РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 15 май Две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря *******
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`2640 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 1122/2019г. на ВРС иск от ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
клон България против Н.Х. *** за признаване за установено, че ответника дължи
сумата 5975.45 лева главница за
погасяване на потребителски паричен кредит по Договор сключен на 15.12.2017г.; 3563.80 лв. възнаградителна лихва за периода
от 20.04.2018 г. до 20.12.2021 г.;
491.61 лв. мораторна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 11.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.03.2019 г. и направените в заповедното производство
разноски. В исковата молба се твърди, че вземането произтича от сключен между
страните договор за кредит № PLUS-15566370/15.12.2017г.
за сумата 6000 лева и закупуването на застраховка в размер на 1612.80 лева. Заемната
сума била излатена на длъжника по уговорения в договора начин, като усвояването
й било удостоверено с подпис на ответника в поле „Удостоверение на
изпълнението“. Ответникът се бил задължил да погаси заема на 48 месечни вноски
от по 241,85 лева, които съставляват изплащане на главницата, ведно с
оскъпяването й съгласно уговрения годишен процент на разходите от 34.07% и
годишен лихвен процент – 27.51%. Ответникът бил преустановил плащането на
дължимите месечни вноски, като към момента били изплатени 3 месечни вноски. В
чл.5 от договора било уговорено, че при неизпълнение на две или повече месечни
вноски, задължението по договора става предсрочно изискуемо в пълен размер.
Ответникът следвало да заплати изцяло сумата от 9539.25 лева, представляваща 45
броя погасителни вноски към 20.05.2018г., от която дата е станал изискуем
кредитът в целия му размер. Кредиторът бил изпратил покана за доброволно
изпълнение, в която изрично обявил вземането си за предсрочно изискуемо и
поканил длъжникът да го заплати. Поканата била изпратена до адреса, деклариран
в договора, поради което на основание чл.9 от същия се считала за получена.
Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 20.05.2018г. до 11.03.2019г. в размер на 491,61 лева.
Ищецът
бил подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по
което било образувано ч.гр.д. №1122/2019г. Издадената заповед за изпълнение
била връчена на дължника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и му били дадени указания
да предяви иск за установяване на вземането си, във връзка с които подал
исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Моли да бъде
признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми, като му бъдат
присъдени сторените в исковото и в заповедното производство разноски.
Исковете са с правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез адв.М. представя писмен
отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че ответникът страда от заболяване
Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане. Трайно изразена промяна на
личността със значителни нарушения при социалната адаптация. Излагат
се твърдения, че макар към момента на сключване на договора ответникът да е бил
формално дееспособен, той не е могъл да разбира и ръководи действията си. След
сключване на договора дълго време криел това от близките си, режел кабелите на
телефона, за да не го открият, унищожавал документи. Впоследствие твърдял, че
друго лице го накарало да вземе заем и го заплашва. След отшумяване на тази
фаза на състоянието си, ответникът разказал какво е сторил. Намира, че
договорът е унищожаем, поради невъзможност на ответника да разбира и ръководи
действията си, поради сериозното психическо заболяване, от което страда.
Въпреки че не е бил поставян под запрещение, не е бил в състояние да ръководи и
разбира действията си и да следи за интересите си. Счита, че сключения договор е унищожаем, поради порок на волята, състоящ
се в невъзможността към момента на сключването му ответникът да разбира и да
ръководи действията си. В тази връзка
прави изрично възражение с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД. В условията на
алтернативност моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан с
твърдения за нищожност на клаузите на договора, като противоречащи на добрите
нрави.
В подадения от ищеца отговор по чл.66, ал.1 ГПК на молбата на ответника за
възстановяване срока за писмен отговор, се заявява искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, с конкретни задачи. В условията на
евентуалност, в случай че процесния договор за кредит бъде унищожен, моли на
основание чл.34 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да върне на ищеца сумите,
получени по унищожения договор. Прави възражение с правно основание чл.103 от ЗЗД за прихващане на сумите, които страните си дължат взаимно във връзка с
унищожения договор за кредит.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч. гр. дело №1122/2019г. на ВРС. Назначени и изслушани
са специализирана съдебно-икономическа експертиза и съдебно-психиатрична
експертиза, чийто заключения не са оспорени от страните и са приети от съда.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за
установено следното:
По заявление на ”БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №1122/2019.
по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът, настоящ ответник да заплати
на заявителя сумата 5975.45 лева главница за погасяване
на потребителски паричен кредит по
Договор сключен на 15.12.2017г.; 0.00 лв. такса обработка; 3563.80 лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 20.12.
На заявителят е указано от съда правото на иск за установяване размера на
претендираното вземане в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок
ищецът е предявил настоящия иск.
За уважаване на предявените искове, ищецът е
следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: наличието на сключен
договор за заем между ответника и ищеца, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума, както и уговорена договорна лихва; настъпил падеж и
конкретния размер на дълга, който се претендира, както и факта на забавата,
включително продължителността й. Наведено е възражение от страна на ответника
за наличие на предпоставки за унищожаемост на договора, като се иска същият да
бъде прогласен за унищожен, тъй като към момента на сключването му не е могъл
да разбира свойството и значението на постъпките си.
Установява
се от представените по делото договор за кредит от 15.12.2017г. между ищцовото
дружество и Н.Х.Х., приложените към него условия и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /лист 42 от
делото/, че между страните е бил подписан договор за предоставяне на кредит в
размер на 6000 лева, като е бил уговорен ГЛП от 27.51% и ГПР от 34.07%, с
месечна погасителна вноска 241.85 лева. В договора е посочен погасителния план
за заема, както и оставащата главница след всяка вноска. На всяка страница е
положен подпис от ответника Н.Х..
Направено
е възражение от страна на ответника за унищожаемост на сключения между страните
договор, основана на твърдението, че към момента на сключването му е бил налице
порок на волята, изразен в невъзможността му да разбира и ръководи постъпките
си, основание за унищожаване на договора на основание чл.32, ал.1, вр. чл.31,
ал.1 ЗЗД. За установяването му е допусната и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза, изслушани са двамата свидетели и са приети
писмени доказателства, удостоверяващи заболяването на ответника.
Установява
се от изслушаната по делото експертиза, която съдът счита за обективна и
комепентно изготвена, че лицето страда от душевно заболяване – параноидна
шизофрения с непрекъснато протичане, като се води на диспансерен отчет в ЦПЗ Враца
с ЛАК №3926 от 1987г. Вещото лице е изложило, че заболяването представлява
продължително разстройство на съзнанието и обективира състояние, което изключва
вменяемостта му, поради което не е могло да изрази волята си при сключване на
договора за кредит, тъй като не е могло да разбира и ръководи действията си. В
обстоятелствената част на експертизата и в съдебно заседание, вещото лице е
пояснило, че е налице трайна промяна на личността при ответника, породена от
заболяването. Заболяването било с давност над 20 години, като се проявявало с
параноидно халюцинаторна симптоматика. Ответникът често говорел несвързано,
чувал гласове, страхувал се да не го нападнат, не можел да спи. Изложено е че
шизофренията при ответника е хронично заболяване с чести психотични епизоди, довели до тежка
промяна в личността му, отклонения в мисленето и възприятията, дисоциативни
разстройства на психическото развитие и снижение на енергитичния потенциал.
Несъвършенството на паметта му обуславяло лоша преработка и непълно разбиране
на фактите и явленията, не може правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и явления, няма коректори и стимулатори на поведението.
Шизофренният процес не бил спрял развитието си и не била налице чиста ремисия.
Изслушани
са свидетели - Иванка Христова/майка на ответника/ и Цветанка Иванова /съпруга/.
Показанията им са последователни и непротиворечиви и следва да бъдат
кредитирани, тъй като съответстват и на установеното от вещото лице относно
състоянието на ответника и неговото заболяване. Заболяването му било установено
още през 1990г. Изпадал в агресивни и неадекватни състояния, често провокирани
от липса на финансови средства. Продавал вещи неконтролируемо за цена
несъответстваща на стойността им. През 2017г., когато бил подписан процесния
договор, съпругата на ответника се грижела за майка си и не живеела в общия им
дом, поради което не можела да упражнява контрол за приема на лекарствата му.
Не може да разходва самостоятелно пари, когато разполага с парични средства не
спазва указанията за какво да ги похарчи – когато му се дадат пари да заплати
консумативни разходи, той не го прави, а ги
харчи за други неща. Изпитвал страх, когато започнали да го търсят да
връща процесния заем. Изпаднал в тежка криза, започнал да гори книги, наложило се
да бъде диспансеризиран.
Заболяването
на ответника се установява и от представените по делото три броя експертни
решения на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца №№
2155/20.04.2017г.; №1718/30.03.2018г. и №0738/14.02.2019г., в които е посочено
основно заболяване „шизофрения“ с непрекъснато протичане, трайна промяна на
личността. Представена е и етапна епикриза от 21.01.2019г. на ИПСИМПП Виктория
Манова 18 ЕООД, в която е снета анамнеза, съобразно която не е прекъснато
поддържащото лечение, но въпреки това на фона на терапията персистират
халюцинации, страх от преследване, паралогичен мисловен процес с параноидни
налудности. От епикриза от 18.06.2019г. за ответника се установява, че
заболяването му е с давност над двадесет години, в напреднал стадий е, налице
била постоянна психотична продукция и мисловни нарушения, като повод за
хоспитализацията в този случай било влошаване на състоянието му – постоянно
говори несвързано, чува гласове, страхува се да не го нападнат кучета, не може
да спи. По делото е приложена и епикриза
от 08.05.2019г., в която отново е посочено, че заболяването е с непрекъснато
протичане и личностова промяна, като състоянието му е било неспокоен, страхово
зареден, некритичен, парабуличен, вербални сетивни измами, с параноидни идеи за
отношение.
От
приложения на лист 23 кратък медицински въпросник за приемане за затраховане,
представен от ищеца, се установява, че преди сключване на договора на ищцовото
дружество е била предоставена информация от ответника, че страда от интензивно
психично разстройство от 1987г.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установи наведеното от
ответника възражение за наличие на основание за унищожаемост на договора.
Възражението е направено в тригодишния срок от подписване на договора, който
изтича на 15.12.2020г. Следва да се има предвид, че в Решение №59/24.07.2013г.
по гр.д. №392/2012г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че
правото на унищожение на договор може да се предяви и с възражение, независимо
от изтичането на давността – чл. 32, ал. 3 ЗЗД, като се вземе предвид и
недобросъвестността на насрещната страна, която е знаела за заболяването на
ответника и неговата давност.
С
оглед на тези установени по делото обстоятелства следва да бъде обявен за унищожен
процесният договор, тъй като при подписването му ответникът не е могъл да
разбира свойството и значението на своите постъпки. Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД договор, сключен
от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си е унищожаем. От заключението на изготвената психиатрична
експертиза безспорно се установява, че към момента на сключване на договора
ответникът предвид протичащото заболяване, не е могъл да разбира и ръководи
постъпките си. Съгласието за сключване на договора в случая е несъзнавано, тъй
като лицето, което го е изразило, към момента е било формално дееспособно, но
не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи. По аргумент на чл.31 ал.2 от ЗЗД и чл.5 от ЗЛС тази
недееспособност се дължи на душевна болест, която обуславя поставянето на
лицето под запрещение. Законът свързва дефекта на формирана от страната воля с
унищожаемост, поради което е основателно направеното в този смисъл възражение.
За разлика от тези случаи липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД е
налице, когато изявлението е направено несериозно без намерение за създаване,
изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или състояние,
изключващо въобще формирането на воля, по причини не дължащи се на някое от
посочените заболявания. В този смисъл е константата практика на ВКС - Решение
№813/7.092011г. по гр.д. №256/10г. ІV г.о. на ВКС. Следователно в случая
волеизявлението ответникът е направил в състояние обуславящо унищожаването му
на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД. Предвид това, че договора от 15.12.2017г. е
унищожаем, предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен и
следва да се отхвърли, а ответникът не дължи на ищеца процесните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение.
По
отношение направеното искане от страна на ищеца да му бъдат върнати получените
по договора суми на основание чл.34 ЗЗД, съдът намира следното:
На
последния лист от договора се съдържа декларация от ответника за получаване на
заемната сума, като това обстоятелство не е оспорено от него в производството.
Искането следва да бъде уважено, като се съобрази представената от ищеца
справка, според която по договора са получени общо 3 бр. плащания, установени
по размер от назначената съдебно-счетоводна експертиза на сумата от общо 725.55
лв., както и че в т.2 от Стандартен европейски формуляр, приложен на лист 42 от
делото, е посочено, че нетната сума за получаване по сметка е
в размер на 5790 лева. С оглед тези данни по
делото, съдът намира че ответникът следва да бъде осъден да върне получената
сума въз основа унищожения договор в размер на 5064.45 лева,
след приспадане на заплатените от него суми.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в
заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските
отпада. С оглед извода на съда, че искът
следва да бъде отхвърлен, то ответникът не дължи заплащане на разноски на ищеца
за заповеднто производство. За исковото
производство дължи разноски, съобразно уважения размер по възражението за
връщане на сумата по чл.34 ЗЗД, за юрисконсултското възнаграждение от 100 лева, като ответникът следва да
бъде осъден да заплати 50.48 лева. По
направеното възражение за присъждане на сумите на основание чл.34 ЗЗД държавна
такса не е била внасяна.
В полза на
ответника се дължат от ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК сторените от него разноски в производството съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 510.00 лева. С оглед направеното искане за прихващане на дължимите суми от страна
на ответника, следва да се извърши компенсация на дължимите разноски, като
ищецът бъде осъден да заплати на ответника сумата от 459.52 лева.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА
на основание чл.31
ал.1 от ЗЗД сключения между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парт София, сграда 14 и Н.Х.Х., ЕГН **********, с адрес *** договор
за кредит № PLUS-15566370/15.12.2017г. за сумата от 6000 лева и закупуването на застраховка в
размер на 1612.80 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ******* срещу Н.Х.Х., ЕГН ********** искове за признаване дължимост на сумата
5975.45 лева главница за погасяване на
потребителски паричен кредит по договор за кредит №
PLUS-15566370/15.12.2017г.; 3563.80 лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 20.12.2021 г.; 491.61 лв. мораторна лихва за периода от
20.05.2018 г. до 11.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 22.03.2019 г. и направените в заповедното
производство разноски, за които е издадена заповед за изпълнение №805/28.03.2019г. по ч.гр.д.
№1122/2019г. на РС гр.Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.34 ЗЗД Н.Х.Х.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.
№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, *******
сумата от 5064.45 лева /пет хиляди и шестдесет и четири лева и 45 ст./, получена въз основа на унищожения договор за
кредит № PLUS-15566370/15.12.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, *******, да заплати на Н.Х.Х.,
ЕГН ********** *** сумата 459.52 лева, деловодни разноски по настоящото дело.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........