Р Е Ш Е Н И Е
09.8.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО V
Районен съд – Дупница състав
09.08. 2018
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 673 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Г.И., с ЕГН ********** с адрес: ***, против Наказателно постановление № 18-5310-000905, от 14.06.2018 г., на Началник група КПДГПА, при ОДМВР Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 100 лв. и ,,Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител развива подробни съображения и моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Прави и алтернативно искане за изменение на НП чрез намаляване на наложените санкции, а именно глобата от 100 лв. на 50 лв., а лишаването от правоуправление от 3 месеца на 1 месец.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като прецени доводите на
страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 07.06.2018 г. около 13:45 ч. на път II-62 км. 34+200, придвижвайки се от гр. Кюстендил, в посока гр. София, жалбоподателят Е.И. управлявал лек автомобил, марка Пежо, модел 406, собственост на Цветелина Пейчева, като не е спрял при подаден сигнал от стоп-палка по образец и продължил движението си в указаната посока за изкачване по АМ А-3 Струма. Същият е установен непосредствено след това, докато завивал надясно и след подаден му светлинен сигнал отбил и спрял доброволно на първото удобно място на км. 59+110 от АМ А-3 Струма в посока гр. София. На водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № ******/07.06.2018 г. от Г.С. – на длъжност ,,младши инспектор” при група ПК на РУ Дупница в присъствието на свидетеля А.Г.. При извършената проверка не са констатирани каквито и да е други нарушения на жалбоподателя. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, като представляваща нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се доказва несъмнено и ясно от събраните и приети по делото гласни и писмени доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, както и след съпоставянето им едни спрямо други.
По делото е разпитан свидетеля при установяване на нарушението А.Г., който заявява пред съда, че няма какъвто и да е спомен за конкретния случай, а след като съдът му предяви посочения АУАН сочи, че подписа в същия е негов и поддържа отразеното в акта. Твърди, че няма какво да добави и не си спомня да е подавал сигнал със стоп-палка към жалбоподателя, както и дали колегата му е подавал такъв. Заявява, че щом не си спомня за случая, както и жалбоподателя явно същия се е държал културно, а не арогантно, както повечето нарушители, които не спират при подаден им сигнал. Съдът приема с доверие изложеното от този свидетел, доколкото същият добросъвестно с оглед липсата на каквато и да е заинтересованост от изхода на делото и съобразно служебното си качество заявява всичко което му е известно, а за останалото относно своите действия и конкретните действия на неговия колега – актосъставителя Г.С., твърди че не си спомня. Неговите показания са логични, макар и много оскъдни с оглед изтеклия период от време, повече от 1 година.
От обясненията дадени от жалбоподателя непосредствено след разпита на полицейския служител, преценени с оглед на тяхната двойнствена правна природа на гласно доказателство и средство за защита срещу наказателното постановление се установява, че същият е пътувал в посоченото време, като е преминал движейки се в колона, в трафик зад автомобил за специализиран превоз през посоченото в АУАН място и е възприел паркиран вдясно, до колоните на моста полицейския автомобил, както и присъствието на един полицейски служител отвън до автомобила. Установява се, че непосредствено след подминаване на същия под моста на автомагистралата се е насочил към извършване на маневра завой надясно за изкачване на автомагистрала А-3 Струма, в посока гр. София, като малко след разминаване с полицейския автомобил е видял светлинен сигнал от същия и веднага доброволно е спрял вдясно на пътното платно където е бил проверен и му е съставен и връчен приетия по делото АУАН.
По делото са приети като доказателства всички приложени към административнонаказателната преписка документи, които също спомагат, макар и по производен начин и в различна степен спомагат за изясняване на важни за делото факти и обстоятелства.
Съгласно така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Настоящият състав счита, че жалбата е допустима, а по същество е основателна, поради следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група КПДГПА, при ОДМВР Кюстендил, на когото съгласно приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на административно-наказващ орган, а компетентността на актосъставителя произтича от същата.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за деяние осъществяващо според АНО състав на нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП във вр. с чл.103 от ЗДвП, а именно за неизпълнение на нареждане на органите за контрол, изразяващо се в отказ на водача да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посочено от контролния орган място, след подаден от органа сигнал за спиране. В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и и чл.14 от НПК, към които препраща чл.84 от ЗАНН и въз основа на детайлния и обстоен анализ на наличните допустими, относими и достатъчни по обем годни гласни и писмени доказателствени средства, съдът основавайки изводите си на обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК приема, че доказателствата по делото не водят до извод за нарушение на задължението по чл.103 от ЗДвП от страна на жалбоподателя Г.И..
