Р Е Ш Е Н И Е
№ 53/25.07.2023 г.
гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ,
касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА
и прокурора ВАСИЛ АНГЕЛОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас.
адм. нак. д. № 55/2023 г. по описа на АдмС - Търговище и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на И.Н.Р. ***
подадена чрез адвокат М. М.,*** против Решение №25/11.04.2023 год. постановено
по АНД № 61/2023 год. по описа на Районен съд – Попово, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. № 25/16.03.2023г., издадена
от И. Д. И., на длъжност мл. ПИ, при РУ-Попово, с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържането му за срок до 24 часа.
С жалбата се настоява, че решението на РС – Попово е
неправилно и незаконосъобразно. Касаторът изразява несъгласие с направения от
съда извод, че оспорената заповед е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 ЗМВР форма и
съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, че са
налице мотиви относно правните и фактически основания за издаване на самата
заповед както и че са спазени и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 ЗМВР. Сочи се, че неизлагането
на мотиви в заповедта лишава жалбоподателя от възможността да осъществи
адекватно защитата си срещу наложената ПАМ. Твърди се, че заповедта е издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
нарушение на материалния закон. Изтъква се, че липсата на фактическо основание
не може да бъде заместена от посочването на правни основания. Настоява се на
следващо място, че неправилно РС – Попово приема, че към момента на издаване на
процесната заповед са съществували достатъчно данни, обосноваващи прилагането
на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя – данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление по чл. 343б НК. Според
касатора в заповедта погрешно е посочено престъпление по чл. 346 НК, вместо такова
по чл. 343б НК, поради което не може да се направи преценка налице ли са били
основанията за задържането му. Поддържа се и че РС – Попово не е съобразил, че
е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, както и че в
случая задържането не се оправдава от целите, посочени в чл. 5, § 1, б. "с" ЕКПЧ, като не се
установява със задържането да е предотвратено или преустановено извършването на
престъпление.
В хода на делото, касаторът, чрез упълномощения
процесуален представител а.. М. М. поддържа изложените в касационната жалба
доводи и направените с нея искания.
Ответникът по касационната жалба – младши инспектор
във РУ при ОД на МВР Попово, не се явява, чрез упълномощения процесуален
представител юрк. В. представя писмено становище по жалбата, с което поддържа
доводи за нейната неоснователност.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението
на РС – Попово, като постановено при спазване на процесуалните правила и
закона.
Съдът, като прецени доводите на страните, заключението
на прокурора и фактите, изведени от РС - Попово от събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от касатора основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща
обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена
е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с
правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за него.
Производството пред районния съд е образувано по жалба
от настоящия касатор срещу Заповед № 25/16.03.2023г., издадена от И. Д. И., на
длъжност мл. ПИ, при РУ-Попово, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за задържане
за срок до 24 часа на касатора - И.Н.Р. *** в помещения за временно задържане
на РУ на МВР-Попово.
За да достигне до извод за неоснователност на
оспорването, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган – полицейски орган, и в изискуемата, съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена
форма, спазени са разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 ЗМВР, като заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 ЗМВР – вписани
са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните, индивидуализиращи задържаното лице, дата и час на задържането.
Посочени са и правното основание, и фактическите обстоятелства, предпоставили
издаването на заповедта "за извършено престъпление по чл. 343 НК“ и „ЗМ № 106/2023 г. (Бързо производство № 106/2023 г.) по
описа на РУ на МВР-Попово“. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с
правата си.
РС – Попово посочва, че заповедта за задържане
по чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел извършилото противоправно деяние
лице да се задържи, за да се предотврати възможността да извърши престъпление,
да продължи да върши престъпление, да се укрие или спрямо него да не може да
бъде проведено предварително разследване. Първоинстанционният съд приема, че за
да се приложи тази мярка е достатъчно да са налице данни, обосноваващи
предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да
е съпричастен към него, а не наличието на доказано престъпление, както и че
задържането се предприема от полицейски орган при условията на оперативна
самостоятелност.
РС – Попово стига до извод, че в заповедта е посочено
ясно фактическото основание за задържането - Р. е задържан във връзка с
управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта с концентрация над 1,2 на
хиляда, установена с техническо средство, като фактическите основания се
допълват в съпътстващата заповедта докладна записка и АУАН, в които подробно са
описани фактическите обстоятелства, дали основание за задържането, поради което
не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР.
Първоинстанционният съд приема, че доколкото към момента на издаване на
заповедта са били налице данни за извършено престъпление, то оспореният акт е в
съответствие с материалноправните норми, като правомощието на органа е
упражнено законосъобразно – при реализиране на визираните в закона предпоставки
и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК и чл. 5, § 1, б. "е" ЕКПЧ, както и с
целта на закона.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационната инстанция напълно споделя изводите на РС
– Попово за законосъобразност на оспорената заповед, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща
към тях.
Не се споделят доводите на касатора за непосочване в
оспорената заповед на фактически и правни основания за задържането на лицето в
изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, както и за
издаване на заповедта при съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон.
В оспорения административен акт изрично и ясно е
записано, че се издава на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и на
фактическо основание - във връзка с чл. 343 НК, като е
посочен и номерът на образуваното във връзка с това бързо производство. В този
смисъл следва да се приеме, че е посочено фактическото обстоятелство, при което
задържаното лице има данни, че е извършило конкретно посоченото престъпление с
изрично посочено и цифрово, и словесно описание на изпълнителното деяние. Така
мотивирана заповедта за задържане, обезпечава стандартите за мотивираност на
административния акт и възможността задържаното лице да разбере защо е задържан
и да организира ефективно защитата си.
Несъстоятелно е твърдението на касатора, че посочването
в заповедта на престъпния състав на чл. 343 НК, вместо чл. 343б НК нарушава
правото му на защита. На касатора е било
известно, че при извършената му проверка в качеството му на водач на МПС, в 16.35
ч. на 16.03.2023 г. с техническо средство за употреба на алкохол, резултатът от
теста е отчел концентрация на алкохол в кръвта му от 1,21 на хиляда, както и че
е бил придружен до медицинско заведение да вземане на проба за химичен анализ,
като лицето е задържано и във връзка с материалите по случая е образувано БП №
106/2023 г. по описа на ОД на МВР – Попово. Тези обстоятелства се установяват
от приложения към преписката АУАН серия GA № 854394. В производството пред РС – Попово не е оборен
нито фактът, че Р. е бил водач на МПС, нито фактът, че е управлявал МПС след
употреба на алкохол с установена от техническото средство концентрация в кръвта
му от 1,21 на хиляда. Не е ясно какво точно счита задържаното лице, че не е
разяснено откъм фактическа страна с оспорената заповед, при условие, че в
случая задържането е непосредствено след като му е извършена проверка в
качеството му на водач на МПС за употреба на алкохол, при която проверка в
негово присъствие е отчетен положителен резултат. В този смисъл, както и
предвид изрично посоченото фактическо основание в заповедта, съдът намира, че
оспореният пред РС – Попово акт, правилно първоинстанционният съд приема, че е
в съответствие с чл. 5, § 2 ЕКПЧ, като на
задържаното лице незабавно са му били съобщени основанията за задържането му.
Няма пречки и съдебната практика допуска излагането на
мотиви за фактическите и правни основания по административния акт да не
съвпадат по време с издаването му, като могат, както да го предхождат, така и в
последствие да бъдат обективирани. Няма пречки също така мотивите да се
съдържат и в друг документ, но този документ следва да е във връзка с издадения
административен акт или с предстоящото му издаване. В този смисъл е цитираното в
самата касационна жалба тълкувателно решение, което не е изгубило своето
значение въпреки, че е с него са били тълкувани норми от отменения вече Закон
за административното производство (ЗАП). В обсъжданият случай както в
докладната записка, така и в цитирания по-горе АУАН, неизменна част от БП №
106/2023 г. се съдържат фактическите и правни основания за издаването на
обжалваната заповед за задържане на лице, като видно от положения подпис АУАН е
връчен на Р. на 16.03.2023 г.
Принудителна административна мярка е приложената в изпълнение
на функциите на правоохранителните органи по разкриване и преустановяване на
противоправните деяния и отстраняване на последиците от тях, т. е. заповедта е
издадена в съответствие с преследвана от закона цел. Към момента на
ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували
обективни данни за извършено правонарушение и предприетите
процесуално-следствени действия са били необходими за изясняване на
фактическите и правни аспекти на случая. Не се констатира ограничаването на каквито и да било
други права, освен на свободното придвижване на жалбоподателя. Доколкото на
основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР Р. е упражнил правото си на ефективна защита,
оспорвайки заповедта за задържане, се формира извод, че спрямо него като
задържано лице не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. Спазени са разпоредбите на чл. 5, § 2 и § 4 КЗПЧОС.
Обосновано РС – Попово приема и че оспорената заповед
е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и с целта
на конкретната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и общата
цел на чл. 22 ЗАНН. Задържайки Р.,
след като е установено, че управлява МПС след употреба на алкохол, е
преустановено и предотвратено продължаването извършването на престъплението
по чл. 343б НК.
Както и РС – Попово посочва, за да се задържи едно
лице на основание нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е достатъчно
наличието на данни, че лицето е извършило престъпление, включително данни за
някаква съпричастност на задържаното лице с престъпление. Понятието
"данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни"
по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат
различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на
НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно
предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ
"задържане за 24 часа" по чл. 72 ЗМВР са
необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са
достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се
направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на
съответното престъпление. Не се изисква съобщената на лицето при задържането му
информация да е пълна и изчерпателна (Решение на ЕСПЧ по жалба № 8098/77),
достатъчно е лицето да придобие незабавно представа за причината за задържането
му. Посочването на конкретната форма на изпълнително деяние и квалификацията по
НК не е дължимо от полицейските служители, задържащи лице, за което има данни,
според тях, че е извършило престъпление. Точната правна квалификация е дължима
от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление,
извършено на територията на РБ и прокурора (чл. 46, ал. 1 НК).
Полицейските служители, при условията на оперативна
самостоятелност налагат въпросната мярка, като заповедта за задържане, поради
естеството си, предполага издаването й при условията на неотложност по реда на
специалния закон – ЗМВР. Задържането в такива неотложни случаи представлява
временна мярка, премахваща възникналата пречка съобразно със законоопределената
цел по чл. 22 ЗАНН. В този смисъл
е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд – Решение № 1027 от 24.01.2019 г. по адм.
дело № 5928/2017 г., Решение № 11556 от 02.10.2018 г. по адм.
дело № 4928/2017 г., Решение № 2463 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 5227/2018
г. и други.
Законът борави с понятието "данни", а не с
понятието "доказателства", т. е. издаването на акт по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не се
обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с
регламентираните в него доказателствени средства, а се предпоставя единствено
от наличието на данни /без значение на източника им/ за извършено престъпление.
В случая задържането на Р. е мотивирано именно с установеното при извършената
от полицейските органи проверка за управление на МПС под въздействието на алкохол
с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда, което сочи на данни за престъпление
по чл. 343б НК.
Обстоятелството дали след задържането на Р. са
извършени или не спрямо него процесуални действия не се отразява на
законосъобразността на постановената заповед за задържането му. Отговорността
за надлежното провеждане на разследването по образуваното досъдебно
производство е на разследващия полицай и на прокурора. След положителния резултат
за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда от Р.,
полицейските органи незабавно са предприели действия, обезпечаващи
установяването извършено ли е престъпление по цитирания текст от НК. С оглед
необходимостта от изясняване на обективната истина и предприемане на
процесуално-следствени действия в тази насока, спрямо Р. са предприети
правомерни действия по прилагане на принудителна административна мярка.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното от ответника по
касация искане за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение, съдът следва да осъди касатора да заплати на ОДМВР – Търговище
такова в размер на 150 лева.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 25 от 11.04.2023 г. по АНД № 61/2023 г. на Районен съд – Попово.
ОСЪЖДА И.Н.Р., ЕГН **********,***
да заплати на ОДМВР – Търговище разноски по делото в размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.