№ 743
гр. Варна , 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500439 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по частна жалба вх. № 266194/27.01.2021 г.,
подадена от „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление
гр.Варна , чрез процесуален представител против Определение № 260617 от 18.01.2021г.,
постановено по ч.г.д. № 15747/2020 г. по описа на ВРС,7 св. в частта му, в която съдът е НЕ
ПРИЕМА възражението на длъжника по чл. 414а ГПК в частта, относно недължимост на
сумата 325лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 25лева и 300лева адв. възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК с № 262224/09.12.2020г.;ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Енерго –
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, обективирано в подаденото възражение по ч.гр.д.
17561/2019г. по описа на ВРС срещу издадената Заповед 7918/17.10.2019г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 414а ГПК за обезсилване на издадената по делото
заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на присъдените с нея
разноски;ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК
********* за присъждане в негова полза на сторените съдебно деловодни разноски във вид
на юк възнаграждение в размер на 100лева.
В жалбата се излагат аргументи, че обжалваното определение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.Твърди се, че въззивникът не е станал повод за
завеждане на делото - подаване на заявление по чл.410 от ГПК, поради което и не дължи
разноски от общо 325.00лева. Твърди,че в качеството си на длъжник не е получавал покана
за извънсъдебно уреждане на спора, като едва след получаването й същия би изпаднал в
забава. Позовава се на Тълкувателно решение № 5/2017 г., постановено на 21.11.2019 г. по
тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС . На следващо място счита, че връщането на
дадено на нещо без основание е безсрочно. Изложени са аргументи, че за дълг от 57.00 лв. е
генериран адвокатски хонорар/разноски в пъти надвишаващи дълга, което е в нарушение на
правото на ЕС относно легитимността на адвокатския хонорар, още повече, че попълването
на заявление по чл.410 от ГПК е формално и не представлява каквато е да е трудност.
Отправено е искане да се отмени определението на ВРС в обжалваната част и да се присъдят
разноски. В условията на евентуалност , претендира намаляване на адвокатския хонорар.
Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК относно хонорара на процесуалния представител
в настоящото производство.
1
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпило становище от Д. М. М., чрез процесуален
представител, в която жалбата се оспорва като неоснователна, а наведените твърдения като
несъстоятелни. Излагат се подробни аргументи идентични с направените в становището по чл.
414а, ал. 3 ГПК. Отправено е искане за оставяне на жалбата без уважение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и
подлежи на разглеждане, като процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 414а, ал. 1 ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил
задължението си в срока по чл.412 т.8 от ГПК от връчването на заповедта за изпълнение, да
възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението
си. Към възражението си длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 414а, ал. 2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал
повод за предявяване на вземането, той може да възрази и, че не дължи разноски за
производството. За да се ползва длъжникът от привилегията на закона, той следва да не е
станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал вземането. Правилно в
настоящата хипотеза съда е приел , че е налице само второто условие. В жалбата си
въззивникът не оспорва, че сумата от 57 00 лева е получена от него при начална липса на
основание. Ето защо същия е в забава от момента на разместване на имуществените блага и
кредитора може да иска връщането му веднага. Правилно съда е приел , че поканата има
отношение единствено по отношение поставяне длъжника в забава, без да влияе на
изискуемостта на вземането, доколкото забавата и изискуемостта са два отделни правни
института. Изискуемостта на дадено вземане обуславя възможността на кредитора да иска
реално изпълнение, а забавата да се изпълни настъпва след получаване на покана и има
отношение единствено относно дължимостта на обезщетението за забава. При липсата на
спор, че плащането е извършено след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК т.е.
длъжникът не е изпълнил задължението си да върне получената от него парична престация,
при положение че основанието за получаването й изначално няма, то с това си поведение е
дал повод за съдебно упражняване правото на кредитора да търси връщане на даденото от
него. От изложеното следва, че възражението срещу недължимост на разноските е
неоснователно и правилно не е уважено от районния съд. Претендираният адвокатски
хонорар от 300.00 лева е минималния размер съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на спора на въззивника не се следват разноски в настоящото
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 266194/27.01.2021 г., подадена от
„Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление гр.Варна , чрез
2
процесуален представител против Определение № 260617 от 18.01.2021г., постановено по ч.г.д. №
15747/2020 г. по описа на ВРС,7 св. в частта му, в която съдът е НЕ ПРИЕМА възражението на
длъжника по чл. 414а ГПК в частта, относно недължимост на сумата 325лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса
от 25лева и 300лева адв. възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, определени с
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
с № 262224/09.12.2020г.; ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, обективирано в подаденото Възражение по ч.гр.д.
17561/2019г. по описа на ВРС срещу издадената Заповед 7918/17.10.2019г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 414а ГПК за обезсилване на издадената по делото
заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на присъдените с нея
разноски;ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК
********* за присъждане в негова полза на сторените съдебно деловодни разноски във вид
на юк възнаграждение в размер на 100лева.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3