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълни неговите указания. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Контролният орган следва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен именно за него, след което следва и задължението, съобразно конкретните пътни условия да спре най-вдясно на пътното платно или на посочено от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Във всички възможни варианти, правилото е едно, за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен именно за конкретния водач на ППС, съобразно обстановката /трафик, разположение, атмосферни условия, видимост и др./, същият да е явно възприет от него, но въпреки възприетия сигнал водачът да не изпълни задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да не изпълни неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства - показанията на свидетеля Г., които съдът кредитира, не се установи, дали на водача е бил подаден сигнал със стоп-палка, а още по-малко от кого е бил подаден и по какъв начин, респ. при какви условия и обстоятелства, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. От приетите по делото писмени доказателства – АУАН и НП, както и от обясненията на жалбоподателя се установява безспорно, че на И. е бил подаден след подминаване и отдалечаване от полицейския автомобил светлинен сигнал, на който същият незабавно и адекватно е реагирал при първа възможност на указаното в АУАН място - км. 59+110 от АМ А-3 Струма, в посока гр. София.
Макар светлинният, както и звуковият сигнал да не са сред предвидените възможни начини за спиране от контролен орган, тъй като светлинният сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място, както и по какъвто и да е начин не може да удостовери задължение на водач на ППС да спре за проверка, а единствено сигнализира, че е в действие специален режим на движение за полицейски автомобил, което задължава другите водачи на ППС да отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил - чл. 104, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят незабавно и добросъвестно е преустановил движението си след възприемането му. Според разпоредбата на чл. 207 от ППЗДвП сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". Тоест след възприетото от И. подаване на светлинен сигнал от автомобил със специален режим на движение, което принципно не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП или чл. 207 от ППЗДвП водачът е проявил сам желанието си да спре. Неясни са данните, дали и кога водача е възприел подадения сигнал, в тази насока са показанията на св. Г.. По делото липсват други преки или косвени доказателства за нарушението.
Поради всичко това, според съда, не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението. Следователно и липсва извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП във вр. с чл.103 от ЗДвП от обективна страна. В този смисъл виж. Решение от 04.02.2019 г., по КА.Н.Д. № 6/2019 г., по описа на АС-Кюстендил, с което е потвърдено Решение от 14.12.2018г., по НАХД № 1256/2018 г., по описа на РС-Дупница.
От друга страна според чл. 53, ал.1 от ЗАНН административно наказание се предвижда само когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание. В конкретния случай съобразно установените обстоятелства и с оглед императивната разпоредба на чл. 7 от ЗАНН, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, не може да се направи категоричен извод, че е установено и доказано от външно и обективно проявените действия на водача, същият да е съзнавал, че с тях нарушава установения ред на държавното управление и въпреки това да ги е извършил. Поради това и съдът приема, че отсъства субективна съставомерност на обсъжданото деяние /вина/, която в конкретния случай би могла да се изразява само под формата на умисъл.
Самостоятелно основание за отмяна на обсъжданото наказателно постановление е и обстоятелството, че АНО не е обсъдил, преценил и приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Същата съгласно константната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., по т.н.д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд, Решение № 5794 от 03.05.2018 г. по адм. д. № 10061 / 2016 на Върховния административен съд, Тълкувателно решение № 53 от 11.IV.1986 г. по н. д. № 49 / 83 г., ОСНКРешение № 354 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8541 / 2009. г, докладчик съдията Илияна Дойчева и др. и с оглед установените по делото факти има основания да бъде приложена в конкретния случай след преценка на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения от същия. В подкрепа на това е и обстоятелството, че за водача не са били констатирани каквито и да е други нарушения свързани със неговото поведение на пътя или изрядността на автомобила. Същият, доколкото в АУАН не е посочено обратното е правоспособен, не е бил в пияно състояние, управлявал е с позволена за пътния участък скорост, шофирал е застрахован и регистриран по надлежния ред автомобил, който е бил снабден с необходимия винетен стикер, не е имал предходни нарушения по ЗДвП, санкциите по които да не са били заплатени, оказал е пълно съдействие след спирането си и т.н. Реално спирането му по време на движение само по себе си не е било и наложително.
Съобразно изложеното при липсата на извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП от обективна и субективна страна, евентуално при наличието на маловажен случай на такова нарушение, на посочените основания наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-5310-000905 от 14.06.2018 г. на Началник група КПДГПА, при ОДМВР Кюстендил, с
което на Е.Г.И., с ЕГН **********
с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за административно
нарушение по чл. 103 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба” в
размер на 100,00 лв. /сто лева/ и
,,Лишаване от право да управлява МПС” за 3
/три/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: