О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1118

 

 

гр. Бургас, 27.11.2018 г.

 

 

Окръжен съд - Бургас, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Окръжен съдия Павел Ханджиев

 

като разгледа т. д. № 504/2018 г., съобрази следното:

 

Делото е получено по подсъдност от СГС. Производството е образувано по повод исковата молба на З.С.П., ЕГН **********,***, против “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89 Б и съдебен адрес:***.

Относно редовността на предявените искове:

Въз основа на разпореждане на съдията-докладчик  на основание чл. 367 ГПК са изпратени преписи от исковата молба и приложенията на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В срока по закон е постъпил отговор от ответника. На осн. чл. 372 ГПК препис от отговора е изпратен на ищеца с указанията по чл. 372, ал. 2 ГПК. Допълнителна искова молба не е представена. Книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.

От страна на ответника не са повдигнати възражения относно редовността на предявените искове. След служебна проверка съдът констатира, че е сезиран с редовна искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 – 129 ГПК.

Относно допустимостта на предявения иск:

Исковете са предявени съобразно с правилата за родова и местна подсъдност. С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че претенциите са недопустими, тъй като ищцата нямала право да получи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка “гражданска отговорност” за неимуществени вреди в качеството й на сестра на загинал при ПТП. Съгласно ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, макар и по изключение, наред с  лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., може да бъде “всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени”. Следователно въпросът дали един ищец е материално легитимиран да получи такова обезщетение, не е въпрос по допустимост на иска, а въпрос по неговата основателност, който въпрос ще получи своя отговор с крайния съдебен акт.

Не са направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на исковете. При това положение те са допустими.

Относно доклада:

С настоящото определение на страните ще се съобщи проект за доклад по делото на осн. чл. 374, ал. 2 ГПК вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Ищцата З.С.П. твърди, че с Присъда от 01.07.2014 г. по нохд № 444/2014 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, бил признат Вълчо Стайков Стайков, ЕГН **********, за виновен в това, че на 24.08.2013 г. около 21 часа на второкласен път И-73, на около 1 км  след с. Прилеп по посока гр. Карнобат, при управление на МПС - л.а. Ауди А4 с рег. № А6700КХ, собственост на Бедри Мехмед Хасан от с. Драгово, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не се съобразил с навлизането на автомобила с пътен участък с ляв завой и като го управлявал със скорост около 97 км/ч, която скорост била по-голяма от критичната за преодоляване на левия завой, и по непредпазливост причинил смъртта на Иван Стефанов Василев, ЕГН **********, настъпила на 24.08.2013 г., вследствие на причинена несъвместимо с живота увреждане на сърцето след рязко притискане на гръдната клетка с посока отпред-назад.

Към момента на катастрофата за автомобилът е била сключена валидна застраховка “гражданска отговорност” в ответното дружество, валидна от 29.11.2012 г. до 28.11.2013 г., с номер на полицата 06112002659143.

Починалият бил брат на ищцата. Те били израстнали заедно, живеели в разбирателство и братска обич. Вследствие на неговата смърт ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни болки и страдания, психически дискомфорт, тъга и емоционален стрес. На осн. чл. 380 КЗ ищцата отправила застрахователна претенция до застрахователя, който с нарочно писмо отказал изплащане на обезщетение.

Ищцата отправя искане: Да бъде осъден ответника-застраховател да   й заплати сумата 100000 лв - застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Иван Стефанов Василев, загинал на 24.08.2013 г., заедно със законната лихва върху сумата от датата на смъртта й до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

Ответникът “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД с отговора оспорва основателността и размера на претенцията.

Без да оспорва фактите, изложени от ищцата във връзка с катастрофата, наказателното производство и застрахователното правоотношение, ответникът уточнява, че починалият се е возил на предната седалка на застрахования автомобил. По силата на извънсъдебно споразумение застрахователят изплатил на Тинка Иванова Василева, майка на починалия, и на С. Дянков Василев, негов баща, обезщетения в размер на по 100945 лв, на Ганчо Иванов Василев и С. Иванов Василев, синове на починалия, обезщетения в размер на по 110074 лв и на съпругата му Стефка Ганчева Василева - обезщетение в размер на 100471,94 лв. На 24.07.2018 г. били предявени застрахователни претенции за обезщетение от ищцата З.С.П., сестра на починалия, и от Йорданка Добрева Иванова, негова баба. Комисия при застрахователя приела, че те не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение.

Не била налице конкретна житейска ситуация, поради която привързаността между сестра и брат е станала толкова силна, че смъртта на Иван Василев е причинила на З.П. морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Разширяването на кръга от лица с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не означавало автоматично право на близките родственици да получат застрахователно обезщетение. Лицата, извън двете ППВС от 1961 г. и 1969 г., имали право на обезщетение само по изключение и то само, когато е била създадена приживе с починалия особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки, който силна връзка е обусловила морални болки и страдания с по-голям интензитет и продължителност от обичайните.

Евентуалните права на ищцата били погасени по давност. Смъртта на брата на ищцата настъпила на 24.08.2013 г. и правата, произтичащи от застраховката “гражданска отговорност”, се погасили по давност на 24.08.2018 г. с изтичането на петгодишен давностен срок.

Оспорва се размера на претендираното обезщетение, което било завишено с оглед обществения критерий за справедливост, съществуващите в страната обществено-икономически отношения и трайната съдебна практика към датата на настъпване на събитието.

Оспорта се дължимостта на лихви на осн. чл. 268, т. 10 КЗ. Повдига се възражение за погасяване на вземенето за лихви с изтичане на тригодишен давностен срок по чл. 111, б. “в” ЗЗД.

Исковете против застрахователя се основават на чл. 226 вр. чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) по отношение на търсеното обезщетение. На осн. § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., за процесната застраховка “гражданска отговорност” следва да се прилагат правилата на Част Четвърта на КЗ (отм.) Претенцията за лихва се основава на чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С оглед наличните доказателства за влязла в сила присъда на наказателен съд не се нуждаят от доказване фактите, свързани с извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца. Ищцата носи тежест да установи при условията на пълно доказване неимущественото си увреждане, размера на вредите и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат. Съобразно със задължителното тълкувание, съдържащо се в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, ищцата, която е сестра на загиналия при ПТП и е извън кръга на лицата, посочени в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г. трябва да проведе пълно доказване на следните кумулативни предпоставки: че между нея и брат й е съществувала  трайна и дълбока емоционална връзка; че търпи от смъртта на брат си продължителни болки и страдания; че в конкретния случай е справедливо тези болки и страдания да бъдат обезщетени.

Относно исканията:

Ищцата е представила с исковата молба писмени доказателства, които следва да се допуснат, а по приемането им съдът ще се произнесе в с.з. По исканията за разпит на свидетели, направени и от двете страни, съдът ще се произнесе в с.з., след като страните уточнят фактите и обстоятелствата, които ще установяват по този начин.

 

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

НАСРОЧВА делото за 15.01.2019 г. от 10 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните като им се изпратят преписи от настоящето определение.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото съобразно с мотивната част на определението.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

ОБЯВЯВА, че по исканията на страните за допускане разпит на свидетели ще се произнесе в с.з.

Определението не може да се обжалва.

 

                                                                                                                                

Окръжен съдия :