Присъда по дело №135/2023 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 6
Дата: 20 март 2023 г. (в сила от 5 април 2023 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20235310200135
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. А.град, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А.ГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
СъдебниАна Ал. Скерлетова

заседатели:ТАНЯ ЦВ. РАШКОВА
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
и прокурора И. Н. С.
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Наказателно дело от общ
характер № 20235310200135 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. М. - роден на 06.11.2004г. в гр. А.град,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен,
безработен, неосъждан, с адрес по лична карта с. Боянци, ул. „Извън
регулация” № 18, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 30.10.2022 г.
в с. Боянци, обл. Пловдивска, макар и като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил марка „ВАЗ“ модел „2105“ с рег. № РВ 2010 КВ, собственост на Д.
А. П., с ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
го ползва, като е последвала повреда в размер на 1 054 лева на моторното
превозно средство, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл.
58а, ал. 5, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го ОСЪЖДА на наказание
“ПРОБАЦИЯ”, включваща следната съвкупност от пробационни мерки,
съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал.4 вр.ал.3,т.1 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от
НК.
-„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” в
1
с. Боянци, ул. „Извън регулация” № 18, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от НК.
Тази пробационна мярка да се изпълни чрез явяване и подписване на
подс. А. М. М. пред съответния пробационен служител или определеното от
него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на
определения срок.
-„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, на
основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т.2 от НК.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, приложено по дело, а
именно дактилоскопна следа на л. 58 от ДП, да остане по делото, след влизане
на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия А. М. М. да заплати в полза на държавния
бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 563 лв.,
представляваща разноски по водене на делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда №6/20.03.2023г. по НОХД №135/2023г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.

Против подсъдимия А.М.М. от с. Боянци, общ. А.овград, обл. Пловдивска е
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал.
1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно, затова, че на 30.10.2022 г. в с. Боянци,
обл.Пловдивска, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, противозаконно е
отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „ВАЗ“ модел „2105“ с
рег. № РВ 2010 КВ, собственост на Д.А.П. ЕГН **********, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да го ползва, като е последвала повреда в размер на 1054
лева на моторното превозно средство.
След проведено разпоредителното заседание защитника на подс. М. направи
искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдимия
изразява желание да се възползва от тази процедура. Това искане на защитника беше
уважено, като след проведено разпределително заседание, преди даване ход на
съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371 от НПК и
същия се уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. Подс. М. се призна за виновен, като изцяло призна
фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, така както е повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен
начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се е установила фактическа
обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предлага, предвид това, че производството се води по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372,
ал.4 от НПК, с оглед характеристичните данни на подсъдимия М., това, че той е
извършил престъплението като непълнолетен, факта, че е оказал пълно съдействие на
досъдебното производство за документиране на извършеното деяние, както и липсата
на предишни осъждания, да му се определи наказание при условията на чл.55, ал.1,
т.2,б.“б“ от НК, а именно като след приложението на чл.63, ал.1,т.3 от НК да се замени
предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ с наказание „пробация“. Така
наложеното наказание „Пробация“ според прокурора следва да включва по съвкупност
следните две пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ в с.
Боянци, ул. „Извън регулация” № 18 за срок от една година и шест месеца с
периодичност на явяване е подписване от два пъти седмично, както и мярката
„Периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца.
По този начин прокурора, счита че ще се изпълнят целите визирани в чл.36 от НК. По
отношение на веществените доказателства, прокурора е на становище, че следва да
останат по делото или се унищожат като вещи без стойност, като подс. М. следва да
бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.
Сл. защитник на подсъдимия М. , адв. Б.М., счита делото за изяснено от
фактическа и правна страна. Не оспорва правната квалификация относно повдигнатото
спрямо неговия подзащитен обвинение. Счита, че спрямо подс. М. следва да се
определи съответно наказание, чийто размер да се редуцира по чл.58а, ал.1 от НК и по
чл.63, ал.1,т.3 от НК.
1
Подс.А.М.М. се признава за виновен, съжалява за случилото се и по същество
моли за наказание пробация.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр.
чл.372 ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по
обвинителния акт направено от страна на подсъдимия, направено в съдебно заседание,
дадените от него обяснения на досъдебното производство, показанията на свидетелите
Д.А.П., Б.С.Г. и Л.И.Д.,като взе предвид, заключенията на вещите лица по назначените
3 бр. експертизи: по назначената съдебно психиатричната експертиза /листи от 27 до
34 от ДП/, по назначената автооценъчна експертиза /листи от 35 до 51 от ДП/ и
заключението по назначената дактилоскопна експертиза /листи от 52 до 58 от ДП /,
като взе предвиди събраните и приложени по делото веществените и писмените
доказателства, включително характеристична справка (л. 70 от ДП), справка за
съдимост (л. 73 от ДП), и останалите приложени по делото писмени и веществени
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият А.М.М. е роден на 06.11.2004г. в гр. А.овград, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с
адрес по лична карта с. Боянци, ул. „Извън регулация” № 18, ЕГН **********
Подсъдимия А.М.М. призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, които са следните:
Към 30.10.2022 г. подс. А. М. живеел в с. Боянци, обл. Пловдив, като същия бил
непълнолетен, като не притежавал СУМПС.
Към същата дата, св. Д.П. живеел в гр. А.овград, но притежавал животновъдна
ферма намираща се на ул. „Извън регулация“ в бившия стопански двор на с. Боянци. В
фермата си той отглеждал животни. Св. П. често наемал подс. А. М. и св. Б.Г. за
почистване на обора и за изхвърляне на отпадъци. На 29.10.2022 г. св. П. разговарял по
телефона със св. Б.Г. и двамата се разбрали на следващия ден, той и подс. М., да отидат
около 10.00 ч. в животновъдната ферма и да изхвърлят оборската тор. На 30.10.2022 г.
подс. М. и св. Г. отишли при св. П. и започнали да събират оборската тор, която
трупали в метално ремарке. След неговото напълване, ремаркето било закачено на лек
автомобил марка „ВАЗ“ модел „2105“ с рег. № РВ 2010 КВ собственост на св. П.. В
последствие св. П., заедно с подс. М. и св. Г., които се качвали на задната седалка,
закарвал с автомобила си ремаркето в земеделски имот, негова собственост, и
изхвърляли там оборската тор. Горната поредица от действия била реализирана на два
пъти, след което около 13.30 ч. подс. М. и св. Г. разкачили ремаркето от автомобила,
като последния останал паркиран в близост до имота, собственост на св. П.. Св. П.
заплатил на двамата работници сумата от 20 лева, както предварително се били
уговорили. В един момент подс. М. видял, че контактният ключ на автомобила е в
гнездото, като предните врати останали незаключени. След като изминали няколко
метра св. Г. се сетил, че е забравил телефона си в автомобила на св. П. и двамата с
подсъдимия се върнали до него. Подс. А. М. видял, че в близост няма други хора и
решил да влезе в автомобила за да се повози с него. В изпълнение на замисленото,
подсъдимият отворил незаключената врата и се настанил на предната лява седалка. С
помощта на контактния ключ той запалил двигателя на автомобила и след като го
изфорсирал, потеглил с него. Тъй като подс. М. нямал необходимите умения относно
управлението на автомобила, той успял да измине около 6-7 метра и като изгубил
2
контрол върху управлението му ударил автомобила с предната му лява част в едно
дърво. След удара автомобилът изгаснал. Междувременно шума от удара бил чут и от
св. П., който излязъл от имота си и видял подс. М. и св. Г. да се отдалечат бягайки от
мястото. Св. П. подал сигнал в РУ А.овград. На место пристигнала следствено-
оперативна група и бил извършен оглед на местопроизшествие. В хода на извършения
на 30.10.2022г. оглед на местопроизшествие, бил съставен протокол за оглед, като били
иззети и 2 бр. дактилоскопни следи / листи от 6 до 7 от ДП /. С това следствено
действие било образувано ДП № 733/2022г. по описа на РУ на МВР А.овград.
Междувременно св. П. разказал подробно за случилото се, като подс. М. бил установен
в дома си. Със Заповед № 239-зз-244 Екз./30.10.2022г. /л. 2 от ДП / подс. М. бил
задържан за срок от 24 ч. считано от 15.00 часа.
В хода на производството била изготвена СПЕ /листи от 27 до 34 от ДП/, от
чието заключение се установява, че подс. А. М. не страда от психично заболяване и не
се води на отчет в ЦПЗ гр. Пловдив. По време на извършване на деянието е могъл
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за
делото, както и да дава достоверни обяснения. Могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да участва в
наказателното производство и извършеното от него не се дължи на увлечение и
лекомислие.
От заключението на назначената по делото автооценъчна експертиза (АОЕ)
/листи от 35 до 51 от ДП/ се установява, че в резултат на инкриминираното деяние
извършено на 30.10.2022г. на лек автомобил „Лада“ с рег. № РВ 2010 КВ са причинени
следните повреди /щети/ – преден капан, десен фар, десен мигач, преден десен калник,
предна дясна врата, преден десен подкалник, предна декоративна решетка, преден ляв
калник, предна лява врата, предна горно-напречна греда, предна престилка и предна
броня, като общата стойност на причинените щети е сумата от 1054 лева. Според
вещото лице, налице са условията за икономическа тотална щета, тъй като стойността
на причинените увреди превишават пазарната стойност на автомобила.
От заключението на съдебно-дактилоскопната експертиза /листи от 52 до 58 от
ДП/ се установява, че дактилоскопна следа иззета под № 1 от външната страна на
предна лява врата на 5 см. над дръжката е оставена от десен палец на лицето А. М..
Дактилоскопна следа № 2 е негодна за идентификация.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по
делото и на досъдебното производство, гласни, писмени и веществени доказателства.
Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по
обвинителния акт, като същото си кореспондира и с останалите доказателства събрани
по делото, от обясненията на подс. М. дадени в хода на досъдебното производство, от
показанията на свидетелите и писмените и веществени доказателства събрани по
делото, както и от изготвените по делото автооценъчна експертиза, дактилоскопна
експертиза и СПЕ, заключенията по които съдът възприема като обективни, пълни и
точни и от писмените доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК, както си
кореспондират със събраните по делото и надлежно приобщените към
доказателствения материал – характеристична справка, справка за съдимост и др.
писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство, като свидетели Д.А.П., Б.С.Г. и Л.И.Д., тъй като показанията им са
логични и достоверни, като те взаимно се допълват и в тях не личи стремеж към
изопачаване на обективната действителност.
3
Съдът кредитира в пълнота и обясненията на подс. М., като отчете това, че те
изцяло си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства включително и
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели..
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй като те са изготвени с
необходимите знания и опит в съответните области на науката, които заключения се
потвърждават от останалия доказателствен материал по делото.
От събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК
доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява извършването на
деянието, предмет на настоящето наказателно производство, неговото авторство,
време и място на осъществяване, което не се оспорва и от подсъдимия и неговата
защита.

От правна страна:
Подсъдимият А.М.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК , а
именно за това, че на 30.10.2022 г. в с. Боянци, обл. Пловдивска, макар и като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство
– лек автомобил марка „ВАЗ“ модел „2105“ с рег. № РВ 2010 КВ, собственост на
Д.А.П., с ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
ползва, като е последвала повреда в размер на 1 054 лева на моторното превозно
средство
По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи това, че на 30.10.2022 г. в с.
Боянци, обл. Пловдивска, подс.М. противозаконно е отнел чуждо моторно превозно
средство – лек автомобил марка „ВАЗ“ модел „2105“ с рег. № РВ 2010 КВ, от
владението на „Д.А.П., като намерението му е било да го ползва. В случая е налице
квалифициращия признак на чл.346, ал.2,т.1 от НК, а именно, след отнемането на
МПС-то е последвал удар в дърво, като с това му е била причинена повреда в размер
на 1 054 лева.
Стойността на щетите, респективно повредата се установява посредством
заключението на назначената в хода на разследването по делото и изготвена САвОЕ
/листи от 35 до 51 от ДП/,от която става видно, че щетите по лек автомобил марка
„ВАЗ“ модел „2105“ с рег. № РВ 2010 КВ възлизат в размер на 1 054 лева
По отношение на подс. А.М.М., се установи, че извършеното на 30.10.2022г.
престъпление е осъществено при наличие и на квалифициращия признак на чл. 63,
ал.1,т.3 от НК, като към онзи момент той е бил непълнолетен, но е извършил
същото след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си
Престъплението е извършено от подс. М. при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на неговите обществено опасни последици.
Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението се коренят в
желанието му да се облагодетелствува по непозволен начин, неговата ниска правна
култура, както и в незачитане на установения в страната правов ред.
4

По наказанието:
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.372, ал.4 от НПК, предвид императивноста на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, определи наказанието за извършеното от подс. М. престъпление
при условията на чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ от НК, съобразно правилата визирани в чл.58а,
ал.5 от НК.
Съобразно принципа на законоустановеност на същото съдът взе предвид
визираната в закона санкция за извършено престъпление по чл.346, ал.2 от НК и
предвидената в чл.63, ал.1,т.3 от НК, редукция за отнасяща се за непълнолетните
извършители на престъпления. Съобразно принципа на индивидуализация на
наказанието следва да се отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието – висока, с
оглед предвиденото за него наказание, а именно, че то се явява тежко по смисъла на
чл.93, т.7 от НК, както и с оглед обществените отношения и разпространеността на
този вид престъпления и степента на обществената опасност на извършителя –
сравнително не толкова ниска,като отчете все пак, че той е регистриран като
извършител на противообществени прояви и като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства-младежка възраст и липсата на предишни осъждания,
както и оказаното пълно съдействие от страна на подс. М. в хода на досъдебното
производство с оглед документирането на престъпната му дейност, счете, че на
подсъдимият М. следва да се определи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК. В случая безспорно са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона в случая наказание „Лишаване
от свобода”, което може да се наложи на подс. М. е несъразмерно тежко. За този си
извод съдът се съобрази с текста на чл.54, ал.1 от НК и чл. 63, ал.1,т.3 от НК, като
стигна до извода, че ако на М. се определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от
НК, то минималното предвидено в закона наказание следва да бъде в размер на три
месеца „Лишаване от свобода”, което с оглед неговата личност, макар и възможността
за приложението на чл.69, ал.1 от НК би се оказало несъразмерно тежко.
След преценка на всички по-горе изложени обстоятелства, съдът счете, че на
подс. М. следва да се наложи наказание „Пробация” включващо по съвкупност двете
задължителни пробационни мерки съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал.4 вр.ал.3, т.1
вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК: „задължителна регистрация по настоящ адрес” в с.
Боянци, ул. „Извън регулация” № 18, за срок от една година и шест месеца на
основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, която пробационна мярка
на основание чл. 42б, ал.1 от НК, следва да се изпълни чрез явяване и подписване на
подсъдимият пред съответния пробационен служител или определеното от него
длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения срок,
която мярка е задължителна и мярката „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година и шест месеца на основание чл.42а,
ал.3, т.1 вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК, която също е задължителна. Действително
съобразно предвидено в чл.55, ал.1,т.2, б.”б” от НК, е налице възможност на подс. М.
да се наложи алтернативното предвиденото наказание „Обществено порицание”. В
случая обаче съдът като прецени всички събрани по делото доказателства, както
гласните и писмените такива, както и тези относно личността на подс. М. с оглед
целите визирани в чл.36 и чл.60 от НК, счете, че на същия следва да се наложи именно
наказание „Пробация”. Съдът е на становище, че макар и подс. М. вече да е на 18
5
години, то именно този вид наказание би спомогнало за коригиране на бъдещото му
поведението, като безспорно то би му оказало и своя превъзпитателен ефект. Предвид
това, че подс. М. вече е пълнолетен то спрямо него не може да намери приложение
текста на чл.61, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото, осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от
НПК, осъди подсъдимия А.М.М. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка
на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 563лв., представляваща разноски направени в хода
на досъдебното производство във връзка с трите назначени експертизи.
С оглед изхода на делото, съдът постанови вещественото доказателство,
приложено по дело, а именно дактилоскопна следа на л. 58 от ДП, да остане по делото,
след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6
Съобщи за изтекли лични данни