№ 9372
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110174668 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. 86 ЗЗД.
Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че на 21.10.2020г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответниците С. Д. А. и Г. Д. А., действащи в условията на разделна
отговорност, съответно: против С. Д. А. за сумата 1570,67 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. //////, за периода м. май 2017г.- м.
април 2019г., сумата 227,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018г.- 12.10.2020г., сумата 18,10 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. декември 2017г.- м.
април 2019г., сумата 3,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 31.01.2018г.- 12.10.2020г.; против Г. Д. А.
за сумата 1570,67 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
намиращ се в гр. //////, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., сумата 227,06 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2018г.- 12.10.2020г., сумата 18,10 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. декември 2017г.- м. април 2019г., сумата 3,66 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.01.2018г.- 12.10.2020г. Въз основа на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр. дело № 51164/
2020г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена
исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответниците подали възражения
1
срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно
тези ОУ през процесния период е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим
имот, представляващ апартамент № 11, намиращ се в гр. //////, за периода м. май 2017г.- м.
април 2019г., като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на
топлинна енергия „ТС” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците
не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът
също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на
ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с
дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено, че ответниците му дължат процесните суми, както
следва: С. Д. А. за сумата 1570,67 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена
в обект, намиращ се в гр. //////, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., сумата 227,06 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2018г.- 12.10.2020г., сумата 18,10 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. декември 2017г.- м. април 2019г., сумата 3,66 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.01.2018г.- 12.10.2020г.; Г. Д. А. за сумата 1570,67 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. //////, за
периода м. май 2017г.- м. април 2019г., сумата 227,06 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018г.- 12.10.2020г.,
сумата 18,10 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
декември 2017г.- м. април 2019г., сумата 3,66 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.01.2018г.-
12.10.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 51164/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът С. Д. А. не е подал отговор на исковата
2
молба.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Г. Д. А., в
който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът релевира довод за
оспорване на качеството потребител на топлинна енергия и количеството доставена
топлинна енергия. Същият навежда доводи, че не са представени доказателства, че
ответникът е приел наследството на ПИ А.а. В отговора на исковата молба се развиват
съображения, че по делото не са представени доказателства за размера на квотата на
ответника Г. А. в съсобствения имот. Релевирано е възражение за изтекла погасителна
давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Видно от представения н.а. № 186/ 03.03.1969г., т. VII, н.д. № 1386/ 1969г. за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 56г ЗПИНМ Д. С. А. и ПИ Н. са придобили
правото на собственост върху апартамент № 46, с административен адрес: гр. //////
(идентичен с гр. ////, съгласно представеното удостоверение, изх. № 68- 00- 1706/
14.12.2015г., издадено от ГИС- София).
От представеното удостоверение за наследници, изх. № 2339/ 27.11.2017г., издадено от
Столична община, район Триадица, се установява, че ПИ А.а починала на 29.12.2007г. и е
оставила наследници по закон низходящите си от първа степен С. Д. А. и Г. Д. А..
На 14.05.2002г. между етажните собственици в етажна собственост, намираща се на
адрес: гр. ///// и “ТС” ЕООД е сключен договор № 2222, по силата на който “ТС” ЕООД е
поел задължение да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, в
която се намира процесният апартамент. Договорът е сключен въз основа на решение на
Общото събрание на етажните собственици от 17.03.2002г.
Относно количеството доставена топлинна енергия е назначена съдебно автотехническа
експертиза, съгласно заключението на която абонатната станция в процесната сграда
захранва три входа. Същата е автоматична, с пластинчати топлообменници. Общият
топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното
количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи. Според главните отчети
в процесния имот има три радиатора с ИРРО и щранг- лира без ИРРО. Ответниците не са
предоставили достъп на дружеството за дялово разпределение за отчет на уредите за дялово
разпределение, поради което за имота е начислена топлинна енергия по максимален
специфичен разход на сградата (МСРС). Експертът дава заключение, че през процесния
период в имота е доставена топлинна енергия на стойност 3141,36 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
3
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/правопогасяващите отговорността му факти.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Конкретиката на случая
сочи, че Д. С. А. и ПИ Н. са придобили правото на собственост по силата на договор за
покупко- продажба, за което е съставен нотариален акт за собственост на апартамент по чл.
55 ЗПИНМ. Съгласно чл. 149, ал. 2 ППЗПИНМ (отм.) съответният народен съвет продава
жилища на нуждаещи се граждани в нова сграда преди започване на строежа, по време на
строежа или след завършването му. Продажбата се извършва в писмена форма съгласно чл.
18 ЗС. Съобразно общите правила на продажбата, когато се продава жилище в построена
сграда, собствеността преминава върху купувача от момента на сключване на писмения
договор, а при продажба на жилище, което още не е изградено (бъдеща вещ)- от момента на
създаване на вещта. Съставеният нотариален акт е констативен и установява вече
придобитото на собственост. Д. С. А. е починал на 23.02.1995г. и е оставил наследници по
закон съпругата си ПИ А.а и низходящите си С. Д. А. и Г. Д. А.. ПИ А.а е починала на
27.11.2017г. и е оставила за наследници по закон ответниците в настоящото производство.
В случая при откриване на наследството наследодателят е оставил наследници от първи
ред- низходящи, те са призовани към наследяване и изключват наследниците от следващи
редове. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството ЗН), децата на
починалия наследяват по равни части. Следователно, с откриване на наследството на ПИ
А.а, низходящите му от първа степен са придобили правото на собственост на върху
притежавания от последния дял в процесните недвижими имоти. Следователно същите са
носители на правото на собственост върху процесния имот, поради което се явяват клиент
на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
4
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът да
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца е възникнало облигационни правоотношение, възникнало
въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.
05.2017г.- м. 04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице-помагач „ТС” ЕООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно- техническата
експертиза, че през процесния период за имота е била начислявана топлинна енергия за
отопление, за БГВ и от сградната инсталация. В конкретния случай ответниците не са
осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. С оглед това, количеството
доставена топлинната енергия следва да се определи по максимален специфичен разход и се
определя по инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата; при липса на данни
се приемат данните на подобно отоплително тяло, напр. от аналогично помещение на друг
етаж. Служебната топлинна енергия за всяко отоплително тяло в имота, което няма уред за
дялово се изчислява, като топлинната му мощност се умножи по МСРС и енергийната
стойност на 1 деление (кВтч/ дял). Топлинната енергия за БГВ се начислява служебно на
“брой лица” с разходна норма 140 л./ денонощие за един потребител, в случая за трима
потребители. Според вещото лице за процесния период в имота е доставена топлинна
енергия за отопление топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за БГВ на стойност 3141,36 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
5
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ТС” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва
че задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май
2017г.- м. април 2019г. Искът е предявен на 21.10.2020г., към която дата давността се счита
прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.). Ето защо вземането на ищеца за цена на топлинна енергия за м. май 2017г. е
станало изискуемо след предявяване на иска, което обуславя извод за неоснователност на
възражението за погасяването му по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
периода май 2017г. е станало изискуемо през м. юли 2019г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД
(с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността
е спряла да тече), е изтекла след подаване на исковата молба на 21.10.2020г.
Исковете за цена на услугата дялово разпределение не са погасени по давност.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че всяка от ответниците следва да отговаря за заплащане на по ½
ид.ч. от стойността на потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово
разпределение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
6
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от
ответниците покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
За забавата на ответницата приложение ще намери нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016
г., одобрени с решение № 0У- 1/ 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ- 2016г.,
клиентите са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.
1 и ал. 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като продавачът
начислява обезщетение за забава само за задълженията, неплатени в посочения срок.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
72,70 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 74,85 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
72,78 лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 471,83 лева. В тежест на ответника Г. Д. А. следва да се присъдят разноските за
възнаграждение на особен процесуален представител, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на 357,28 лева.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски и не са представили
доказателства за извършването на такива.
7
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. А., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “ТС” ЕАД, с ЕИК /////, за сумата 1570,67 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. //////, за
периода м. май 2017г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.10.2020г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79 ЗЗД; сумата 227,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за цена на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 15.09.2018г.-
12.10.2020г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД; сумата 18,10 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. декември 2017г.- м. април 2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 21.10.2020г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД; сумата 3,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за
периода 31.01.2018г.- 12.10.2020г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 51164/ 2020г. по описа на
Софийския районен съд, 170 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. А., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “ТС” ЕАД, с ЕИК /////, за сумата 1570,67 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. //////, за
периода м. май 2017г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.10.2020г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79 ЗЗД; сумата 227,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за цена на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 15.09.2018г.-
12.10.2020г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД; сумата 18,10 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. декември 2017г.- м. април 2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 21.10.2020г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД; сумата 3,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за
периода 31.01.2018г.- 12.10.2020г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. за което е
издадена заповед за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
51164/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.
ОСЪЖДА С. Д. А., с ЕГН **********, да плати на “ТС” ЕАД, с ЕИК /////, сумата 37,43
лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 51164/ 2020г. по описа на
8
Софийския районен съд, 170 състав, разноски, съобразно уважената част от исковете и
сумата 178,64 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково производство
разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. А., с ЕГН **********, да плати на “ТС” ЕАД, с ЕИК /////, сумата 37,42
лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 51164/ 2020г. по описа на
Софийския районен съд, 170 състав, разноски, съобразно уважената част от исковете и
сумата 536,64 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково производство
разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на “ТС” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “ТС” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9