О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Варна, 385/9.5.2019г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН ПОПОВ
като
разгледа докладваното ЧНД № 435 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда чл. 243, ал. 4 от НПК.
С постановление от 04.04.2019 г., ВОП
на основание чл. 243, ал. 1 т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК е прекратила
ДП № 2173 / 2018 г. по описа на ОД на МВР - ОП Варна, водено срещу виновно лице
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ от НК, а именно за това, че на
14.07.2018 г. след разклона на ГП I-9 гр. Варна – гр. Бургас за к.к. Камчия, при управление
на л.а. Фолксваген Голф с ДК № ВР 59 28 СА, нарушил правилата за движение по
пътищата, като причинил по непредпазливост смъртта на П.П.и П.М..
Срещу така цитираното Постановление е подадена жалба от
наследниците на П.М. – Д.М. и П.М. на
основание чл. 243, ал. 3 от НПК. В нея са изложени съображения за неяснота относно
основанието за прекратяване на наказателното производство. Отправено е искане
за връщане на делото на прокурора.
По делото е постъпила и Жалба по посочения процесуален
ред и от наследниците на П.П.съдържащо искане, за корекция на основанието за
прекратяване на наказателното производство. Сочи се, че по делото е установено
липса на престъпление, а е приетото от прокурора – смърт на дееца.
Съдът намира
жалбите за процесуално допустими, подадени в срок и от надлежни страни, а
разгледани по същество, основателни поради следното:
Наказателното производство е образувано и водено срещу
виновно лице за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ от НК. Принципно, цялото
Постановление на ВОП е в телеграфен стил, при изключително
сбита фактическа обстановка, а и правни изводи. Но не това е основаното.
В случая е важен друг въпрос. В
разглежданото Постановление липсват мотиви за прекратяването на наказателното
производство или ако има такива, е налице противоречие в изводите, обосноваващи
основанието за това.
В обстоятелствената част е посочено единствено, че
„вещото лице изготвило САвТЕ /извод, с който явно прокурора се съгласява/,
приема, че причина за произшествието се дължи на загубата на управлението на
автомобила от страна на Петър Петров“.
През абзац обаче е посочено, че „всички налични
доказателства сочат, че в настоящия случай от обективна и субективна страна
липсват признаците на деяние по чл. 343 от НК“.
Веднага след това цифром, като основание за прекратяване,
е изписана разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК –деецът е починал.
Ясно е, че с постановлението прокурорът посочва
фактическите и правни съображения за прекратяване на производството, като в
съобразителната част и в диспозитива следва ясно и непротиворечиво да се посочи
основанието за прекратяване на производството.
В настоящият случай това не е така. Изложението в
атакуваното постановление не може да доведе до еднозначен извод за това, какво
всъщност е приел прокурора, като основание за прекратяване на производството –
дали разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК - П.П.е осъществил състава на
343, ал. 1, б. „в“ от НК, но е починал или тази на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като
се уточни, че последната съдържа и две коренно различни хипотези - дали е
налице липса на извършено престъпление или изобщо деянието не покрива състава
на чл. 9, ал. 1 от НК.
Така афишираната
волята на прокурора, възпрепятства съда да извърши каквато и да е нейна проверка.
Затрудненията възникват освен от констатираните противоречия, но от липсата на
мотиви в постановлението, което лишава съда, а очевидно и жалбоподателите, да
установят начинът, по който е формирано вътрешното убеждение на решаващия орган,
в лицето на прокурора. Именно поради заложените в постановлението неясноти,
съдът е лишен и от възможност да упражни правомощията си по чл. 243, ал. 6, т.
2 от НПК, доколкото то предполага корекция в прието основание, а не ново свое
решение по същество на повдигнатия от жалбоподателите въпрос, плод на изцяло
нова аналитична дейност по доказателствата. В тази връзка съдът не разполага и с
възможност да преодолее пропуска на ВОП с допълване на мотивите на
Постановлението, доколкото по този начин би заместил волята на прокурора, а
това категорично излиза извън рамките на проверката по чл. 243, ал. 4 от НПК. Липсата
на мотиви винаги води до незаконосъобразност, поради което и настоящото
постановление следва да се провъзгласи за такова.
В този
смисъл съдът намира, че постановлението на ВОП, с което е прекратено
наказателното производство е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено, респ. ДП № 2173 / 2018 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна се върне на горепосочената прокуратура.
Водим от горното и на основание чл.
243, ал. 5, т. 3 от НПК
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
Постановление от 04.04.2019 г. на Варненска окръжна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по
ДП № 2173 / 2018 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна.
ВРЪЩА
на Варненска окръжна прокуратура ДП № 2173 / 2018 г. по описа на ОД на МВР гр.
Варна, като съобрази изложеното в обстоятелствената
част на настоящото определение.
Определението
подлежи на обжалване и протест в СЕДЕМ дневен срок от съобщението пред
Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: