Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 23.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 727 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът Застрахователно АД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление: гр.София,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев,
твърди, че на 14.07.2019г. Д.Ц.Д. управлявал лек автомобил „Шкода” с рег.№ СВ
8562 МН по републикански път II-2302 от гр.Ветово към гр.Сеново. На около 9 км.
след гр.Ветово, в района на разклона за с.Кривина, автомобилът преминал през
необозначени неравности – дупки на пътното платно, в резултат, на което
настъпило произшествие и била увредена предна лява гума „Pirelli Scorpion 235/50/R19”.
На 14.05.2019г. между него в качеството му на застраховател и собственика на
увредения автомобил „Порше Мобилити БГ” ЕООД, бил сключен договор за
застраховка “Каско” със застрахователна полица № 4704190280001153 за
притежавания от последното дружество лек автомобил „Шкода” с рег.№ СВ 8562 МН,
който бил увреден в описаното ПТП. По подадена от водача на лекия автомобил
декларация при ищеца била образувана застрахователна преписка № 470419191937492.
След извършен оглед на лекия автомобил било установено, че е увредена неговата
предна лява гума „Pirelli
Scorpion 235/50/R19” и след направена оценка на причинените материални щети,
техният размер бил определен на 209.23 лева, ведно с разходите за труд, които
на 19.09.2019г. били изплатени на лизингополучателя „Каолин” ЕАД, чрез превод
по посочена от него банкова сметка. ***, че съгласно разпоредбите на
българското законодателство – чл.30 от Закона за пътищата и чл.48, т.1, б.”а”
от Правилника за прилагане на същия, изграждането, ремонтът и поддържането на
републиканските пътища се осъществяват и са задължение на Агенция „Пътна
инфраструктура”. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на
пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа и Агенция „Пътна
инфраструктура” не е изпълнила задължението си да поддържа или поне да
обезопаси по някакъв начин този пътен участък или укаже, че е налице
препятствие и неравност на пътя, то тя следва да понесе отговорността за
причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си
бездействие е създала предпоставки за настъпването му. Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ ищецът в качеството си на застраховател и изплатил застрахователното
обезщетение на лизингополучателя на увредения автомобил и е встъпил в правата
на застрахования собственик да предяви претенцията си срещу виновния за
настъпилото ПТП. С писмо, получено на 22.11.2019г. ответникът бил поканен от
ищеца да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, което той до
момента не е сторил. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
осъди Агенция „Пътна инфраструктура”, да му заплати сумата от 209.23 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за
виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „Шкода” с рег.№ СВ 8562
МН, собственост на „Порше Мобилити БГ” ЕООД при ПТП на 14.07.2019г. при
движение по републикански път II-2302 от гр.Ветово към гр.Сеново, на 9 км. след
гр.Ветово, в района на разклона за с.Кривина, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
иск по чл.410, ал.1 от КЗ.
Ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявана от
Георги Терзийски, оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не е налице валидно
застрахователно правоотношение, а застрахователят е репарирал непокрит
застрахователен риск по застраховката „Каско”, т.е. извършил е пращане без
основание, на собствен риск, за което не следва ответникът да носи
отговорността. Не е доказано твърдяното ПТП от 14.07.2019г., къде се е случило
то, както и че са налице щети по превозното сродство в резултат на такова и то
поради виновно поведение на Агенция „Пътна инфраструктура”. Липсва протокол за
ПТП, мястото не е било посетено от полицейски служители и те не са били
уведомявани за настъпването на произшествие, а счита, че посещението им за
твърдяното ПТП е следвало да бъде задължително. Оспорва и механизма на
твърдяното ПТП и че е налице причинно-следствена връзка между такова и щетите
по автомобила. Няма и доказателства за мястото на настъпване на произшествието
и че това е било на републикански път, както и къде се е движил управлявания от
водача автомобил към момента на произшествието – в дясна или лява пътна лента.
Дори и да е настъпило такова ПТП, твърди, че то е по вина изцяло на водача на
автомобила, който не се е съобразил с атмосферните и пътни условия, като е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, с което е нарушил правилата на
ЗДвП. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
автомобила по същите съображения за нарушение на чл.20 от ЗДвП и претендира
обезщетението за вреди да бъде намалено. Твърди и че е налице договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-37-45/26.11.2014г. по ТРП и ЗП, сключен
между Агенция „Пътна инфраструктура” като възложител и Консорциум „Пътно
поддържане Русе 2014” – като изпълнител, по силата на който първия предоставил
на втория извършване на дейности по поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските
пътища на територията на Областно управление Русе. Срокът на договора е бил
договорен на 48 месеца, считано от 01.12.2014г., като в чл.33 от същия е било
уговорено, че при причиняване на ПТП и/или възникване щета, в резултат на
неизпълнение или на некачествено изпълнение предмета на договора, както и на
всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при
изпълнение на договора, то изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди. Твърди и, че собственици на Консорциум „Пътно
поддържане Русе 2014” са „Хидрострой” АД и „Пътинженеринг” АД и ако се докаже
твърдяното от ищеца ПТП, начина, мястото и механизма, по който то е настъпило,
за евентуално причинени имуществени вреди по лизинговия автомобил, отговорност
следва да се търси не от него, а от фирмата изпълнител на основание чл.33 от
цитирания договор за възлагане на обществена поръчка.
Третото лице, подпомагащо
ответника – „Хидрострой” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Средец, бул.”Евлоги и Христо Георгиеви” № 117, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Николай Пашов, не взема становище по иска.
Третото лице, подпомагащо
ответника – „Пътинженеринг” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Олимпи Панов” № 14, Комплекс „Евас”, вх.Б, ет.4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Емил Кирчев и Валентин Върбанов,
оспорва иска по същите съображения изложени от ответника по делото. Твърди и че
е изпълнил задълженията си произтичащи от договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-37-45/26.11.2014г. по ТРП и ЗП. Изпълнението на договорните му
задължения е въз основа на месечни писмени задания от възложителя, като ясно е
регламентиран начина за това в Приложение № 2 към договора, като няма
доказателства те да не са били изпълнени, дори напротив. За изпълнението на
същите на възложителя са изготвени отчети за извършените видове работа и
гаранционни протоколи, които той е приел без възражения. „Пътинженеринг” АД има
задължение по договора да изпълни писмено възложените му задания, а не да
поддържа пътя и да носи отговорност за състоянието му в цялост, каквото
задължение има ответника Агенция „Пътна инфраструктура”. Отговорност би носил
единствено и само ако не е изпълнил писмените задания, поставени от ответника
съгласно договора и като съдружник в Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014г“
или ако ги е извършил лошо, каквито твърдения нито има по делото, нито са представени
доказателства за това.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил „Шкода” с рег.№ СВ
8562 МН е собственост на „Порше Мобилити БГ” ЕООД, който е отдаден на лизинг на
„Каолин” ЕАД. На 14.05.2019г. между ищцовото дружество в качеството му на
застраховател и собственика на автомобил „Порше Мобилити БГ” ЕООД, бил сключен
договор за застраховка “Каско” със застрахователна полица № 4704190280001153 за
притежавания от последното дружество лек автомобил „Шкода” с рег.№ СВ 8562 МН.
На 14.07.2019г. свидетелят Д.Ц.Д.
управлявал лек автомобил „Шкода” с рег.№ СВ 8562 МН по републикански път
II-2302 от гр.Ветово към гр.Сеново. На около 9 км. след гр.Ветово, в района на
разклона за с.Кривина, автомобилът преминал през неравности – дупки на пътното
платно, в резултат, на което настъпило произшествие и била увредена предна лява
гума „Pirelli
Scorpion 235/50/R19”. По подадена от водача на лекия автомобил декларация при ищеца
била образувана застрахователна преписка № 470419191937492. След извършен оглед
на лекия автомобил било установено, че е увредена неговата предна лява гума „Pirelli Scorpion 235/50/R19”
и след направена оценка на причинените материални щети, техният размер бил
определен на 209.23 лева, ведно с разходите за труд. На 19.09.2019г. ищцовото
дружество е заплатило на лизингополучателя на автомобила „Каолин” ЕАД, чрез
превод по посочена от него банкова сметка, ***.23 лева, представляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди от ПТП на 14.07.2019г. за лизинговия
автомобил, ведно с разходите за труд.
