РЕШЕНИЕ
№ 778
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500695 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№6488/10.03.2022г. депозирана
от А. Щ. К. с ЕГН-********** от гр.А., ***, чрез особения и представител
адв. С. Д. против Решение №18 от 17.01.2022г. постановено по гр.д.
№1330/2021г. по описа на ПРС, първи гр.с, с което се признава за
установено, че А. Щ. К., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от общо 215,39 лв, от които: 121,59 лева за
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
12.11.2018г. до 24.01.2019г., дължими по договор мобилни услуги от
12.11.2018г. за мобилен номер ***, договор за мобилни услуги от 12.11.2018г.
за мобилен номер *** и договор за мобилни услуги от 06.12.2018г. за
мобилен номер ***, за което са съставени фактури №********** от
25.11.2018г., ********** от 25.12.2018г., *** от 25.01.2018г., и 93,80 лева,
представляваща 19 неплатени лизингови вноски и една поради невръщане на
1
устройството, дължими по договор за лизинг на мобилно устройство NOKIA
2.1 Dual Grey Silver от 12.11.2018г., като за събиране на което вземане е
издадена заповед за изпълнение №724 от 09.09.2020 по ч.гр.д.№ 1474/2020г.
по описа на АРС. С постановеният съдебен акт в полза на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* е присъдена сумата от 505 лева, направени в
производството разноски и сумата от 205 лв, направени в заповедното
производство разноски. Решението се обжалва като неправилно,
необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните
доказателства, в нарушение на материалния закон. Моли се настоящата
инстанция да отмени първоинстанционният акт като вместо това
постанови друг, с който да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния
представител адв. В.Г. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се
потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.
Претендира разноски, съобразно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че между страните са
сключени договор за мобилни услуги от 12,11,2018г. за мобилен номер ***
и договор за лизинг от същата дата за мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual
Grey Silver; договор за мобилни услуги от 12,11,2018г., за мобилен номер
*** и сключен на 06,12,2018г. договор за мобилни услуги за мобилен
номер ***. Стойността на дължимите суми по тях са фактурирани под
клиентски номер на абоната *********. Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил произтичащите от тях задължения за периода от 12,11,2018г. до
24,01,2019г. да заплати абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови
вноски на обща стойност от 121,59 лв, поради което ищецът прекратил
2
едностранно сключените договори, вследствие на което за ответника
възникнало задължение да заплати и останалите лизингови вноски до края на
първоначално предвидения срок на договора в размер на 93,80лв. За
събиране на вземането му в общ размер от 215,39 лв е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от 1
ГПК. Моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните
суми.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове като е приел,
че доколкото ответникът не е оспорил формалната доказателствена сила на
документите, то на основание чл. 180 от ГПК същите съставляват
доказателство, че изявленията, които съдържат са направени от лицата, които
са ги издали, поради което е приел че отношенията между страните се
уреждат от договор за мобилни услуги от 12,11,2018г. за мобилен номер ***
и договор за лизинг от същата дата за мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual
Grey Silver, както и втори договор за мобилни услуги от 12,11,2018г., за
мобилен номер *** и договор за мобилни услуги от 06,12,2018г. за мобилен
номер ***. По силата на тези договори, ответникът се е задължил да заплаща
месечна абонаментна такса в размер на 16,99 лева, 15,99 лева и 20,99 лева и
месечна вноска за устройството от 4,69 лева. Ответникът нито твърди, нито
сочи доказателства, че е изпълнил задълженията си, произтичащи от
договори, за процесния период – от 12,11,2018г. до 24,01,2019г, поради което
и доколкото ищцовото дружество се явява изправна страна, за ответника е
възникнало задължението да заплаща уговорените абонаментни такси и
лизингови вноски. След като не е направил това сключените договори са
прекратени предсрочно, поради което ответникът дължи претендираните
суми.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира,
че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради
3
което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция. След преценката им, настоящият съдебен състав споделя
направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради следните
съображения:
Установява се по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, че страните са валидно обвързани от договори за предоставяне
на мобилни услуги, по силата на които ответникът се е задължил да заплаща
съответно месечна абонаментна такса в размер на 16,99 лева, 15,99 лева и
20,99 лева. Ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
сключените договори за процесния период – от 12,11,2018г. до 24,01,2019г,
поради което и доколкото ищцовото дружества се явява изправна страна по
договора, за ответникът е възникнало задължението да заплати уговорените
абонаментни такси. По делото не са събрани доказателства, А.К. за е
заплатила претендираните абонаментни такси, поради което исковете се
явяват основателни и доказани по размер.
Едновременно със сключване на договори за предоставяне на мобилни
услуги, страните са сключили и съответно са обвързани от договор за
придобиване от ответника на устройство мобилен апарат на изплащане.
Разпоредбата на чл.342 ал.1 ТЗ дава легално определение на договора за
оперативен лизинг, съгласно което лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода на
производството доказателства, обуславят извода, че страните са обвързани от
договора за оперативен лизинг, като лизингодателят е изправна страна по
отношение на задължението си да предостави за ползване лизинговата вещ за
процесния период. По делото липсват доказателства лизингополучателят да е
върнал предсрочно предоставеното му по договора мобилно устройство,
както и доказателства да е заплатил всяка от лизинговите вноски на падежа.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че макар да липсват
доказателства за предсрочната изискуемост на вземанията за лизинговите
вноски за периода от март 2019г. до октомври 2020г.- когато е настъпил
падежа на задълженията, същите безспорно са изискуеми към датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен иск за установяване на
вземането по реда на чл.422 ГПК. Съгласно задължителните указания по т.9
от ТК №4 от 18.06.2014г. по Тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК ВКС,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
4
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основана разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Настоящият състав приема, че след като съдът е длъжен на основание
чл.235 ал.3 ГПК да съобрази всички факти настъпили преди подаване на
заявлението имащи отношение към изискуемостта на вземането, то при
наличие на доказателства за настъпила изискуемост на вземането съгласно
условията на договора, независимо от липсата на доказателства за
предсрочната му изискуемост, следва да се приеме за доказан факта на
настъпване на падежа на всяка една от претендираните лизингови вноски към
датата на подаване на заявлението, поради което предявения иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения списък
по чл.80 ГПК /л.9 /, а именно в размер на 180лв.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №18 от 17.01.2022г. постановено по гр.д.
№1330/2021г. по описа на ПРС, първи гр. с.
ОСЪЖДА А. Щ. К. с ЕГН-********** от гр.А., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ
НА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно наименование „Теленор
5
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.
К. К. и М. С., сумата от 180лв/ сто и осемдесет лева/ направени разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6