№ 519
гр. Плевен, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430100925 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл.372, във вр. с чл.367 от
ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от "КРИС
ТРАНСПОРТ" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Р.М.И., с адрес за връчване на съобщения: ***,
чрез адв. Т. Д. от *** против „РАДИОНОВ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Р.П., в
която се твърди, че между ищцовото дружество, в качеството на превозвач и
ответника, в качеството на товародател, съществували неуредени парични
задължения по договори за международен автомобилен превоз на товари.
Твърди се, че на 12.07.2023г. "Крис Транспорт" ЕООД получило по имейл
заявка - договор за автомобилен превоз на товари изх. № 249/12.07.2023г. от
"Радионов Транс“ ЕООД, с която било възложено извършване на превоз на
товар с маршрут *** с автомобил *** собственост на превозвача „Крис
Транспорт“ ЕООД. Товарът представлявал 15 щендера с дрехи 1200кг. със
срок на доставка 18 - 19.07.2023г. до посочено местоназначение в ***.
Навлото било 2000 лева без ДДС. В заявката бил посочен начинът на
плащане, а именно 45 дни след представяне на оригинална ЧМР и фактура за
1
превоза. В съответствие с чл. 50 и сл. от Закона за автомобилните превози, за
превоза била издадена ЧМР товарителница, подписана от изпращача,
превозвача и от получателя на товара. Товарителницата, заедно с фактура ***
за цената на извършения превоз, а именно сумата от 2400 лева с ДДС, били
предадени на товародателя на 18.07.2023г. Падежът за плащане на
задължението по фактура *** бил настъпил на 31.08.2023г., като до датата на
депозиране на настоящата искова молба не било извършено плащане.
Излага се, че на 22.12.2023г. „Крис Транспорт“ ЕООД е получило по
имейл заявка - договор за автомобилен превоз на товари изх. №
372/22.12.2023г. от "РАДИОНОВ ТРАНС" ЕООД, с която отново било
възложено извършване на превоз на товар с маршрут България - ***. Товарът
представлявал палет с размер 170x130x120 и 20 щендера с дрехи на закачалки
с общо тегло 3000кг. със срок на доставка 05.05.2024г. и посочено
местоназначение в ***, а на палет c размер 170x130x120 - ***, ***. Навлото
било 3100 лева без ДДС. В заявката бил посочен начинът на плащане, а
именно 45 дни след представяне на оригинална ЧМР и фактура за превоза. В
съответствие с чл. 50 и сл. от Закона за автомобилните превози, за превоза
били издадени два броя ЧМР товарителници, подписани от изпращачите,
превозвача и от получателите на товарите. Товарителниците, заедно с фактура
*** за цената на извършения превоз, а именно сумата от 3720 лева с ДДС,
били предадени на товародателя на 04.01.2024г.
Сочи се, че към датата на депозиране на настоящата искова молба
сумите по двете фактури за извършените превози не били заплатени, което
обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на осъдителен иск.
Навеждат се доводи, че ответникът "РАДИОНОВ ТРАНС" ЕООД е
товародател по заявки за международен превоз, товарите, по които са
доставени до местоназначението, видно от печатите в товарителниците на
мястото за подпис и печат на получател. Ищецът "КРИС ТРАНСПОРТ"
ЕООД е превозвач, който е поел задължението да превози на своя отговорност
предадените товари съгласно заявките за автомобилен превоз на товари. По
силата на чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 на ДС от 29.07.1977г.,
обнародвана в ДВ, бр. 61/1977 г. и в сила за Република България от
18.01.1978г., същата се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на
2
стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на
стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са
посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една
е договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността
на страните. На основание чл. 4 договорът за превоз се установява с
товарителница, а на основание чл. 9, т. 1 товарителницата удостоверява, до
доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от
превозвача. Договорът за автомобилен превоз е реален и се счита за сключен
с предаването на товара /така практиката на ВКС/.
Сочи се, че в случая съгласно заявка - договор за автомобилен превоз на
товари изх. № 249/12.07.2023г., товарът бил предаден от изпращача „Мизия -
96“ АД, което било удостоверено с подпис и печат в графа изпращач на ЧМР
товарителницата, на превозвача - "КРИС ТРАНСПОРТ" ЕООД, като превозът
бил извършен с автомобил с peг. № ***. Товарът би доставен на дата
18.07.2023г. на определеното местоназначение, удостоверено c подпис и
печат на получателя. За превоза на товарите по заявка изх. № 372/22.12.2023г.
били издадени два броя ЧМР товарителници, подписани от изпращачите
/„Мизия - 96“ АД и „Илинден“ООД/, от превозвача и от получателите.
Подписите били удостоверени с печати, а в графа „получател“ и на двете
товарителници била посочена дата 04.01.2024г.
Излага се, че превозвачът „КРИС ТРАНСПОРТ“ ЕООД бил изпълнил
задължението си да превози до местоназначенията предадените товари, но
ответникът до падежа на съответните задължения не бил заплатил
договореното навло, съгласно фактура *** и фактура *** Във връзка с
извършените превози не били предявявани писмени рекламации и не били
налице основания за отказ за плащане за стойността на извършените превози.
Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати предвидените в
договорите възнаграждения, поради което същият дължи плащане на навлото,
ведно с дължимата лихва за забава.
Сочи се, че за обезпечаване на настоящия иск до размер на сумата от
2400 лв. с ДДС, дължима по фактура ***, "КРИС ТРАНСПОРТ" ЕООД се
снабдило с обезпечителна заповед по ч.гр.д. №220/2024г. по описа на *** и
образувало изпълнително дело *** по описа на ЧСИ *** с рег. № *** и район
на действие ***. С постановеното определение в обезпечителното
3
производство, съдът определил едномесечен срок за предявяване на бъдещия
осъдителен иск. В този срок отношенията на страните във връзка с фактура
*** не били уредени доброволно, а междувременно настъпил и падежът на
задължението по фактура ***, поради което в определения от *** срок,
кредитора претендира с настоящата искова молба и сумата по тази фактура.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите както
следва: 2400 лева с ДДС, дължима по фактура *** и сумата от 3720 лева с
ДДС, дължима по фактура ***, както и законна лихва, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателното плащане.
Ищецът, чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника „РАДИОНОВ ТРАНС“ ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя И.Р.П., са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се представлява в о.с.з., за което е редовно призован. Не е
направил и искане делото да се разглежда в отсъствието на негов
представляващ.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Предявеният иск, предмет
на делото, при съобразяване на представените доказателства се явява
вероятно основателен.
Поради горното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.239,
ал.1 от ГПК предявената искова претенция следва да бъде уважена.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото
разноски за исковото производство в размер на 1 244,80лв. (244,80лв. за
държавна такса и 1 000лв. за адвокатско възнаграждение) и за проведеното
обезпечително производство в размер на 460лв. (20лв. за държавна такса и
420лв. за адвокатско възнаграждение) или общо разноски в размер на
4
1 704,80лв., съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, за които се
установява, че са и действително сторени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.372, във вр. с чл.367 от ТЗ, „РАДИОНОВ
ТРАНС“ ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес управление: ***,
представлявано от Управителя И.Р.П., ДА ЗАПЛАТИ на „КРИС
ТРАНСПОРТ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Р.М.И., следните суми: сумата от 2 400 (две
хиляди и четиристотин) лева, дължима по фактура *** и сумата от 3 720
(три хиляди седемстотин и двадесет) лева, дължима по фактура ***, ведно
със законната лихва върху главниците , считано от датата на завеждане на
исковата молба – 20.02.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК „РАДИОНОВ ТРАНС“
ЕООД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРИС ТРАНСПОРТ“ ЕООД с ЕИК
***, сумата от 1 704,80 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на
постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5