Представен е договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-37-45/26.11.2014г. по ТРП и ЗП, сключен
между Агенция „Пътна инфраструктура” като възложител и Консорциум „Пътно
поддържане Русе 2014” – като изпълнител, по силата на който първия предоставил
на втория извършване на дейности по поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските
пътища на територията на Областно управление Русе. Срокът на договора е бил
договорен на 48 месеца, считано от 01.12.2014г., като в чл.33 от същия е било
уговорено, че при причиняване на ПТП и/или възникване щета, в резултат на
неизпълнение или на некачествено изпълнение предмета на договора, както и на
всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при
изпълнение на договора, то изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди. По делото не се спори, че собственици на
Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014” са „Хидрострой” АД и „Пътинженеринг” АД
По делото не се спори, че път
II-2302 гр.Ветово - гр.Сеново е път от републиканската пътна мрежа, като
съгласно чл.30 от Закона за пътищата и чл.48, т.1, б.”а” от Правилника за
прилагане на същия, изграждането, ремонтът и поддържането на този път се
осъществява и е задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В показанията си свидетеля Д.Ц.Д.,
обяснява, че на 14.07.2019г. той е управлявал лек автомобил „Шкода” с рег.№ СВ
8562 МН по републикански път II-2302 от гр.Ветово към гр.Сеново. На около 9 км.
след гр.Ветово, в района на разклона за с.Кривина, към ж.п. спирка „Кривина“,
автомобилът преминал през необозначена неравност – дупки на пътното платно,
която била по средата към дясната страна. Няколко метра след дупката
автомобилът започнал да влачи и тогава свидетелят разбрал, че е спукал предната
лява гума. Отишъл и огледал дупката, която била много голяма с диаметър 30-40
см. и дълбочина 8-10 см. и същата била изрязана. В нея асфалтът бил изронен,
виждали се вътре в нея бели камъчета и чакълът на дъното й. Преди дупката не е
виждал знаци за ограничение на скоростта или за означение наличието на
неравности, като не може да каже с каква приблизително скорост се е движел с
автомобила. Не могъл да избегне дупката, тъй като я видял в последния момент.
Сменил спуканата гума с резервната, след което отишъл в офис на застрахователя
в гр.Разград. По пътя II-2302 от гр.Ветово към гр.Сеново частично бил извършван
ремонт, но не можел да си спомни точно в кой участък, тъй като били ремонтирани
2 км., а следващите 3 км. не, а за конкретния участък, където преминал през
дупката свидетелят не може да си спомни дали е бил ремонтиран.
В показанията си свидетеля Р.С.Н.
твърди, че към момента на произшествието се возел в автомобила управляван от Д.Д.
на предната дясна седалка. Обяснява същите обстоятелства, като последния
свидетел, както и че когато преминали през дупката на пътното платно той си
играел с телефона, като на около 9 км. след гр.Ветово, в района на разклона за
с.Кривина, към ж.п. спирка „Кривина“, се чул трясък и водача на автомобила
спрял, като установили, че гумата е спукана. Огледали и дупката през която
преминали, като същата била дълбока около 10 см. и се намирала към осевата
линия в дясната част на пътното платно. Същата била остъргана от асфалта, с
готовност на се асфалтира отново и запълни. Не се обадили на полицията, а
сменили гумата с резервната и продължили пътя. По този път, където станал
инцидента, бил започнат ремонт. Тъй като си играел с телефона към момента на
произшествието, свидетелят не може да каже с каква скорост са се движели.
В показанията си свидетеля Д. Б Й.
твърди, че към датата на произшествието 14.07.2019г. работел в Агенция „Пътна
инфраструктура“ на длъжността „главен специалист“ в отдел
„Инвестиционно-ремонтни дейности. В техните задължения влизало да поддържат път
II-2302 от гр.Ветово към гр.Сеново. Поддържането било текущо, превантивно и
зимно – изкърпване и зимата да се снегопочиства от фирма. Към дата 14.07.2019г.
процесният път е бил в ремонт, като там се фрезовало и се полагал асфалт. Пътят
не е бил изкърпван, а се правел цялостен ремонт от гр.Ветово до гр.Сеново – от
17-ия до 31-вия километър. Имало е и въведена организация на движението по
пътя, като фирмата, изпълняваща ремонта, слага знаци през деня, където работят,
които ограничават скоростта до 20-30 км/ч., когато работят машините, като има и
сигналисти, които насочват движението в едната или другата лента, когато се
полага асфалта. Твърди и че е възможно да остане фрезован участък и в тъмната
част на деня, който е сигнализиран със знаци, че пътят е в ремонт. Временната
организация на движението е била въведена на 08.07.2019г. и е до 31.07.2019г.
за този участък, но свидетелят не може да каже с точност разклона за с.Кривина
кога точно и бил фрезован и асфалтиран.
От
заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза, се
установява, че стойността за разходите за ремонт на автомобила включват нова
гума – 260.00 лева и разходи за труд от 15.00 лева. Възможно е към месец юли
2019г. и предвид клаузите по застраховката „Каско“ на автомобила разходите да
са били както претендираните. Когато колелото на автомобил преминава през вдлъбната
неравност на пътя възникват два удара. Първият е от пропадането на колелото, а
вторият – в насрещния ръб на неравността. По-силен и с по-големи увреждания е
втория удар. Тогава се получава увреждане на гумата. Ударната сила в този
случай зависи освен от скоростта на автомобила и от дълбочината на неравността.
Възможни са и увреждания по окачването на колелото. От показанията на първите
двама свидетели по делото е видно, че причина за увреждането на процесната гума
е преминаването на предното ляво колело на автомобила през неравност /дупка/
върху платното за движение. Така външният й борд е бил срязан, нямало е
налягане в гумата, не е било възможно автомобила да продължи да се движи и за
това са спрели.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема за доказано от
показанията на свидетелите Д. и Н., че на 14.07.2019г. първият е управлявал лек автомобил „Шкода”
с рег.№ СВ 8562 МН, собственост на „Порше Мобилити БГ” ЕООД, който е бил отдаден
на лизинг на „Каолин” ЕАД, по републикански път II-2302 от гр.Ветово към
гр.Сеново, като на около 9 км. след гр.Ветово, в района на разклона за
с.Кривина, автомобилът преминал през неравности – дупки на пътното платно, в
резултат, на което настъпило произшествие и била увредена предна лява гума „Pirelli Scorpion 235/50/R19”,
която поради срязване на външния й борд е станала негодна за употреба. Механизмът и
начина на получаване увреждането на гумата са подробно описани от вещото лице
по авто-техническата експертиза. Съдът няма основание да не цени показанията на
тези двама свидетели, тъй като те не се явяват заинтересувани от изхода на
делото. Тези двама свидетели нямат никаква заинтересуваност от изхода на настоящото
съдебно производство, тъй като спора по настоящото дело е чужд за тяхната
имуществена и правна сфера. Първо, собственик на автомобила е търговско
дружество, а не някой от свидетелите, това търговско дружество е получило
дължимото му се застрахователно обезщетение и какво ще бъде развитието и
решаването на настоящия правен спор е без никакво значение за тях. Съдът изцяло
цени показанията им, тъй като те са непосредствени и се подкрепят изцяло от
авто-техническата експертиза относно механизма и начина на увреждане на гумата,
както и вида на самото увреждане. От показанията им съдът намира за доказани
фактите относно начина и мястото на получаване спукването на гумата.
Показанията им са допустими и достатъчни за установяването на тези факти, тъй
като съгласно ЗДвП водачите на ППС нямат никакво задължение да индивидуализиран
точно мястото, където е настъпило увреждането, тогава когато, както и в
настоящия случай при движение по републикански път е настъпило увреждане на
ходова част на автомобила в резултат на преминаване на превозното средство през
дупка на пътното платно. Такова произшествие се явява пътно транспортно такова,
но то не се посещава от Пътна полиция, защото няма пострадали хора по него или
значителни материални вреди. Водачите при такива произшествия нямат
задължението да спрат, да изчакват органи на Полицията, да им се съставят
протоколи, в които да се посочват размери, дълбочина или характеристики на
неравността или да се изследват такива от участниците в произшествието. И
двамата свидетели посочват конкретния маршрут, по който са пътували, че спукването
на гумата е станало по републикански път II-2302 от гр.Ветово към гр.Сеново,
като на около 9 км. след гр.Ветово, в района на разклона за с.Кривина. От
автотехническата експертиза по делото съдът намира, че е
доказано и по категоричен начин, че това увреждане на гумата на автомобила е в
пряка и причинно следствена връзка от преминаването му през дупка на пътно
платно. Съдът обаче в случая намира, че е налице съпричиняване от страна на
водача на лекия автомобил – свидетеля Д.Ц.Д., на настъпилия вредоносен
резултат. От показанията на свидетеля Д. Борисов Й. е видно, че в участъка,
където е настъпило процесното ПТП към дата 14.07.2019г. на процесния път е бил извършван
ремонт, като там се фрезовало и се полагал асфалт. Пътят не е бил изкърпван, а
се правел цялостен ремонт от гр.Ветово до гр.Сеново – от 17-ия до 31-вия
километър. Имало е и въведена организация на движението по пътя, като фирмата,
изпълняваща ремонта, слага знаци през деня, където работят, които ограничават
скоростта до 20-30 км/ч., когато работят машините, като има и сигналисти, които
насочват движението в едната или другата лента, когато се полага асфалта.
Временната организация на движението е била въведена на 08.07.2019г. и е била
до 31.07.2019г. за този участък. Съдът цени показанията на този свидетел, тъй
като същите се подкрепят от показанията и на свидетелите Д. и Н., които
заявяват, че при огледа на дупката от тяхна страна след произшествието, по пътя
действително се извършвал ремонт, около дупката бил фрезован асфалта, с
готовност на се асфалтира отново и запълни. Т.е. при наличие на ремонти
дейности по пътя задължително е била въведена организация на движението и
ограничение на скоростта. Съпричиняването в случая на водача Д.Ц.Д. се изразява
в това, че предвид ремонтните дейности той е следвало да се съобрази с пътните
условия и да управлява автомобила с такава скорост, която да му позволи да спре
или възприеме и заобиколи налични неравности на пътното платно, в резултат на
ремонтните дейности. Той обаче не е сторил това, с което е нарушил правилата
предвидени в чл.20 от ЗДвП. Очевидно е че скоростта на движение на автомобила е
било по-голяма от 20-30 км/ч., тъй като ако е била 20 или 30 км/ч., при
преминаването през дупката е нямало да настъпи такова увреждане на гумата.
Поради тази причина претендираното обезщетение за имуществени вреди следва да
бъде намалено до 50% поради съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от
страна на водача на автомобила – свид.Д.. Намаляването до 50% съдът приема, тъй
като намира и че е налице неизпълнение на законови задължения и от страна на
ответника по делото. По делото не се спори, че път II-2302 от гр.Ветово към
гр.Сеново е път от републиканската пътна мрежа, като съгласно чл.30 от Закона
за пътищата и чл.48, т.1, б.”а” от Правилника за прилагане на същия,
изграждането, ремонтът и поддържането на този път се осъществява и е задължение
на Агенция „Пътна инфраструктура“. Собственикът на пътя, а именно ответната
Агенция, е проявила бездействие, изразяващо се в бездействие на служителите й,
които не само не са отстранили образувалото се препятствие, но не са изпълнили
и задължението си да го сигнализират. Техните задължения се изразяват в това да
сигнализират за неизправности на пътя и да го поддържат в изправност. Дупката
на платното за движение, е била възприета от водача на автомобила в последния
момент и той е усетил преминаването през нея, като този механизъм на спукването
на гумата се потвърждава от авто-техническата експертиза. От показанията на
свидетелите е видно, че дупката е била с големи размери 30-40 см. диаметър и 10
см.дълбочина. При наличие на такава голяма неравност на платното за движение,
съдът намира, че тя е следвало допълнително да бъде обезопасена чрез поставяне
на допълнителни знаци или друга сигнализация, които да я обозначават, тъй като
тя представлява особена опасност за движението. Налице е неизпълнение на
задължение от страна на служители на ответника по чл.3, ал.1 от ЗДвП и чл.167
от ЗДвП, като не са сигнализирали препятствието и не са организирали движението
по начин, осигуряващ безопасността му по реда, предвиден в чл.3, ал.2 от ЗДвП
чрез съответни светлинни сигнали, пътни знаци и т.н.
На 14.05.2019г. между ищцовото
дружество в качеството му на застраховател и собственика на автомобил „Порше
Мобилити БГ” ЕООД, бил сключен договор за застраховка “Каско” със
застрахователна полица № 4704190280001153 за притежавания от последното
дружество лек автомобил „Шкода” с рег.№ СВ 8562 МН. По подадена от водача на
лекия автомобил декларация при ищеца била образувана застрахователна преписка №
470419191937492. След извършен оглед на лекия автомобил било установено, че е
увредена неговата предна лява гума „Pirelli Scorpion 235/50/R19” и след направена оценка на причинените
материални щети, техният размер бил определен на 209.23 лева, ведно с разходите
за труд. На 19.09.2019г. ищцовото дружество е заплатило на лизингополучателя на
автомобила „Каолин” ЕАД, чрез превод по посочена от него банкова сметка, ***.23
лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди от ПТП на
14.07.2019г.
за лизинговия автомобил, ведно с разходите за труд. Тази парична сума отговоря
и на заключението на авто-техническата експертиза относно размера на вредите,
като вещото лице дава и по-висок размер.Предвид направеното плащане от застрахователя съгласно
разпоредбата на чл.213 от КЗ, ищецът встъпва в правата на застрахованото лице
срещу причинителя на вреда на застраховано имущество. Встъпвайки в правата на
застрахованото лице, застрахователя става субект на правата на последния и
съответно следва да търпи всички възражения, които могат да се направят против
застрахованото лице във връзка с настъпването на застрахователното събитие.
Поради гореизложеното съдът намира, че
по делото е доказан факта, че ответникът следва да отговаря за изплатените от
застрахователя вреди на автомобила на застрахования, поради
неизпълнение от страна на служители Агенция „Пътна инфраструктура“ – да
поддържат и ремонтират процесния път в нормално за движение състояние, но до
размера от 50% по изложените по-горе съображения за наличието на съпричиняване
на настъпването на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила.
Поради това съдът намира, че искът е доказан по своето правно основание, но
следва да го уважи до размера от 104.62 лева, а в останалата част до пълния
предявен размер от 209.23 лева да се отхвърли като неоснователен. Върху
присъдената главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 07.02.2020г. до окончателното й изплащане.
По отношение участието на
третите лица, подпомагащи ответника в настоящото съдебно производство, съдът
намира за установено следното: Действително с договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-37-45/26.11.2014г. по ТРП и ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура“
възложила на Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“, състоящо се от
„Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД да извърши дейностите по поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации/ на територията на републиканските пътища на територията на Областно
пътно управление Русе. Към договора за представени месечни задания за
извършване на дейностите по договора от възложителя, отчети за извършените
работи от изпълнителяи гаранционни протоколи. От доказателствата по делото е
видно и на процесния път, където е настъпило произшествието се е извършвал
цялостен ремонт. Тези факти обаче не изключван отговорността на ответника в
настоящото съдебно производство по предявения срещу него регресен иск. Ако се
твърди, че има неизпълнение на договорни задължения от страна третите лица,
довели до процесното увреждане на гумата, то това са облигационни
правоотношения между ответника и третите лица, които не са предмет на делото.
Това не изключва горецитираната отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“
за неизпълнение назаконово вменени му задължения по поддържането и ремонта на
републиканските пътища, спрямо ищцовото дружество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил по делото
разноски в общ размер на 700.00 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, разноски за свидетели, възнаграждения на вещото лице
и на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с уважената част от иска
следва да му се присъдят разноски от 350.00 лева, които ответникът бъде осъден
да му заплати.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил
по делото разноски в общ размер на 20.00 лева –разноски за свидетел, като му се
дължи и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, а съразмерно с отхвърлената
част от иска следва да му се присъдят разноски от 10.00 лева и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, които ищецът бъде осъден да му заплати.
По компенсация между двете
насрещни вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 290.00 лева.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на
третите лица помагачи не се присъждат разноски.
Мотивиран така и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”
със седалище и адрес на управление: гр.София, ЕИК *********, представлявана от
Георги Терзийски, да заплати на Застрахователно АД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” със седалище и адрес на управление: гр.София, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев, със
съдебен адрес:***, сумата от 104.62 лева /сто и четири лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „Шкода” с рег.№
СВ 8562 МН, собственост на „Порше Мобилити БГ” ЕООД, отдаден на лизинг на
„Каолин” ЕАД при ПТП на 14.07.2019г. при движение по републикански път II-2302
от гр.Ветово към гр.Сеново, на 9 км. след гр.Ветово, в района на разклона за
с.Кривина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 290.00 /двеста и деветдесет/
лева – направени по делото разноски, по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Застрахователно АД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на
управление: гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
Недялко Чандъров и Иво Груев, със съдебен адрес:***, против Агенция „Пътна
инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр.София, ЕИК *********,
представлявана от Георги Терзийски, иск в частта от 104.62 лева /сто и четири
лева и шестдесет и две стотинки/ до пълния предявен размер от 209.23 лева
/двеста и девет лева и двадесет и три стотинки/ за претендираното изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Шкода” с рег.№ СВ 8562 МН, собственост на
„Порше Мобилити БГ” ЕООД, отдаден на лизинг на „Каолин” ЕАД при ПТП на
14.07.2019г. при движение по републикански път II-2302 от гр.Ветово към
гр.Сеново, на 9 км. след гр.Ветово, в района на разклона за с.Кривина, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е постановено при
участието на трети лица, подпомагащи ответника Агенция „Пътна инфраструктура”,
ЕИК ********* - „Хидрострой” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Средец, бул.”Евлоги и Христо Георгиеви” № 117, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Николай Пашов и „Пътинженеринг” АД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Олимпи Панов” № 14, Комплекс
„Евас”, вх.Б, ет.4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
Емил Кирчев и Валентин Върбанов.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: