Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 269 22.06.2022 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в публично съдебно заседание на седми
юни през две хиляди и двадесет и втора год., в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №270 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.98, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС.
Образувано е по жалба
на М.Г.Х. ***, срещу мълчалив отказ на Началника на Затвора Стара Загора да издаде
индивидуален административен акт по искането му да получи осем допълнителни хранителни
пратки през месец април 2022 год.. Твърди, че е депозирал молба с
вх.№М-110/23.03.2022 год. до Началника на Затвора Стара Загора, с която е
поискал да му бъдат разрешени да получи през месец април осем допълнителни
хранителни пратки – за великденските празници 24, 25 и 26 април; вторият ден на
Великден – 18 април, празнуващ се от католическата църква; празника „Песах“ – 22 април, празнуващ се от религиозната общност на
евреите; за „Възкресение Христово“ на 17 април, празнуващ се от Арменската
православна църква; за празника „Възпоменание на смъртта на Исус Христос“,
празнуващ се на 15 април от свидетелите на Йехова; за празника „Резван“ на 21 април, празнуващ се от Бахайската
общност в България; за празника в събота, който е решил да празнува на 16
април, празнуващ се от църквите на адвентистите от седмия ден. Въпреки
подадената молба обаче, Началника на Затвора не се е произнесъл в 14 дневен
срок и не е издал индивидуален административен акт. Направено е искане за
отмяна на мълчаливия отказ от страна на Началника на Затвора и преписката да се
върне за задължително произнасяне, като се определи и срок за това.
Ответникът – Началника на Затвора - Стара Загора, не се
представлява и не изразява становище относно подадената жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
На
23.03.2022 год. лишеният от свобода М.Г.Х. е депозирал молба до Началника на
Затвора Стара Загора, с която е поискал да му бъде разрешено да получи осем
допълнителни хранителни пратки, като е аргументирал искането си посочвайки
всеки един празник през месец април, който е одобрен за празнуване от страна на
Министерски съвет относно различните религиозни общности в страната. В
указаният от закона срок, Началника на Затвора не се е произнесъл, поради което
е налице формиран мълчалив отказ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Оспорването, като насочено
срещу подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност мълчалив отказ, от процесуално легитимирано
лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен, в
законоустановения едномесечен срок, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето
на административния орган
по искане, с което е бил сезиран,
в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено
искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се
произнесе по искането, с което е сезиран.
Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената
молба. Следователно не всяко непроизнасяне
на административния орган
по искане, с което е сезиран, може
да бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата
фикция е относима и приложима
при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие
да издаде съответния
административен акт. Само когато искането е отправено до компетентен
административен орган, липсата
на волеизявление се приравнява
на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно
чл.15, ал.1, т.6 от ЗИНЗС, Началникът на затвора ръководи действията на
служителите в кризисни ситуации, планира тематични проверки и лично осъществява
контрол по носенето на постовата служба, организацията на охраната, състоянието
и използването на охранителната техника, дейностите
по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода, социалната
и възпитателната работа. В този смисъл, за подадени молби от лица, изтърпяващи
наказание лишаване от свобода в Затвора Стара Загора, задължението за
разрешаване на допълнителни хранителни пратки по реда предвиден в чл.83, ал.2
от АПК, е Началника на Затвора Стара Загора
Правната регламентация за получаване на хранителни пратки от лишените от свобода се съдържа в чл.98, ал.1, т.3, ал.2 от ЗИНЗС и чл.82, ал.1,
ал.2 и ал..3 от ППЗИНЗС. Получаването
на една хранителна пратка месечно е разрешено с разпоредбата на
чл.98, ал.2 от ЗИНЗС. Законодателят не е диференцирал това право в зависимост
от режима на изтърпяване на
наказанието или от изповядваната религия. Следователно всяко едно лице, което изтърпява наказанието лишаване от свобода има право да получи
по една хранителна пратка месечно. За подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви на лишените от свобода, същите могат да бъдат поощряване и извънредна хранителна пратка, съгласно чл.98, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. В конкретния
случай не се претендира такава хранителна добавка и нормативната й регламентация не следва да бъде разглеждана.
Съгласно
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право
да получат по една допълнителна хранителна пратка. При така
разписаните правила за получаването на допълнителна пратка, е видно, че всеки един
лишен от свобода, има право да получи
допълнителна пратка за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на религиозните общности. Законодателят не е разграничил получаването на допълнителна пратка за официалните празници /по смисъла на чл.154, ал.1 от КТ – Нова
година, Коледа и Великден/,
в зависимост от изповядваната
религия. Следователно такава допълнителна пратка конкретно за тези празници има
право да получи всеки един лишен
от свобода. Този извод следва и от граматическото тълкуване на законовата разпоредба. Както Нова година, така и Коледа и Великден са официални празници за целия български народ, независимо от изповядваната религия. Те са обявени за такива по силата на закона, поради което и
за тях в чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС е предвидена
правната възможност за получаването на допълнителна хранителна пратка.
В зависимост от изповяданата
религия, както и от обстоятелството дали същата е регистрирана в Република България, всеки един лишен
от свобода може да получи допълнителна пратка, ако e заявил
съответната религия като свое вероизповедание. С решение №864/09.12.2021 год. Министерският съвет определя дните за религиозни празници на вероизповеданията през 2022 год., различни от източноправославното,
което решение е обнародвано
в бр.104 на Държавен
вестник от 12.12.2021 год. Съгласно него,
за месец
април 2022 год. са предвидени следните религиозни празници: за Католическата църква в България - Вторият ден на Великден –
18 април; за Религиозната
общност на евреите в България Песах – 22 април; за Арменската
апостолическа православна света църква Възкресение Христово – 17 април; за Общество
за Кришна съзнание Рама Навами – 10 април; за Свидетели на Йехова в България – Възпоменанието на смъртта на Исус Христос – 15 април; за Бахайска общност в България Резван – 21 април. По отношение на църквите на адвентистите от седмия
ден – шест съботни дни, ако
според трудовото или служебното им правоотношение са задължени да работят в тези дни. В своята молба, Х. е
посочил, че като допълнителна пратка желае да получи и за празника Великден.
За решаване на правния
спор, следва да се изясни и понятието празник което е вложил законодателя. Празникът по принцип е ден от годината,
в който по историческа традиция е прието времето да се прекарва без трудови или
учебни занимания, като обикновено всеки празник има своя
специфична церемония. Религиозните празници, в
зависимост от съответната религия се честват, в памет на значимо събитие или личност. За да се приеме, че за
съответното лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, възниква правото
да получава допълнително пратка, то е необходимо, същото да е заявило
изповядването на съответната религия. Ако тази религия не се изповядва от
лицето, то за него не е налице и съответния празник, тъй като този религиозен
празник не е свързан с изповядваната от него религия. Този ден от годината за
него не е празник, а е обикновен ден и за него не е налице правото на
допълнителна пратка.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че през
месец април 2022 год. са налице утвърдени няколко религиозни празника от
страна на Министерски съвет, като при преценката от страна на Началника на
Затвора дали се полагат допълнителни пратки на жалбоподателя за месеца, следва да се има в
предвид декларираните от Х. религии, които изповядва. Така цитираните в молбата от 23.03.2022 год.
всички религиозни празници на разрешените в България религиозни общности, не
предполагат автоматично правото на допълнителна пратка. За пълнота
на изложението съдът намира, че следва да се има в предвид, че правото на
допълнителна хранителна пратка не може да се прехвърля за следващите месеци, а
важи за съответния месец, в който има съответните празници. В този смисъл това
право не може да бъде използвано в по-късен момент или да се поиска
прехвърлянето му в следващ месец.
Посоченият в молбата на Х.
от 23.03.2022 год. православен празник Великден, който е религиозен празник /празнуван от всички православни/, който с оглед на официалната религия в страна е обявен и за официален такъв /празнуван от всички жители на Република България/. За този празник, съгласно разпоредбата на чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС се полага допълнителна пратка за всеки един лишен от свобода.
Следователно
с не произнасянето си по подадената молба от Х. на 22.03.2022 год. год.,
ответника по делото е осъществил елементите от фактически състав на фикцията на
мълчаливият отказ. С формирането на фикцията на мълчаливият отказ, ответникът е
засегнал правата на жалбоподателя относно правото му на получаването на
допълнителни пратки.
Въз основа
на гореизложеното, съдът намира, че мълчаливият отказ на Началника на Затвора Стара
Загора е незаконосъобразен, но тъй като въпроса е от изключителната
компетентност на административният орган, преписката следва да се върне на
същият да се произнесе по същество на направеното искане.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. второ
от АПК, Старозагорски административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на М.Г.Х. мълчалив отказ на
Началника на Затвора, да се произнесе по подадено от него молба вх.№М-110/23.03.2022
год.
ВРЪЩА
преписката на административният орган за произнасяне по молбата съгласно
дадените указания по прилагането на закона, като определя 14 дневен срок за
това.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: