Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 1808 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение №
20253499/17.11.2020г., постановено по гр.д. № 28862/2020г., по описа на Софийски районен съд, 117-ти
състав.
Непълнолетният Б.П.М., действащ лично и със съгласието на своята майка И.В.И.,
обжалва решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове срещу П.Р.М.
да заплаща издръжка на сина си Б.П.М. за
разликата между присъдените по 500 лв. месечно, считано от 07.07.2019г. ведно
със законната лихва, до пълния предявен размер от по 900 лв. месечно и по двата
иска – по чл. 143 и по чл. 149 СК. Във въззивната жалба се сочи, че решението в
обжалваните части е неправилно, необосновано и постановено при неправилно
изследване на представените доказателства. Изложени са съображения.
Моли се да се отмени решението в
обжалваните части да се постанови друго, с което да бъдат уважени и двата иска
в пълен размер, като се осъди ответникът П.Р.М. да заплаща издръжка на своя син
Б.П.М. поне по 900 лв. месечно, считано от 07.07.2019г. ведно със законната
лихва. Претендира разноски.
П.Р.М., обжалва първоинстанционното решение с твърдения, че същото е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Моли да се отхвърлят предявените
искове ведно със законните последици. В открито съдебно заседание, проведено
пред настоящата инстанция заявява, че не претендира разноски.
Непълнолетният Б.П.М., действащ лично и със съгласието на майка си И.В.И.,
е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли да бъде
оставена без уважение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в законоустановения срок от
страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
С Решение № 20253499/17.11.2020г., постановено по гр. дело №
28862/2020г., по описа на Софийски
районен съд, 117-ти състав, е осъден П.Р.М., ЕГН **********, да
заплаща на сина си Б.П.М., ЕГН **********, със съгласието на майка си - И.В.И.,
ЕГН **********, месечна издръжка от 500 лв., считано от 07.07.2019 г., ведно
със законната лихва за забава, като е отхвърлен предявеният иск в останалите му
части, но е допуснато предварително изпълнение - чл. 242 ГПК; осъден е П.Р.М. да заплати на СРС държавна такса от 720
лв., а на И.И. - 444,44 лв. разноски.
Наведените и в двете въззивни жалби доводи за неправилност на
първоинстанционното решение са неоснователни. Непълнолетният Б.П.М. понастоящем
е на 15 години, което предполага обща месечна издръжка, необходима за
задоволяване на нуждите му от средства за съществуване, образование и
социално-културно развитие, в размер на около 900 лева, от която въззивният съд
намира, че бащата следва да поеме 500 лв., а майката - разликата от 400 лв.,
ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете. В
първата инстанция е установено, че майката на ищеца за периода от м. 06.2019 г.
до м. 05.2020 г., вкл., е получила средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 3399 лв. /л.31/; собственик е и на
ЕООД /л.32/. Относно бащата - ответник е установено, че същият е собственик на
ЕООД в Република България – „Б. БГ“ ЕООД и работи по трудов договор с
работодател в Швейцария - „Р.Х.СА“ /л.
20-29/. Притежава самолет /л. 86/. Установено е също, че имотите на родителите
/л. 18 и 33/ не биха могли да им носят доход.
Същевременно, П.Р.М. е млад (51-годишен)
и здрав човек, без данни за алиментни задължения към други деца, упражнява
свободна професия, същият е със специфична квалификация - каскадьор-пилот, като
доходите, които получава зависят от ангажиментите и проектите, в които участва
/съгласно социален доклад на Д „СП“ – Младост от 01.11.2021 г. Ето защо, бащата може да заплаща на непълнолетния си син присъдената
от районния съд издръжка, независимо от обстоятелството, че същият е представил
документ пред въззивната инстанция, от който е видно, че е прекратен трудовият
му договор с „Р. СА“. От друга страна, ищецът – въззивник е здраво дете, което
има проблем със зрението, подлежащ на корекция с очила, и не е доказал да има
други специфични потребности, налагащи разходване на по-големи средства от
обичайните за деца на неговата възраст /не са специфични потребности множеството
извънкласни занимания, вкл. и обучението по парапланеризъм, за което е
необходима скъпа екипировка и оборудване/. Следователно, първоинстанционният
съд правилно е определил размерът на издръжката – според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142,
ал. 1 от СК).
Неоснователни се явяват доводите във въззивната жалба на П.Р.М. относно
доклада по делото.
Действително, в определението,
постановено във връзка с чл. 312 ГПК, в първото изречение от същото, е
допусната неточност, като е посочено, че е предявен иск по чл. 143, вр. чл. 149
ПК, но във второто изречение коректно е отбелязано, че исковата молба се отнася
до два иска, тъй като ясно съдът е отразил, че се иска присъждане на месечна издръжка
на непълнолетен от 900 лв., вкл. и за година назад.
Със същото определение е разпределена и доказателствената тежест между
страните, същите са приканени и към спогодба,
към медиация, допуснати са на страните по един свидетел, допуснат е и
отговор на въпроси по чл. 176. Неоснователно се явява оплакването във
въззивната жалба, че съдът не е констатирал, че ответникът е признал първия иск
за сумата от 300 лв., доколкото искането във въззивната жалба е да бъдат
отхвърлени предявените искове, т.е. фактът на неотразяването на съгласието на
ответника в мотивите на първоинстанционното решение за сумата от 300 лв. във
връзка с иска по чл. 143 ГПК, е ирелевантно съобразно направеното искане във
въззивната жалба за отхвърляне на предявените искове. Отделно от това, съдът не
е обвързан с признанието и съгласието на ответника, че изразява готовност да
заплаща 300 лв. месечна издръжка, като размерът на издръжката се определя не на
база съгласие на ответника, а съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК.
Неоснователно се явява и
оплакването, че самият ищец е признал, че такава сума му се заплаща регулярно и
че е заявил, че претендираната сума ако бъде присъдена, следва да се приспадне
със заплатените досега суми за издръжка, както и че съдът не е прочел молбата
на ищеца, иначе нямало да уважи иска за минало време, без да извърши
прихващането, заявено от самия ищец. В случая в исковата молба не е посочено,
че самият ищец е признал, че такава сума му се заплаща регулярно, а по-скоро се
съдържа изявление, че ответникът и негов баща е заплащал редовно издръжка в
периода между 2009 и 2013 г., а след това спорадично е заплащал суми за детето,
което е станало по настояване на майката /предоставил два пъти по 300 лв. след
спор около месец март 2019 г., общо за 2019 г. предоставил 900 лв./. Това
оплакване се явява неоснователно и поради обстоятелството, че претендираната
издръжка за минало време е за периода от 07.07.2019 г. до 06.07.2020 г., тъй
като съгласно чл. 149 СК, издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на
иска.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, страните нямат право на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20253499/17.11.2020г., постановено по гр.д. № 28862/2020 г., по описа на Софийски районен съд, 117-ти
състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.П.М. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.