, представляваща заплатена без правно основание
2
такса за разглеждане, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.
Претендира направените разноски по делото.
Отправя искане на основание чл.38, ал.2 от ЗА съдът да определи
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и да
осъди ответника да ги заплати. Посочва банкова сметка за получаване на
присъдените суми- IBAN:BG20BUIN95611000679018, адв. С. С. Т. –
пълномощник на ищеца.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника.
Становището на ответника е, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен. Относно твърденията на ищеца за нищожност и
недействителност на клаузата, въз основа на която е начислена такса за
разглеждане по Договор за кредит № L306432, счита същите за неоснователни
по изложените съображения. Доводите са, че договорът е заявен и подписан от
разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно
представената процедура, като клиентът кандидатствал за отпускане на
потребителски кредит със заявка, подадена чрез мобилното приложение на
кредитора. При кандидатстването за потребителски кредит заявителят
предоставил лични данни, посочил е желания размер, срок за погасяване,
наименованието на кредитния продукт, както и условията, при които желае да
ползва кредита. Клиентът потвърдил електронно, съгласил се е и подписал
Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с
преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел
Рамково споразумение на ЮТЕКРЕДИТ България ЕООД за предоставяне на
парични потребителски кредити чрез мобилното приложение. На основание
чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните приемали, че всички изявления по повод
кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит
помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван подпис, ще имат
значението на саморъчно подписани изявления.
Договорът за кредит бил сключен в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, съдържал информация за размера на
кредита, на ГПР, на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните
погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на договора - лихвата,
таксата и ГПР не противоречали на добрите нрави, доколкото били съобразени
с условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ответникът счита твърденията за нищожност и недействителност на договора
на основание чл. 10а, ал.2 от ЗПК за изцяло неправилни и необосновани,
доколкото на клиента били предоставени всички изискуеми от закона
реквизити, с които той се е запознал, приел и съгласил, подписвайки ги. В
приетата и подписана от ответника преддоговорна информация била посочена
таксата за разглеждане, като изрично било уредено, че потребителят следва да
заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора.
Навежда подробни съображения. Таксата за разглеждане била включена в ГПР
3
като същият съгласно чл.19 ЗПК не надвишавал императивно определената от
законодателя граница. С оглед размера на предоставения кредит, срокът за
връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с
размера на законната лихва, искът за нищожност на тази клауза бил
неоснователен. Информирането чрез предоставената преддоговорна
информация и правото на отказ на потребителя, действията на същия
показвали, че е бил съгласен с условията по кредита. Приложените към
исковата молба платежни нареждания към „ЮтеКредит България" ЕООД били
отчетени като плащания по кредита на Б. М. Н. и считано от 09.01.2023 г.
дългът по Договор за кредит № L306432 бил погасен.
Искането е съдът да отхвърли като недопустим, неоснователен и
недоказан предявения иск.
Претендира направените разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надхвърля минималните размери и моля
да бъде намалено.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а и от представения по делото договор за кредит
№L306432/28.09.2022г. се установява, че между страните по делото е
възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество
е предоставило на ищеца потребителски кредит в размер на 1500 лв., със
задължение последният да я върне на 24 месечни вноски при фиксиран ГЛП
от 20%, ГПР от 49,36 лв., обща сума на лихвите 334,38 лв., такса за
разглеждане 388,81 лв. и обща дължима сума по кредита в размер на 2223,19
лв. Съгласно Погасителен план към договора плащането на таксата за
разглеждане е включена в месечната погасителна вноска в общ размер на
92,56 лв. Процесният индивидуален договор за кредит е неразделна част от
Рамково споразумение. Кредитът е бил усвоен от ищеца, като е бил погасен
изцяло. Установява се от представените преводни нареждания, че са заплатени
4 вноски на 27.09.2022г., 20.10.2022г., 30.11.2022г., 06.01.2023г. и 09.01.2023г.
чрез банков кредит, с които е платена сумата от 1500 лв., с основание пълно
погасяване на кредит.
Съгласно чл. 10а, ал.1 от ЗПК, Кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на
цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни слуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит. Кредиторът не може да изисква плащане на такси за действия,
свързани с управлението и усвояването на кредита, тъй като те са част от
дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал.2 ЗПК, както и да
събира повече от веднъж такса за едно и също действие
4
Посочената клауза за дължимост на „такса за разглеждане” съдът приема,
че противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като представлява такса за
извършване на действие, свързано с усвояване и управление на кредита, което
означава, че в случая чл. 10а, ал.1 ЗПК не намира приложение, тъй като
посочената „такса за разглеждане” е свързана именно с усвояване на кредита.
Съдът споделя доводите на ищеца, че ответникът е дружество, представящо
кредитно финансиране и част от тази дейност е свързана с разглеждане на
документите, подадени от клиентите, като това действие е необходима стъпка
по усвояване на кредита и таксата за разглеждане е свързана с процедурата по
усвояване на кредита. Отделно от това, извършването на предварителна
преценка на кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора,
поради което не може да се приеме, че той осъществява допълнителна услуга,
обосноваваща насрещно възнаграждение.
Клаузата, уреждаща „такса за разглеждане”, противоречи и на добрите
нрави, доколкото срещу уговорената такса кредитополучателят не получава
никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати такса с неясна
насрещна престация, като процесната клауза е предварително уговорена и
потребителят не разполага с каквато и да е възможност да повлияе върху
нейното съдържание. Не е ясно и какъв е начинът за определяне на нейния
размер. С така уговорената такса се постига увеличение на възнаграждението
на кредитора за предоставения заем. Същата не се внася предварително от
потребителя, за да получи въпросната услуга, нито се приспада от получената
сума по кредита, а се дължи наред с нея, на падежната дата по договора. Както
вече бе посочено, разглеждането на молбата за кредит е неотменима част от
отпускането и усвояването на потребителския кредит. Кредиторът
едностранно е определил размера на таксата за разглеждане, като я е обвързал
с размера на кредита.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 10а ал.2 ЗПК е основателен, доказан и
следва да бъде уважен.
Доколкото искът е уважен, след признаване на клаузата „такса за
разглеждане” за недействителна, получилият над дължимото следва да го
върне. Кредиторът може да задържи единствено чистата стойност на кредита,
която му е дължима. Платеното над нея е недължимо и то следва да се
възстанови на потребителя, на който се дължи всичко платено в повече от
полученото, тъй като в момента на недължимото плащане настъпва
имущественото разместване на блага.
На ищеца следва да се върне сумата от 388,81 лв., като тя се дължи
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е
законна последица от уважаване на осъдителната претенция.
Предвид изхода на делото – уважаване на иска, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се
претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 86,80 лв., която сума следва да му
5
заплати ответникът. Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса,
на когото не е заплатил хонорар, в която връзка отправя искане за определяне
на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие на
ищеца, в който е посочено, че той се представлява безплатно от адвокат С. Т.
на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска следва да бъде изчислено съгласно нормите на чл.7, ал.2 т. 2 от
Наредба №1/2004г. в размер на 800 лв., която сума следва да се присъди
директно в полза на адвоката
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за нищожна клаузата за
дължимост на „такса за разглеждане” в размер на 388,81 лв. по Договор за
кредит №L306432/28.09.2022г., сключен между Б. М. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. *** и „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управител И.Х.К.
поради противоречие със закона – чл. 10а, ал.2 ЗПК и поради противоречие с
добрите нрави.
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управител И.Х.К.
ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Н., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. ***, сумата
от 388,81 лв., представляваща платена без правно основание такса за
разглеждане, ведно със законната лихва от 12.11.2024г. – датата на депозиране
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управител И.Х.К.
ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Н., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. ***
направените по делото разноски в размер на 86,80 лв.
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК: ********* , ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. Т. – пълномощник на ищеца, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 800 лв.
Банкова сметка, по която може да бъде заплатена присъдената сума:
IBAN BG20BUIN95611000679018, чрез адв. С. С. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Плевен в двуседмичен
срок от съобщението.
6
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7