О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №116
гр.Перник, 19.02.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Георгиева гр.дело № 713 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от
Гражданския процесуален кодекс.
С молбата си с вх.№ 7205 от
28.12.2017 г. от С. Р., в качеството й на процесуален представител на ответника
Софийски градски съд иска да се измени и
допълни определение от 21.12.2017 г. по гр.д.№713/2016 г. по описа на Окръжен
съд – Перник, в частта за разноските, като се осъди ищецът К.И.Б. да им заплати
разноски за процесуално представителство, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във
връзка с чл.32, т.3 от ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, ответникът
по молбата е подал „уведомление“ с вх.№ 779/13.02.2018 г., съдържащо обидни и
нецензурни изрази по адрес на съдия – докладчик
по делото, който се е самоотвел по делото.
Съдът счита молбата за допустима, като подадена в срока по
чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в
полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Процесуалният закон
предвижда възможност за присъждане на разноски по този ред, при установено
осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулт, респ. служител по
силата на трудово или служебно правоотношение в представляваното учреждение,
предприятие, юридическо лице или едноличен търговец, в допустимите хипотези,
което в конкретния случай безспорно е налице и представлявания правен субект
има право на разноски, които изрично са предвидени в процесуалноправната норма.
С определение от 21.12.2017 г. съдът е
прекратил производството по делото и основание чл.81 от ГПК следва да се
произнесе по искането за разноски. От страна на ответника е направено искане за
присъждане на разноските по делото с молба – становище с вх.№6306 от 09.11.2017 г. /стр.5/, с която
се претендират и разноски за възнаграждение на процесуалния представител по
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.32, т.3 от ГПК
по делото. В случая ответникът е бил представляван от служител с
юридическо образование – съдебен помощник, поради което при благоприятния за
страната–юридическо лице, изход на спора, следва да намери приложение
отговорността за разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК, по аналогия на закона /чл.46,
ал.2 ЗНА/. Размерът на възнаграждението за процесуално представителство в този
случай, следва да се определи съгласно чл.78, ал.8, изр.2 от ГПК вр. с чл.27 от
ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, Приета с ПМС № 4 от 6.01.2006
г., обн., ДВ, бр.
5 от 17.01.2006 г. в размер от 200 лв., с оглед сложността на съдебното
производство и етапа, на който то е било прекратено, и извършените в хода на
същото действия на процесуалния представител - изготвил е писмен отговор,
участвал е в съдебни заседания, изготвил е и е представил писмени становища.
В разглежданата хипотеза е налице е
въведена от законодателя фикция, че страната прави по повод на делото разноски
в размер на минималното адвокатско възнаграждение, въпреки, че се представлява
в процеса от свой служител, на който заплаща заплата, а не възнаграждение за
осъщественото представителство по конкретното дело. Размерът на
възнаграждението, което получава служителят, и реалното му заплащане касаят
само вътрешното правоотношение между него и юридическото лице и са ирелевантни
за насрещната страна в процеса при определяне на отговорността за разноските.
Видно от гореизложеното, за процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 ГПК
е ирелевантно каква е заеманата от упълномощения служител длъжност, стига
същият да има юридическо образование, независимо дали за самото заемане на
конкретната длъжност се изисква наличие на юридическа правоспособност. Ето
защо, и в случаите, когато представителството е осъществено не от юрисконсулт,
а от друг служител с юридическо образование, в която хипотеза също не се
заплаща възнаграждение на пълномощника за конкретното дело, а заплащането от
юридическото лице на дължимото по трудовото/служебно правоотношение
възнаграждение е ирелевантно за отговорността за съдебноделоводните разноски. В
този смисъл е и съдебната практика в Определение 163 от
05.03.2014 год. ВКС Търговска колегия, Първо отделение, т. д. N 2638 по
описа за 2013 г.
С
оглед на горното, налице са предпоставките за допускане на изменение на определението
в частта за разноските, като същото следва да бъде допълнено и да бъде осъден
ищеца да заплати на ответника разноски за възнаграждение на процесуалния
представител в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ и ДОПЪЛВА, по молба по чл.248, ал.1 от ГПК с вх.№ 7205 от 28.12.2017
г., Определение от 21.12.2017 г. по гр.д.№713/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Перник, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА К.И.Б. с ЕГН ********** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ********* –
гр.София, бул.“Витоша“ №2 сумата от 200 лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на
страните.
Определението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: