Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на тридесети
юни през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Т.Щерева,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16491 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 29.07.2019
г. СРС, 174 с-в, по гр.д.№ 39727/16 г. е отхвърлил предявените от М.Т.Н. срещу
ЗД „Е.“ АД частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане
на сумата от 10 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, част от общо
претендирано обезщетение в размер на 30 000 лв. и иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 819,28 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на настъпило на
23.11.2015 г. ПТП в гр.София.
Срещу решението от 13.10.2018 г. е постъпила въззивна жалба от ищеца М.Т.Н.
с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила,
материалния закон и утвърдената съдебна практика.Твърди, че първоинстанционният
съд е пропуснал да обсъди и анализира всички събрани по делото доказателства,
което е довело до извода за неоснователност на предявените искове.Изразява
становище, че съдът не е указал на страните по делото за кои от твърдените от
тях факти не сочат доказателства и конкретно за противоправността
на деянието на водача на автомобила.Излага твърдения, че първоинстанционният
съд е игнорирал установени по делото обстоятелства, свързани с поведението на
участниците в процесното ПТП-протокол за оглед на местопроизшествие от
23.11.2015 г., фотоалбум и скица, свидетелските показания на водача Петър
Ников, обясненията на инж.Д.по съдебната автотехническа
експертиза /САТЕ/, както и допълнителната САТЕ и по този начин е достигнал до погрешни
изводи за липса на противоправно деяние от страна на
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество.Въззивникът твърди, че съдът не е съобразил и
доказателствената сила на представения протокол за ПТП относно това в каква
посока са се движили участниците в произшествието и разположението им върху
пътното платно.Поддържа, че от събраните доказателства е установено, че водачът
на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати удара и не е
спазил разпоредбите на чл.20 ЗДвП и чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП.Моли съда да отмени
изцяло обжалваното решение и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- ЗД „Е.“ АД оспорва същата.Поддържа
становище, че с доклада по делото съдът ясно е посочил, че в тежест на ищеца е
да докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на застрахования водач, и че съдът не дължи даването на
допълнителни указания за изграждане на защитната теза позиция на страните.Излага
доводи, че събраните в наказателното производство доказателства срещу водача П.Н.не
са задължителни за гражданския съд, който формира вътрешното си убеждение въз
основа на доказателства, събрани в хода на развиващото се пред него
производство.Твърди, че ищецът е следвало да докаже наличието при условията на
пълно и главно доказване на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане, като законът е установил оборима презумпция само по отношение на
вината.Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено, че причина
за настъпване на събитието е неправомерно навлизане на велосипедиста-ищец в
еднопосочна улица в посока, обратна на разрешената за движение.Изразява
становище, че с оглед правилата на разпределената доказателствена тежест съдът
правилно е изградил вътрешното си убеждение за липса на противоправно поведение
от страна на застрахования водач и за неоснователност на иска.Моли съда да
потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени
становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.Ищецът- М.Т.Н. твърди, че на
23.11.2015 г. около 23,00 ч. в гр.София на бул. „8-ми декември“ в района на
„Уникредит Булбанк“ е настъпило ПТП между МПС с марка „Мерцедес“, модел „Ц 200
д“ с рег.№ *******, управлявано от П.И.Н.и двуколесно ППС-велосипед,
управлявано от М.Т.Н..Твърди, че за пътния инцидент е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-982/23.11.2015 г. на СДВР-София,
образувано е ДП № 513 ЗМТ 11526/15 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 46274/15 г. по описа на СРП, като наказателното
производство е прекратено.Непосредствено след инцидента ищецът е откаран по
спешност в УМБАЛ „Света Анна“ АД-гр.София, където е останал за период
24.11.2015 г.-25.11.2015 г. с оплаквания за световъртеж, главоболие и болки в
дясната китка с окончателна диагноза: мозъчно сътресение; контузия на главата
челно; фрактура на метакарпална кост на дясната
китка-II пръст“.Твърди, че му е предписан постелен режим,
наблюдение, аналгетици, интравенозни инфузии на водно-солени разтвори.След
поставена гипсова имобилизация е изписан за лечение в
домашни условия с предписание за хигиенно-диетичен режим за период от 3 седмици
с изключване на кофеиносъдържащи се храни и напитки,
прием на аналгин и парацетамол при нужда.На
07.12.2015 г. ищецът е постъпил в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД за периода 07.12.2015
г.-10.12.2015 г. с оплаквания за оток и видима деформация на длан с пръсти,
болезнени движения и невъзможна екстензия на II-ри
пръст на дясна ръка с диагноза: фрактуа осис МС II манус декстра;
лезио т.м.екст. D2
манус декстра.На 07.12.2015
г. на ищеца е направена операция, при която е извършена открита репозиция на фрактурата с фиксация с плака и винтове,
поставена му е и гипсова имобилизация, а на
10.12.2015 г. същият е изписан, за да продължи лечението си в домашни условия.Ищецът
твърди, че получените травматични увреждания и извършени операции му причиняват
болка и дискомфорт, като го затрудняват в обслужването на ежедневните му нужди
и се налага негови близки да се грижат за него през периода на лечение и
възстановяване; здравословното му състояние се е влошило, което е дало
отражение и на психиката му.Като резултат от изживения шок ищецът страда от безсъние,
има кошмари, чувства се неудобно, че се налага да ангажира близките си да се
грижат за него, често преживява случилото се отново.Ищецът твърди, че е
направил разходи за лечението си в общ размер на 819,28 лв., за което са му
издадени фактури № № **********/04.12.2015 г., издадени от УМБАЛСМ „Пирогов“
ЕАД за разходи за титаниева плака с винтове на
стойност 760 лв. с ДДС и **********/04.12.2015 г. за разходи за универсален
комплект за остеосинтеза на стойност 59,28 лв. с
ДДС.Виновният за процесното ПТП водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество по полица № BG/07/115002594633/19.10.2015
г. за периода 21.10.2015 г.-20.10.2016 г.Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв. /частичен иск от
30 000 лв./-обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
ПТП от 23.11.2015 г., както и сумата от 819,28 лв.-обезщетение за претърпените
имуществени вреди от същото ПТП със законната лихва от датата на произшествието
до окончателното плащане на сумите.
Видно
от
представения констативен протокол № К-982 на СДВР на 23.11.2015 г.
около 23,00 ч. в гр.София, на бул. „8-ми декември“ в района на „Уникредит
Булбанк“ след кръстовището с ул. „Акад.Борис Стефанов“ е настъпило ПТП с
участието на велосипед марка „Сross“,
рама № **********, собственост на М.Т.Н. и управляван от него и МПС с рег.№ *******,
марка „Мерцедес“, модел Ц 200 Д, собственост на П.И.Н.и управляван от него.В
протокола е посочено, че гражданската отговорност на водача на МПС е
застрахована в ЗД „Е.“ АД по полица № BG/07/115002594633,
валидна за периода 21.10.2015 г.-20.10.2016 г.В протокола е посочено,
че по данни на водача на МП „Мерцедес“ П.Н.велосипедът с марка „Сross“, управляван от М.Н., се е движел в гр.София по бул.
„8-ми декември“ с посока на движение от бул. „Акад. Стефан Младенов“ към бул.
„Акад.Борис Стефанов“ и в района на „Уникредит Булбанк“ е участвал в ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил „Мерцедес“ Ц 200 Д с рег.№ *******, управляван от П.И.Н.с
посока на движение от бул. „Акад.Борис Стефанов“ към бул. „Акад. Стефан
Младенов“.
Представено
е и постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.06.2016 г.
на СРП по пр.пр.№ 46274/15 г. по описа на СРП,
образувано срещу П.И.Н.за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342,
ал.1, пр.3 НК на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.В
мотивите на постановлението е прието, че по отношение на водача П.Н.е налице
хипотезата на чл.15 НК.
Първоинстанционният
съд е приел за безспорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача на велосипед марка „Сross“,
рама № **********, собственост на М.Т.Н. и ответното дружество.
От
приетата по делото АТЕ, изготвена от вещото лице В.Д.е установено, че произшествието
е настъпило на 23.11.2015 г. около 23,00 ч. в гр.София, ул. „8-ми декември“, в
района на „Уникредит Булбанк“ след кръстовището с ул. „Акад. Б.Стефанов“ с
участието на велосипед „Cross“,
управляван от М.Т.Н. и л.а. „Мерцедес С200“ с ДК № *******, управляван от П.И.Н..Участъкът
от пътното платно е покрит с дребнозърнеста асфалтова настилка, без наклони и
неравности, еднопосочна организация на движението, с широчина 5
м.Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, на изкуствено
осветление, добра видимост, суха пътна настилка.В района след кръстовището с
бул. „Акад.Б.Стефанов“ водачът е спрял и е пропуснал преминаването на
пешеходци, след което е предприел маневра за потегляне.По същото време
велосипед „Cross“, управляван от М.Н.,*** в
противоположна посока.Водачът е навлязъл в района на пътното платно за ППС,
завиващи надясно от бул. „Акад. Б.Стефанов“ към ул. „8-ми декември“, траекториите
на движение на автомобила и велосипеда са се пресекли и е настъпил удар между
тях в предната лява част на автомобила в областта на преден ляв пътепоказател,
а за велосипеда-в предна гума.Вследствие на удара велосипедът се е отклонил
вдясно, водачът е загубил равновесие и заедно с велосипеда е паднал на терена.Няма
данни за технически причини и неизправности за настъпване на
произшествието.Описаните увреждания по автомобила и велосипеда са вследствие на
удара.От техническа гледна точка причина за настъпван е на произшествието е
навлизане на велосипеда в района на еднопосочна организация на движението в
посока, обратна на разрешената.От наличните данни не е възможно да се определи
скоростта на движение на пътните превозни средства към момента на удара и преди
настъпване на произшествието.Поради това не е възможно да се определи и предотвратимостта на удара от страна на водача чрез
предприемане на аварийно спиране.Водачът на велосипеда е имал техническата
възможност да не управлява в района на еднопосочна организация на движението в
посока, обратна на разрешената.Ако велосипедът е навлязъл на пътното платно от
дясно наляво, считано по посоката на движение на автомобила, водачът е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара ако се е движил със
скорост, равна или по-ниска от 5,9 км/ч.В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че категорично от данните по делото не може да се установи
предотвратим ли е бил инцидента.
От
заключението на основната и допълнителната СМЕ на вещото лице К.С.е установено,
че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата
челно, сътресение на мозъка, счупване на 2-ра дланна
кост на дясна ръка.Описаните увреждания
са в причинна връзка с процесното ПТП.През периода на лечение ищецът е търпял
болки и страдания, като първите три седмици болките са били с по-голям
интензитет.При нормално протичане на възстановителния процес без усложнения
периодът на възстановяване е около 3 месеца.В зоната на оперативната
интервенция остава оперативен белег с траен характер.Извършените разходи по
фактури № **********/04.12.2015 г. и № **********/04.12.2015
г. са в причинна връзка с процесното ПТП и са били необходими за правилното
лечение на получените увреждания.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
през възстановителния период ищецът не е могъл да използва ръката си, след
свалянето на гипса ръката има ограничен обем на движение на втори и трети
пръст, които са били обездвижени.Ищецът е получил увреждане на сухожилието,
счупване на втора дланна кост на дясна ръка и
разкъсване на втори пръст на дясна ръка.При извършения преглед е установен
надлъжен оперативен белег по гръбната страна на втора дланна
кост на дясна ръка с дължина 6/0,5 см хипотрофия на
мускулите между 1-ва и 2-ра дланна кост.Обемът на
движение на пръстите и китката на дясната ръка е запазен.Вторият пръст леко
изостава от другите при свиване на ръката в юмрук.
Разпитаният
по делото свидетел П.Н.твърди, че си спомня за ПТП от 2015 г.Твърди, че в
гр.София, кв. „Студентски град“ неизвестен колоездач се е блъснал в
управлявания от него автомобил „Мерцедес“.Било е тъмно, спрял е на пешеходна
пътека, пропуснал е пешеходците, още не е бил потеглил и колоездачът е излетял
с колелото измежду колите и се е блъснал в предната лява част на автомобила.Колоездачът
е отказал медицинска помощ и е казал, че няма проблем, но полицаите са извикали
линейка.Колелото и колоездачът не са имали светлоотразителни
знаци.На платното не е имало велоалея.
Свидетелят
К.Д.твърди, че е бил състудент с ищеца в „Художествената академия“ и
съквартирант в „Студентски град“.След ПТП, настъпило през 2015 г., М. му се е
обадил и го е помолил да отиде на място да прибере велосипеда му.Когато е
отишъл на мястото на инцидента ищецът вече е бил откаран с линейката.Свидетелят
е прибрал велосипеда и е отишъл да посети ищеца в болницата.Твърди, че той е
бил леко неадекватен.На следващия ден отново го е посетил в болницата и М. не е
бил в много добро състояние, забравил е какво му се е случило, имал е сериозни
наранявания на ръката, сътресение на мозъка, забравял е какво му е казано преди
пет минути, имал е превръзка на главата и на ръката, не е бил много
адекватен.Заради нараняването ищецът не е имал възможност да извършва
практически занятия, бил е със специалност „Живопис“, възстановявал се е 3-4
месеца, оплаквал се е от болки в ръката, промени в емоционалното състояние-бил
е уплашен, притеснявал се е дали ръката му ще се възстанови напълно, оплаквал
се е от силно главоболие и виене на свят.Ищецът е продължил да управлява
велосипед, но много рядко и само през лятото.Не е имал много проблеми със съня,
следващите месеци е започнал да си припомня какво се е случило.М. е имал нужда
от чужда помощ в ежедневието си, свидетелят му е помагал с покупките и в
бита-чистене, поддръжка, както и в Университета-при опъване на платна,
объркване на бои.Има остатъчен белег от шевовете, има проблем с вдигането на
тежко и ограничение на движението на ръката нагоре.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.За да са налице предпоставките за
уважаване на иска, е необходимо наличието на правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност” между деликвента и ответника, и предпоставките на
чл.45 ЗЗД-противоправно виновно поведение на застрахования, вреди и причинна
връзка между тях и поведението на деликвента.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност”, тъй като не е доказано при условията на пълно и
главно доказване наличие на противоправно поведение от страна на водача на
автомобила.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е
постановено след преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната
връзка и при постановяването му не се установи нарушение на императивни материалноправни разпоредби.При липса на категорични данни
за скоростта на движение на автомобила преди настъпване на произшествието и на
възможността за предотвратяване на удара от страна на водача на автомобила не
може да се направи извод за противоправно поведение
на застрахования водач.Заключението на вещото лице по изготвения втори вариант
на допълнителната АТЕ относно наличие на техническа възможност за спиране от
страна на водача на автомобила, ако се е движил със скорост, равна или по-ниска
от 5,9 км/ч е направено само въз основа
на предположение за пресичане на пътното платно от велосипедиста, което не е
подкрепено с доказателства.В съдебно заседание отново вещото лице е заявило, че
от данните по делото не може да се установи категорично дали ударът е бил
предотвратим.Вещото лице е съобразило всички доказателства по делото, вкл. и
снимковия материал по досъдебното производство, като въззивникът
не е оспорил заключенията на основната и на допълнителната автотехнически
експертизи.
Поради изложените съображения оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.По отношение на твърденията
за допуснато процесуално нарушение е налице произнасяне на съда с определението
от 07.01.2020 г. по чл.267 ГПК, поради което не е налице да се излагат
допълнителни съображения в решението /Опр. №
600/15.10.2020 г. по гр.д.№ 1569/20 г. на ВКС, IV ГО/.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НППП въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата от 100 лв.-разноски за настоящата инстанция
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.07.2019 г. на СРС, 174 с-в, по гр.д.№ 39727/16 г.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с
ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:*** да заплати на ЗД „Е.“ АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:***
сумата 100 лв. /сто лева / на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.