Определение по дело №248/2019 на Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. ***, 27.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

при секретаря…. и в присъствието на прокурора…. като разгледа докладваното от съдия Петракиев т.д. № 248 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.129 ал.3 от ГПК.

 

Пред ***ския окръжен съд е постъпила искова молба, подадена от „***“ АД ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.******, ***, представлявано от изпълнителния директор Т.Л.Т., чрез адв. Г.Т. от САК със съдебен адрес: *** ***

 СРЕЩУ

ОБЩИНА ***  ЕИК *** със седалище гр.***, ***, представлавана от *** Г.С. и Л.М. – главен счетоводител

Посочено е основание на иска чл.307 от ТЗ.

Претендира се прекратяване на договор за доставка на ел. енергия за нуждите на Община *** от 17.01.2017г., поради настъпила стопанска непоносимост. Не се сочи цена на иска.

С разпореждане №1826/05.11.2019г. ПлОС е оставил без движение ИМ, като е указал внасянето на държавна такса от 79001.80лв. /4% от стойността на договора/ в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

Съобщението е връчено на 18.11.2019г. Срокът изтича на 25.11.2019г. Нито в срока нито до днес са представени доказателства за внасянето на посочената държавна такса.

Постъпила е молба от ищеца „***“ АД, с която се заявява, че неправилно съдът е определил размера на държавната такса върху стойността на договора, а е следвало да се определи като при спорна съдебна администрация съгласно т.16 от ТДТГПК в размер на 25лв., като се позовава на т.21 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч. и А.Б.. Към тази молба също не е приложен документ за внесена държавна такса дори и в размера, който страната счита, че следва да бъде.

Направените с молбата възражения не се споделят от съда.

Съдебните такси са вид държавна такса и по аргумент на чл. 4 ЗДТ имат правната същност на публично държавно вземане, което се дължи за предоставяне на съдействие от страна на специализирана институция на съдебната власт, при произнасяне за защита на нарушени права на даден субект на правото/ФЛ или ЮЛ/ и подпомага издръжката на нейната дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 71 от ГПК, по водене на дела се събират държавни такси и те са предпоставка за редовност на исковата молба, а оттук - и за образуване на съответното дело. Невнасянето на дължимата държавна такса при подаване на искова молба пред съда е основание за нередовност по смисъла на чл. 128 т. 2 от ГПК и е основание за оставянето й от съда без движение. Страната, на която по закон е вменено задължението за внасяне на държавна такса, сама е длъжна да ангажира по съответното дело доказателства, че е изпълнила надлежно това свое задължение. Задължението за внасяне на съдебна такса предшества задължението на съответния съдебен орган да започне разглеждане на искането, т. е. държавната такса е задължителна процесуална предпоставка за редовност на исковата молба.

Съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК държавните такси се събират при предявяване на иска и се внасят предварително – т. е. преди извършване на каквото и да било процесуално действие. Основанието им е отправяне на искане до съда за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, като внасянето на държавната такса е условие за придвижване на исковата молба и за даване ход на делото. Задължението за контрол за постъпването на съдебната такса е вменено на съответния съдебен орган, който е сезиран с искането, като същият има двуяко проявление - от една страна неизпълнението на задължението по чл. 128, т. 2 от ГПК е основание за оставяне на искането без движение, а в случай на неизпълнение на това задължения и след дадените от съда задължителни указания - за връщането на исковата молба или подаденото заявление/чл. 129, ал. 3 от ГПК /, а от друга страна съгласно чл. 129, ал. 6 от ГПК, предвижда се имуществена отговорност за длъжностното лице - съдията който е дал ход на исковата молба или на друго искане, без да е внесена пълната дължима държавна такса, съобразно изискванията на закона.

Неправилно е разбирането на ищеца, че искът по чл.307 от ГПК е неоценяем и представлява спорна съдебна администрация. Съгласно същия текст „Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.“ Касае се стопанска непоносимост - сложен фактически състав, който поражда в полза на страните по двустранен договор, който е търговска сделка, субективно потестативно право да искат от съда да постанови решение, с което да измени или прекрати договора занапред, като с оглед характера на предявеното право съдът е обвързан от претендираните с иска последици. Предявяването на конститутивния иск за прекратяване на договора на посоченото основание предпоставя валиден договор, съотв. валидна клауза в него, изпълнението на която води до коренна промяна на съотношението в стойността на насрещните престации в сравнение с момента на сключване на договора (изпълнението е станало разорително и прекомерно обременително) поради настъпили след сключване на договора събития, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, така че запазването на договора би било несъвместимо със справедливостта и добросъвестността поради неоправдана "експлоатация" на задължената страна. От тук следва извода, че искът по чл.307 от ТЗ е оценяем, а неговата цена се определя по реда на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК от стойността на договора, а не по чл.69 ал.2 от ГПК. В този смисъл и съдебната практика: Определение № 3097 на САС по в. гр. д. № 4351/2015 г.; Определение № 1517 на САС по в. гр. д. № 2532/2013 г.; Определение № 739 на САС по в. гр. д. № 160/2013 г.; определение № 778/08.11.2010 г. по ч. т. д. № 538/2010 г.; определение № 1024 от 14. 11. 2012 г. по ч. т. д. № 613/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.

В конкретния случай стойността на договора е 1975045лв. без ДДС, съгласно чл.3 ал.3 и 4% е пропорционалната държавна такса за разглеждане на цитирания конститутивен иск в размер на 79001.80лв. Тази такса не е внесена и не е представен документ по делото.

При тези данни съдът счита, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.128 т.2 от ГПК вр. с чл.377 от ГПК. Съдът е изпълнил процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК, като е дал възможност на страната да отстрани нередовностите в законовия едноседмичен срок. В този срок нередовностите не са отстранени – държавната такса не е внесена и не е представен документ за това по делото. Ето защо ИМ следва да бъде върната на осн. чл.129 ал.3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ВРЪЩА на осн. чл.129 ал.3 от ГПК вр. с чл.129 ал.2 вр. с чл.128 т.2 от ГПК  искова молба вх.№12566/04.11.2019г., подадена от „***“ АД ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.******, ***, представлявано от изпълнителния директор Т.Л.Т., чрез адв. Г.Т. от САК със съдебен адрес: *** *** против ОБЩИНА ***  ЕИК *** със седалище гр.***, ***, представлавана от *** Г.С. и Л.М. – главен счетоводител.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№248/2019г. по описа на ***ски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Велокотърновски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: