Решение по дело №205/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), чл. 107, ал. 3 и чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството по делото е образувано по жалба на „Дунавпорт“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, [улица], ет. 4, ап. 12, представлявано от С. Ф. К., против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ001013/28.11.2018 г. (уточнение – л. 19 от делото), издаден от инспектор „Публични вземания“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Силистра, потвърден с Решение №1510/05.10.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община гр.Силистра, в частта, в която на дружеството са установени задължения за данък върху 11 недвижими урегулирани поземлени имота в гр. Силистра, „Промишлена зона „Запад“ и построените сгради в пет от тях, както и такса битови отпадъци за същите имоти за периода от 2016 г. до 2018 г. в общ размер на 8676.37 лева , както и задължения за лихви върху тези вземания в общ размер на 1099.85 лева. В посочената част актът е потвърден с Решение № 1510/ 05.10.2023 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Силистра.

В жалбата се релевира довод за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон – несъобразяване с погасяването по давност на посочените публични вземания, като се твърди, че актът, макар и издаден на 28.11.2018 г., е връчен на дружеството едва на 30.08.2023 г., когато вземанията са били погасени по давност. По изложените съображения се моли за отмяна на оспорения акт и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Силистра е депозирал писмен отговор (л. 206-207), според който жалбата е неоснователна, поради което се моли за отхвърлянето ѝ.

Съдът, след преценка на събраните в настоящото производство доказателства и наведените от страните доводи, както и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

С оспорения АУЗД № АУ001013/28.11.2018 г. са установени задължения на дружеството-жалбоподател за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) относно единадесет недвижими имота и построените сгради в пет от тях за периода от 2016 г. до 2018 г., както и задължения за лихви върху тези вземания, а също и за данък върху едно превозно средство. В частта относно задължението за данък върху превозното средство актът не е оспорен и е влязъл в сила.

Недвижимото имущество, по отношение на което актът е оспорен – съответно имоти с идентификатори: 66425.514.110 (със сградите в него с идентификатори 66425.514.110.1, 66425.514.110.2 и 66425.514.110. 3); УПИ III в кв. 27 и построената в него сграда с площ от 1118 кв. м.; 66425.514.131 (със сградата в него с [идентификатор]); 66425.514.116 (със сградите в него с идентификатори 66425.514.116.1 и 66425.514.116.2); 66425.514.127, 66425.514.544 (бивш УПИ IV в кв. 24); 66425.514.544 (бивш УПИ V в кв. 24); 66425.514.544 (бивш УПИ I в кв. 24); 66425.514.544 (бивш УПИ II в кв. 24 и построената в него производствена сграда с [идентификатор]); 66425.514.544 (бивш УПИ III в кв. 24) и 66425.514.544 (бивш УПИ VI в кв. 24), попада в урбанизирана територия. Дружеството-жалбоподател е придобило собствеността върху описаните имоти по силата на серия от договори за покупко-продажба през 2007 г., обективирани в приложените по делото нотариални актове

С декларации по чл. 14 от ЗМДТ, съответно с вх. № 2936 / 28.06.2010 г., 2938 / 28.06.2010 г., № 2942/28.06.2010 г., № 2953 / 28.06.2010 г., № 136 / 19.01.2015 г., № 2064 / 10.09.2015 г., № 2065 / 10.09.2015 г., № 2066 / 10.09.2015 г., № 2067 / 10.09.2015 г., № 2068 / 10.09.2015 г., и № 2069 / 10.09.2015 г. дружеството се е заявило като собственик на описаните имоти. Относно същите имоти дружеството е подало декларации по чл. 17, ал. 4, т. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги при Община Силистра, че няма да ги използва през 2016 и 2018 г. (л. 634 и л. 635).

По делото са приложени заповеди № ЗК-1719 / 28. 10. 2015 г., № ЗК-1667 / 27. 10. 2016 г. и № ЗК-1975 / 21. 11. 2017 г. на Кмета на Община Силистра, постановени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени видът на предлаганите услуги на територията на общината за следващата година – сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а също и районите, в които се предлагат тези услуги.

По делото не се спори, че описаните имоти попадат в обхвата на границите, определени с посочените по-горе заповеди на кмета на община Силистра, в които се предоставят услугите сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Във връзка със задължението на съда да коригира допуснатото от ответния орган нарушение във формата на процесния АУЗД, което ще се коментира по-долу, по делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило размера на задълженията за местен данък и ТБО за периода 2016-2018 г., като е посочило стойността на всяка от ползваните услуги, вземайки предвид подадените декларации по чл. 17, ал. 4, т. 1 от НОАМТЦУОС, а също и размера на дължимата лихва за забава за всяко от вземанията, за периода от началото на забавата (установения срок за плащане на вноските на задълженията) до датата на издаване на АУЗД. Вещото лице е съобразило и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, като е приело за база за изчисление на ТБО данъчната оценка за съответната година, тъй като същата е по-висока спрямо отчетната стойност на имотите по баланса на дружеството.

При така изяснените обстоятелства съдът следва да извърши проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Частично обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите установява служебно размера на дължимия данък в няколко хипотези, в това число и когато задължението не е платено в срок, както е в случая. По силата на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМДТ в производствата по установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Процесният АУЗД е издаден от Е. Б., инспектор „Публични вземания“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Силистра, в качеството на орган по приходите, определен като такъв с нарочна заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ - № 449/ 03.04.2012г. (л. 184).

Актът е издаден в писмена форма, но в него липсва конкретизация на стойността на всеки вид услуга по чл. 62, т. 1-3 от ЗМДТ, както и не е посочен началният момент, от който е изчислена лихвата за забава. Предвид спецификата на производството обаче и приложимостта на чл. 160, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, допуснатото от ответния орган нарушение във формата на процесния АУЗД следва да се коригира от съда, като същият е необходимо да определи дали дружеството-жалбоподател е задължено лице и ако това е така – да определи размера на задълженията (в този смисъл Решение № 3415 от 16. 03. 2021 г. на ВАС по адм. д. № 9210 / 2020 г. и много други). Всичко това налага обсъждане на материалната законосъобразност на оспорения акт.

На първо място следва да се обсъди основният довод на жалбоподателя за недължимост на вземанията за местни данъци и такси върху недвижимите имоти, а именно – погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК местните данъци и такси са публични вземания. За тях са приложими основанията за погасяване, предвидени в чл. 168 ДОПК, като сред изброените основания е и давността. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В ЗМДТ, който съдържа материалноправните основания за възникване на задълженията, не са предвидени особени правила относно давността, поради което приложим е предвиденият петгодишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. За установените задължения с оспорения акт за 2016 г. давността е започнала да тече на 01.01.2017 г., за задълженията за 2017 г. – давността е започнала на 01.01.2018 г., а за задълженията за 2018 г. – съответно на 01.01.2019 г. По силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК обаче давността е прекъсната с издаването на процесния АУЗД на 28.11.2018 г., след което е започнала да тече нова давност (чл. 172, ал. 3 ДОПК). Юридическият факт, който води до прекъсване на давността за задълженията за процесния период е издаването на акта за установяване на задължения, но не и неговото връчване или влизането му в сила (изцяло в този смисъл Решение № 10698 от 28.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 215/2018 г., VII о. и др.). До датата на връчването на процесния акт на задълженото лице на 30.08.2023 г. (л. 32) не е изтекла започналата нова 5-годишна погасителна давност от 28.11.2018 г. Оспорването на акта първоначално по административен ред, а в последствие и по съдебен ред, е довело до спиране на давността, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Това означава, че към настоящия момент вземанията по оспорения акт не са погасени.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ предвижда отделни хипотези, базирани на вида и предназначението на недвижимите имоти, при които се дължи заплащане на данък. Сред описаните обекти са сградите, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места, каквито са процесните имоти. Съгласно чл. 13 ЗМДТ дължимостта на данъка не зависи от ползването на имота. Според вещото лице размерът на данъка за целия период 2016-2018 г. възлиза общо на 1747.11 лева. Изчисленият от ответния орган общ размер на местния данък е 1819. 34 лева. В тази връзка жалбата срещу АУЗД се явява неоснователна до размера на данъка, установен от вещото лице, а в останалата част – за размера над 1747. 11 лв. до 1819.34 лева – оспореният акт следва да се отмени.

Върху размера на неплатените в срок задължения за ДНИ се дължи законна лихва на основание чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Размерът на лихвата за забава върху просрочените задължения за данък върху недвижимите имоти възлиза според вещото лице на 221. 17 лева, като същата е изчислена с натрупване, считано от 01 юли на съответната година, от който момент дружеството е изпаднало в забава след изтичането на срока за плащане на първата от дължимите за годината две вноски, до датата на издаването на АУЗД. До посочения размер на лихвата върху дължимия данък, установен от вещото лице, жалбата се явява неоснователна, а за разликата над него до размера от 229.87 лева актът подлежи на отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Предвид наличието на доказателства, че именно дружеството- жалбоподател е собственик на процесните имоти, които се намират на територията на община Силистра, с оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ именно то би се явило задължено лице за заплащането на ТБО, ако всички останали предпоставки са налице.

Услугите, за които се дължи таксата по чл. 62 от ЗМДТ, включително и тези по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, се предоставят в границите на районите, определени със заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Съгласно текста на чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за посочените услуги, което значи, че същата е дължима само при наличието на реално извършени услуги по трите точки. Следователно, задължение за заплащане на ТБО възниква за лице от кръга на посочените в чл. 11 ЗМДТ, когато имотът се намира не само на територията на общината, но и границите на определените със заповедта на кмета райони и услугата, за която е определен ТБО, е реално предоставена.

В конкретния случай не е спорно, че имотите попадат в границите на определените със Заповеди № ЗК-1719 / 28. 10. 2015 г., № ЗК-1667 / 27. 10. 2016 г. и № ЗК-1975 / 21. 11. 2017 г. на Кмета на Община Силистра райони, в които се предлагат и са предоставени услугите по чл. 62 ЗМДТ (приложени са доказателства по делото). Видно от експертизата е обстоятелството, че размерът на задължението за ТБО общо за периода 2016 - 2018 възлиза на 6585. 16 лева. Именно това е размерът, до който оспореният акт в частта относно установените задължения за ТБО се явява законосъобразен. При изчислението не е сумирана такса за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депа за 2016 г. и 2018 г., предвид обстоятелството, че от страна на дружеството са били подавани декларации относно това, че имотите не са използвани. За разликата над 6585.16 лв. до 6857.03 лв., колкото е размерът на установеното задължение в оспорения акт, същият следва да се отмени.

Редуцирането на размера на установените задължения за ТБО рефлектира и върху размера на дължимата лихва за забава, дължима на основание чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. При изчисляването на размера на дължимата лихва за забава върху размера на дължимата ТБО, вещото лице е съобразило, че ТБО се заплаща на четири вноски, като е изчислило за всяка от годините размера на лихвата с натрупване, начален момент съответно първи април на съответната година и в последствие датите, от които дружеството е в забава за останалите вноски-първи юли, първи октомври и първи декември, като за краен момент е приело датата на издаване на АУЗД. По този начин размерът на обезщетението за забава върху размера на дължимата ТБО за процесния период възлиза общо на 835. 12 лв., а за разликата над тази сума до размера от 869.98 лв. оспореният акт следва да се отмени

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е частично основателно и следва да се уважи пропорционално на уважената част от жалбата. Общият размер на оспорените вземания (главници и лихви) по процесния АУЗД възлиза на 9776. 22 (ДНИ 1819.34 лв. + лихва ДНИ 229.87 лв. + ТБО 6857.03 лв. + лихва ТБО 869.98 лв.) лв. Отменената част от този размер в резултат на оспорването е 387. 66 лева, а потвърдената съответно в размер на 9388.56 лева (ДНИ 1747.11 + лихва ДНИ 221.17 лв. + ТБО 6585.16 лв. + лихва ТБО 835.12 лв.). Общият размер на разноските на жалбоподателя е 1250. 00 лева, формирани от платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от жалбата Община Силистра, в качеството на юридическо лице, в структурата на което ответният орган изпълнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати на дружеството разноски в размер на 49. 57 лева. От страна на органа не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дунавпорт“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, [улица], ет. 4, ап. 12, представлявано от С. Ф. К., подадена против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ001013/28.11.2018 г., издаден от инспектор „Публични вземания“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Силистра, потвърден с Решение №1510/05.10.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община гр.Силистра, с която на дружеството са установени задължения за местен данък за имоти в гр. Силистра с идентификатори 66425.514.110 (със сградите в него с идентификатори 66425.514.110.1, 66425.514.110.2 и 66425.514.110. 3), УПИ III в кв. 27 и построената в него сграда с площ от 1118 кв. м., 66425.514.131 (със сградата в него с [идентификатор]), 66425.514.116 (със сградите в него с идентификатори 66425.514.116.1 и 66425.514.116.2), 66425.514.127, 66425.514.544 (бивш УПИ IV в кв. 24), 66425.514.544 (бивш УПИ V в кв. 24), 66425.514.544 (бивш УПИ I в кв. 24), 66425.514.544 (бивш УПИ II в кв. 24 и построената в него производствена сграда с [идентификатор]), 66425.514.544 (бивш УПИ III в кв. 24) и 66425.514.544 (бивш УПИ VI в кв. 24), в общ размер на 1747.11 (хиляда седемстотин четиридесет и седем лв. и единадесет ст.) лева, задължения за лихви върху дължимия данък, изчислени с натрупване за периода от 01. 07. 2016 г. до 28.11.2018 г. в общ размер на 221. 17 (двеста двадесет и един лв. и седемнадесет ст.) лева, както и задължения за такса битови отпадъци за описаните имоти за периода от 2016 г. до 2018 г. в общ размер на 6585.16 (шест хиляди петстотин осемдесет и пет лв. и шестнадесет ст.) лева и обезщетение за забава върху дължимите такси, изчислено с натрупване за периода от 01. 04. 2016 г. до 28.11. 2021 г. в общ размер на 835.12 (осемстотин тридесет и пет лв. и дванадесет ст.) лева.

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № АУ001013/28.11.2018 г., издаден от инспектор „Публични вземания“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Силистра, потвърден с Решение №1510/05.10.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община гр.Силистра, в частта, с която са установени задължения на „Дунавпорт“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, [улица], ет. 4, ап. 12, представлявано от С. Ф. К., за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от 2016 г. до 2018 г. за разликата над посочените по-горе суми в общ размер на 9388.56 (девет хиляди триста осемдесет и осем лв. и петдесет и шест ст.) лева до размера от 9776.22 (девет хиляди седемстотин седемдесет и шест лв. и двадесет и две ст.) лева.

ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на „Дунавпорт“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, [улица], ет. 4, ап. 12, представлявано от С. Ф. К., направените по делото разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на 49.57 (четиридесет и девет лв. и петдесет и седем ст.) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.