№ 12120
гр. С, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110140138 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от ЗАД „АБ“, ЕИК ****,
представлявано от ЙК, ЕН, АБА, ПДП и ВВА, със седалище и адрес на управление в гр. С,
ул. „С“ № 16, против ЗАД „ОЗК З“ АД, ЕИК ****, представлявано от АПЛ и РК Д., със
седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „С С“ №7, ет. 5 за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 17047,60 лв., представляващи регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ по щета № 0300/21/459/500585 за
вреди на л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ **** РХ, причинени при ПТП от 23.04.2021 г.,
настъпило в гр. С, на ул. „АД“ пред бул. „НВ“ по вина на водач на л.а. „Киа Сийд“, с рег. №
СА **** АМ със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ и 15 лева
– ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 26.07.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 23.04.2021 г., около 09:35 часа, в гр. С, на ул. „АД“ пред бул.
„НВ“ водачът на л.а. „Киа Сийд“, с рег. № СА **** АМ със сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ при опит да направи обратен завой през двойна
непрекъсната линия поради неспазване на правилата за движение предизвикал ПТП, при
което нанесъл удар в предната част на л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ **** РХ. В резултат от
процесното ПТП били причинени имуществени вреди по л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ ****
РХ и бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 23.04.2021 г. Към датата на
ПТП л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ **** РХ бил застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Автокаско“, със срок на валидност от 28.08.2020 г. до 27.09.2021 г. За
1
причинените вреди при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета №
0300/21/459/500585 и след калкулация на щетите на собственика на застрахованото при
ищеца МПС била изплатена сумата от общо 17 047,60 лв. Поддържа, че е предявил
регресната си претенция в общ размер от 17 047,60 лв., ведно с ликвидационни разноски (в
размер на 15 лв.) по обработката на щетата, с покана до ответника, но плащане не
последвало, поради което посочената сума се претендира като дължима в настоящото
производство. Искането към съда е да уважи предявеният иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва както по основание, така и по размер. Оспорва процесното ПТП
да е настъпило изключително по вина на водача на застрахованото при ответника МПС „Киа
Сийд“, с рег. № СА **** АМ. Твърди, че другият участник в произшествието – водачът на
л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ****РХ, е бил в състояние да съобрази действията си по
управление на автомобила с поведението на водача на л.а. „Киа Сийд“, с рег. № СА ****
АМ, но не е сторил това. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат. Поддържа, че претенцията на ищеца е завишена по размер и не
отговаря на действителните стойности за единица труд и материали към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените в хода на производството съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до
следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена от
установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически
състав, а именно: 1/ наличие на валиден договор за имуществено З, сключен между ищеца
като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение
на сключения между тях договор, 3/ виновно противоправно деяние на водач на МПС, от
което в причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС,
4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника.
Безспорно е между страните и като такова е отделено с доклада, че на 23.04.2021 г.,
около 09:35 часа, в гр. С, на ул. „АД“ преди кръстовището с бул. „НВ“ е настъпило събитие
– ПТП, към датата на настъпване на което по отношение на МПС „Киа Сийд“, с рег. № СА
**** АМ е била налице сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, а
по отношение на л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ **** РХ е била налице валидно сключена
2
имуществена застраховка „Каско“ с ищеца, както и че ищецът е изплатил на собственика на
л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ **** РХ застрахователно обезщетение в размер от 17047,60 лв.
и е предявил процесната регресна претенция на ответника по извънсъдебен ред.
Спорни между страните са вината на застрахования при ответника водач, размера на
вредите и наличието на съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил.
От представения Двустранен констативен протокол за ПТП от 24.04.2021 г., съставен
от А. Г, като водач на л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ **** РХ и П. Д. като водач на автомобил
„Киа Сийд“, с рег. № СА **** АМ, е видно, че участниците в ПТП са постигнали съгласие,
че на 24.04.2021. л.а. „Киа Сийд“, с рег. № СА **** АМ е предприел обратен завой на ул.
АД при наличие маркировка – двойна непрекъсната линия между насрещните пътните
платна, при което е реализиран удар със л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ **** РХ. Описани са
причинените щети на двата автомобила: 1/ л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ **** РХ – предна
броня, капак, предна дясна джанта, преден десен фар, халоген, преден капак,, интериорно
табло с изхвърлени въздушни възглавници и 2/ за л.а. „Киа Сийд“, с рег. № СА **** АМ –
предна лява врата, задна лява врата, преден и заден ляв калник, заден ляв таз, ляв праг.
Разпитани в производството са участниците в ПТП.
Според показанията на св. П. Д., управлявал автомобил „Киа Сийд“, с рег. № СА ****
АМ, същият се е движел в лявата лента в ниска скорост, намалил е, подал е мигач и е
предприел обратен завой на място, където такъв не е бил разрешен. Според свидетеля при
предприемане на маневрата е погледнал в огледалата, но не е видял л.а. Пежо. Последният
се е появил бързо, движейки се поне с 40 км/ч и го е ударил двете врати, като дори навлязъл
в насрещното, без да се опита да спре. Според свидетеля и в двете ленти е имало коли, тъй
като е имало задръстване.
Според свидетелката А. Г, управлявала л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ **** РХ, същата се
е движела в лявата пътна лента по улицата, минаваща пред болница „Токуда“, когато
забелязала, че движещия се пред нея автомобил се отклонява в дясно и си помислила, че ще
се престроява в дясно, но вместо това направил неочаквано за нея обратен завой. Натиснала
спирачки, но предвид разстоянието от 5-7 метра, което имала, не успяла да спре и го
ударила в двете леви врати, повече задната, но без да навлиза в насрещното платно.
Посочва, че водачът на л.а. „Киа“ не е подал мигач. Свидетелката посочва, че не е
управлявала автомобила с повече от 30-40 км/ч, тъй като е била намалила непосредствено
преди това при отбивката за болницата и не е имала време да ускори.
От заключението на САТЕ се установява, че ПТП е настъпило поради предприета
маневра на л.а. Киа за обратен завой, при която движещия се зад него автомобил л.а. Пежо с
предната габаритна част реализира удар в страничната му лява част. Според вещото лице
нанесените щети по МПС Пежо 2008 са в причинно-следствена връзка с този механизъм от
техническа гледна точка Според заключението стойността на нанесените щети възлиза на
сума в общ размер 20457,13 лева към датата на събитието. Според вещото лице опасността е
3
възникнала в момента, в който водачът на л.а. Киа взема решение да намали скоростта си и
да застане пред л.а. Пежо с маневра за обратен завой. От техническа гледна точка според
вещото лице водачът на л. а. Пежо 3008 би имал възможност да намали скоростта си и да
спре, респ. да отклони автомобила и да заобиколи при условие, че се е намирал на
достатъчно отстояние спрямо предно движещия се, което уточнено от вещото лице в о.с.з. е
около 35- 40 метра при скорост на движение 40-50 км/ч. В момента на удара л.а. Киа Сийд
според вещото лице е бил разположен странично, косо с лявата си страна спрямо посоката
на движение в маневра за обратен завой, а л.а. Пежо 3008 се е движел в права посока.
Въз основа съвкупната преценка на събраните доказателства, заключението на САТЕ и
приложимия закон съдът намира, че в случая установено е, че на 23.01.2021 г. в гр. С св. П.
Д. управлявал Киа Сийд“, с рег. № СА **** АМ, като се движел в лявата пътна лента на ул.
АД в посока кръстовището с бул. НВ. Св. Д. предприел завиване в обратна посока, като
първо отклонил посоката си на движение на автомобила в дясно, навлизайки в дясната
пътна лента, а след това завил наляво навлизайки странично в лявата лента, за да пресече
двойната непрекъсната линия разделяща платното за движение в обратна посока. В момента
на страничното заставане на л.а. Киа в лявата лента бил реализиран сблъсък с
приближаващия се в този момент в лявата л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ **** РХ, управляван
от св. А. Г. Съдът намира, че ПТП е настъпило поради виновното противоправно поведение
на водача на МПС „Киа Сийд“, като това обстоятелство е било безспорно между водачите на
двата автомобила и се установява от показанията им в производството и от заключението на
вещото лице. Установява се от показанията на свидетели и от КП, че ПТП е реализирано на
пътен участък, в който платната за насрещно движение са разделени с двойна непрекъсната
линия. ПТП е настъпило поради предприемане на непозволен обратен завой от водача на
л.а. Киа, който от лявата пътна лента е навлязъл в дясната лента, маневрирал странично през
лявата лента за пресичане на двойна непресечена линия, целейки извършване на обратен
завой. С това свое поведение застрахования при ответника водач виновно е нарушил
правилата на Закона за движение по пътищата, конкретно чл. 6, ал. 1 ЗДвП – да съобрази
поведението си с пътните знаци и маркировка, чл. 25, ал. 1 ЗДвП – преди да предприеме
маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
минават покрай него и да съобрази тяхното положение, посока и скорост на движение; чл.
38, ал. 1 ЗДвП – завиването в обратна посока да се извършва от най-лява пътна лента по
посока на движението, чл. 38, ал. 3 ЗДвП – при завой наляво да пропусне попътно
движещите се от лявата му страна превозни средства, чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП – да не
застъпва и пресича двойна непрекъсната линия. Това виновно и противоправно поведение е
в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, като съдът намира че не е налице основание да
се приеме, че настъпването на ПТП е съпричинено от другия участник – св. Г.
Неоснователно е възражението, че от страна на водача на л.а. Пежо е нарушена
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, тъй като ПТП е реализирано в населено място в пътен
участък с две пътни ленти, а съгласно чл. 15, ал. 2, т. 2 разпоредбите на ал. 1 не се прилагат
и водачът на моторно превозно средство може да използва за движение най-удобната за него
4
пътна лента в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в
една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е разрешено
движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 кm/h;
Не следва да бъде споделено и възражението на ответника, че е нарушена от св. Г
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП с оглед конкретното поведение на другия участник в
движението. В този смисъл видно от показанията и на двамата водачи на мястото, на което е
предприета маневрата за обратен завой такъв не е бил позволен предвид положената
маркировка – „двойна непрекъсната линия" - М2 съгласно чл. 63,ал .2, т. в ППЗДвП. Самата
маневра св. Д. е предприел без да сигнализира за това и по този начин е действал
непредвидимо за останалите участници в движението, конкретно за св. Г. Същият първо е
заходил с автомобила в дясно, а след това е започнал да завива наляво, за да обърне
движението на автомобила в обратна посока, без съгласно изискването на чл. 38, ал. 3 ЗДвП
да пропусне попътно движещия се от лявата му страна л.а. Киа. Изнасянето на автомобила
вдясно е възприето от св. Г и е довело до заблуждение у нея, че л.а. Киа ще продължи своето
движение направо в дясната лента за движение, доколкото същата не е могла да предвиди,
че св. Д. ще предприеме забранен обратен завой. Нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП предписва
задължение на водачите на пътни превозни средства да изберат скорост на движението,
съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост и по този начин да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. последно ЗДвП водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая с оглед поведението на св. Д. връщането на управлявания от него
автомобил в лявата лента и то странично за преминаване на двойна непрекъсната
маркировка, след като е бил отклонил първоначално в дясно, не съставлява предвидимо
препятствие по смисъла на посочената норма. Намаляването на скоростта в случая не е
предотвратило настъпване на ПТП, тъй като за водача на заднодвижещия се автомобил
поведението на св. Д. е показало външно проявление на опасност едва при предприемане
завоя наляво. За св. Г отклоняването на автомобила в дясно обективно не е съставлявало
опасност на пътя, за да предприема същата действия по спиране или отклоняване на
управлявания от нея автомобил или да се изисква да е спазвала дистанция от сочените от
вещото лице 35-40 метра при движение с разрешената в населено място скорост от 50 км/ч.
Напротив с това отклоняване за нея е било налице основание да счита, че може да продължи
движението си напред в лявата лента, която би следвало да остане свободна за движение
след престрояване на таксиметровия автомобил вдясно.
Не е налице противоправно поведение от страна на водача на л.а. Пежо, изразено и в
нарушаване предписанията на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. В случая приложението на тази разпоредба следва да се прецени с оглед
5
конкретната фактическа обстановка, тъй като предписаното поведение касае хипотеза, в
която поддържаното разстояние с преднодвижещото се ППС следва да е такова, че да
осигури обективно възможност за възприемане на опасността и за резултатна реакция на
тази опасност. В случая обаче по изложените вече мотиви моментът, в който в обективната
действителност поведението на св. Д. е имало външно проявление на опасност за водача на
л.а. Пежо, МПС КИА е не МПС, „движещо се пред“ по см. на чл. 23,ал. 1 ЗДвП, а пресичащо
лентата на движение на управлявания от св. Г л.а. Пежо. В подкрепа на този извод са и
вредите по л.а. Киа, констатирани в протокола за ПТП, преписката по щетата при ЗАЕД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и заключението на САТ, видно от които урежданията по
л.а. Киа са изцяло в лявата му част. Според заключението на вещото лице местоположението
на л.а. Киа при удара е било странично, косо с лявата си страна спрямо посоката на
движение в маневра за обратен завой, а л.а. Пежо 3008 се е движел в права посока. С оглед
установено положение на л.а. автомобил странично в пътната лента, не може да се приеме,
че св. Г е съпричинила вредоносния резултат като не е спазила достатъчно дистанция или не
е съобразила скоростта си на движение, тъй като опасността е настъпила не е от внезапно
намаляване или спиране на преднодвижещ се автомобил, а от промяната в траекторията му
на движение и създаване на непредвидимо препятствие за движението чрез разполагането
му странично в лентата за движение направо. Съдът не кредитира показания на св. Д. в
частта, с която посочва, че е подал мигач, доколкото това обстоятелство изрично се отрича
от показанията на св. Г и очевидно е защитна реакция на свидетеля, който посочва, че л.а.
Пежо се е движел зад него, но едновременно твърди и че го е нямало, но се е появил когато
вече почти е бил завил и е навлязъл в насрещното, за до го удари. В тази част показанията
на свидетеля са нелогични и не кореспондират на останалия доказателствен материал,
поради което и съдът не основава изводите си на тях. Следователно не се установява и св. Г
да е управлявала л.а. Пежо със скорост, превишаваща разрешената в населено място или със
скорост, несъобразена с пътната обстановка.
Предвид изложеното не може да се приеме, че св. Г е действала виновно и
противоправно и е съпричинила вредоносния резултат.
Съдът намира за доказано и че всички щети по застрахования при ищеца автомобил са
в пряка причинна връзка именно с това ПТП, доколкото от заключението на вещото лице се
установява, че същите технически е възможно да настъпят именно при реализиране на
процесното ПТП, а доказателства за други вредоносни събития не са събрани.
Предвид посоченото събраните в настоящото производство доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, са достатъчни за формиране на извод, че са доказани основанията за
възникване в полза на ищеца на регресно вземане срещу ответника на основание чл. 411 КЗ
– сключен е договор за имуществено З, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторното превозно средство,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
6
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
С разпоредбата на чл. 411 КЗ изрично е определен обемът и съдържанието на
вземането на застрахователя по имуществената застраховка, а именно с оглед
суброгационния му характер същото е в рамките на правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност“ и е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за вредите, причинени на чуждо имущество вследствие използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 КЗ обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинената вреда. При частични вреди на МПС
размерът на вредите се изразява в разходите, които е необходимо да бъдат сторени за части
и труд, за да се отстранят причинените увреждания на автомобила. С тези разходи се
намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, тъй като е необходимо
да бъдат сторени, за да се ликвидират последиците от ПТП, а тяхното извършване е в пряка
причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не
следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало
до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата, която е причинена от
виновния водач.
От друга страна размерът на застрахователното обезщетение по имуществената
застраховка, което се дължи на собственика на увреденото имущество се определя в
съответствие с клаузите на договора, следва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от
застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума /чл.386, ал. 1
КЗ/. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
От изложеното следва, че ответното дружество дължи на ищцовото действителната
стойност на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка, но до размера на изплатеното обезщетение.
В случая съдът кредитира заключението на САТЕ, от което се установява, че
7
обезщетените от ищеца вреди са резултат от процесното ПТП. Вещото лице компетентно и
обосновано е преценило обективните данни по делото и мотивирано е установило наличието
на причинна връзка между процесното ПТП и обезщетените от ищеца вреди. Следва да се
възприеме дадената оценка на вредите, възлизаща на 20457,13 лева, която съответства на
необходимата стойност за отстраняването им.
Не спорно и е отделено за ненуждаещо се от доказване, че ищецът е изплатил на
застрахователно обезщетение в размер от 17047,60 лв. Предвид посоченото вземането на
ищеца към ответника, възникнало в резултат настъпилата суброгация в правата на
увредения собственик на автомобила, е в размер на 17047,60 лв, като към него следва да се
добави сумата от 15 лева – обичайни ликвидационни разноски.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер като се присъди и законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в размер на 971,90 лева 681,90
лева – д.т., 100 лв – юрисконсултско възнаграждение, 40 лв – възнаграждение на свидетел и
150 лева – възнаграждение на вещо лице/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С,
ул. „С С“ №7, ет. 5 да заплати на ЗАД „АБ“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. С, ул. „С“ № 16 на основание чл. 411 КЗ сумата 17047,60 лв.,
представляващи регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско“ по щета № 0300/21/459/500585 за вреди на л.а. „Пежо 3008“, рег. № СВ ****
РХ, причинени при ПТП от 23.04.2021 г., настъпило в гр. С, на ул. „АД“ пред бул. „НВ“ по
вина на водач на л.а. „Киа Сийд“, с рег. № СА **** АМ със сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ и 15 лева – ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.07.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК З“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. С, ул. „С С“ №7, ет. 5 да заплати на „АБ“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „С“ № 16 сумата 971,90 лева - разноски за
производството.
Присъдените в полза на „АБ“, ЕИК **** суми могат да бъдат заплатени по банкова
сметка както следва: IBAN BG16BUIN74441010002091 при Алианц Банк България.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9