РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1794/23.10.2023г.

 

гр. Пловдив,23.10.2023г.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                  ГЕОРГИ ПАСКОВ                    

               

           при  Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1491 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „Лено“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет.7, представлявано от изпълнителния директор А.Г.Т., депозирана чрез адвокат Н.П., против Решение № 512 от 23.03.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 497 по описа на същия съд за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-19 от 10.03.2021г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“,  с което на „Лено“ АД с ЕИК *********, е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 5000лв. за извършено нарушение по чл. 66, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.

            Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен, поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Излагат се подробни съображения в тази посока.  Претендира се отмяна на решението и връщането му на друг състав на РС-Пловдив, в условията на евентуалност се иска отмяна на съдебния акт, респективно на потвърденото НП. В съдебно заседание, процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа касационните оплаквания.

           Ответникът по касационната жалба в писмено становище сочи, че оспорваното решение е обосновано и законосъобразно, а касационните оплаквания намира за неоснователни. Представя и подробни писмени бележки.

          Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд - правилно и законосъобразно.          Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

          Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

          Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: Касационният жалбоподател е дружество вписано като финансова институция в Регистъра за финансовите институции. Между него и друго дружество - „Инвест Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за заем от 24.06.2020г., по който договор „Лено“ АД било заемодател, а „Инвест Тръст“ ЕООД заемополучател. Съгласно договора „Лено“ АД се задължавало да предостави на „Инвест Тръст“ ЕООД сумата в размер от 209 178,64 евро с възнаградителна лихва от 4% годишно върху отпуснатата и неусвоена главница. Касационният жалбоподател е бил санкциониран за това, че в качеството му на финансова институция, задължено по чл. 4. т. 3 от ЗМИП лице, не е приложило разпоредбата на чл. 66, ал. 2, изр. първо от ЗМИП, при невъзможност за изясняване на произхода на средствата на клиент - юридическо лице („Инвест Тръст“ ЕООД), чрез способите посочени в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП във връзка с установяване на делови взаимоотношения по смисъла на § I. т. 3 от ДР на ЗМИП. Заемът бил със срок до 31.12.2020г., когато на един транш, заедно с натрупалата се лихва следва да бъде върнат. Прието е при проверка извършена от органите на ДАНС, че сключването на Договор за заем представлява встъпване в делови взаимоотношения по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП с предмет - необезпечен бизнес кредит и след като страните встъпват в делово взаимоотношение за „Лено“ АД се поражда задължение да изясни произхода на средствата. Съобразено е, че съгласно ЗМИП, произходът на средствата се изяснява по реда посочен в чл. 66 ЗМИП, а именно, чрез прилагане на поне два от способите, описани в чл. 66, ал. 1 ЗМИП, включително и чрез писмена декларация от клиента или неговия законен представител или пълномощник. При прегледа на предоставеното досие на „Инвест Тръст“ ЕООД от страна на органите на ДАНС не е бил констатиран попълнен въпросник на целите, поради което е прието, че следвало да се представи декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП и неизискването на такава от страна на „Лено“ АД представлява административно нарушение.

ПРС е кредитирал събраните при разпит на актосъставителя на АУАН № ФР-10-429/20.01.2021г. гласни доказателства, с които са потвърдени изцяло отразеното в АУАН констатации и е разяснено, че нарушението се изразява в неизискването на декларация по чл. 66 от ЗМИП от заемополучателя по договора. Съдът е коментирал в решението си, че „Лено“ АД не оспорва извършването на деянието, а единствено излага съображения, че същото не представлява административно нарушение. ПРС е съобразил и приетите по делото писмени доказателства, които сочи като неоспорени от страните. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

           В мотивите на оспорваното решение е прието, че в случая между „Лено“ АД и „Инвест Тръст“ ЕООД със сключването на договора от 24.06.2020г., страните са встъпили в делови правоотношения, съгласно § I. т. 3 от ДР на ЗМИП и след като не са били налице условията по чл. 66, ал. 1 ЗМИП, която е в насока, по какъв начин се изследва произходът на средствата, а именно, че се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи описани в точки от 1 до 5 в ал. 1, то „ЛЕНО“ АД, е трябвало да изиска декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, което не е направил и чрез бездействие е извършил вмененото му нарушение. След като двете дружества са встъпили в делови правоотношения към 24.06.2020 г., към този момент, според първоинстанционния съд, е следвало да се изиска декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, а не към момента на връщането на заетата сума. ПРС стига до крайния извод, че в случая е налице невъзможност за установяване произхода на средствата, посредством способите посочени в чл. 66, ал. 1 ЗМИП.

           Касационният съд намира, че решаващият съдебен състав в мотивите на решението си е изяснил обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото към съдебния акт. ПРС е дал отговор на възраженията наведени в жалбата на „Лено“ АД. С оглед на същите ПРС е изяснил, че действително е възможно продължаване на проверката на произхода на средствата на клиента и след встъпването в делови отношения, но с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМИП мерките за комплексна проверка по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат и преди установяване на делови взаимоотношения. Въз основа на приложимата правна уредба подробно ПРС в решението си е обосновал в какво се състои проверката, съгласно нормата на чл. 10 от ЗМИП и правилно е съобразил, че извършвайки такава проверка единствено в правноинформационна система (Апис Регистър) касационният жалбоподател не е изпълнил изискванията на ЗМИП.

От страна на ПРС, в извършен анализ на документите, представени в хода на административнонаказателното производство и с оглед факта, че при прегледа на предоставеното досие на „Инвест Тръст“ ЕООД не е бил констатиран попълнен въпросник на целите, е прието, че в случая действително е необходимо представянето на декларация по чл.66, ал. 2 от ЗМИП. 

ПРС подробно е обсъдил и заявеното в жалбата възражение относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

 Касационният съд намира, че действително в случая се засягат важни обществени отношения, свързани с борбата срещу изпирането на пари,  при това наложената с НП имуществена санкция е определена в минималния размер от посочения в закона.

          Първоинстанционният съд е изложил ясни, точни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, за разрешаване пред нея, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло.

В рамките на наведените касационни основания и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав не констатира неправилност и незаконосъобразност на решението на ПРС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН оспорваното решение следва да бъде оставено в сила.

          Процесуалният представител на ответника своевременно е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което се дължи  от касационният жалбоподател съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г/. Съгласно  чл. 63, ал.5 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г.), настоящият състав определя възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

 

 

Р Е Ш И:

 

 

          ОСТАВЯ в сила Решение № 512 от 23.03.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 497 по описа на същия съд за 2023г.

         ОСЪЖДА „Лено“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет.7, представлявано от изпълнителния директор А.Г.Т., да заплати в полза на Държавна агенция „Национална сигурност“,  сумата в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

         Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

   2.