№ 673
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330200874 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-012615 от
11.01.2022г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на Н.А.Д., ЕГН:**********, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото срещу него наказателно
постановление /НП/, като незаконосъобразно и неправилно. Прави искане за
неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с
процесуалния му представител – адв. Т., като жалбата се поддържа и се прави
същото искане. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В изпратеното по делото молба-становище, Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, моли за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
1
минимума, предвиден в Наредбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.02.2021г. в 19:11ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ до
№83, в посока на движение от север към юг, жалбоподателят Н.А.Д.
управлявал лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. №***, със скорост от 103
км/ч, при максимално разрешена скорост на движение в населено място от 50
км/ч. Посочената скорост била по – ниска с 4 км/ч от отчетената от
автоматизираното техническо средство /107 км/ч/, след отчетен толеранс от
минус 3% от измерената скорост в полза на водача. Нарушението, изразяващо
се в превишаване на максимално разрешената скорост в населено място, било
установено и заснето с мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации, тип „CORDON M2“ №MD1196.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
„***, ЕИК:***, чийто управител Р.Б.Г. попълнил на 17.12.2020г. декларация
за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП.
С декларацията Г. декларирал, че на датата на нарушението, процесният лек
автомобил бил управляван от жалбоподателя Н.Д..
Във връзка с направените констатации, на 29.12.2021г. от свид. З.Н.Г.,
***, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия
GA №98762/29.12.2021г. за извършено от Н.А.Д. нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който се запознал
със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от
него на същата дата.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били
представени писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното НП.
Описаната по – горе фактическа обстановка се установява от
2
показанията на свид. З.Н.Г. – актосъставител, както и от писмените
доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата
акта са издадени от компетентни лица, оправомощени съобразно ЗДвП и
приложената по преписката Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление
ясно са посочени конкретните факти, които съставляват описание на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на
акта са очертани фактическите рамки на административнонаказателното
производство, а с посочването им в постановлението, административно
наказващият орган ги е приел за установени и за съставомерни за
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно и своевременно правото си на защита.
Неоснователно според съда е възражението на жалбоподателя за
неспазен срок по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
случая нарушението е извършено на 05.02.2021г. В този момент, чрез
заснетия видеоклип на административнонаказващия орган са били известни
елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало
информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че
тримесечния срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които
нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория,
тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни
системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона
и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона
3
процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може да
бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността
на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено
авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на
нарочна декларация от страна на собственика на МПС от дата 17.12.2021г., от
който момент следва да се приеме, че нарушителя е бил известен. АУАН е
съставен на 29.12.2021г. и според изложените съображения тримесечният
срок по чл.34 от ЗАНН, броен от откриване на нарушителя, а нарушителят е
открит след попълване на декларацията, че той е управлявал МПС, е спазен.
Същевременно актът е бил съставен в едногодишния срок от извършване на
нарушението, а НП в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.
С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът намира за
категорично и безспорно доказано извършено от жалбоподателя Д.
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 05.02.2021г.
в 19:11ч. в гр.Пловдив същият се е движил с установена скорост от 103 км/ч,
след отчетен толеранс на измерената от техническото средство скорост от 3%,
при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Превишаването на
разрешената скорост в населеното място е с 53 км/ч.
Правилно и съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП в конкретния
случай е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Н.Д.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Алинея 2 на същата разпоредба от ЗДвП сочи,
че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В случая, обстоятелството, че жалбоподателят Д. е управлявал
процесното МПС на 05.02.2021г. в 19:11ч., в нарушение на установената
забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено въз основа на
декларацията от 17.12.2021г. на Р.Б.Г., управител на ***, ЕИК ***, поради
което е налице хипотезата на чл.188, ал.2 от ЗДвП.
По аргумент на противното, следващ от нормата на чл.189, ал.4 от
4
ЗДвП, правилно е съставен АУАН и въз основа на него е издадено
наказателно постановление, вместо електронен фиш, доколкото за
извършеното нарушение, освен глоба, е предвидено и наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство и отнемане на контролни
точки. Разликата, в случая, се дължи единствено на факта, че с оглед
установеното превишение на разрешената скорост, в санкционната норма е
предвидено налагането на две наказания в условията на кумулативност, а
именно глоба и лишаване от право да управлява МПС, поради което на
лицето не е издаден електронен фиш, а е съставен АУАН и наказателно
постановление.
Следва да се посочи, че в закона липсва изискване редовността на
връчване на НП да се обуславя от прилагането на снимка, удостоверяваща
изложените в него фактически констатации, още повече, че такава снимка е
приложена по административнонаказателната преписка и жалбоподателят е
имал възможност да се запознае с нея. Ето защо, направеното в тази насока
възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Разглежданото нарушение е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство – видео-радарна система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации, тип CORDON M2 № MD1196,
използването на което е допустимо съгласно Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Посочената мобилна система за видеоконтрол е от одобрен тип средство за
измерване и е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под №В-46, съгласно приложеното по преписката
писмо №33913 от 09.07.2018г. на БИМ. Мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е преминала и проверка със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания, за което е бил
съставен Протокол №10-С-ИСИС/21.02.2020г.
По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на
чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за
контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол,
съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС,
5
каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа
нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, режим измерване, номер на служебния
автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издаденото постановление. В
съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба,
протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на
мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено.
За така установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно и
законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, като са му наложени наказания глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Наложените
наказания са в съответствие с приложената санкционна норма и с
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Съдът е на становище, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, дефиниращи деянието като
маловажно. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по
същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична
за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Констатираното превишаване на скоростта е с 53 км/ч над разрешената
скорост и разкрива висока степен на опасност не само за живота и здравето на
водача на МПС, който е санкциониран за това свое поведение, но и на
останалите участници в движението.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Поради горните съображения, обжалваното наказателно постановление
се явява законосъобразно, обосновано и издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
По силата на чл.63д от ЗАНН в съдебното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. С оглед изхода от делото, право на такива има въззиваемата страна. В
случая въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски в
6
настоящото производство, предвид на което такива не следва да й бъдат
присъдени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1 и ал.9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-012615 от
11.01.2022г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на Н.А.Д., ЕГН:**********, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7