РЕШЕНИЕ
гр.Варна,
2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд – първи наказателен състав в
публично заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.МИНЕВ
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 3968 по описа за 2019год.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-0819-003099/14.06.2019г. на Началник Група към ОД МВР Варна, Сектор ПП
Варна, с което на Г.Д.П. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на
150.00 лева на осн. чл.179 ал.4 т.5 от ЗДП,
ГЛОБА в размер на 150.00 лева на осн. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДП и
ГЛОБА в размер на 20.00лева, на основание
чл.185 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Г.Д.П. ***, ЕГН **********, против НП
№19-0819-003099/14.06.2019г. на Началник Група към ОД МВР Варна, Сектор ПП
Варна, с което на Г.Д.П. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на
150.00 лева на осн. чл.179 ал.4 т.5 от ЗДП,
ГЛОБА в размер на 150.00 лева на осн. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДП и
ГЛОБА в размер на 20.00лева, на
основание чл.185 от ЗДП.
В
жалбата си въззивникът оспорва констатациите и описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Твърди, че не следва да носи административно наказателна
отговорност поради допуснати процесуални нарушения.
В съдебно заседание въззивникът редовно
призован, не се явявалично, представлява се от адв.Цв.Б. ***, който поддържа жалбата и по същество твърди, че
АНО не е изпълнил задължението си да извърши необходимата проверка и установи,
кой е бил водача на автомобила към момента на извършените нарушения. Моли за
отмяна на НП, предвид така посоченото процесуално нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована,
представител не се явява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
Група при ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
След преценка на доводите на въззивника
изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2019г. около 10.01часа, в
гр.Варна, на ул.“Г. Пеячевич“, в посока крайезерния път се движел л.а. „Сузуки
Вагон“ с Рег.№ В 5960 ВС. По същата време и на същото място се движел и л.а.
„Ситроен Берлинго“ с Рег.№ СА 2307 ХС, управляван от Ж. Ж.. Автомобила управляван
от Ж. бил снабден с видеорегистратор. Ж. установил, че роцесния автомобил
„Сузуки Вагон“ с Рег.№ В 5960 ВС пресякъм единична непрекъсната осова линия
М-1, движил се в лентата за насрещно движение, като извършил изпреварване на
МПС пред и върху пешеходна пътека , обозначена с пътен знак Д-17у след като
видимостта му е закрита от изпреварваното МПС и създава пречка и опасност за
насрещно движещите се ППС. Така описаните нарушения били записани от видеорегистратора на Ж. и същите били изпратени на
контролните органи на е-маil адреса им.
След получаване на сигнала и след
запознаване със съдържанието му, органите на полицията извърили надлежна
проверка и установили собствеността на процесния автомобил. Установено е че
собственик на автомобила е М. П.. Същата попълнила Декларация по чл.188 от ЗДП,
в която декларирала, че автомобилът и се ползва от фирма „Бумеранг“, която е с
управител Г.Д.П. с ЕГН **********.
На 23.04.2019г. е подадена и Декларация
от Г.Д.П. по реда на чл.188 от ЗДвП, съгласно която се установява, че процесния
автомобил е управляван от някой от работниците във фирмата му, но не може да
посочи, кой го е управлявал.
Нарушенията били квалифицирани по чл.6
т.1, чл.42 ал.2 т.2 и чл. 43 т.6 от ЗДП, като на въззивника е съставен АУАН №
779548/23.04.2019г. При връчването на АУАН, въззивникът не е отбелязял, че има
възражения. В последствие в законния тридневен срок, въззивникът не е подал
писменни възражения срещу АУАН.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази
причина са кредитирани от съда изцяло.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено
обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган
изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло
квалификацията на нарушенията и е наказал Г.П. налагайки му ГЛОБА в размер на
150.00лева на осн. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП, ГЛОБА в размер на 150.00лева на
осн.чл.179 ал.1 т.т предл.5 от ЗДП и ГЛОБА в размер на 20.00лева на основание
чл.185 от ЗДвП.
Съдът счита, че административно
наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено
правилно и законосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника не са
допуснати процесуални нарушения. Както АУАН така и НП отговарят на формалните
законови изисквания.
Относно нарушенията, съдът намира, че
същите са доказани и правилно АНО е ангажирал административно наказателната
отговорност на въззивника. Безспорно е установена, фактическата обстановка,
като същата е непроменена от съставянето на АУАН и в последствие при издаването
на НП. Безспорно е установено кой, къде, по коя улица и кога се е движел, какво
нарушение е допуснал и точно е описан състава на допуснатите нарушения. Същите
са установени лично от актосъставителя и свидетел по акта, чрез преглеждане на
запис изготвен от техническо средство и същите нарушения не са били оспорени от
въззивника в АНП, не са оспорени ив настоящото съдебно произвродство.
Определяйки размерът на глобите, АНО се е съобразил както с обществената
опасност на въззивника, така и с обществената опасност на извършените
нарушения, от което не са настъпили други тежки вредни последици.
Съдът както и АНО намира, че
нарушенията не се отличават с по-ниска степен на общственна опасност в
сравнение с други такива нарушения. Въпреки, че АНО не е изложил мотиви относно
размера на глобите, съдът намира, че същия е правилно и справедливо определен.
Съдът намира, че правилно е дадена правната квалификация на нарушенията и
правилно е посочена санкционната норма от ЗДП.
Предвид изложеното съдът намира, че
направените възражения от страна на въззивника са неоснователни. АНО е
изпълнилзадълженията си да извърши проверка по подаден сигнал за нарушение и
предоставен видео запис на нарушенията изготвен от видеорегистратор на друг
участник в движението. Подалия сигнала гражданин е установен и след проведена
кореспонденция с него е уточнено мястото на нарушението.
АНО е изпълнилзадължението си да
предостави възможност на собственика на автомобила, а след това и на въззивника
да докларират факти установяващи водача на процесното МПС – л.а.“Сузуки Вагон“.
Следва да се отбележи, че във връзка с
твърденията на собственика на автомобила и на въззивника, че същия автомобил е
предоставен за ползване на юридическо лице, чиито управител и собственик е
въззивника, не са представени каквито и да било доказателства. Липсва както
договор по силата на който е предоставено МПС за ползване от дружеството, така
и каквито и да било други документи/например счетоводни/, от които да е
възможно да се направи заключението, че автомобила е бил действително
предоставен за ползване от ЮЛ.
Отделно от изложеното съдът не споделя
становището на адв.Б., че АНО е следвало да установи
всички работници в дружеството/според адв.Б. - 6 на
брой/ и да им предостави възможност да попълнят декларации по реда на чл.188
ал.1 от ЗДП.
За съдът е безспорно ясно, че когато
един автомобил се ползва като служебен от определено дружество или фирма,
винаги следва да се издава заповед от управителя, кой следва да го управлява,
да се издава пътен лист и се установява маршрута му на движение. В този смисъл
и възраженията на въззивника съдът намира за неоснователни. Ако въззивника е
искал е имал възможност да провери и да установи, кой от работниците в
дружеството е управлявал автомобила по време на допуснатите нарушения, разбира
се след като се направи уговорката, че не е доказано, че автомобила е
предоставен за ползване/възмездно или безвъзмездно/ на дружеството на
въззивника.
Съдът намира, че е недопустимо
въззивника да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. С
възраженията си въззивника се опитва да си изгради защитна версия, която обаче
е недоказана.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: