М О Т И В И:
Против подсъдимия И.Д.Х., с ЕГН: ********** *** е
повдигнато обвинение за това, че:
На
20.07.2013 година, в село Тученица, Плевенска област, при управление на моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Фолксваген” модел „Поло”
с регистрационен № ***, в пияно състояние и без да има необходимата
правоспособност, в особено тежък случай, нарушил правилата за движение, както
следва:
- чл.5, ал.І т.1 от Закона за движение по пътищата
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”
- чл.5, ал.ІІ т.2 от Закона за движение по пътищата
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства.”
- чл.5, ал.ІІІ т.1 от Закона за движение по пътищата
„На водача на пътното превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействието на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества.”
- чл.20, ал.І от Закона за движение по пътищата
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.”
- чл.20, ал.ІІ
от Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”
- чл.116 от
Закона за движение по пътищата „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора”
- чл.117 от Закона за движение по пътищата „При
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост и да спре”,
като с деянието си по непредпазливост причинил телесни
повреди на повече от едно лице, както следва:
- на П.Г.П. *** средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на три поредни ребра в ляво
/трето, четвърто и пето/, счупване на лява и дясна бедрени кости, разкъсно-
контузна рана на главата, довели до трайно затрудняване движението на снагата и на левия и десния
долни крайници и постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота;
- на С.П. ***, причинил тежка телесна повреда,
изразяваща се в черепно- мозъчна травма- тежка контузия на мозъка с излив на
кръв в мозъчните стомахчета- енцефаломалатична зона с разпад и оформяне на
киста- пароксизмална мозъчна активност- посттравматична епилепсия, счупване на
таза в областта на горното и долното рамо на срамната кост, счупване на големия
израстък на лявата бедрена кост, разкъсно- контузна рана и чуждо тяло в меките
тъкани на лявата подбедрица, разстройства на личността и поведението, дължащи
се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция, посттравматичен органичен
мозъчен синдром, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, трайно затрудняване движението на снагата и долните крайници, трайно
затрудняване движението на левите крайници- повече за лявата ръка, постоянно
общо разстройство на здравето неопасно за живота и разстройство на здравето, временно опасно
за живота
Престъпление по чл.343, ал.3, б. „а”, във вр. с ал. 1,
б. „б”, във вр. с чл.342, ал. 1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с чл. 129, ал.
2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т.1, чл. 5, ал. 2, т.
1, чл. 5, ал. 3, т.1, във вр. с чл. 20, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр.
с чл. 116 и чл.117 от Закона за движението по пътищата.
С оглед осъществяване на съответните предвидени в
закона подготвителни действия преди даване ход на делото, съдът следваше да
конституира възможните страни в процеса - С.П.П. и П.Г.П. в качеството си
на пострадали с входирана молба, с рег. № 18919 от 19.07.2017 г., с пълномощник
адв. Е.Б. от САК. Молят да бъде конституирано като частен обвинител по делото.
Връчиха се на страните копие от молбата за конституиране на Прокурора и на
подсъдимия и неговия защитник.
Съдът взе становището на страните и след като
прецени наличието на законовите предпоставки с определение
конституира С.П.П. и П.Г.П. в процесуалното качество на частни обвинители с
пълномощник адв. Е.Б..
След даване ход на делото съдът пристъпи към
проверка самоличността на явилите се лица и изпълни съответните процесуални
изисквания съгласно разпоредбите на чл. 272, ал. 4, чл. 273, чл. 274 от НПК.
На основание чл.275 от НПК, съдът запита страните имат
ли нови искания по доказателствата и по реда за провеждане на съдебното
следствие при което подсъдимия и неговия защитник заявяваха, че
искания по доказателствата нямат, но молят съдът, производството по делото да
продължи по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл.371,
т.2 от НПК, тъй като самият подсъдим признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желаел да се събират доказателства за тези факти.
Повереника на частните обвинители С.П. и П. П.счита че
– цитат:
„…. Не са налице основания за разглеждане
на делото по съкратеното производство, тъй като в обстоятелствената част на
обвинителния акт изрично е записано, че обвиняемият към онзи момент не работи.
По делото впоследствие са били представени доказателства в тази връзка и той
сега заявява, че работи, а не е безработен. Освен всичко останало, бих искала
същият да заяви кои точно факти и обстоятелства признава.“
Съдът, като взе предвид становищата на страните по
въпроса за реда за повеждане на съдебното следствие намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК, съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за
предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
първата- служебно от съда и втората- по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице
предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, а именно: когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства
изложени в Обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимия и защитника му
е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което
следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие
по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително
изслушване на подсъдимия.
На основание чл.370, ал.4 от НПК, съдът с
определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на
подсъдимия.
Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в
обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за
тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на
подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на
информирано съгласие, запита подсъдимия дали признава фактите изложени в
Обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти. Отговорът бе следния: „Признавам се
за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови
доказателства за тези факти ”.
При това положение, след като съдът установи
съобразно изискванията на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че
самопризнанията, които подсъдимия направи в съдебно заседание, относно фактите
и обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
При това положение след като съдът се убеди, че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК , разпореди да продължи разглеждането на делото с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и
прочитане на обвинителния акт от прокурорът , съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване
становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.Отговорът бе
следния – „Разбирам
обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства
от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни
правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи
към доказателствата по делото протоколите и другите писмени материали,
намиращи се в Досъдебно производство № Д-1738/2013г. по описа на РП– Плевен,
които имат характер и значение на доказателства, т.с. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното
изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.
Съдът, след като прие всички представени писмени
доказателства от повереника на частните обвинители и след като не се направиха други от
страните искания, прие, че по делото е
постигнато всестранно , обективно и пълно изясняване на обстоятелствата
по делото, както от фактическа, така и от правна страна, поради което обяви
съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.
След приключване на съдебните прения се даде и
осигури възможност за последна дума на подсъдимия.След прочитане на присъдата,
съдът потвърди и мярката за неотклонение „Подписка„ взета спрямо
подсъдимия до влизане на присъдата в законна сила.
Досъдебното производство по делото е протекло
изцяло при адекватно упражнени правомощия на наблюдаващия прокурор.
Представителят на прокуратурата е формулирал
обвинението, като е изнесъл всички факти очертаващи предмета и
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на
защита.
Съдът след
преценка на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
вменена престъпна фактология ,представляваща фактологически императив,
както и писмените доказателства по досъдебно производство, по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.Д.Х. ***, Плевенска област, на
адрес: ул.”***” № ***
Подсъдимият бил многократно наказван за
извършени административни нарушения на Закона за движение по пътищата.
Със
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 3524/ 24.11.2012
година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР- Плевен
свидетелството на управление на моторно превозно средство на обвиняемия било
отнето.
На 20.07.2013 година, подсъдимият И.Х.
консумирал алкохол. Същата вечер, в село Тученица, Плевенска област, в пияно
състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 1.05 на хиляда/ и без да
притежава необходимата правоспособност, обвиняемият управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Поло” с регистрационен № ***.
Около 22.00 часа, в село Тученица, Плевенска
област подсъдимият Х. ***, движейки се
от юг към север и спускайки се по наклонена част на пътното платно през площада
по посока на село Радишево, Плевенска област. Скоростта на движение на автомобила
била около 50 км/ч.
По същото време пострадалата свидетелка П.Г.П.
*** малолетната й внучката- пострадалата свидетелка С.П.П. се движели отдясно наляво за посоката
на движение на автомобила, като пресичали през площада в центъра на селото от посока изток към
запад, към сградата на бивш интернет. Двете носили покупки, като свидетелката П.П.
държала внучката си- свидетелката С.П. за ръката.
Въпреки наличието на неограничена видимост,
наличието на улично осветление и включени светлини на автомобила, траекториите
на движение на управлявания от подсъдимият И.Х.
лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Поло”, с рег. № ***и на двете пешеходки- пострадалите
свидетелки П.П. и С.П. се пресекли. Подсъдимият, който имал техническата
възможност да предотврати настъпването на пътно транспортно произшествие,
закъснял с реакцията си и ударил с управлявания от него автомобил пешеходките.
Първоначалният контакт настъпил между най-изпъкналата напред част на
автомобила- средната част на предната броня и долната част на долните крайници
на пешеходките. Ударната сила действала
по посока движение на автомобила, под центъра на тежестта на тялото. От това
настъпило съответно ударно изместване на долните крайници по посоката на
движение на автомобила- избиване на опорите под масовия център на тялото.
Последвало нарушаване равновесното състояние на телата на двете пострадали и
наклоняване на същите към предната част на автомобила, който продължил
движението си напред. С това започнало пропадане на горната част на телата на
пострадалите и наклоняване към автомобила. В следствие се получил втори
контакт, който бил между предната част на капака на автомобила и страничната
лява част на пешеходките.
В същото време, от продължаващото движение на
автомобила напред неговата предна част навлязла под телата. Челният контакт
продължил между предната част на предния капак и горните части на телата на
пострадалите.
Следващото развитие на удара включвало
контакт на по- горните части на тялото, ръка, рамо и глава. По този начин се
получила трета част от цялостното въздействие
върху пешеходките. Телата
попаднали пред дясната част на предното стъкло на купето. От там телата на
пострадалите попаднали върху капака на автомобила и се придвижили по него
назад. При това движение се получил контакт с удар на главата на пешеходките в
долната част на предното стъкло. В резултат на въздействията настъпило счупване
на предното стъкло на автомобила.
По време на удара лекият автомобил започнал
спиране с отклоняване наляво и изразяване на спирачни следи от площада към
платното за движение, намаляване на скоростта и преустановяване на движението.
При движението след мястото на удара по посока предната лява част на автомобила
изпаднали стъкла от счупения ляв фар на автомобила.
При спиране на автомобила от действието на
инерционните сили телата на пострадалите П.П. и С.П. изпаднали на пътното
платно отляво и пред предната част на автомобила. С установяване на телата на
двете пострадали пешеходки и автомобила на пътното платно, произшествието
приключило.
Вследствие на ПТП-то на пострадалите били
причинени следните увреждания:
На пострадалата
свидетелка П.П. били причинени счупване на три поредни ребра в ляво /трето,
четвърто и пето/, счупване на лява и дясна бедрени кости, разкъсно- контузна
рана на главата, довели до трайно затрудняване
движението на снагата и на левия и десния долни крайници и постоянно
общо разстройство на здравето, неопасно за живота;
На пострадалата
свидетелка С. П. били причинени черепно-
мозъчна травма- тежка контузия на мозъка с излив на кръв в мозъчните
стомахчета- енцефаломалатична зона с разпад и оформяне на киста- пароксизмална
мозъчна активност- посттравматична епилепсия, счупване на таза в областта на
горното и долното рамо на срамната кост, счупване на големия израстък на лявата
бедрена кост, разкъсно- контузна рана и чуждо тяло в меките тъкани на лявата
подбедрица, разстройства на личността и поведението, дължащи се на мозъчно
заболяване, увреда и дисфункция, посттравматичен органичен мозъчен синдром,
довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, трайно
затрудняване движението на снагата и долните крайници, трайно затрудняване
движението на левите крайници- повече за лявата ръка, постоянно общо
разстройство на здравето неопасно за живота
и разстройство на здравето, временно опасно за живота.
На помощ се притекли свидетелите Т.Б.И.и М.К.М.,
които се намирали в центъра на селото. Бил подаден сигнал в Спешна помощ и в
полицията. Пострадалите били откарани в град Плевен за оказване на спешна
медицинска помощ.
На местопроизшествието бил извършен оглед от
дежурния разследващ полицай от Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР- Плевен И.Х..
При извършването на огледа присъствал и вещото лице- автоексперт В.К.П..
По случая било образувано и проведено
досъдебно производство.
Първоначално разследването приключило с внасяне на обвинителен акт срещу
И.Д.Х., с ЕГН **********,*** за престъпление по чл.343, ал.3 б.”а” във вр.с
ал.1 б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.2 от Наказателния кодекс
на Република България във вр. с чл.5, ал.1 т.1, чл.5, ал.2 т.1, чл.5, ал.3 т.1,
чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, чл.116 и чл.117 от Закона за движението по пътищата.
С присъда по НОХД № 1623/ 2014 година по описа на
Районен съд град Плевен, влязла в законна сила на 11.07.2014 година, на И.Д.Х., с ЕГН **********,***, били
наложени следните наказания:
-
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание
чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание е отложено с
изпитателен срок от пет години;
-
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
С
Решение № 41 от 24.02.2016 година на
Върховния касационен съд на Република България, второ наказателно отделение
по касационно дело № 22/ 2016 година, на
основание чл.425, ал.І т.1 от НПК, производството по НОХД № 1623/ 2014 година
по описа на Районен съд град Плевен е възобновено, присъдата по делото е
отменена и делото е върнато на Районна прокуратура град Плевен за ново
разглеждане от стадия на досъдебното производство.
В хода на разследването са извършени следните
процесуално- следствени действия.
С оглед изясняване на обстоятелствата по
случая в качеството на свидетели са разпитани лицата: С.П.П., П.Г.П., Т.Б.И., М.К.М.,
М.А.И., В.И.Д., Н.Т.И., С.Ж.Д., А.С.А.-Б., Л.П.А., П.К.П., Д.С.П., С.К.Н., Н.К.Т..
П.Г.П. и С.П.П. са уведомени и запознати с правата им в качеството на
пострадали по чл.75, ал.І от НПК.
От назначената в хода на досъдебното
производство съдебна- автотехническа експертиза е видно, че:
1. В
досъдебното производство няма данни за технически неизправности по лекия
автомобил марка „Фолксваген” модел „Поло” с регистрационен № ***, които да са предпоставка за произшествието или причина за непредотвратяването
му.
2.
Произшествието се състои в блъскане на пешеходките П.П. и С.П. от движещ се лак
автомобил марка „Фолксваген” модел „Поло” с регистрационен № ***. Движението на
автомобила и пешеходките е ставало по
продължението на ул.”Георги Бенковски” и площада в центъра на село Тученица по
пресичащи се траектории. Автомобилът се е движел по посока село Радишево,
Плевен, е пешеходките отдясно наляво за посоката на движение на автомобила по
площада. Водачът в определен момент е реагирал на опасността и е задействал
спирачната система.
При продължаващо движение на пешеходките
и автомобила траекториите на същите са се пресекли.
3. Ударът на пешеходките е до пътното
платно на ул.”Георги Бенковски” на площада в центъра на село Тученица. Мястото
на удара на пешеходките е на ориентирната линия, прекарана перпендикулярно на
пътното платно през ориентира стоящ на западния тротоар, ел. стълб № 9.
4. Скоростта
на движение на автомобила е около 50
км./ч.
5.
Разстоянието за спиране на автомобила при определената скорост и конкретното
място на произшествието е около 34 метра.
7. Късите
светлини на съвременните автомобили са асиметрични и осветяват пътя по подробно
описания в експертизата начин.
7. Между пешеходките
и автомобила не е имало препятствие, което да ограничава видимостта на водача
на автомобила към тях. Пешеходките попадат в осветената зона от фаровете на
автомобила, включени на къси светлини.
8. Разстоянието на което се е намирал автомобила
от началото на спирачните следи е около 19 метра. Водачът на
автомобила е закъснял с реакцията за спиране на автомобила около 1 секунда.
9. За
предотвратяване на ПТП-то водачът на автомобила е следвало да го управлява в
границите на пътното платно, в ляво от мислената
ограничителна или разделителна линия между платното и площадното пространство.
Характерно за мястото на произшествието е
неограничената видимост на водача на лекия автомобил към пешеходките. Видимостта на разстояние от включено улично
осветление и на светлината на включени
фарове е над необходимото разстояние за спиране при възприема на препятствие
/над 50 метра/ при къси светлини.
Водачът на
лекия автомобил марка „Фолксваген” модел „Поло”, с регистрационен № ***е имал техническа
възможност да предотврати произшествието.
При първоначалното
разследване са назначени - съдебно- медицинска експертиза, две комисийни
съдебно- медицински експертиза и допълнителна комисийна съдебно- медицинска
експертиза, от които е видно, че:
1. На пострадалата П.Г.П.
*** причинени увреждания, изразяваща се в
счупване на три поредни ребра в ляво /трето, четвърто и пето/, счупване
на лява и дясна бедрени кости, разкъсно- контузна рана на главата, довели до
трайно затрудняване движението на
снагата и на левия и десния долни крайници и постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота;
2. На пострадалата С.П.
*** са причинени увреждания, изразяваща се в черепно- мозъчна травма- тежка
контузия на мозъка с излив на кръв в мозъчните стомахчета, счупване на таза в
областта на горното и долното рамо на срамната кост, счупване на големия
израстък на лявата бедрена кост, разкъсно- контузна рана и чуждо тяло в меките тъкани
на лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване движението на снагата и
долните крайници, трайно затрудняване движението на левите крайници- повече за
лявата ръка и разстройство на здравето, временно опасно за живота.
3. Уврежданията са
резултат от тъпи травми и техният вид и локализация много добре могат да бъдат
обяснени с обстановката на ПТП, съобщена в досъдебното производство: блъскане
от лек автомобил, падане на телата на капака на автомобила, последващо
отхвърляне и падане на платното.
Впоследствие е назначена още една комисийна съдебно-
медицинска експертиза, от която е видно, че:
1. Между развилото
се усложнение при пострадалата С.П.- епилепсия и преживяната травма при
пътнотранспортно произшествие е налице пряка причинно- следствена връзка,
изразяваща се в: черепномозъчна травма- контузия на мозъка- енцефаломалитична
зона с разпад и оформяне на киста- пароксизимална мозъчна активност- епилепсия.
2. Пострадалата С.П.
страда от посттравматична енцефалопатия
в хроничен стадий на заболяването. Диагнозата „посттравматична епилепсия“ може
да бъде приета към момента като налична телесна повреда, водеща до постоянно
разстройство на здравето, опасно за живота.
Назначена е и
тройна съдебно- медицинска експертиза в КСМД при Медицинския университет град
Варна, заключението по която също потвърждава, че съществува пряка причинно-
следствена връзка между претърпяната черепно- мозъчна травма от пострадалата С.П.
и последвалите увреждания, като посттравматичната симптоматична епилепсия
обуславя постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Назначена е съдебна
психолого- психиатрична експертиза, съгласно заключението на вещите лица по
която:
1. Пострадалата С.П.П.
страда от разстройства на личността и поведението, дължащи се на мозъчно
заболяване, увреда и дисфункция. Посттравматичен органичен мозъчен синдром.
2. Настъпилите
психични увреждания са постоянни, непоправими, възможни са ремисии, временни
компенсации или обостряния. Те са от такъв характер, че не създават опасност за
живота й, а представляват постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота.
3. Между ПТП при
което е пострадала С.П. и причинените й мозъчна травма и установено
разстройство в психичното й развитие съществува причинно- следствена връзка.
4. Претърпяното ПТП
с тежка черепномозъчна травма и симптомна епилепсия е довело до трайна промяна
в интелектуалната, когнитивна, емоционална, волева и поведенческа сфери в
негативен план с неблагоприятни последици за цялостното функциониране,
отношение към околните и социално вграждане.
Видно от заключението по приложената към
делото химическа експертиза на специализираната лаборатория към ЦСМП Плевен, в
кръвната проба, иззета от обвиняемия, се доказва наличие на етилов алкохол в
концентрация 0.7 на хиляда.
Назначена е и съдебно- медицинска експертиза
относно концентрацията на алкохол в кръвта на обвиняемия, видно от заключението
на вещото лице по която към момента на произшествието съдържанието на алкохол в
кръвта на обвиняемия Х.е било около 1.05 на хиляда.
Извършена е и
съдебно- техническа експертиза на предадения 1 брой компакт диск марка „MAXELL
DVD-R”, съгласно заключението по която:
- На диска са
записани два файла;
- Дискът не съдържа
програмен продукт за възпроизвеждане на файловете и БНТЛ при ОД на МВР- град
Плевен не разполага със специализиран, патентован софтуер. Без наличието на такъв софтуер е невъзможно записаната
информация да бъде прегледана, интерпретирана и да се отговори на въпросите,
поставени в задачите на експертизата.
Назначена е и
повторна видео- техническа експертиза, като отново в заключението на вещото
лице е отбелязано, че дискът не съдържа програмен продукт за възпроизвеждане на
файловете и БНТЛ при ОД на МВР- град Плевен не разполага със специализиран,
патентован софтуер. Без наличието на
такъв софтуер е невъзможно записаната информация да бъде прегледана,
интерпретирана и да се отговори на въпросите, поставени в задачите на
експертизата.
При така
изяснената фактическа обстановка в хода на разследването по образуваното по
случая досъдебно производство е видно, че от обективна и субективна страна с
деянието си подсъдимият И.Д.Х.. е осъществил състава на престъплението по чл.
343, ал.3, б.“а”, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна
страна, подсъдимият И.Д.Х. при
управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка “Фолксваген”, модел
“Поло”, с рег № ***, нарушил правилата за движение по пътищата :
- чл.5, ал.І т.1 от Закона за движение по пътищата
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”
- чл.5, ал.ІІ т.2 от Закона за движение по пътищата
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства.”
- чл.5, ал.ІІІ т.1 от Закона за движение по пътищата
„На водача на пътното превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействието на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества.”
- чл.20, ал.І от Закона за движение по пътищата
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.”
- чл.20, ал.ІІ
от Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”
- чл.116 от
Закона за движение по пътищата „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора”
- чл.117 от Закона за движение по пътищата „При
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост и да спре”,
като с деянието си по непредпазливост причинил телесни
повреди на повече от едно лице, както следва:
Видно от
приложената справка за съдимост, обвиняемият И.Д.Х. не е осъждан !
От субективна
страна, деянието е извършено при
непредпазлива форма на вината-подсъдимият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но с оглед на конкретните обстоятелства е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, като съобрази поведението си на
водач на МПС с приложимите правила от ЗДвП във връзка с избора на скоростта при
управление на МПС в градски условия, а така също и с конкретните
обстоятелства при управление през нощта, при дъжд, по мокър, хоризонтален,
прав, асфалтов участък, от платно за двупосочно движение, така че да може да
реагира и спре при възникнала опасност или препятствие на пътя, както и да
запази контрола върху управляваното МПС.
За подсъдимия е съществувало законоустановено
задължение да управлява автомобила си със скорост, която не трябва да превишава
законоустановената такава. В случай на изпълнение на установените правила на с
чл. 5, ал. 1, т.1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 5, ал. 3, т.1, във вр. с чл. 20, ал.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 116 и чл.117 от Закона за движението
по пътищата от страна на подсъдимия, не би се стигнало до настъпване на
пътно-транспортно произшествие и причиняване на средна телесна повреда на
частния обвинител П.П. и тежка телесна повреда на С.П.П..
В този смисъл нарушените от подсъдимия И.Д.Х. правила
за движение- с чл. 5, ал. 1, т.1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 5, ал. 3, т.1, във
вр. с чл. 20, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 116 и чл.117 от
Закона за движението по пътищата стоят единствено в причинна връзка с
настъпилото ПТП и неговият обществено опасен резултат.
Фактическата обстановка по обвинителния акт, както и
самото престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин от показанията
на всичките свидетели, от протокола за оглед на местопроизшествие, от
заключенията на вещите лица по назначените експертизи, от приложените писмени
материали и от справката за съдимост на подсъдимия И.Д.Х..
Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало
на обвиняемия и критичното отношение към извършеното деяние .
Отегчаващи вината обстоятелства – причинените телесни
увреждания на частните обвинители, пълното незачитане на установените правила
за движение в населено място и поставянето в опасност живота и здравето на
други лица.
От правна
страна:
За да обоснове извод за авторство на деянието и
неговата съставомерност, съдът се базира не само на самопризнанието на
подсъдимия а и на доказателствата, събрани в досъдебното производство ,
които установи ,че го подкрепят, с оглед приетата и реализирана
диференцирана процедура представляваща отклонение от стандартната форма
за провеждане на съдебното следствие.
Съдът намира за безспорно и по несъмнен начин
доказано, авторството на подсъдимия.
Осъществени са всички признаци и елементи от
обективна и субективна страна на престъплението за което е повдигнато и
предявено съответно обвинение от Наказателния Кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 в случаите
на чл. 372 ал. 4 , съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното
производство , които го подкрепят.
Съдът дължи следните съждения, относно
застъпените становища на страните в хода на прениите.
Съдът счита, че не са налице обстоятелства, които
да обуславят смекчаване на високата степен на обществена
опасност на това престъпление.
Не са налице нито многобройни, нито изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия.
Степента на обществената опасност като основно, определящо,
обективно неюридическо качество на деянието е висока и е в зависимост от
редица обстоятелства, а именно значимостта на обекта на посегателство – родовия
и непосредствен обект на посегателството -обществените отношения свързани с
дейността на държавните органи и реда на управлението ; със степента на
засягане на този обект; начина и средствата за осъществяване на
престъплението; условията ,времето, място и обстановка при осъществяването на
престъпната деятелност. Изхождайки от характера и динамиката на този вид
престъпления показващи една открояваща се и стабилна тенденция към
завишение, не само се наблюдава особен обществен интерес, защото предизвикват
най-тежките неблагоприятни последици, но и те ерозират нормалното функцииниране
на дейността на държавните органи и установения ред на държавно
управление.Тези престъпления не само застрашават и увреждат определен вид
обществени отношения, но и влошават и без това сложната
криминогенна обстановка в региона.
Деянието описващо признаците от състава на
престъплението за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е извършено
по непредпазливост, като форма на вина и то небрежност, тъй като
доказателствата сочат, че при тази обстановка и редица други
фактори подсъдимия не е предвиждал настъпването на този сериозен
вредоносен резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Относно
наказанията:
Прокурорът
поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения изцяло. Предлага на същия да
се наложи наказание Лишаване от свобода, след което да се намали по правилата
на чл.58а, ал.1 НК с една трета, а именно – да му бъде наложено наказание 3
години лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено
с 5 години изпитателен срок, като подсъдимият бъде лишен и от право да
управлява МПС за срок от 3 години от момента на фактическото отнемане на СУМПС..
Частните обвинители чрез повереника си намира това обвинение
за доказано по несъмнен начин и настояват за осъдителна присъда, а именно –
лишаване от свобода в максимален предвиден срок, което да бъде намалено с 1/3
съгласно чл. 58а от НК, което да се изтърпи ефективно, както и лишаване от
право да управлява МПС за максимален срок.
Защитника на подсъдимия, с оглед направените
самопризнания от страна на подсъдимия и събраните на досъдебното производство
доказателства за признатите факти, не оспорва фактическата обстановка и
правната квалификация, изложени в обвинителния акт. Пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода, което на осн. чл. 66 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок.
При определяне на наказанието на подсъдимия,
съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието и коректното в този смисъл, поведение
по време на съдебното заседание, не следва да се цени повторно, като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като то е в основата на самата процедура
и е взето предвид при определянето на размера на наказанието.
Определяйки наказанието на подсъдимия, съдът
се съобрази и със законовото изискване предвидено в разпоредбата на 373, ал. 2
от НПК, като приложи чл.58а ал.1 от НК.
Индивидуализираната санкция от 4 /четири/ години и 6 /шест/
месеца за подсъдимия,съдът намали с 1/3, поради което и на основание чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с
чл. 371, т.2 от НПК и чл. 372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.343, ал.3, б. „а”, във вр. с ал. 1, б. „б”, във вр.
с чл.342, ал. 1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с
чл. 2, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т.1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 5, ал.
3, т.1, във вр. с чл. 20, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 116 и
чл.117 от Закона за движението по пътищата го осъди и
определи наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/ години, като на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 5 /пет / години.
Основният
критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да
се наложи, е справедливостта !!!
На първо място, с така наложеното наказание, съдът
цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението.
Няма
доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият следва
да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде
предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежното, но не твърде строгото определено
наказание, ще има за своя последица да
мотивира подсъдимия, към спазване на законите и добрите
нрави.
С този невисок
размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за
осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята
неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост и репресия, ще
допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на
Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното
осъждане, тъй като са налице материално правните предпоставки на чл. 66, ал. 1
от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което
и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на
чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита
подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално
бъдещо престъпно поведение.
С така наложеното наказание ще се постигнат
генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК.
С отлагането на наложеното наказание- лишаване от
свобода, ще изиграе ролята на възпиращ
фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще
действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността
да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в
изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще
трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 3
/три/ години лишаване от свобода.
Освен това, с така определеното наказание, съдът
счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да
заживее, като спазва законите в страната.
Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето
възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от
една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от
него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна,
вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни
факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.
На
основание чл. 343г, във вр. с чл. 37 ал.1 т. 7 от НК постанови
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години считано от
фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление , след влизане на
присъдата в сила .
Съдът счете, че с така определеното и наложено с
присъдата наказание ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Причина за извършване на престъплението е ниското
правосъзнание на извършителя, пренебрежителното му отношение към
законоустанвените правила за движение и занижен контрол на компетентните
органи по спазване на правилата за движение по пътищата.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И.Д.Х.
да заплати направените разноски по делото в размер на 2333,11 лв.
С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед
вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята
осъдителна присъда в този и вид и в този и размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: