Р Е Ш Е Н И Е
№ 260215/8.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на осми септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1079 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Е.З. срещу
Наказателно постановление № 19-0819-006708 от 29.11.2019 г., издадено от
началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивника
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя адв. П.Б.от АК – Варна излага съображения за нарушение на
материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното открито съдебно заседание. До даване ход на делото в
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна (ст.
юрисконсулт К.Л.-А.) е представила писмени бележки, в които изразява становище
за законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.12.2018 г. е била прекратена регистрацията на лек
автомобил автомобил „Лексус
ИС 220 Д“ с рег. № В 1222 ВА, собственост на М.И.К., поради постъпило в ОДМВР –
Варна уведомление от Гаранционен фонд за липса на действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
На 24.08.2019 г. около 10,28 часа в гр. Варна по ул.
„Тролейна“ посоченият автомобил бил управляван от въззивника М.Е.З..
По същото време и на същото
място се намирал мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна Л.М.М., който извършил проверка на автомобила,
като констатирал различни нарушения на ЗДвП и съставил АУАН срещу
жалбоподателя.
На 11.09.2019 г.
регистрацията на автомобила била служебно възстановена след постъпило друго
уведомление от Гаранционен фонд за наличие на действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Впоследствие се установило,
че към 24.08.2019 г. (датата на извършената полицейска проверка) автомобилът е
бил със служебно прекратена регистрация, за което на 30.10.2019 г. мл.
автоконтрольор Л.М. съставил втори АУАН
за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С постановление от
25.11.2019 г. на Районна прокуратура – Варна е постановен отказ да бъде
образувано досъдебно производство. На основание постановлението на РП – Варна
на 29.11.2019 г. Д.Г.Г. (началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“) издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствено средство: писмени доказателства и
доказателствени средства: заповед на министъра на вътрешните работи; справка за
нарушител/водач; писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна до Районен
съд – Варна с приложена справка по история за превозно средство и справка за
собственост; постановление за отказ да се образува досъдебно производство;
материалите по пр. пр. 14797/2019 г. по описа на РП – Варна.
Съдът
кредитира представеното по делото писмено доказателствено средство - АУАН, като
достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина по делото, тъй
като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи обстоятелства
се считат за установени до доказване на противното. В хода на съдебното
производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават констатациите
на контролния орган, поради което съдът основа фактическите си изводи и на
съставения АУАН, съгласно който на процесната дата и място въззивникът е
управлявал лек автомобил автомобил „Лексус ИС 220 Д“ с рег. № В 1222 ВА.
Обстоятелството,
че управляваният от въззивника автомобил на процесната дата е бил с прекратена
регистрация се установява от съдържащата се в делото справка по история за
превозно средство. От същата се установява, че регистрацията на автомобила е
служебно прекратена на 04.12.2018 г. поради постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и е възстановена на 11.09.2019 г.
Посочените
по-горе писмени доказателства следа да бъдат оценени като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите
поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
В рамките на служебната проверка съдът не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на постановление на Районна прокуратура – Варна за отказ
да бъде образувано досъдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без
приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е
препратено на наказващия орган. Посочената разпоредба е приложима и в случаите,
когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, тъй като
последиците са същите. Следователно издаденото наказателно постановление е
издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. -
ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10
служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 , и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратената
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също
регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление
от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка.
При анализа на приложимата материалноправна
уредба съдът намира, че от
обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018
г., в сила от 20.05.2018 г.), тъй като е управлявал моторно превозно средство
по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.
От субективна страна
нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според
българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно
нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално
(на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на
вината пряк умисъл.
За да се установи
субективната съставомерност на нарушението, а именно, че жалбоподателят виновно
е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата,
отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани, е необходимо
да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация.
Прекратяването на
регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по
силата на закона, а след получено в съответната областна дирекция на МВР
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, за което се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
По делото не са представени
доказателства, че собственикът на автомобила е уведомен за прекратяване на
регистрацията съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Горното е
необходимо условие, за да може съдът да събере и направи анализ доказателствата
и да установи формата на вина на лицето, което е управлявало автомобила, дори и
несобственик.
Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали
нарушителя да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние
- същият не е съзнавал, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано.
Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.
Липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателя, несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е
знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване.
Предвид
горното, съдът намира, че в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на М.Е.З. за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0819-006708 от 29.11.2019 г., издадено от началник група към
ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на М.Е.З. на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: