Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 19.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
20153 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.Й.Г., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Д.з.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10лева, частичен иск от
целия в размер на 404,08лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение по сключен
на 23.03.2018г. договор за застраховка „Пълно каско“
за претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес Ц220», с рег. № В 2677 ВТ,
настъпили на 27.03.2018г. и изразяващи се увреждане на задна броня, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
09.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът
излага твърдения, че е собственик на л.а «Мерцедес Ц220»,
с рег. № В 2677 ВТ. На 23.03.2018г. с ответника е сключен договор за
имуществена застраховка «Пълно Каско“, със срок на
действие на застрахователното покритие 24.03.2018г.- 23.03.2019г. Дължимата
застрахователна премия от 745,86лева била платена. Уговорената застрахователна
стойност на автомобила била 10100лева. На 27.03.2018г. установил, че задната
броня е охлузена. На същата дата уведомил застрахователя за събитието, който
образувал щета. Негов представител извършил оглед и изготвил опис заключение за
вреди на МПС установени, както следва: облицовка
задна броня. На 19.04.2018г. получил отказ от застрахователя от
изплащане на застрахователно обезщетение. Негово проучване установило, че
нужната стойност за отстраняване на уврежданията е в размер на 414,08лева. На
19.06.2018г. завел иск срещу застрахователя за плащане на застрахователно
обезщетение. По образуваното гр.д. № 9565/2018г. на ВРС ответникът бил осъден с
влязло в сила решение да плати застрахователно обезщетение от 10лева, частичен
иск от целия в размер на 414,08лева, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 19.06.2018г. Твърди, че понастоящем
ответното дружество не е изпълнило задължението си за плащане на дължимото
обезщетение в цялост, поради което с исковата молба претендира застрахователно
обезщетение в размер на сумата действително необходима по възстановяване
автомобила в състоянието от преди, която заявява в частичен размер и след
приспадане на платеното вече обезщетение, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва, че с влязло в сила решение по гр.д. № 9565/2018г. на
ВРС е осъден да плати застрахователно обезщетение от 10лева, частичен иск по
повод соченото от ищеца застрахователно събитие. Твърди, че в изпълнение на
решението на съда, на 25.04.2019г. е извършил плащане по сметка на ищеца в
размер на сумата от 930,86лева, вкл. присъдената главница от 10лева, лихви
върху нея и съдебни разноски. След извършена калкулация и съобразно експертното
заключение по предходно развилия се съдебен спор, на 21.01.2020г. извършил
плащане на допълнително обезщетение от 317,72лева, с което счита, че е изпълнил
задължението си за плащане на дължимото обезщетение. Извън това се позовава и
на т.54.4 и т. 71.27 ОУ относно определяне размера на застрахователното
обезщетение и изразеното от ищеца желание това да бъде сторено по експертна
оценка. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Процесуалният
представител на ищеца е признал факта, че е получено плащане от ответника на
сумата от 317,72лева.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна
страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на
ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора по повод
определяне и плащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- между страните е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка на л.а «Мерцедес Ц220», с рег. № В
2677 ВТ «Каско;
- по повод
настъпило застрахователно събитие на 27.03.2018г. ответникът е образувал щета и е констатирал следните увреждания на
застрахованата вещ- задна броня.
На страните е обявено
за служебно известно на съда и
поради това ненуждаещо се от доказване, че
с влязло в сила решение по гр.д. № 9565/2018г. по описа на ВРС ответникът е
осъден да плати застрахователно обезщетение от 10лева, частичен иск от целия в
размер на 414,08лева
С т. 2 на ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д. №
3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие, че решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В
мотивите на соченото ТР се приема, че при уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет
на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъкът/ от вземането се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По
двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като
със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане е възникнало валидно, поради което частичният иск е
уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер
на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация.
Предвид изложеното, а и принципно страните не спорят относно фактите
пораждащите претендираното право, то следва да се приеме, че ищецът е правоимащо лице да получи застрахователно
обезщетение за настъпилото на 27.03.2018г. застрахователно събитие.
Спорният между страните
въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за
възстановяване на увреждането, предвид уговорките на ОУ в подписания между
страните застрахователен договор.
В тази връзка, по
делото бе изслушано и прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на
експерта, като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната
компетентност, след запознаване с приложените по делото документи и направата
на нужните проучвания на пазара, бива кредитирано от съда в цялост. Съобразно
заключението на в.лице, нужната стойност за възстановяване на увреденият
детайл- облицовка на задна броня е в размер на 327,72лева, изчислена на база
средни пазарни цени на пазара на резервни части и труд към датата на събитието. При определяне размера
на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. В казуса
застрахователят се позовава на т. 54. 4 и т. 71. 27 ОУ относно определяне
размера на застрахователното обезщетение и изразеното от ищеца желание това да
бъде сторено по експертна оценка. Съгласно чл. 54 ОУ при частична щета на
застрахованото МПС, за което от датата на първа регистрация до датата на начало
на застраховката са изминали над 10години, застрахователното обезщетение се
определя по един от начините избрани от застрахования- в посочен от
застрахователя доверен автосервиз или по експертна оценка. В случая, липсват
доказателства ищецът да е направил избор обезщетяването да се извърши по
експертна оценка, но доколкото липсва оспорване от негова страна това да не е
така, то съдът приема, че изборът му е бил именно такъв. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорът, част от който са и приетите от застрахования ОУ
на застрахователя, имат силата на закон между страните. Затова и доколкото се касае
за договорни отношения, то в отношенията между страните действа принципът на свободата
в договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе си не може да дегорира приложението на императивните норми на закона,
какъвто характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка
страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да
покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. От
заключението на в.лице, се установява, че нужната пазарна стойност за
възстановяване на щетата е в размер на 327,72лева. В ОУ липсва регламентация
относно начина и критериите, които биват възприети от застрахователя при
обезщетяване по експертна оценка, така че той да може да вземе информиран избор
относно начина на обезщетяване на вредите. Отделно от това, принципно
застрахователят никога не е определял застрахователно обезщетение по експертна
оценка и изначално позицията му пред застрахования е била отказ за определяне и
плащане на такова. Принципът на пълната обезвреда,
действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ. Предвиждането на друг ред на
обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в противоречие с посочените норми на
закона. Не се спори между страните, че на 21.01.2020г. ответното дружество по
повод настъпилото застрахователно събитие е изплатило на ищеца по щетата
обезщетение в размер на 317,72лева, стойността на което следва да бъде
приспадната от приетата като меродавна от съда стойност на уврежданията от
327,72лева, при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 10лева.
От тази стойност следва да се приспадне и присъденото обезщетение заявено в
частичен размер с влязлото в сила решение по гр.д. № 9565/2018г. по описа на
ВРС от 10лева. Следователно, ответното дружество е изпълнило изцяло задължението
си, като е заплатило на ищеца дължимото му се застрахователно обезщетение за
настъпилото на 27.03.2018г. застрахователно събитие. Искът следва да се
отхвърли като неоснователен, но поради плащане извършено в хода на процеса,
което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде взето предвид от съда.
По отношението на искането за присъждане на законна лихва: Доколкото
плащането на допълнителното застрахователно обезщетение от 317,72лева е извършено
от ответника в хода на процеса- на 21.01.2020г., то искането за присъждане на
законната лихва като законова последица от предявяване на иска се явява
основателно за периода от датата на подаване на исковата молба- 09.12.2019г. до
датата на плащането- 21.01.2020г. Ответникът не е твърдял да е изпълнил това си
задължение, респ. не са и ангажирани доказателства в този смисъл.
По разноските:
Съобразно изхода на
спора и тъй като искът се отхвърля поради погасяване на задължението чрез
плащане извършено в хода на процеса сторените от ищеца разноски ще следва да
се понесат от ответника. Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 50лева- платена
ДТ, 100лева- депозит на вещо лице и 360лева платено адв. възнаграждение с ДДС
по договор за правна защита и съдействие от 11.05.2020г. Или общо 510лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Г., ЕГН ********** с адрес *** срещу
„Д.з.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 10лева, частичен иск от
целия в размер на 404,08лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение по сключен
на 23.03.2018г. договор за застраховка „Пълно каско“
за претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес Ц220», с рег. № В 2677 ВТ,
настъпили на 27.03.2018г. и изразяващи се увреждане на задна броня, поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на процеса, на основание чл. 405,
ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Г., ЕГН ********** законна лихва за периода
от 09.12.2019г. до 21.01.2020г. върху главницата от 10лева, представляваща остатък от дължимо
обезщетение по сключен на 23.03.2018г. договор за застраховка „Пълно каско“ за претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес
Ц220», с рег. № В 2677 ВТ, настъпили на 27.03.2018г. и изразяващи се увреждане
на задна броня.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Г., ЕГН ********** сумата от 510лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: