№ 1590
гр. Плевен, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430103684 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. И. Г. от ***, ЕГН
********** и Т. Т. Г. от ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М.С. от АК
Плевен, кантора, *** против Е. И. А., ЕГН **********, от ***, И. П. И., ЕГН **********,
от ***, П. В. И., ЕГН **********, от ***, с предявен иск на основание чл.66, ал. 1 във вр. чл.
33 от ЗС, като се твърди следното : ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в
***, с ИД. №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-71/06.06.2008 г; на ИД на АГКК, последно изм. кат. карта и кад. регистри, засягащо
поземления имот е от 22.03.2021 г. с площ от 278 кв. м., трайно предназначение на
територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м.,
предишен идентификатор : няма, номер по предходен план ***, кв. ***, пap. X, съседи: ***,.
От така описания недвижим имот В. И. Г. се е снабдил с нотариален акт № 48, том I-K, per.
№ 3402, дело 286 от 1.08.2000 г. на Нотариус *** за собственост, придобит по наследство и
срещу гледане и издръжка за 2/3 и.ч., като с нотариален акт № 8, том II, per № 2002, дело 166
/ 12.05.2000 г. на Нотариус *** е придобита 1/3 и.ч. срещу задължение за издръжка и
гледане, по време на брака с Т. Т. Г. / гр. брак сключен на 10.08.1995 г./.
С нотариален акт № 30, том I, peг. № 405, дело № 29/ 14.04.2021 г. на Нотариус ***
1
peг. № 681, ответникът Е. И. А. продал на И. П. И. по време на брака му с П. В. следния
имот: ГАРАЖ, находящ се в ***, съставляващ сграда с идентификатор ***.3 (***), съгласно
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № *** на
Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение, касаещо имота от 30.03.2021гл, с
адрес на имота: *** (***): с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 (един),
разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със застроена площ по кадастрални
данни 21,00 кв.м (двадесет и един квадратни метра); описан по доказателствен документ за
собственост като гараж на 18 кв.м (осемнадесет кв. метра) построен в дворно място от 290
кв.м (двеста и деветдесет квадратни метла), находящо се в гр. Плевен., "Представляващо
имот с пл. № *** (***) от стр. кв. *** (***) по плана на града, при граници и съседи на
имота: от две страни улици, ***; за сумата от 9500 лв., която сума продавачът е заявил, че е
получил напълно и в брой. Посочената в нотариалния акт данъчна оценка е 7191.30 лв.
Продавачът по сделката не притежава право на собственост върху дворното място.
Същият не е предложил на ищците да изкупят описания гараж, при цена от 9500 лв.,
посочена в нотариалния акт. Съгласно чл.66 от ЗС собственикът на постройката може да я
продаде на трето лице при съответно приложение на чл. 33 от ЗС. Такова предложение не е
отправяно до ищците, и същите не са получавали писмена покана, нито са давали съгласие в
писмен вид, че не приемат предложение за изкупуване.
Ищците са заинтересовани съсобственици и за тях съществува правото да изкупят
описаната постройка - гараж при действително уговорените условия в нотариалния акт.
Правото на изкупуване е потестативно право, което следва да бъде реализирано чрез иск в
двумесечен срок от узнаване на продажбата. Продажбата е изповядана на 14.04.2021 г. и с
оглед завеждане на настоящата ИМ, преклузивният срок е спазен.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.66, ал. от
ЗС във вр. чл. 33, ал.1, ал.2 и 3 от ЗС да признае правото на изкупуване на ищците спрямо
ответниците на следния недвижим имот: ГАРАЖ, находящ се в ***, съставляващ сграда с
идентификатор ***3 (***), съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.
Плевен, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК. с последно
изменение, касаещо имота от 30.03.2021г., с адрес на имота: *** (***): с предназначение:
хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 (един), разположен в поземлен имот с идентификатор ***
(***), със застроена площ по кадастрални данни 21,00 кв.м (двадесет и един квадратни
метра); описан по доказателствен документ за собственост като гараж на 18 кв.м
(осемнадесет кв. метра) построен в дворно място от 290 кв.м (двеста и деветдесет квадратни
метла), находящо се в гр. Плевен., "Представляващо имот с пл. № *** (***) от стр. кв. ***
(***) по плана на града, при граници и съседи на имота: от две страни улици. ***; за сумата
от 9500 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой. Посочената в
нотариалния акт продажна цена е 9500 лв. която сума да бъде изплатена в месечен срок от
влизане на решението в сила на И. П. И.; със законните от това последици.
Претендират се разноски.
2
В срок е депозиран писмен отговор от ответниците Е.А. и И.И., чрез адв.Н. от
ПлАКсл. адрес : ***, в който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява се,
че от представените писмени доказателства, а именно : заверен препис от констативен
Нот.акт №50, том III, К497/14.08.2000 год. на Служба по вписванията, не се установява
твърдялото в исковата молба обстоятелство, ищците да са собственици на процесния
недвижим имот, находащ се в ***, с идентификационен №***, тъй като е видно, че този
доказателствен документ за собственост, ги признава за такива само на 2/3 ид. части от
горепосочения имот. Ответникът прехвърля собствеността върху процесния недвижим
имот-гараж не като суперфициарен собственик, тъй като същият придобива правото на
собственост чрез правен способ на придобиване - дарение, видно от Нот. акт за дарение
№18, том I, дело №18/15.01.1987 год. на нотариус при PC-Плевен. Съдебната практика е
безпротиворечива, че правилото на чл.66 от ЗС, във връзка с чл.ЗЗ от ЗС, задължава само
суперфициарния собственик в случаите на прехвърляне на трето лице изградена въз основа
на учредено право на строеж сграда, да я предложи за изкупуване от собственика на земята.
Заявява се, че в процесния урегулиран поземлен имот е налице възникнала, както
„вертикална етажна собственост", тъй като в същия имот има построена жилищна сграда,
състояща се от отделни жилищни обекти, на отделни собственици, в режим на етажна
собственост, така е налице и възникнала „хоризонтална етажна собственост", тъй като в
имота има построени самостоятелни обекти-гаражи, които принадлежат на различни
собственици, поради което считаме, че разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗС и чл. 33, ал.2 от ЗС
не намира приложение. В съдебната практика се приема, че при наличие на „хоризонтална
етажна собственост", земята представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, която
не подлежи на изкупуване, а също не подлежат на изкупуване и построените в имота сгради
- самостоятелни обекти. В този смисъл е Решение №441/10.01.2012 по дело №1056/2010 на
ВКС, ГК, I г.о.
Молят съда да отхвърли иска.
Претендират се разноски.
В о.с.з ищците се представляват от адв.М.С., която поддържа иска и навежда
доводи в представена писмена защита.
В о.с.з. ответниците Е.А. и И.И. се представляват от адв.Н., който оспорва иска и
навежда доводи в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. ответницата П.И. не се явява и не се представлява,редовно призована.Не
ангажира становище.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира иска за допустим, а по същество - частично
основателен и доказан
Исковата молба е подадена в съда на 11.06.2021год., а атакуваната от ищците
сделка е извършена на 14.04.2021год., т.е. в двумесечния срок за предявяване на иска,
3
регламентиран в чл.33 ал.2, изр. 2-ро от ЗС. Продажбата е обективирана в приетия като
писмено доказателство по делото Нотариален акт №30, том I, рег. № 1405, дело № 29 от
2021год. на нотариус ***, рег.№681, с район на действие – района на ПлРС. По силата на
тази сделка ответникът Е.А. продал на ответника И.И. процесния недвижим имот, а
именно : ГАРАЖ, находящ се в ***, съставляващ сграда с идентификатор ***.3 (***),
съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед
№ *** на Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение, касаещо имота от
30.03.2021гл, с адрес на имота: *** (***): с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи:
1 (един), разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със застроена площ по
кадастрални данни 21,00 кв.м (двадесет и един квадратни метра); описан по доказателствен
документ за собственост като гараж на 18 кв.м (осемнадесет кв. метра) построен в дворно
място от 290 кв.м (двеста и деветдесет квадратни метла), находящо се в гр. Плевен.,
"Представляващо имот с пл. № *** (***) от стр. кв. *** (***) по плана на града, при граници
и съседи на имота: от две страни улици, ***; за сумата от 9500 лв., която сума продавачът е
заявил, че е получил напълно и в брой. Посочената в нотариалния акт данъчна оценка е
7191.30лв. Няма спор, че към момента на изповядване на сделката ответниците И.И. и П.И.
са имали сключен граждански брак. От събраните в хода на делото доказателства се
установява, че ищците притежават общо 2/3 ид.ч. от дворното място, представляващо
поземлен имот с идентификатор 56722.62.95 – нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство и покупка срещу гледане и издръжка, приложен на л.6 от
делото. Установява се, че ищците са сключили граждански брак на 10.08.1995год. – л.7 от
делото. Не са налице доказателства по делото за това чия е собствеността върху останалата
1/3 ид.ч. от дворното място. От приложения на л.25 от делото нотариален акт се установява,
че процесният гараж е придобит от ответника Е.А. по силата на дарение, извършено на
15.01.1987год. от страна на неговите родители. По делото не е изискана нотариланта
преписка във вр. с извършената продажба на процесния гараж, с отговора са представени
доказателства досежно извършените разходи по продажбата. Страните обаче не спорят за
това, че при продажбата на гаража ответникът Е.А. не е предлагал на ищците да закупят
същите, както и че доказателства в тази връзка и декларация не се съдържат в нотариалната
преписка.
Разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗС е поставила ограничение за правото на разпореждане
със сграда – суперфициарна собственост, като собственикът на сградата е длъжен да я
предложи за продажба първо на собственика на земята, и само ако той откаже, може да я
продаде на свободно избрано трето лице, при същите условия, при които я е предложил за
изкупуване на собственика на земята. Целта на закона е собствеността върху земята и върху
сградата да се концентрира в едно лице. Въпреки оспорването от страна на ответниците, че
те не са имали такова задължение, съдът намира, че в случая цитираната от тях съдебна
практика няма приложение към настоящия правен спор, доколкото същата разглежда други
хипотези при наличие на съсобственост на продавачите върху земята, като в този случай тя
представлява обща част. В случая ищците притежават идеална част от правото на
4
собственост върху земята, а ответникът – продавач е собственик само на постройка върху
тази земя, т.е. налице е хипотезата на чл.66 ал. 1 вр. с чл. 33 ал. 2 от ЗС – собственик на
постройка върху чужда земя продава постройката на чуждо за собствеността лице, без
предварително да е предложил на собствениците да я изкупят при същите условия. Поради
изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявен иск
с правно основание чл.66 ал.1 вр. с чл.33 ал.2 от ЗС - спазен срок за предявяване на иска,
наличие на валиден договор за покупко-продажба между ответниците с предмет –
процесната сграда, съществуване на правото на собственост върху земята за ищците,
размерът на действително уговорената цена /посочената сума от 9500лв. в договора/,
липсата на предложение от ответника Е.А. към ищците да закупят процесната сграда.
Вследствие на наличието тези предпоставки, поисканото допускане на изкупуване следва да
бъде уважено, но не в размера, за който искът е предявен – за цялата сграда, а само за 2/3
ид.ч. от нея, съобразно правата на ищците върху земята, на която е разположена сградата.
Съдът приема, че потестативното право на ищците за изкупуване се разпростира само върху
правата, които те самите притежават от собствеността, а те не твърдят и доказват, че са
единствени собственици на терена, върху който е построена сградата – гараж.
Упражняването на потестативното право на изкупуване зависи изцяло и единствено от
волята на съсобственика, носител на това право. Ако съсобствениците с право на изкупуване
са повече от един, всеки от тях преценява дали да предяви иск за своето право или не,
двумесечният срок за всеки от тях може да тече от различен момент, наличието на
материалноправните предпоставки за уважаване на иска се преценяват за всеки
съсобственик поотделно, решенията по исковете може да не бъдат еднакви, те не
разпростират силата си на пресъдено нещо по отношение на непредявилите искове по чл.66
ал. 1 вр. чл.33, ал.2 ЗС съсобственици, и не ги ползват, няма пречка при конкуренция на
искания по чл.33, ал.2 ЗС да се признае на всички предявили искове съсобственици право на
изкупуване в съотношение според дяловете им.
Предявеният иск следва да бъде уважен, но до размер на 2/3 ид.ч. за постройката –
гараж, а за допускане правото на изкупуване за останалата 1/3 ид.ч., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, т.к. за тази част продажбата на гаража остава в сила за
купувачите И.И. и П.И.. Допускането на изкупуването следва да бъде при условие, че в
едномесечен срок от влизане на решението в сила, ищците заплатят на ответниците И.И. и
П.И. 2/3 от продажната цена, която възлиза на 6 333,33лв. Основателно е искането на
ответника И.И., при уважаване на иска за присъждане на направените разноски по
нотариалното изповядване на сделката. От представените доказателства се установява, че
разноските по прехвърлянето възлизат общо на 671,95лв., а съобразно изхода на делото, за
2/3 от сделката, разноските , които следва да получи, присъдени в това производство,
възлизат на сумата 447,97.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците, направените от тях разноски в настоящото производство съобразно изхода на
делото и по компенсация, а именно – 243,48лв.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.66 ал.1 вр. чл.33 ал.2 от ЗС ИЗКУПУВАНЕ от страна на
В. И. Г., ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН ********** на 2/3 идеални части от ГАРАЖ,
находящ се в гр. Плевен, съставляващ съставляващ сграда с идентификатор ***.3, съгласно
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № *** на
Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение, касаещо имота от 30.03.2021гл, с
адрес на имота: *** (***): с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 (един),
разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със застроена площ по кадастрални
данни 21,00 кв.м., предмет на сделката в нотариален акт№ 30, том I, peг. № 405, дело № 29/
14.04.2021 г. на Нотариус *** peг. № 681, с която Е. И. А., ЕГН **********, от *** е продал
на И. П. И., ЕГН **********, от ***, цялата сграда, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен
срок от влизане на решението в сила В. И. Г., ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН **********,
заплатят на И. П. И., ЕГН **********, от *** и на П. В. И., ЕГН **********, от ***, сумата
от 6333,33лв. и направените разноски по нотариалното изповядване на сделката в размер на
447,97лв.
На основание чл.33 ал.3 от ЗС, ако посочените суми не бъдат заплатени в указания
едномесечен срок, РЕШЕНИЕТО ЩЕ СЕ СЧИТА ЗА ОБЕЗСИЛЕНО ПО ПРАВО.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл.66 ал.1 вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен
от В. И. Г., ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН **********, против Е. И. А., ЕГН **********,
от ***, И. П. И., ЕГН **********, от *** и П. В. И., ЕГН **********, от ***, за допускане
изкупуването на 1/3 ид.ч. от ГАРАЖ, находящ се в гр.Плевен, съставляващ СГРАДА с
идентификатор ***.3, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Плевен,
одобрени със Заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение,
касаещо имота от 30.03.2021гл, с адрес на имота: *** (***): с предназначение: хангар, депо,
гараж, брой етажи: 1 (един), разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със
застроена площ по кадастрални данни 21,00 кв.м., предмет на сделката в в нотариален акт№
30, том I, peг. № 405, дело № 29/ 14.04.2021 г. на Нотариус *** peг. № 681, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Е. И. А., ЕГН **********, от ***, И. П. И.,
ЕГН **********, от *** и П. В. И., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. И. Г.,
ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН **********, разноски по делото в размер 243,48лв.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.115 ал.2 от ЗС на ищците В. И. Г., ЕГН ********** и
Т. Т. Г., ЕГН **********, шестмесечен срок след влизането в сила на решението за
отбелязването му в Служба по вписванията гр.Плевен, като УКАЗВА, че след изтичането на
този срок, вписването на исковата молба по делото губи действието си.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
6
му чрез ПлРС пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7