Определение по дело №958/2016 на Окръжен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №191

гр. Русе, 07.02.2017 г.

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на  7 февруари 2017 година, в състав:

                                                                             Председател:  ТАТЯНА  ЧЕРКЕЗОВА

като разгледа  гр. д. № 958 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази:

Предявена е претенция от Н.М.Г. с правно основание чл. 226 от КЗ / отм./ вр. пар.22 от КЗ – да се осъди  ЗК „ Л- И-“АД да й заплати сумата от 165 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й от застрахования деликвент Б. Р. Н. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания от смъртта на внучката й Н. А. Б., вследствие на ПТП на 25.12.2011г. в гр. Русе, за което с влязла в сила присъда  Н. бил признат за виновен.

С Разпореждане от 09.01.2017г. исковата молба била оставена без движение с указания ищцата да представи доказателства за наличие на процесуална легитимация, има ли качеството на наследник на Н. А. Б..

Видно от постъпилата молба от ищцата, чрез процесуалния й представител адв. А.К. ***, съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници, Н. А. Б. се наследява от родителите си – А.Г. Б.и П. Б. Г. – Б..

Като съобрази релевантните процесуални факти, съдът приема следното:

Обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие на смъртта на техен близък. Тъй като увредените лица са в различни отношения с пострадалия, съдебната практика е приела ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, обхваща най-близките роднини – низходящите, възходящите и съпруга.

С Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленум на Върховния съд на Република България това разрешение е допълнено, че правото на обезщетение за неимуществени вреди имат и лицата, между които са съществували отношения, които са сходни с тези между лицата, посочени в постановление № 4/61 г. - взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта на едното от тях. По този начин не се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а се включват и лицата, установили помежду си същите отношения, които представляват фактическият състав на правно регламентираните и оформени отношения при осиновяването и сключването на брак.

С Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г. Пленумът на ВС се приема, че няма основание кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, да се разширява. Това разрешение е залегнало и в задължителната за съдилищата съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК  / Решение № 499 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС, IV ГО /.  Съгласно последното,  макар да не е посочено изрично в горецитираната съдебна практика, от низходящите се имат предвид само децата, а от възходящите - само родителите, тъй като те са  най-близките на пострадалия.  Всички други лица извън този кръг, включително братя и сестри, възходящите от втора и по-горна степен, низходящите внуци и правнуци, са изключени, като по този начин се определят граници на случаите и лицата, за които се дължи обезщетение за неимуществени вреди.

В настоящия казус ищцата е баба на починалото при ПТП дете. Същото, видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, се наследява от  майка си и баща си, и те са лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата не попада в кръга на тези лица, не разполага с активна процесуална легитимация за предявената претенция.

Предвид изложеното, съдът приема, че с оглед липсата на активна процесуална легитимация, предявеният от ищцата иск по чл. 226 от КЗ / отм./ вр. пар.22 от КЗ е недопустим  и производството по делото следва да се прекрати.

 

 

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 130 от ГПК съдът

 

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №958/2016г. по описа на Русенския окръжен съд, заведено по иск на Н.М.Г. с правно основание  чл. 226 от КЗ / отм./ вр. пар.22 от КЗ, и връща исковата молба, ведно с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - гр. Велико Търново в 1 - седмичен срок от връчването му  на страните.

                                                                     

                                                                                  Окръжен съдия: