Р Е Ш Е Н И Е
№ 261090 / 25.10.2021г.
гр. Перник, 25.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Анелия Найденова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 936 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, подадена
чрез процесуалния му представител – юрк. Георги Георгиев, срещу Р.П.Д., с ЕГН: **********,
с която се иска: 1/ да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 985,84
лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/10.08.2017 г., сумата от 243.68 лева – представлява възнаградителна лихва, сумата от
262.86 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 09.11.2017 г.
до 16.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на
сумата; 2/ да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 975.39 лева – представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредит №
**********/10.08.2017 г., сключен
между ищеца и ответника. Твърди се, че договорът е сключен при следните
параметри: сума на кредита – 1500 лева, срок на кредита – 24 месеца, годишен
процент на разходите /ГПР/ 49.89 %,
годишен лихвен процент /ГЛП/ 41.17 % и лихвен процент на ден – 0.11 %.
Твърди се, че ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги към договора
за кредит на стойност общо 1800.72 лева. В тази връзка се твърди, че общото
задължение на ответника възлиза на 4026.24 лева като размерът на всяка погасителна
вноска е 167.76 лева, а падежната дата 8-мо число на месеца.
На следващо място се твърди, че преди
сключване на договора за кредит ответникът е бил запознат с условията по същия,
бил му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация относно потребителски кредит“ и същият е приел да сключи договора
при тези параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със съдържанието на
пакета от допълнителни услуги, какво представлява същият и че има възможност да
не сключва такъв, както и неговата стойност, но въпреки това е изявил желание
да се ползва от предлагания пакет от допълнителни услуги.
Твърди се,
че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по
същия като е превел на ответника сумата от 1500 лева.
На следващо
място в исковата молба се твърди, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно
задълженията си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в
плащанията, след девета вноска. В тази връзка се уточнява, че ответникът е
заплатил девет пълни месечни вноски по договора за кредит и една вноска
частично. Посочва се, че поради допуснатата забава на плащанията кредиторът се
е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е
изпратил съобщение в този смисъл до ответника на 16.08.2019 г. Поддържа се, че
дори посоченото уведомяване за предсрочната изискуемост да не е редовно, то
последният следва да се счита уведомен за същата с връчването на препис от
исковата молба. В тази връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията
на ответника по договора за кредит и пакета допълнителни услуги към него
възлиза на 2467.77 лева, която се претендира изцяло с исковата молба.
Излагат се подробни доводи, че ищецът,
а и дружеството кредитодател не са банки, а небанкови финансови институции,
поради което спрямо тях не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата
молба са представени писмени доказателства: искане за отпускане на
потребителски кредит Профи стандарт, стандартен европейски формуляр, договор за
потребителски кредит № **********/10.08.2017 г.,
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, погасителен план
към договора за кредит, общи условия /ОУ/ на ищеца, преводно нареждане,
извлечение от сметка, уведомително писмо, обратни разписки, удостоверение за
актуално състояние и декларации.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. В
депозираното възражение по реда на чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 4583/2020 г. на
Пернишкия РС ответникът е посочил, че действително е в облигационни отношения с
ищеца като му дължи суми по договора за кредит, но възразява срещу размера на
претенциите, доколкото е извършвал плащания. С тези аргументи се иска
предявените искове да бъдат отхвърлени предвид извършените плащания.
В съдебно
заседание, проведено на 27.09.2021 г., от процесуалния представител на ищеца е
постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на
възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът
Р.П.Д.
редовно призован, се явява лично в първото по делото съдебно заседание.
Изразява становище за отхвърляне на исковете като заявява, че е плащал
задълженията по кредита.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2720/31.08.2020
г. по ч.гр.д. № 4583/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
Р.П.Д., който е депозирал възражение срещу същата.
С разпореждане № 15840 от 27.08.2020 г. заповедният
съд е отхвърлил заявлението на ищеца за сумата от 975.39 лева – възнаграждение
по закупен пакет от допълнителни услуги. Посочената сума обаче се претендира в
настоящото производство със самостоятелен осъдителен иск.
Страните не спорят, а и от представено по делото копие
от договор за потребителски кредит № **********/10.08.2017 г. се
установява, че на 10.08.2017 г. между
ищеца, като заемодател, и ответника, като заемополучател, е сключен договор за
паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1500 лева, срок на
кредита 24 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.89 % и годишен лихвен
процент /ГЛП/ 41.17 %. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 2225.52 лева. Към договора
обаче е закупен и пакет от допълнителни услуги на стойност 1800.72 лева. В тази
връзка общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в
размер на 4026.24 лева като ежемесечната вноска е в размер на 167.76 лева.
По делото липсва спор, а и от представеното платежно
нареждане е видно, и че от страна на ответника – кредитополучател по договора
за кредит на 11.08.2017 г. е усвоена сумата в размер на 1500 лева.
На следващо място страните не спорят, че от страна на
ответника са постъпвали плащания в изпълнение на задълженията му по
кредита. Доколкото ищецът е счел, че
тези плащания не са достатъчни да покрият размера на задълженията по кредита,
то от представено по делото уведомление до ответника е видно, че ищецът е
упражнил правото си да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми.
Уведомлението е изпратено на 12.03.2020 г., но липсват данни същото да е
достигнало до заемодателя. Съгласно последното предсрочната изискуемост е
посочена с дата 16.08.2019 г. Същевременно видно от приложен към договора
погасителен план последната вноска по кредита е следвало да бъде заплатена на
08.09.2019 г.
По делото е извършена и съдебно счетоводна експертиза.
От същата се установява, че сумата от 1500 лева е преведена от страна на
заемодателя в полза на ответника на 11.08.2017 г. В изпълнение на задълженията
си по кредита ответникът е направил плащания в размер на общо 3822.40 лева до
датата на първото по делото съдебно заседание. С посочената сума в счетоводството
на ищеца са погасени 1096.23 лева от стойността на главницата, 695.80 лева от
стойността на договорната лихва, 1500.60 лева от стойността на пакета от
допълнителни услуги – съгласно погасителен план 128.62 лева от стойността на
обезщетението за забава и сумата от 100 лева – такси по тарифа за извънсъдебно
събиране.
Съгласно експертизата ако по договора за кредит не е
налице задължение в размер на 1800.72 лева – за пакет от допълнителни услуги и
100 лева – за такси, то с внасяне на сумата от 3822.40 лева задълженията на
ответника по кредита биха били погасени изцяло.
На следващо място съгласно експертизата ако по
договора не бяха уговорени пакет от допълнителни услуги – за 1800.72 лева и не
бяха начислени такси в размер на 100 лева ответникът би заплатил всичките си
задължения по кредита още към приетата от дружеството дата на предсрочна
изискуемост 16.08.2019 г. – със заплащане на сума от 2249.45 лева. Посочената
сума според експерта е достатъчна да покрие пълния размер на главницата от 1500
лева, пълният размер на договорната лихва от 725.52 лева, както и стойността на
обезщетението за забава предвид реално допусната забава – или сумата от 23.93
лева.
От своя страна видно от таблица към заключението
ответникът е продължил да извършва плащания към дружеството и след датата
16.08.2019 г. като е плащал и след образуване на заповедното дело на 09.06.2020
г., както и в хода на настоящия исков процес като така последната направена от
длъжника вноска е на дата 18.08.2021 г. В тази връзка и именно ответникът е
внесъл общо 3822.40 лева до датата на приключване на устните състезания по
делото на 27.09.2021 г.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в
счетоводството на ищцовото дружество не е осчетоводена предсрочна изискуемост
като всички постъпления в изпълнение на задълженията по договора са
осчетоводявани като редовни вноски по погасителен план.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана,
доколкото вещото лице е отговорило пълно, изчерпателно и обосновано на
поставените му въпроси. Същото е работило въз основа на представените по делото
документи и е проучило счетоводството на ищеца. Освен това липсват и данни за
евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на спора.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Установителните
искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит № **********/10.08.2017 г, за които е издадена
заповед № 2720/31.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4583/2020 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване
на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково
производство.
Предявеният по делото осъдителен иск за сумата от 975.39 лева е с правно основание по чл.
240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Същият е допустим, независимо от разпореждане
№ 15840 от 27.08.2020 г. по ч.гр.д. №
4583/2020 г. на Пернишкия РС, доколкото последното не
формира сила на присъдено нещо и не препятства възможността на заявителя да
предяви вземането си в самостоятелно исково производство чрез осъдителен иск. В
настоящия случай предвид пропускане на едномесечния срок, даден с цитираното
разпореждане, ищецът е внесъл отделна държавна такса за осъдителния иск,
доколкото е отпаднала възможността му да се ползва от таксата по заповедното
дело.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит,
предоставяне на договорения заем и настъпване на
падежа на вземането за неговото
връщане.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (24 месеца), падежите на всяка
вноска (8-мо число на съответния месец), брой на вноските (24), сумата на
кредита (1500 лева), ГЛП (41,17 %), ГПР (49,89 %) и общата сума дължима от потребителя
(4026,24 лева – сбор от сумата по кредита, възнаградителна лихва и пакет
възнаграждение по пакет от допълнителни услуги), поради което същият отговоря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като всяка вноска е в един и същи размер
от 167.76 лева, а техният брой и падеж е също посочен: 24 броя и 8-мо число на
съответния месец, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11
от ЗПК. В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи
информация за обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и
за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
ЗПК.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че договорът е сключен на 10.08.2017 г. за срок от 24 месеца, т. е. същият е изтекъл на
08.09.2019 г. като липсват данни за отсрочване или разсрочване на вноски.
От представеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост не се
установи същото да е достигнало до ответника. В същото е приета дата на
предсрочна изискуемост 16.08.2019 г.
По делото се установи и плащане от страна на ответника заемополучател –
съгласно експертизата в размер на общо 3822.40 лева към дата 18.08.2021 г. От
тази сума 2249.45 лева са заплатени до посочената дата на предсрочна
изискуемост.
В тази връзка и съдът намира исковите претенции, както по установителните
искове, така и по осъдителния иск, за изцяло неоснователни.
Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че вземането от 1800.72 лева
– стойност на пакет от допълнителни услуги поначало не се дължи от ответника.
Последният има качеството потребител, поради което се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи,
уредена в ЗЗП, за наличието на които съдът следи служебно и без да е наведено
от страната подобно възражение. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която съдът следва да следи служебно за съществуването
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза
в потребителския договор и да се произнася, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС по приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Съобразно последната националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата.
От своя страна в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП се съдържа
легално определение на понятието „неравнопрана клауза" в договор с потребител, съгласно което такава е всяка уговорка във вреда на същия, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки от посочения текст. Освен това според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, а съгласно ал. 2 – не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени в цитираната
Директива 93/13/ЕИО.
В конкретния случай, по делото не се
спори, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при общи
условия, т. е. при предварително определени от ищеца договорни клаузи. Това е
видно и от самия договор, който представлява стандартизиран бланков формуляр,
чието съдържание е предварително изготвено, поради което настоящият
състав намира, че същият не е бил
предмет на предварително договаряне между страните и ответникът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му. Видно е
също, че в договора за потребителски кредит като съставна част е включен и съответен
избран и закупен пакет от
допълнителни услуги, за който ответникът дължи заплащане на възнаграждение в
размер на 1800.72 лева.
На следващо
място съдът намира, че клаузите за заплащане на възнаграждение по допълнителния пакет
услуги противоречат на добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обосновава извод за тяхната нищожност. Възнаграждението в размер
на 1800.72 лева за
допълнителния пакет се явява прекомерно – дори надвишава отпуснатата в заем
по кредита сума, и не отговаря на
изискванията на закона. Посоченият извод следва на първо място от обстоятелството,
че процесните услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит,
каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, като не е
формирана и цената за всяка от услугите по отделно. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 10 а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит, което в
случая не е направено. В
противоречие с императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор е определено общо възнаграждение за плащане за
различните видове допълнителни услуги, като наред с това заплащането на
възнаграждението от потребителя е уговорено да е предварително. Следователно,
то е дължимо само за „възможността
за предоставянето" на изброените в споразумението услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Подобно разрешение обаче противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното
ползване на такава, каквато е тезата на ищеца. По тези съображения настоящият състав
намира, че е налице неравноправна
клауза в договора за кредит, доколкото потребителят
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за услуги, които не са му предоставени, поради което тази уговорка противоречи и на добрите нрави.
В тази връзка следва да се вземе
предвид, че според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая включените
във въпросния пакет т.нар. „допълнителни услуги“, представляват
именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се
приеме, че същите попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Регламентираните в последната норма допълнителни услуги са такива, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия
случай обаче посочените в т. 2, 3 и 4 от споразумението допълнителни услуги по
своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора /в този
смисъл Решение № по в.гр.д. № 306/2019 г. по описа на Пернишкия ОС и много
други/.
Не може да се пренебрегне и фактът, че в конкретния случай изобщо не се
твърди ответникът да е ползвал някоя от услугите в пакета.
С
оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК не се дължи
от ответника и сумата от 100 лева, представляваща такса разходи за събиране на
просрочените вземания, начислена на заемополучателя, видно от експертизата.
Съгласно посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая ищецът
е претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея е начислил и удържал и
вземането в размер от 100 лева. Съдът намира за недопустимо под формата на
такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната
лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Освен
това дори от представените към договора документи не може да се установи
хипотезата на начисляване на тази сума, нито какви дейности се предвижда да
бъдат осъществени чрез заплащането й. В този смисъл е и трайната съдебна
практика – напр. Определение № 636/23.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 472/2019 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Перник и др.
С оглед гореизложеното, доколкото съдът възприема заключението по допусната
експертиза – а именно, че ответникът е платил общо 3822.40 лева преди
приключване на устните състезания, а ако по договора не бяха уговорени пакет от
допълнителни услуги – за 1800.72 лева и не бяха начислени такси в размер на 100
лева ответникът би заплатил всичките си задължения по кредита още към приетата
от дружеството дата на предсрочна изискуемост 16.08.2019 г. или със заплащане
на сума от 2249.45 лева, то всички претенции по делото следва да бъдат
отхвърлени. Това е така, доколкото сумата от 2249.45 лева е достатъчна да
покрие пълния размер на главницата от 1500 лева, пълният размер на договорната
лихва от 725.52 лева, както и стойността на обезщетението за забава предвид
реално допусната забава – или сумата от 23.93 лева.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 4583/2020 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
Доколкото
посоченото дело е образувано пред Софийски районен съд на 09.06.2020 г., а
ответникът е заплатил пълния размер на дължимите от него суми още към
16.08.2019 г., то разноски на заявителя не следва да се дължат. Този извод
следва от обстоятелството, че длъжникът с поведението си не е станал причина за
завеждане на делото.
По
разноските в производството по гр.д. № 936/2021 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство на ищцовото дружество отново не се дължат разноски, доколкото
ответникът е платил всички дължими от него суми по договора за кредит преди
образуване на делото и в този смисъл не е станал причина за завеждането
му.
В тази
връзка само за пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че
ответникът е станал причина за завеждане на делото са част от главницата, то
към момента на приключване на устните състезания, същият е внесъл на ищеца
сумата от общо 3822.40 лева, която надхвърля с 1596.88 лева сумата на
първоначално законосъобразно възложените в тежест на ответника задължения,
възлизащи на 2225.52 лева. В тази връзка и осъждането на ответника за разноски
би довело до допълнително неоснователно обогатяване на ищеца за негова сметка.
Ответната
страна не претендира разноски и не представя доказателства да е извършила
такива.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че Р.П.Д., с
ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на „Профикредит България“, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, следните суми: сумата от 985,84 лева,
представляваща главница по договор за кредит № **********/10.08.2017 г., сумата от 243.68 лева –
представляваща възнаградителна лихва, сумата от 262.86 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от
09.11.2017 г. до 16.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата, поради неоснователност на претенциите с оглед
извършено от ответника плащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на Р.П.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***
да заплати на „Профикредит България“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 975.39 лева – представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към договор
за кредит № **********/10.08.2017 г. поради
неоснователност на претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4583 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.