Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
16.06.2020г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,втори състав,
в открито съдебно заседание на 09.06.2020година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар Л.Р.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Тагарева
Въззивно
гражданско дело №110 по описа за 2020г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.А.Д. ***, подадена от
пълномощника й адв.Г., срещу Решение №949/ 27.12.2019г. на Ямболски районен
съд, постановено по гр.д. №1101/2019г., с което са уважени предявените от И.Б. ***
искове по чл.127, ал.2 СК - постановено е местоживеенето на малолетното дете на
страните Б. Б., род. на ***г.,
да е при неговия баща, който да упражнява родителските права, на майката М.Д. е
определен режим на лични отношения с детето и издръжка, която да му заплаща,
като са отхвърлени първоначално предявените от майката М. Д. искове по чл.127,
ал.2 СК, вр. с чл.143 СК.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Според въззивницата, районният съд необосновано е кредитирал показанията на водените от ответника свидетели, без да ги цени с оглед тяхната явна заинтересованост и недостоверност. Превратно съдът тълкувал и обстоятелствата, свързани с отношенията в семейството на родителите на ищцата, без да отчете, че проблемите между тях са били заради връзката на страните и че временните недоразумения между родителите на ищцата не са основание за изводи за нездрава семейна среда. Съдът не обсъдил факта, че детето на страните не посещава детска градина или ясла, поради обстоятелството, че майката е в отпуск по майчинство и че пряко се грижи за трите си деца, и неправилно съдът приел, че детето е достатъчно голямо, за да посещава детско заведение. Съдът игнорирал факта, че от раждането на детето и до момента, за него непрекъснато грижи е полагала неговата майка, че тя обича, грижи се и е привързана към трите си деца и че в интерес на трите деца е те да бъдат отглеждани заедно, докато по делото липсват данни бащата да се е грижил пряко за детето от раждането му и до момента. В нарушение на процесуалните правила съдът не обсъдил изобщо представените по делото два социални доклада, с които е установен родителския капацитет на майката, която отглежда с любов и внимание детето си и че връзката между майката и детето е стабилна и двустранна, както и установените със социалните доклади много добри битови условия, при които майката отглежда детето си.
По тези съображения се моли за отмяна изцяло на решението на първата инстанция и постановяване на ново от окръжния съд, с което да бъдат уважени предявените от майката искове по чл.127,ал.2 СК, като бъдат отхвърлени насрещните претенции на бащата. Настоява се за присъждане и на всички сторени от въззивницата разноски пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемият И.Б., чрез адв.С., е депозирал писмен отговор на жалбата, оспорвайки същата с доводи по същество. Счита, че атакуваното решение на ЯРС е правилно и обосновано, постановено при правилно приложение на закона и в изключителен интерес на детето на страните, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, а оплакванията на въззивницата не кореспондират със събраните по делото доказателства. Претенция за разноските пред въззивната инстанция заявява и въззиваемият.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивницата – адв.Г., която излага аргументи и в писмена защита.
Пълномощникът на въззиваемия – адв.С. настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като подробни съображения излага в писмена защита.
Изслушани лично пред въззивната инстанция по реда на чл.59, ал.6 СК, всеки от двамата родители заявява, че желае да упражнява родителските права по отношение на детето Б.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът установи следното:
ЯРС е сезиран с исковата молба на М.А.Д. ***, с която против И.Б. *** е предявена претенция по реда на чл.127,ал.2 СК - на ищцата да бъдат предоставени родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете Б.; местоживеенето на детето да бъде определено на посочения от майката адрес в с.К.; да бъде определен на бащата режим на лични отношения с детето и същият да бъде осъден да му заплаща 200лв. месечна издръжка.
С отговора на исковата молба ответникът И.Б. е предявил насрещна претенция по чл.127,ал.2 СК, с искания на него да бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Божидар, местоживеенето на детето да бъде определено при бащата, на майката да бъде определен режим на лични контакти с детето, като същата бъде осъдена да му заплаща и месечна издръжка в размер на 160лв.
С постановеното по спора решение ЯРС е уважил предявеният от бащата иск по чл.127,ал.2 СК, като е отхвърлил първоначално предявената от майката претенция. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че бащата е доказал качествата си на родител и интересите на детето биха били най-добре защитени от него. Кредитирайки показанията на свидетелите на ответника, съдът е приел, че майката има характерови особености, изразили се в избухливост и неуравновесеност, че същата след раждането на детето е употребявала алкохол и цигари, което е било безотговорно по отношение здравето на детето, че семейството на майката - нейните майка, баща и брат не може да осигури здрава и стабилна семейна среда за развитието на детето. Съдът е приел, че бащата има постоянна работа и добри доходи за финансовото осигуряване на детето, а то е на възраст, позволяваща му да посещава детско заведение.
От фактическа страна по делото е установено, че детето Б. И. Б. е родено на ***г., като вписаните в акта му за раждане негови родители са ищцата М.Д. -майка и ответникът И.Б. -баща. Не е спорно, че детето е родено от фактическото съжителство на родителите му, продължило в периода от лятото на 2017г. до м.03.2019г., които не са сключили граждански брак. Майката има родени други две малолетни деца - С. М. А., род. на ***г. и Н. М. Д., род. на ***г., които са с неустановен произход от баща.
Пред първата инстанция са разпитани две групи свидетели - Ж. Д., М. Д. и А. Д., които са съответно брата, майката и бащата на ищцата и В. Б. и Ж. Б. - майка и сестра на ответника.
Свидетелите Ж.Д. и М.Д. са дали показания, според които след раздялата на страните детето Б. се отглежда от майката, в нейната семейна среда, заедно с другите й две деца, в много добри битови условия. Според тези двама свидетели, докато страните живеели заедно, И. се грижел за двете деца на М., но двамата се разделили заради конфликти с майката и сестрата на И.. След раздялата на родителите, бащата посетил малкия Божидар само няколко пъти, не заплащал издръжка за сина си, а при посещенията носел памперси за детето, обувки, банани и други дребни неща.
Бащата на ищцата - свидетелят А.Д. е поддържал показания, основани на преки впечатления, разкриващи подробно отношенията между страните. Установил е, че съпругата му е била против връзката на М. с И. и това е била причината свидетелят, който бил на страната на дъщеря си, да бъде отстранен с ограничителна заповед от семейното жилище и да живее известно време с дъщеря си и с ответника. Първоначално отношенията между страните били нормални, И. се грижел за другите две деца на М., но родителите на ответника не приели М. и след раждането на детето Б. започнали скандали, ответникът се променил, започнал да се отнася зле с децата на М., заключвал ги в стаите, биел ги, настоял ищцата да си тръгне от жилището му, защото не я искал.
Водените от ответника свидетели - неговата майка В.Б. и сестра му Ж.Б. са поддържали, че ищцата е избухлива, с неуравновесен характер, предизвиквала скандали, крещяла, викала, не била добра домакиня - не готвела, жилището било непочистено, след раждането на Б. пиела бира и пушела цигари, не разрешавала на роднините на И. да виждат малкия Б., не разрешавала детето да бъде снимано, когато се ядосала събирала багажа на трите си деца и ги държала пред блока, чакайки някой да ги прибере.
Разпитаният пред първата инстанция свидетел И.Б. - чичо на ответника е посочил, че след раждането на Б. ищцата отклонявала посещенията на свидетеля, който искал да види детето, а на рождения ден на детето М. се държала неуместно - развикала се и не позволила гостите да се снимат с Б.
Разпитаните пред въззивната инстанция свидетели К.Б. и Н.Ч. - без родство със страните, са поддържали показания, според които след раздялата на страните понастоящем ищцата сама отглежда трите си деца с помощта на нейните родители, децата са непрекъснато заедно, обичани и отглеждани от тяхната майка.
С представените по делото два социални доклада на Д”СП”-Ямбол е установено, че след раздялата на страните детето Б. се отглежда от майката М.Д. в дома на нейните родители в с.К., където са осигурени много добри жилищни условия за отглеждането на детето. Според социалните работници, бащата също разполага с много добри жилищни условия за отглеждане на сина си, като и двамата родители на Б. имат необходимите родителски качества и ресурс да обезпечат грижите за детето и всичко необходимо за неговото развитие. Установено е от социалната служба, че отглеждано от своята майка, детето Б. е изградило стабилна, емоционална връзка с нея.
Във връзка с твърдения на ответника за налично депресивно разстройство у ищцата и представени медицински документи - амбулаторна карта и амбулаторни листи за медицински прегледи на ищцата от лекар-психиатър, по делото е изслушано заключението на вещото лице-психиатър д-р Д.. Според заключението, ищцата не страда от психично заболяване, а през 2015г. е имала един болестен епизод на смесено тревожно- депресивно разстройство в резултат на житейски и служебни проблеми, който епизод не е довел до промяна в емоционалната, мисловна, когнитивна и социална компетентност на личността. Според психиатъра ищцата не е лишена от родителска компетентност и годност, а ако има поведенчески дефицити, те касаят характеровата сфера и за същите може да се търси помощ от психолози или брачни консултанти.
При тази фактическа обстановка, от правна страна окръжният съд приема следното:
Обжалваното решение на ЯРС е валидно и допустимо, но по същество - неправилно. Основателни са оплакванията на въззивницата, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и необосновани се явяват изводите му относно интереса на детето Б., който е основанието за решаване на основния спор между родителите му по чл.127,ал.2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, към която препраща чл.127, ал.2 СК, съдът решава въпросите при кого от родителите да живеят децата и на кого да се предостави упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, а съгласно разпоредбата на 59, ал.6, изр.2 СК при данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице - психолог. Съгласно формираната съдебна практика по приложението на чл.59, ал.4 СК изброяването на критериите в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно, каквото е изброяването и в ППВС №1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС № 1/1974г. обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето. Интересът на детето не се определя от по-добрите финансови възможности и материална осигуреност на единия родител в сравнение с другия. Водещи са по-добрите родителски качества и привързаност между детето и родителя - по-голямата любов и внимание към детето, по-голямата привързаност на детето към един от родителите му, което винаги улеснява възпитателния процес, възможността детето свободно да общува с другия родител. В този смисъл по-пригоден да упражнява родителските права ще е родителят, при когото интересите на детето ще са по-добре защитени.
В случая анализът, който въззивният съд прави на събраните писмени и гласни доказателства, и заключението на вещото лице-психиатър налага извода, че в интерес на малолетния Б. е местоживеенето му да е при неговата майка, която да упражнява и родителските права върху детето. На първо място, касае се за дете в съвсем крехка възраст - едва на две години, за развитието на което от съществено значение са майчините грижи, ласки, внимание, обич. На следващо място, съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и Ч., кореспондиращи с показанията на свидетелите Д. - майка, баща и брат на ищцата, и приема за установено, че ищцата е доказала добрите си родителски и възпитателски качества, както при съвместното й съжителство с ответника, така и след фактическата им раздяла. Без значение за конкретния спор са причините, провокирали раздялата на страните, важно е, че и преди, и след раздялата, майката е поела изцяло грижата над детето си, осигурила му е дом и условия за нормалното му отглеждане, подпомагана разбира се и от своите близки в семейството - майка и баща. Въззивният съд няма основание да не се довери на показанията на свидетелите Д. - роднините на ищцата, тъй като техните показания се потвърждават и от показанията на незаинтересованите свидетели Б. и Ч., както и от социалните доклади. Разпитани като свидетели, майката и сестрата на ответника са посочили случай на употреба на алкохол и цигари от ищцата след раждането на детето, но според съда се касае за изолиран, инцидентен случай, за който свидетелите са изразили по-скоро своите мнения и оценки за интереса на детето, а и преценката на тези показания по реда на чл.172 ГПК наред с другите данни за намесата на роднините на ответника в отношенията на страните, сочи на възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото и е основание съдът да не кредитира тези показания, поради тяхната недостоверност. Същевременно, от приетите по делото два социални доклада е установено, че майката е грижовен и отговорен родител, обича детето си, с което е изградила стабилна емоционална връзка и не може да има съмнение, че същата изпълнява безукорно родителския си дълг. От социалните доклади е изяснено, че страните - родителите на детето предлагат сравнително еднакви жилищни и битови условия за отглеждането му, както и че и двамата родители обичат сина си Б. и изявяват готовност да го отглеждат. При доказан баланс на тези критерии за предоставяне упражняването на родителските права, но отчитайки факта, че майката трайно и фактически от раждането на детето и понастоящем го отглежда, въззивната инстанция намира, че майката се е проявила като по-добър и грижовен родител. За бащата липсват сведения доколко е участвал в отглеждането на сина си до раздялата на страните, но след фактическата раздяла с майката бащата епизодично е посещавал Б.и едва ли двегодишното дете припознава баща си като значима фигура за него, т.е. това е причина за отчуждаване на детето към този родител и за липсата на емоционална връзка между тях. Майката е психично здрава - факт, установен със заключението на психиатричната експертиза и липсват доказателства, които да обосновават извод, че М.Д. не притежава необходимите родителски, възпитателски и морални качества за отглеждането на детето си. Неправилно социалните доклади, установяващи родителския капацитет на майката и факта, че тя отглежда детето и полага преките грижи по отношение на него, са останали извън полезрението на районния съд при преценката на фактите по делото - основание за решаващата му дейност. Неправилно съдът е дал вяра на свидетелските показания на роднините на бащата, приемайки че ищцата е избухлива и неуравновесена, употребила алкохол след раждането на детето, тъй като както вече се посочи, тези свидетели са силно заинтересовани от изхода на спора и по делото е установено, че именно намесата на роднините на ответника в отношенията на страните и негативните им оценки за ищцата, са причинили раздялата на страните. Скандалите, неразбирателствата между страните и нежеланието на ответника да живее с ищцата са логичното обяснение за поведението на ищцата да извежда децата пред жилищния блок, очаквайки близките й да ги приберат. Действително, родителите на ищцата са се разделили, но причина за конфликтните им отношения е била връзката на страните, която майката на ищцата не е одобрила, а бащата е защитил, но установен по делото факт с показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели е, че понастоящем родителите на ищцата продължават да живеят заедно и помагат на ищцата в отглеждането на трите й деца. Наличието на този факт не обосновава извод за нездрава семейна среда на ищцата, какъвто неправилен извод е формирал районният съд.
От друга страна данните по делото сочат, че майката, въззивницата не препятства бащата в изпълнението на родителските му функции, независимо от неговото отношение към нея при раздялата. С оглед това несъмнено е, че понастоящем родителски капацитет да полага грижи за детето има майката. Следва да се посочи, че интересът на детето не е имагинерно понятие. Той налага детето да има възможност за най - пълноценни контакти и с двамата му родители, независимо, че същите не полагат за него съвместни грижи в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права не е лишен от тях и също има възможност при добро желание пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи за детето си.
Същевременно, въззиваемият - ответникът не е установил своята по-голяма пригодност да упражнява родителските права по отношение на детето. Неговите усилия са били изцяло насочени да установи, че майката е конфликтна, избухлива и страдаща от психично заболяване, а не към установяване на родителския си капацитет и действителния интерес на малолетния Б. във връзка с предмета на спора. Оценявайки събраните доказателства, първоинстанционния съд е приел, че бащата разполага със собствено жилище, постоянна работа и добри доходи и може да ангажира детско заведение, което да се посещава от детето, както и че се е грижил за другите две деца на майката. Настоящият въззивен състав не споделя тези изводи на районния съд, като счита, че родителският капацитет на страните не е съизмерим. Както се посочи, за интереса на детето не са определящи по-добрите финансови възможности и материална осигуреност на единия родител в сравнение с другия, като първоинстанционния съд не е отчел установеното по делото с показанията на св.т.Д., че след раждането на детето Б. и при влошаването на отношенията между страните, бащата е променил отношението си към другите две деца на майката, заключвал ги е и е упражнявал насилие спрямо тях. Напълно неприемливо е също така да се счете, че възрастта на Б. - на две години, го определя като голямо дете, което може да посещава детско заведение, при положение, че грижите върху детето упражнява майката, която е посветила на сина си силите си, любовта, вниманието си и цялото си ежедневие и до навършване на три годишна възраст на детето майката може да ползва отпуск за отглеждането му. При изслушването му пред въззивната инстанция самият баща заяви, че разчита докато е на работа, за детето да се грижат родителите му, които са пенсионери, но това също не би било в интерес на детето, след като може грижите за него да се полагат пряко от родителя - неговата майка, с любов, внимание и отговорност. В подкрепа на най-добрия интерес на детето не следва да се игнорира и привързаността между трите деца на майката, нормалните условия на живот в дома й, създадените добри отношения между децата й нейните родители, които не възприемат помощта за децата като тежест. В обобщение, при анализа на доказателствената съвкупност въззивният съд приема, че малолетният Б. е привързан към своята майка, двамата са изградили доверителна и емоционална връзка, като липсват доказателства за значително по-голяма привързаност на детето към бащата, респективно установен интерес за него от санкциониране на създалото се фактическо положение по отглеждането му.
По всички изложени по-горе съображения, съдът следва да уважи предявеният от М.Д. иск по чл.127,ал.2 СК, като определи местоживеенето на детето при неговата майка, на която да възложи и родителските права спрямо него. На бащата И.Б. следва да се определи обичайния възприет от съдебната практика режим на лични контакти с детето – до навършване на три годишна възраст всяка първа и трета събота от месеца, от 9.00ч. до 18.00ч. в присъствието на майката, а след навършване на три годишна възраст - от 9.00ч. на съботния ден, с преспиване, до 18.00ч. на следващия неделен ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Съдът приема, че този режим на лични контакти ще спомогне за опознаване на детето и бащата, за установяване на емоционална връзка, взаимната обич и привързаност между детето и бащата.
Тъй като майката ще полага преките грижи по отглеждането и възпитанието на малолетния Б., на основание чл.143,ал.2 СК бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка за детето. По делото е установено, че бащата е получил от работодателя си „Лидл България"ЕООД средномесечно БТВ за периода м.09.2018г.– м.02.2019г. в размер на 1 563лв. Майката е в отпуск по майчинство и материалните й възможности следва да се преценяват с оглед размера на минималната за страната работна заплата - 610лв. Съдът намира, че при тези доходи на страните, ако същите живееха заедно, биха отделяли общо 350лв. месечно за издръжката на сина си Б. От този общ обем средства във възможностите на бащата, който получава високо месечно възнаграждение, ще е да дава 200лв. месечно за издръжката на детето, която сума клони към законоустановения минимум на издръжката, съгласно чл.142,ал.2 СК. Разликата ще следва да се престира от майката, която ще полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето, за която се отчита, че дължи издръжка и на други две ненавършили пълнолетие деца. Дължимата от ответника месечна издръжка ще следва да се присъди от подаване на исковата молба - 20.03.2019г.
Тъй като преценката на доказателствата по делото и правните изводи на първоинстанционния съд не съвпадат с тези на настоящата инстанция, решението на ЯРС следва да се отмени изцяло като неправилно, включително в частта му за разноските, и се постанови ново в гореизложения смисъл – като се уважи предявеният от ищцата иск с правно основание чл.127,ал.2 СК и се отхвърли насрещният иск на ответника. На ответника следва да се възложи заплащането на ДТ в размер на 288лв. върху присъдения размер на издръжката.
По разноските: Независимо от изхода по делото пред въззивната инстанция, въззивницата няма право на разноски по делото. Предвид характера на делото - спорна съдебна администрация, разноските, направени от всеки от родителите, следва да останат в тяхна тежест. Правилото на чл.78 ГПК за присъждане на разноски съобразно изхода от спора, не намира приложение по делата по чл.127, ал.2 СК. Съдебното решение в тези случаи изхожда от правилото за защита по най - добрия начин на интересите на малолетните деца, поради което то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода по спора. В този смисъл е Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №3423/2015г., I Г.О.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №949/27.12.2019г., постановено по гр.д.№1101/2019г. по описа на Ямболски районен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
УВАЖАВА предявеният от М.А.Д. *** А, с ЕГН ********** против И.Б. ***, с ЕГН ********** иск по чл.127,ал.2 СК , като:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Б. И. Б., род. на ***г., с ЕГН **********, да бъде при неговата майка М.А.Д. ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б. И. Б., род. на ***г., с ЕГН **********, да бъде от неговата майка М.А.Д., с посочени данни за адрес и ЕГН, като на бащата И.Б.Б., с посочени данни за адрес и ЕГН, определя режим на лични контакти и свиждане с детето, както следва: до навършване от детето на три годишна възраст - всяка първа и трета събота от месеца, от 9.00ч. до 18.00ч. в присъствието на майката, а след навършване на три годишна възраст - от 9.00ч. на съботния ден, с преспиване, до 18.00ч. на следващия неделен ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА И.Б. ***, с ЕГН ********** да заплаща на Б. И. Б., род. на ***г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.А.Д. *** А, с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от 20.03.2019г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Б.Б., с посочени данни за адрес и ЕГН, против М.А.Д., с посочени данни за адрес и ЕГН, насрещен иск по чл.127,ал.2 СК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Б.Б., с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху присъдения размер на издръжката в размер на 288лв., както и 5лв.-ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.