Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 02.08.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 24 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. №636 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на „С.С.“ ЕООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.М.Д.– Управител, действащ чрез пълномощника си адв.М.Й. от САК, съдебен адрес ***, офис 9 за откриване на производство по несъстоятелност на „К.0.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Я.В.Б., поради неплатежоспособност и поради свръхзадълженост.

Молителят твърди, че „К.0.” ЕООД е длъжник на „С.С.” ЕООД по търговски сделки, като вземанията са ликвидни и изискуеми. Твърди се, че в продължение на повече от една година за периода от м.януари 2018г. до м.май 2019г. страните са поддържали активни търговски отношения, свързани с извършване на транспортни услуги – превоз на товари. „С.С.” ЕООД е възлагало на „К.0.” ЕООД в качеството му на превозвач да извършва международен автомобилен превоз на стоки (висококачествени автомобилни гуми - Goodyear, Dunlop, Michelin и др.) по релацията: Германия - България - Гърция. Твърди се, че при изпълнението на услугите, от получателя на стоките постоянно били отчитани липси на гуми в различни размери /различни количества и различни бройки липсващи гуми/, за което в ЧМР товарителниците за автомобилните превози надлежно били вписвани конкретни забележки.

Молителят твърди, че по 44 договора за превоз са били открити липси в общ размер на 89 621,04 евро (осемдесет и девет хиляди шестстотин двадесет и едно евро и 4 евроцента).

През 2019г. „С.С.“ ЕООД е завело дело срещу длъжника за горепосочената сума от 89 621.04 евро - обезщетение за нанесени вреди, виновно причинени от превозвача, като бил подал молба за обезпечаване на исковете. Въз основа на издадена обезпечителна заповед за сумата от 89 621, 04 евро през 2019г. молителят подал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Р.М., per. №790 в Камарата на ЧСИ, която на същата дата образувала изп. дело №1378/2019г. Сочи, че частният съдебен изпълнител е наложил на длъжника „К.0.” ЕООД запори върху банковите му сметки, като от банка „ОББ“ АД са отговорили, че не е клиент на банката, от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД са отговорили, че има предходни запори, а от „ПИБ“ АД и „У.Б.“ АД, че няма наличности по сметката.  Било установено, че длъжникът има задължения към НАП и към други свои доставчици. Установено било и че дружеството не притежава никакви активи и имущества и през лятото на 2019г. е прехвърлило дейността на друго свое дружество „К.С.“ ЕООД.

Молителят твърди, че е налице невъзможност на „К.0.” ЕООД да изплати изискуемия си дълг, която невъзможност е видима и трайна и продължава почти две години, считано от датата на завеждане на исковата молба в СГС - 13.08.2019г., която представлява и покана за плащане на задълженията по договорите. Счита, че е осъществена предпоставката за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, предвидена в чл.607а, предл. първо от ТЗ, във връзка с чл.608, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Твърди се, че „К.0.” ЕООД се намира в състояние на свръхзадълженост, тъй като пасивите на дружеството надвишават неговия актив.

Според молителя началната дата на неплатежоспособността на „К.0.” ЕООД е 17.07.2019 г., когато е образувано изпълнителното дело пред ЧСИ Р.М. и са получени отговорите от банките, вследствие на наложените запори върху банковите сметки на дружеството - длъжник, както и когато е станало ясно, че дружеството има неплатени задължения към работниците и служителите си, както и към НАП, а също и към трети лица- доставчици. Към тази дата „К.0.” ЕООД вече обективно не е било в състояние да изпълни изискуемите си задължения по търговска сделка, поради което тази дата следва да се приеме за дата на неплатежоспособността.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността на дружеството, респ. свръхзадължеността, да се открие производство по несъстоятелност, да бъде определена начална датата на неплатежоспособност, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и сметките на „К.0.” ЕООД и възбрана върху недвижимите имоти, собственост на същото.

Ответното дружество чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва молбата на кредитора с мотив, че затрудненията са временни и че разполага с достатъчно имущество, с което да покрие задълженията си, с изключение на задължението си към молителя. Излага доводи, че вземането на  „С.С.“ ЕООД не е изискуемо и представлява липси, които кредиторът сам е определил.

            Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза   и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи,  намира за установено от фактическа страна следното.

„К.0.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Съдебната финансово-икономическа експертиза е изготвена въз основа на финансово-икономическият анализ на „К.0.“ ЕООД, направен за периода 2017 – 2020г., въз основа на публичнодостъпните годишни финансови отчети, снети от партидата на дружеството в Търговския регистър, както и по предоставения от ответника ГФО за финансовата 2020г. Междинен финансов отчет, към момента на изготвяне на настоящото заключение, не е бил представен от ответното дружество. От изчислените коефициенти за периода 2017 – 2020г., показателят на коефициента на обща ликвидност е с референтни стойности, което означава, че ответникът е бил в състояние да посрещне задълженията си с наличните текущи активи. Коефициентът на бърза ликвидност, който се определя като отношение между сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните запаси/ и сумата на краткосрочните задължения /задълженията със срок до една година/ е с общо приета стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. За периода 2017 – 2020г., показателят е със стойности в препоръчителните граници, което означава, че ответникът е бил в състояние да посрещне задълженията си.

Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната стойност на този показател е в границите 0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават замразяване на парични средства, които не се използват ефективно. За периода за периода 2017 – 2020г. е видно, че стойностите на този показател за обследвания период са под референтните. При необходимост дружеството не е било в състояние незабавно да погаси своите задължения.

 Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните средства и краткосрочните задължения. Общо приетата стойност на този показател е над 0,3 – всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от задълженията. Стойностите на този показател за 2017г. е в препоръчителната граница. От изчислените коефициенти за периода 2018 – 2020г. е видно, че стойностите на този показател за обследвания период са значително под референтните. При необходимост дружеството-длъжник не е било в състояние веднага да погаси своите задължения. Пояснено е, че показателите на абсолютна и незабавна ликвидност са идентични, защото молителят няма осчетоводени инвестиции.

Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо предприятие. Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на собствения капитал и привлечения такъв. Когато е под 1 е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал – съществуващите задължения не се достатъчно обезпечени с имущество на предприятието, което говори за декапитализиран собствен капитал. И обратно, когато този коефициент е равен или над единица, показва степен на финансова независимост от ползването на чужди средства. За периода 2017 – 2020г. е видно, че дружеството е със стойности на коефициента на финансова автономност под референтната граница и в голяма зависимост от кредиторите си.

Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател при добре функциониращо предприятие обикновено е между 0,25 и 0,5, като трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1лев собствен капитал колко задължения са отчетени. Когато е под единица, това показва, че предприятието е в състояние да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е по-голяма. Ако показателят е равен на 0, то предприятието се финансира изключително за сметка на собствени средства. За периода 2017 – 2020г. е видно, че ответното дружество е с коефициенти значително над референтните граници. От анализираната информация и изчислените стойности е видно, че ответникът е в голяма зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост. Предвид обстоятелството, че по партидата на длъжника в Търговския регистър не са публикувани отчети за приходите и разходите за периода 2017 – 2019г., вещото лице не е имало възможност да изчисли коефициентите на рентабилност и коефициентите на ефективност за този период. За финансовата 2020г. ответникът е предоставил отчет за приходите и разходите и вещото лице е изготвило анализ на рентабилността и ефективността именно за тази отчетна година.

Според експертизата, изискуемите задължения на длъжника от частен и публичноправен характер, за периода 2017 – 2020г., са както следва: задължения към доставчици – към 31.12.2017г. е в размер на 497хил.лв.; към 31.12.2018г. – 1033лв., към 31.12.2019г. – 1246лв. и към 31.12.2020г. – 315хил.лв.; други задължения – към персонала, осигурителни задължения данъчни задължения - – към 31.12.2017г. е в размер на хил.лв.; към 31.12.2018г. – 1005лв., към 31.12.2019г. – 1146лв. и към 31.12.2020г.

Вещото лице е представило алтернативен вариант на изчисление на коефициентите, като е добавило към изискуемите задължения на ответника за 2018г., 2019г. и 2020г. горецитираните стойности за всяка една от посочените години. Коефициенти за 2017г. запазват първоначалните си стойности, тъй като за този период не са налице задължения на дружеството-длъжник към молителя. Оценката на ликвидността се извършва, чрез коефициентите на ликвидност, които са изчислени, по данни на счетоводния баланс за съответната година на периода 2018 – 2020г.

 Коефициентът на обща ликвидност за периода на 2018г. е с референтни стойности – 1,0445. За периода 2019 – 2020г. показателят е със стойности под 1 /единица/. За 2019г. - 0,9641 за 2020г. – 0,5811, което означава, че длъжникът не е бил в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи.

Коефициентът на бърза ликвидност за периода 2018г. – 2020г. е с референтни стойности.

 Коефициентът на незабавна ликвидност за периода 2018 – 2020г. е със стойности, значително под референтните. При необходимост дружеството-длъжник не е било в състояние да погаси незабавно своите текущи задължения.

Коефициентът на абсолютна ликвидност за периода 2018 – 2020г. е със стойности значително под референтните. При необходимост дружеството-длъжник не е било в състояние да погаси веднага своите текущи задължения.

Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател, при добре функциониращи предприятия, обичайно е между 0.25 и 0.5, но трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1 лев собствен капитал колко задължения са отчетени. Когато този показател е под единица, това показва, че предприятието е в състояние да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е по-голяма. Ако показателят е равен на 0, то предприятието се финансира изключително за сметка на собствени средства. За периода 2018 – 2020г. е видно, че ответното дружество е със стойности, които са значително над препоръчителната граница. От анализираната информация и изчислените коефициенти се установява, че ответникът е в голяма зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост.

Вещото лице е отразило, че на 15.06.2021г. ответникът е депозирал в СГС годишен финансов отчет съставен към 31.12.2020г., състоящ се от счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите на дружеството. От изчислените коефициенти на ликвидност и финансова автономност, според вещото лице, длъжникът не е в състояние да покрива текущите си и изискуеми задължения. С наличните към момента изходни данни, с които разполага експертизата, може да се приеме, че към 31.12.2019г. ответникът не е бил в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки.

Ответникът не е предоставил счетоводни и банкови данни, от които да се изведе заключение по последните извършени от длъжника плащания към негови кредитори. Видно от балансовите стойности на ГФО 2020г., ответникът притежава парични средства и бързоликвидни активи към 31.12.2020г., както следва по видове и балансови стойности: суровини и материали – 10хил.лв.; вземания от клиенти и доставчици – 181хил.лв. и парични средства в брой – 6хил.лв. или общо 197хил.лв.

            За длъжника не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 13.07.2021г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 5 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл.629б ал.1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 13.07.2021г.

            При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответника е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения, свързани с търговската му дейност. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Според решение №220/07.02.2018г. по т.д.№758/2017г. на ВКС, І т.о., релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективната невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спиране на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения, т.е - началната дата на неплатежоспособност е обусловена от обективна невъзможност за изпълнение, е не от нежелание за плащане поради субективна преценка на длъжника, включително с оглед оспорване на вземането.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2019г., въз основа на направен извод, че след анализ на изчислените коефициенти на ликвидност и финансова автономност ответника не е бил в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки.

След тази дата длъжникът не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството по алтернативния вариант на експертизата, изчислен по данни от счетоводния баланс за за съответната година на периода 2018 – 2020г.,  след 2018г. – за 2019г. и за 2020г.,  коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като  съответно приложима),  както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2019г..  икономическото състояние на ответника е вече трайно влошено, което е и понастоящем. Затрудненията му не са временни, не разполага и с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Без значение е дали след 31.12.2019г. от длъжника  са извършвани плащания, съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл.608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Извършването  на плащания към отделни кредитори не води до извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си.

Посочената от молителя начална дата на неплатежоспособността – 17.07.2019г., не обвързва съда - неплатежоспособността трябва да бъде определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Молителят е поискал наред с обявяване на ответното дружество в несъстоятелност, да бъде обявена неговата свръхздадълженост.

Основанията неплатежоспособност и свръхзадълженост са самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условия на кумулативност, както е в насоящия казус или евентуалност, но откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания е възможно ако съвпада началната дата на неплатежоспособност. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособността, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще следва да бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението

Макар и съгласно заключението на вещото лице да се установява, че дружеството е и свръхзадължено, то доколкото състоянието на неплатежоспособност предхожда констатирания момент на свръхзадълженост /2020г/, то следва да бъде съобразена по-ранната дата и да бъде открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, което състояние не е преодоляно до момента на постановяване на решението.

Не е установено ликвидно имущество на длъжника, което да е достатъчно  за покриване  на началните разноски в производството по несъстоятелност.  Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 5 000 лева, не са били предплатени по реда на чл.629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 13.07.2021г.

Съдът ще обяви неплатежоспособността на „К.0.“ ЕООД, като ще определи началната й дата, ще открие производство по несъстоятелност, ще обяви длъжника в несъстоятелност, като ще допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, ще постанови прекратяване дейността на предприятието, и ще спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 5 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

За заличаване на дружеството в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО.

В тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските на молителя съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1350лв.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.632 ал.1 ТЗ, съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.0.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Я.В.Б.  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА  на 31.12.2019г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „К.0.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „К.0.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „К.0.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „К.0.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.

 СПИРА производството по т.д.н. №636/2021г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-24 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 5 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл.5 ал.10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „К.0.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати разноски по делото на молителя „С.С.“ ЕООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.М.Д.– Управител, съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1350лв.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

            Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

СЪДИЯ: