Решение по дело №504/2025 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 618
Дата: 27 май 2025 г.
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20255220100504
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. Пазарджик, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20255220100504 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
недължимост на парично вземане.
Ищецът Х. М. М. с ЕГН ********** от с. В., общ. С., обл. Пазарджик,
ул. „****** твърди, че не дължи на ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
бизнес парк „София 1“, сгр. 2А, сумата от 145.37 лв., представляваща цена на
доставени ВиК услуги в периода от 01.10.2017 г. – 30.10.2017 г., за която
ответникът е издал фактура от 30.10.2017 г. Твърди, че вземането е погасено
по давност и липсва облигационно правоотношение между страните. Иска от
съда да установи по отношение на ответника, че не дължи вземането по
фактурата. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.
Ответникът признава иска. Твърди, че не е предприемал действия за
извънсъдебно или принудително събиране на вземането по фактурата и не е
дал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да се
възложат на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
1
Между страните не е спорно, че ответникът е доставил ВиК услуги на
ищеца, чиято цена за периода 01.10.2017 г. – 30.10.2017 г. е 145.37 лв.,
съгласно издадена фактура от 30.10.2017 г. Не е спорно и това, че към момента
на подаване на исковата молба задължението по фактурата е погасено по
давност.
Спорът между страните се свежда до наличието на правен интерес за
ищеца от предявяването иск за установяване, че не дължи изпълнение на
вземането поради изтеклата погасителна давност.
Според съдебната практика, която се споделя и от настоящия състав на
съда, когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради
изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретни обстоятелства,
които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск.
Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че
давността е изтекла. Оспорването в исковата молба, също би обусловило
правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора
на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес,
като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на
иск. Съществуването на изпълнителния лист и хипотетичната възможност въз
основа на него в бъдеще да се предприеме принудително изпълнение за
събиране на вземането не обуславят наличие на конкретен правен интерес. В
този смисъл са: Решение №83/23.05.2018г. по гр.д.№3448/2017г., на ВКС, ІІІ
г.о.; Решение №356/19.06.2014г. по ч.гр.д.№1587/2014г., на ВКС, І г.о. и
Решение №92/09.03.2023г. по в. гр. д. №712/2022г. на ОС – Пазарджик.
Ищецът в исковата молба не е посочил конкретни действия на
ответника, които да обосноват неговия правен интерес от предявяването на
иска – липсва висящо изпълнително производство, липсва покана от
кредитора за доброволно изпълнение, липсва оспорване на факта, че
задължението е погасено по давност и освен това ответникът е признал иска.
При това положение, съгласно цитираната практика на съдилищата,
правният интерес като положителна процесуална предпоставка за
допустимост на иска не е налице и същият следва да се остави без
разглеждане, а производството да се прекрати. Признанието на иска е
2
направено от ответника в първия възможен момент – с писмения отговор. Ето
защо в случая не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК за
освобождаването на ответника от разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определението си от 08.05.2025 г. за
даване ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба по чл.124, ал.1 ГПК,
подадена от Х. М. М. с ЕГН ********** от с. В., общ. С., обл. Пазарджик, ул.
„****** против „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София 1“, сгр. 2А, за
установяване, че ищецът не дължан на ответника сумата от 145.37 лв.,
представляваща цена на доставени ВиК услуги в периода от 01.10.2017 г. –
30.10.2017 г., за която ответникът е издал фактура от 30.10.2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №504/2025 г. по описа на РС –
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3