Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Живка Ташкова Ковачева-изпълнителен директор на „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали против решение № 527/28.11.2005 година, постановено по НАХД № 258/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 39/27.12.2004 година на директора на РИОСВ Хасково. С последното на жалбодателката за административно нарушение на чл. 166 т.3 във вр. с чл. 155 от ЗООС е наложена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 166 т.3 от ЗООС. Решението се обжалва като неправилно поради необоснованост. Първоинстанционният съд макар и да бил събрал достатъчно доказателства, не осмислил достатъчно добре базисното обстоятелство, че въпросното хвостохранилище не било статичен обект; че технологично неговата специфична експлоатация налагало непрекъснати промени на съоръженията. Неправилно от съда не били възприети показанията на св. Паскалева и св. Захариев, които обяснили подробно понятието “график”. Техните показания водели до единствено възможния извод, че въпросното предписание е изпълнено от дружеството, поради което наложената санкция била неоснователна. В съдебно заседание жалбодателката чрез пълномощника си поддържа жалбата си така, както е предявена. Представя ново писмено доказателство. Ответникът по жалбата в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявеното в жалбата касационно основание, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения от закона срок, поради което е допустима. Релевираното от касатора касационно основание е това по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.II-ро от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, т.е. неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Жалбата е неоснователна. С решение № 527/28.11.2005 година, постановено по НАХД № 258/ 2005 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 39/27.12.2004 година на Директора на РИОСВ гр. Хасково, с което на касатора Ковачева, в качеството й на изпълнителен директор на „Горубсо Кърджали” АД гр. Кърджали, за административно нарушение на чл. 166 т.3 във вр. с чл. 155 от ЗООС, на основание чл. 166 т.3 от ЗООС е наложена санкция в размер на 2000 лева. При проверка на горното решение, касационната инстанция не констатира същото да е необосновано. Напротив, фактическите изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че с предписание № 52/ 23.08.2004 година на директора на РИОСВ Хасково, издадено въз основа на извършена проверка на дружеството и констатациите, отразени в констативен протокол от 20.08.2004 година, на последното е предписано, след приключване надграждането на „Хвостохранилище 2” да се възстанови и пусне в редовна експлоатация оросителната станция; с определен срок 30.09.2004 година и отговорник изпълнителният директор на дружеството. Установено е също така, че при извършена контролна проверка на 19.10.2004 година в обекта, предмет на предписанието е констатирано, че последното не е изпълнено, а именно надграждането не е завършено и оросителната инсталация не е възстановена и не работи. Констатирано е също така, че на северната страна се извършва намиване и няма монтирани оросители; на западната страна, където се извършва надграждането има само два броя оросители. Няма график за работа на оросителната инсталация. Издаден въз основа на проверката е акт за установяване на административно нарушение № 39/08.11.2004 година, в което са описани констатациите от проверката. С наказателно постановление № 39/ 27.12.2004 година на Директора на РИОСВ гр. Хасково, за административно нарушение на чл. 166 т.3 във вр. с чл. 155 от ЗООС, на основание чл. 166 т.3 от ЗООС, на касатора е наложена санкция. Приетото в касационното производство писмо № 822/09.05.05 година, изд. от дружеството, е неотносимо към фактите по делото, тъй като същото касае изпълнение на предписание № 39/25.04.2005 година, което следва по време датата на издаване на наказателното постановление, а последното е за неизпълнение на предписание № 52/23.08.2004 година. Ако двете предписания касаят едни и същи обстоятелства, то от касатора това не се установява. При тези данни по делото, като е приел, че административното нарушение е извършено, първоинстанционният съд не е постановил необоснован съдебен акт. Съдът е подложил на задълбочен и внимателен анализ събраните по делото доказателства, като е обсъдил кои от свидетелските показания кредитира и поради какви съображения не кредитира други такива. Изводите му в този смисъл са правилни и се подкрепят изцяло от касационната инстанция. Така,въз основа на фактическите изводи, съдът правилно е приел, че неизпълнението на предписанието по чл. 155 от ЗООС, представлява административно нарушение по чл. 166 т. 3 от ЗООС и виновното длъжностно лице се санкционира със санкцията, предвидена в чл. 165 от ЗООС. В този смисъл е приел, че наказателното постановление е законосъобразно и го е потвърдил. С оглед на изложеното, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 527/28.11.2005 година, постановено по НАХД № 258/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|