РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Бургас, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501088 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК:
********* чрез адвокат Виолета Петкова Герова от САК със съдебен адрес:
гр.София,бул.“България“№81,вх.В,ет.8,ап.22, против Решение №
260051/19.04.2021г., постановено по гр.д.№531/2020г. по описа на РС-Айтос,
в частта, с която е отхвърлен иска на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
срещу С.Ф.Я. за сумата от 346,41 лева,представляваща претендирана
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
08.07.2018г.
Във въззивната жалба се твърди, че постановеното от районния съд
решение в обжалваната част било неправилно и се моли отмяната му. На
първо място изтъква, че ответната страна не е оспорила представените с
исковата молба доказателства, поради което намира, че е налице
облигационна връзка между страните. И тъй като договорите пораждали
действие и за двете страни със силата на закон, а клаузите в тях следва да се
прилагат между страните, тъй като са се договорили изрично за тях, то и
затова следвало да настъпят и положителните и отрицателните правни
последици,предвидени в договора.Във въззивната жалба е проследено
изпълнението на договора между страните и причините за неговото
прекратяване от страна на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,като счита,че
1
потестативното право на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД едностранно да
прекрати договора за мобилни услуги, не включва необходимост от
нарочно изрично волеизявление за това пред ответника. В случая
мобилният оператор е пристъпил към прекратяване на договорното
отношение посредством преустановяването на предоставяната мобилна
услуга. От момента на това фактическо действие настъпват правните
последици от прекратяването. Прекратяването се установява да е настъпило
при ограничаване входящ и изходящ трафик на обаждания към мобилния
номер, тъй като от представените фактури ставало видно,че за отчетния
период на Кредитното известие не се претендира цена за мобилни услуги и
такива не са предоставени, а е начислена само цената на услугата за ползване
на мобилното устройство - дължимата се месечна лизингова вноска.
Изложени са съображения относно начислената и претендираната
неустойка,която се извежда от спогодбата с КЗП, вписана и в договора за
мобилни услуги, като основание за предявяването й, а размерът е описан в
табличен вид, така както е начислен в системата на мобилния
оператор.Неустойката представлява трикратния размер на абонаментните
такси, както и начислена неустойка за предаденото мобилно устройство за
ползване от абонатът, за което той се е ползвал с привилегиите на абонат на
дружеството, поради което е получи отстъпка от стандартната цена на
устройството.Твърди се, че било недопустимо да се уважи частично
ишцовата претенция на основание посочените договори, като се вземат
предвид всички, доказателства по делото, а за другата част, за която се
навеждат твърдения, че представлява неравноправна клауза, без да се
мотивира в тази част освен позоваването на чл. 237 от ГПК и така да
отхвърли над 50% от ищцовата претенция, както и да присъди разноски в
минимален размер. В тази насока мотивите на първоинстанцинния съд били
необосновани, направените разсъждения - неправилни , поради което е
постановен един незаконосъобразен акт - атакуваното решение,
противоречащо както на материалния, така и на процесуалния
закон.Начисляването на неустойка не било оспорено по начин, който да
обуслови решението на съда. Ищцовата страна е поискала от съда да проведе
пълно и главно доказване като е поискана експертиза, която да установи
стойността на вземането. Още повече, че съдът сам посочил стойността на
трикратния размер на дължимата неустойка, която е посочена и в заявлението
и в исковата молба. Както и размерът на дължимата неустойка за получената
отстъпка е доказан по безспорен начин, тъй като съдът определя, че
дължимостта на неустойката би била в по-голям размер от търсената. А
същевременно не присъжда същата в полза на ищцовото дружество.
