Определение по дело №83/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                        гр. Кюстендил, 28.05.2020 г.

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:                

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА САВОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                     КАЛИН ВАСИЛЕВ

 като разгледа докладваното от съдия Савова в.ч.гр.д.№174 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:    

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по молба, депозирана от „*****“ ЕАД, гр. **, ЕИК *********, представлявана от В.СП.– Главен изпълнителен директор и Д.Н.– Изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника – главен юрисконсулт Г.К., със съдебен адрес:***, с искане за допълване на определение №250 от 08.04.2020 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.ч.гр.д.№82 по описа за 2020 г., като бъдат присъдени сторените от частния жалбоподател – „*****“ ЕАД разноски за заплатена държавна такса за обжалване по депозираната частна жалба .

Искането , касаещо частта за разноските, е направено от легитимирана стран и в срока по  чл. 248, ал.1 от ГПК , поради което се явява допустимо.

По същество, съдът намира следното:

Пред ОС – Кюстендил е депозирана частна жалба от „*****“ ЕАД с искане за отмяна на разпореждане №336 от 22.01.2020 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№108/20 г. по описа на същия съд и постановяване издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми. С частната жалба са претендирани разноски за въззивното производство.

КнОС с определение №250 от 08.04. г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.ч.гр.д.№83 по описа за 2020 г. е уважил частната жалба, като е постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение. С цитираното определение съдът се е произнесъл и по искането на частният жалбоподател за присъждане на сторени в производството разноски, като е осъдил насрещната страна да заплати на частният жалбоподател сумата от 50 лева за заплатено юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е пропуснал обаче да възложи в полза на частния жалбоподател сторените от същият разноски за заплатена държавна такса.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При този изход на производството, при своевременно заявено искане на частния жалбоподател за присъждане на разноски, както и с оглед доказаността на същите, съгласно дадените от ВКС указания в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и доколкото при постановяването на своя съдебен акт, настоящият състав на КнОС е пропуснал да възложи в тежест на насрещната страна сторените от частния жалбоподател  разноски за държавна такса в развилото се производство, то ще стори това с настоящото определение, като на осн. чл.78, ал.1 от ГПК  насрещната страна – длъжникът в заповедното производство ще бъде осъден да заплати в полза на частния жалбоподател „*****“ ЕАД сторените във въззивното производство разноски и за заплатена държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс държавната такса за частна жалба по гражданско дело е в размер на 15.00 лева. В такъв размер е и заплатената от частният жалбоподател държавна такса, видно от приложеното преводно нареждане /лист 9 от делото/,и  с каквато сума следва да бъде допуснато изменение на размера на  присъдените разноски.

 Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

В настоящия случай-съдът е формирал воля досежно искането за разноски и изрично я е отразил в акта си, поради което приложение намира втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, обхващаща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ определение №250 от 08.04.2020 г., постановено по в.ч.гр.дело №83/2020г.на Окръжен съд – Кюстендил , в частта за разноските , с което Е.П.Г., ЕГН **********, е осъден  да заплати на "*****" ЕАД, ЕИК *********, сумата 50лв. юрисконсултско възнаграждение, като увеличава сумата за разноските, която Е.П.Г., ЕГН ********** , да заплати на „*****" ЕАД, ЕИК *********,  на сумата 65лв./шестдесет и пет лева/ , включваща юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса за въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.