№ 1968
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110201481 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Д. В. В. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К
№ 7554579, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. (шестотин
лева).
В жалбата се излагат доводи в посока на твърдението, че издаденият
електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, поради противоречие с
материалния закон, както и че е постановен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли съда да
отмени издадения електронен фиш и да присъди разноски за адвокатски
хонорар.
В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуални представители, които поддържат жалбата, с
искане за отмяна на ЕФ. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се явява и
1
процесуален представител. Привеждат се писмено аргументи в посока
потвърждаване на издадения електронен фиш като законосъобразен. Иска се
заплащане на юрисконсултско възнаграждением; прави се възражение за
прекомерност на адвокатски хонорар, при условията на евентуалност.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2023 г. в 10:14 часа в обл. С., общ.Б., АМ Хемус, посока София-
Варна, км. 41+300, при ограничение на скоростта 80 км./ч.с пътен знак В 26 и
отчетен толеранс -3 км. (%), била засечена скорост на движение на моторно
превозно средство – лек автомобил „Ш.“, с рег. № ****, собственост на
жалбоподателя. Отчетената скорост на движение била 111 км./ч., при грешка
в измерване на скоростта от 3 км./ч., при разрешена такава – 80 км./ч. Било
констатирано превишаване на разрешената скорост с 31 км./ч. Техническото
средство, с което е установено движението с превишена скорост, е преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ ARH CAM S1“ с ф.№
120СD16. Идвършена е преценка за това, че нарушението е извършено в
условшията на повторност в едногодишния срок на влизане в сила на ЕФ
К/6072144 на 23.08.2022 г.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер на 600 лв. на жалбоподателя, в качеството му на
собственик на посочения автомобил за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: електронни фишове за налагане
на глоба; справка от Български институт по метрология, ведно с протокол за
проверка; извадка от регистъра на одобрените типове средства за измерване;
снимков материал; справка за регистрация на МПС; заповеди за
компетентност, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира
посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват релевантната обстановка.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, от
2
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. При нарушение,
установено и заснето с техническо средство, съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от
ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Под „електронен фиш“ следва да се разбира електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Касае се за своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции, приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение
на правното му действие (фикцията по чл.189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Издаденият по отношение на собственика на
МПС, при управлението на което е осъществено нарушението, електронен
фиш подлежи на анулиране, когато се установи конкретното физическо лице,
фактически водач на същото, към датата и на мястото на нарушението. В
случая такива данни не са посочени по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Същевременно, електронният фиш е издаден в нарушение на чл. 189, ал. 4 от
ЗАНН. Този текст регламентира специален ред и е изключение от общите
процедурни правила за административнонаказателното производство, поради
което следва да са налице всички предпоставки за прилагане на това
изключение. Необходимо е изрично да се подчертае, че в електронния фиш
административното обвинение не е посочено по начин, позволяващ ясно да се
разбере, каква е разрешената скорост на движение и за какво място се
3
отнася, доколкото се формулира установена скорост от 111 км./ч., ограничена
с пътен знак В 26, и лаконично е отбелязано: „при въведено ограничение на
скоростта от 80 км./ч. с пътен знак В 26…“, от което описание не става ясно,
дали ограничението на скоростта касае населено или ненаселено място, какво
именно се визира, в тази връзка, а волята на административнонаказващия
орган не може да се извлича по тълкувателен път. Така цифрово
административното нарушение е дефинирано по чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.4, но текстово не е налице изписване на ограничение на скоростта в/извън
населено място. В този смисъл, нарушено е правото на санкционираното лице
да бъде поставено в известност, какво нарушение му се вменява да е
извършило, респективно, то е възпрепятствано да организира адекватно
защитата си.
Не на последно място, не се констатира писмено отразяване на
обстоятелството, къде се е намирал визираният в ЕФ пътен знак В 26, на
какво разстояние от него е била поставена системата, на какво разстояние
действа ограничението, тоест схема и описание на пътния участък, с цел
установяване по несъмнен и безспорен начин на извършеното нарушение.
С оглед на изложеното съдът счита, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
По делото се претендира заплащане на разноски както за адвокатско,
така и за юрисконсултско възнаграждение. Претенцията по отношение на
процесуално представителство на жалбоподателя, предвид изхода на делото, е
основателна, като сумата от 500 лв. не се явява прекомерна, затова следва да
се уважи в този размер. Искането на въззиваемата страна, обратно, се явява
неоснователно, и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 7554579, с който за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 600 лв. (шестотин лева).
4
ОСЪЖДА ОДМВР да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за заплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5