Обжалваното решение само по себе си било противоречиво, тъй като в един
момент се посочвала стойността на трикратния размер на абонаментните
такси, както и стойността на дължимата неустойка за прекратяване на
договора, но същевременно се сочело, че претенцията на ищцовото
дружество е недоказана, тъй като сумата от сбора на стойностите на
дължимата неустойка е по-голям от този, който в действителност се
претендира. В тази връзка заявява, че ищцовото дружество можело да
претендира по-малка сума от действително дължимата. Съдът не намирал и
не мотивирал решението си на база недължимост на неустойката или други
правни институти, поради които не се дължи неустойката, а твърдял
недоказаност на стойността на същата, като сам посочвал дължими
стойности по-високи от действително претендираните. Сочи се, че съдът е
следвало да присъди сумите, които са установени по кориците на делото и
тъй като сам намира търсената стойност за по- малка от тази, която се дължи
в действителност, да приеме за установено, че цялата стойност, която се
2
търси се установява по безспорен начин, че дори се дължи повече, а не да се
установи, че се дължи повече, но да се сочи недоказаност на по-малко, което е
лишено от всякакъв смисъл.Моли отмяна на обжалваното Решение
№260051/19.04.2021г., постановено по гр.д. № 531/2020г. по описа на PC
Айтос, в частта, с която е отхвърлен установителния иск за начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата
08.12.2020г. в размер на 346.41лв., като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано и да се постанови друго такова, с което да се уважат
претенциите на мобилния оператор Теленор;претендират се разноски.В
условията на евентуалност, в случай че предявената въззивна жалба бъде
отхвърлена изцяло или частично и въззиваемата страна направи искане за
присъждане на разноски но настоящото въззивно производство,се моли
същите да бъдат съобразени и намалени до предвидените в разпоредбите на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед правната и фактическа сложност на воденото от страните производство
и с оглед на извършените процесуални действия от страните. В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание представител на въззивника,редовно
уведомен, не се явява.
Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на
насрещната страна, която в указания срок не предявява такъв. Постъпил е на
05.10.2021г. писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемия, с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, не се оспорва
проекто-доклада на БОС,моли се потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено
следното: Предявени са били установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД .
Установено е било по делото, че между страните е съществувала
облигационна връзка посредством сключен договор за мобилни услуги от
дата 08.12.2018г. със срок на действие 24 месеца до 08.12.2020г. , заедно с
един договор за лизинг на телефонен апарат. Твърдяло се е от ищеца, че е
изправна страна по тези договори по повод предоставянето на мобилни
услуги, като ответникът е извършвал частични плащания по издадените му
фактури. Претендира се установяване вземане пo договора за мобилни
услуги, за които са издадени следните фактури:1/ № **********/15.12.2018
г., за отчетен пepиoд 08.12.2018x. -14.12.2018 г., на стойност 63, 27 лв., със
срок за плащане до 30.12.2018r., като е отчетен баланс oт предходен период в
размер на — (минус) 0, 04 лв., поради което търсената сума no тази фактура е
в размер на 63, 23 лв.;2/ № **********/15.01.2019r., за отчетен период
15.12.2018 г. -14.01.2019 г., на стойност 52, 15 лв., със срок за плащане до
30.01.2019r. 3/ № **********/15.02.2019 г., за отчетен период 15.01.2019 г. -
3
14.02.2019r., на стойност 51, 98 лв., със срок за плащане до 02.03.2019r.
Неизпълнението на изброените фактури в указания срок, е ангажирало
договорната отговорност на ответника пo т. 11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19 б. ‚в‘ от Общите услговия на
мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор
на ответника С.Ф.Я., като издал крайна фактура № **********/15.04.2019 г.,
за отчетен период 15.03.2019r. -14.04.2019r., начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мoбилни услуги oт дата 08.12.2018r.
в размер на 346, 41 лв., незаплатените лизингови вноски no договор за лизинг
oт дата 08.12.2018 г. в размер на 39, 80 лв., кaктo и отчетена общата стойност
на горепосочените фактури в размер нa 155, 07 лв., със срок за плащане
30.04.2019r. След като ПОТРЕБИТЕЛЯТ не заплатил фактурата oт м.
декември 2018r. и изтекъл срокът пo т. 27 от Общите условия / в случая 18
дни/, OПEPATOPЪT дал още три месеца срок за погасяване на задълженията,
което така и не се осъществило. Твърди се от ищеца, че след подписването
на договора за мобилни услуги от дата 08.12.2018r. не била платена нито
една фактура от потребителя. Липсва спор между страните относно факта, че
ответникът е получил и използва мобилно устройство honor 7a 16gb dual blue,
което не е върнал, въпреки договорното задължение.
От ищцовата страна са ангажирани ангажирана съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза.Заключението на съдебно-техническата
експертиза установява, че от ищеца са предоставени услуги през процесния
период от време на ответника- потребител. Според заключението на съдебно-
счетоводната експертиза дължимите суми според издадените от ищеца за
периода фактури са: 155, 07 лв. –потребление; 346, 41 лв. -неустойка и 39, 80
лв остатъчна вноска за мобилен апарат.
Районният съд е приел за установена дължимостта от ответника на
сумата от 194, 87 лв., от които 155, 07 лв. представляваща сума за използвани
и незаплатени телекомуникационни услуги и 39, 80 лв. - остатъчна вноска за
мобилен апарат. Над тази сума и до претендирата от 541,28 лева –т.е. за
разликата от 346,41 лева,представляваща търсена от ищеца неустойка, е
отхвърлил иска като е приел, че не става ясно по какви критерии е определен
този размер неустойка.Според договорът неустойката не можела да
надвишава стойността на тримесечни абонаментни такси, което цифрово се
равнявало на 149,97 лева.Ако към тази сума се прибавела стойността на
отстъпката за полученото мобилно устройство от 302,14 лева, сборът бил
452,11 лева, но не и претендираните 346,41 лева.
С оглед въведените от въззивника в жалбата възражения относно
отхвърления иск за неустойка БОС намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е
клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С
4
цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка, а
вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя. В действащото
законодателство не се съдържа дефиниция за "необосновано високо
обезщетение", като извод за несъразмерност на дължимото обезщетение,
договорено като неустойка със загубите на търговеца, следва да бъде изведен
по правилата на житейската логика.
Видно от сключения между страните договор от 18.12.2018г., в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или
инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ или при нарушение на задълженията му по
договоро, други зокументи в това число приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонамент.; и б/ в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството/ в брой,
без абонамент/ съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на
договора.
В случая се претендира неустойка в размер на трикратния размер на
дължимите стандартни месечни такси,която неустойка не може да бъде
определена като неравноправна или вероятно неравноправна и следва да се
присъди, което налага уважаване на иска до размера от 149,97 лева.
Над този размер и до претендираната разлика от 196,44 лева
неустойка искът е неоснователен.Този размер и вид неустойка се претендира
от ищеца за предаденото на Потребителя за ползване мобилно устройство
съгласно Договора за лизинг, за което потребителят се ползвал с
5
привилегиите на абонат на дружеството, поради което получил отстъпка от
стандартната цена на устройството.От договора за лизинг се установява, че
лизинговата стойност на предоставеното мобилно устройство е 85,77 лева с
включен ДДС, като не са предоставени доказателства за това каква е
стандартната цена на устройството/ в брой, без абонамент/ съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.По тези
съображения и като недоказан в тази му част решението на АРС е правилно и
следва да бъде потвърдено, макар и по съображения , различаващи се от
мотивите на първоинстанционния съд.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, право
на разноски има въззивника и въззиваемия, но тъй като въззиваемия не е
направил такива, а се е представлявал в процеса от особен представител, в
негова полза разноски не следва да бъдат присъждани. В полза на
въззивникът въззиваемия следва да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размера от 150 лева. Тъй като до приключване на устните
състезания по делото от въззивната страна не са представени доказателства за
заплатен депозит от 150 лева за процесуално представителство на
въззиваемия,следва да се укаже в 1-седмичен срок от съобщението да
представят вносна бележка за заплащането му.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260051/19.04.2021г., постановено по
гр.д.№531/2020г. по описа на РС-Айтос, в частта, с която е отхвърлен
иска на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу С.Ф.Я. за сумата
от 149,97 лева, представляваща трикратния размер на дължимите
стандартни месечни такси претендирана неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 08.07.2018г. ,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Ф.Я. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № ** да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 149,97 лева
6
/ сто четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси
претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 08.07.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част Решение №
260051/19.04.2021г., постановено по гр.д.№531/2020г. по описа на РС-
Айтос.
ОСЪЖДА С.Ф.Я. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № ** да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 150
лева/сто и петдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред БОС.
УКАЗВА на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* в 1-
седмичен срок от съобщението да представят по делото вносна бележка за
платен по депозитната сметка на БОС депозит от 150 лева за
възнаграждение на особения представител на въззиваемия по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7