Р Е Ш Е Н И Е № 237
гр. Пловдив, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ -ри състав в открито заседание на двадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Диана
Плачкова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1376
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с 79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от П.А.А., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв. В.В.,
със съдебен адрес ***, офис ***, против В.В.Д. и
против Н.В.Д..
Ищецът твърди, че по силата на споразумение от
30.08.2013г. с нотариална заверка на подписите Н.В. Д., В.В.Д.
и В.В.Д. са се задължили солидарно да заплатят на П.А.А. сумата 168 759,00 евро в срок до 29.12.2013г.
Твърди се, че в упоменатия срок длъжниците
не са изпълнили своето задължение, предвид на което ищецът се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д. № 8866/ 2018г. по описана ПдРС. Твърди се, че
за събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 20189080400488 по описа на ЧСИ Б.А.,
рег. № ***, с район на действие Окръжен съд- *** срещу тримата солидарни длъжници, като в срока по чл.414 ГПК длъжниците
В.В.Д. и Н.В.Д. са подали възражение.
Въз основа на изложените обстоятелства е формулирано искане да бъде
постановено съдебно решение, по силата на което да бъде признато за установено,
че В.В.Д. и Н.В.Д. дължат на ищеца сумата от 168 759 евро –
главница, неизплатена сума по споразумение от 30.08.2013г. с нотариална заверка
на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.05.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното
й изплащане, ведно с направените по заповедното и по настоящото производство разноски.
Ответникът Н.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник адв. Д.А.,***, в срока за отговор на
исковата молба оспорва иска като неоснователен, като моли съда за неговото
отхвърляне.
Релевира възражение за нищожност на
споразумението поради липса на основание и поради липса на предмет. Ответникът
твърди, че ищецът му е предоставял в заем различни суми, които ответникът е
върнал напълно или му е прехвърлял недвижими имоти на стойност много по- голяма
от претендираната. Прави възражение за изтекла
давност на записа на заповед.
Ответникът В.В.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник адв. Д.А.,***, в срока
за отговор на исковата молба оспорва иска като неоснователен, като моли съда за
неговото отхвърляне. Релевира възражение за нищожност
на споразумението поради липса на основание и поради липса на предмет.
Ответникът твърди, че с ищеца са имали дългогодишни финансови отношения, поради
което излага възражения в условията на алтернативност,
тъй като не може да конкретизира кои от отношенията между него и ищеца са обективирани в исковата молба. В тази връзка твърди, че
ищецът му е предоставял в заем различни суми, които ответникът е върнал напълно
или му е прехвърлял недвижими имоти на стойност много по- голяма от претендираната, както и че с цитираното споразумение ищецът
цели да санира запис на заповед, издаден от ответника
за сумата от 70000 евро, като прави възражение за изтекла давност по отношение
на записа на заповед.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
От приложеното
ч. гр. д. № 8866/ 2018г. по описа на РС- *** се установява, че на
основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, вх. №
32883/ 31.05.2018г., е издадена в полза на ищеца Заповед № 5452/ 14.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжниците В.В.Д., Н.В.Д. и В.В.Д. за вземане в размер на 168 759,00 евро- главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018г. до
окончателното й изплащане, както за разноски за заповедното производство в обща
размер 11 254 лв. за държавна такса (6604 лв.) и за адвокатско
възнаграждение (4650 лв.), което вземане произтича от сключено на 30.08.2013г. между
страните Споразумение с нотариална заверка на подписите.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК от длъжниците
В.В.Д. и Н.В.Д. са подадени възражения срещу
заповедта, а настоящата искова молба е подадена от кредитора П.А.А. в срока по чл.415, ал.1 ГПК, които обстоятелства
обосновават и допустимостта на предявените искове.
По
основателността на исковете.
От представеното по делото Споразумение от датата
30.08.2013г., се установява, че същото е сключено между ищеца П.А., от една
страна, и В.В.Д. (първия ответник), Н.В.Д. (втория
ответник) и В.В.Д., като подписите на страните са
нотариално заверени – на П.А., В.В.Д. и В.В.Д. на 30.08.2013г., а на Н.В.Д. – на 02.09.2013г.
Установява се, че ответниците са се задължили
солидарно да изплатят на ищеца в срок – на 29.12.2013г., в брой, на посочен в
споразумението адрес в гр. Пловдив, сума в общ размер от 168 759 евро,
която сума е възникнала като задължения на ответниците
към ищеца.
Като писмено доказателство по делото е приет запис на
заповед от 02.04.2009г., за сумата от 70 000 евро, издаден от ответника В.Д.
в полза на ищеца, с падеж 02.07.2009г., с уговорено обезщетение за забава от 1
% за всеки ден забава.
По делото по реда на чл.176 ГПК са изслушани
обясненията на ищеца, от които се установява, че страните се познават от много
години, като поради финансови затруднения на ответниците
ищецът им е предоставил през 2009 г. заем в размер на 70 000 евро, за
чието обезпечаване ответникът В.Д. е подписал запис на заповед, като заемната
сума е следвало да бъде върната до два- три месеца. Установява се, че ответниците не са върнали заемната сума, като по тази
причина, по предложение на ответниците, страните са
сключили процесното споразумение, в което са
уговорили, че ответниците дължат посочената сума,
която е заемното задължение, обезпечено със записа на заповед, ведно с
дължимата лихва, упомената в записа на заповед. От обясненията на ищеца се
установява, че ответникът В.Д., в периода 2010г.– 2013г., е връщал на ищеца
дребни суми, общо сумарно 5000- 6000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна:
Ответниците не оспорват, че са подписали процесното
споразумение. Не твърдят и порок на волята при неговото сключване. Отделно от
това същите признават наличие на дългодишни финансови
отношения с ищеца, както и че същият им е предоставял в заем парични средства,
което изцяло кореспондира с дадените от ищеца обяснения по реда на чл.176 ГПК.
Не оспорват представената запис на заповед (същата е представена от ответника В.Д.),
за сумата от 70 000 евро.
Процесното споразумение има характер на спогодба по смисъла на
чл.365 ЗЗД, със същото страните уреждат съществуващи между тях отношения. По
силата на същата ответниците безспорно признават
наличието на задължения от тяхна страна към ищеца в размер на посочената в
споразумението сума, както и безспорно са поели задължението да я платят на
посочената дата – 29.12.2013г. Налице е валидно изразено от тях съгласие, че
същите дължат посочената сума – 168 759 евро, на ищеца. Предвид на което
неоснователни се явяват възраженията на ответниците за нищожност на споразумението поради липса на
предмет или на основание.
В тежест на ответниците е да
установят, че са заплатили процесната сума.
Доказателства в тази насока не са ангажирани. На ответниците
с доклада по делото, е указано, че носят доказателствена тежест да установят
плащане на задължението, както и им е указано, при условията на чл.146, ал.2 ГПК, че не ангажират доказателства за това. При така дадените от съда указания,
доказателства за плащане от страна на ответниците не
са представени и съответно възражението им, че са върнали заемните суми остава
недоказано. Неотносимо е твърдението, че същите са
прехвърлили правото на собственост върху недвижим имот, описан в нотариален акт
за покупко- продажба на недвижими имоти № 137/
10.12.2007г., рег. № 8981, дело № 1717/ 2007г. по описа на нотариус Т. Д., тъй
като въпросната сделка е сключена през 2007г., което е значително преди
подписването на процесното споразумение.
Неоснователно е възражението за погасяване на
вземането по давност, по изложените от ответника В.Д. съображения за изтекла
давност по отношение на записа на заповед, тъй като ищецът основава претенцията
си на сключеното споразумение от 2013г.
Гореизложеното обосновава извод, че исковете са
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
В частта по разноските.
С оглед изхода по делото – основателност на исковата
претенция, своевременно заявената претенция от ищеца за присъждане на разноски
и представените доказателства за тяхната направа, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в общ размер от 11 552
лв. (6604 лв. за заплатена държавна такса, 300 лв. за заплатено възнаграждение
за особен представител и 4650 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение) за
настоящото производство.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените в заповедното производство
разноски, в общ размер от 11 254 лв. (6604 лв. за заплатена държавна такса и
4650 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и Н.В.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, дължат солидарно на П.А.А., ЕГН **********,***,
сумата 168 759 /сто шестдесет и
осем хиляди седемстотин петдесет и девет/ евро – главница, представляваща
неизплатена сума по Споразумение от 30.08.2013г. с нотариална заверка на подписите– на 30.08.2013г.
на П.А.А. и В.В.Д. и на
02.09.2013г. на Н.В.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в
съда – 31.05.2018г., до окончателното погасяване, за която сума е издадена
Заповед № 5452/ 14.06.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, по ч. гр. д. № 8866/ 2018г. по описа на Районен съд- ***.
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и Н.В.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят общо на П.А.А., ЕГН **********,***,
сумата 11 552 лв. /единадесет
хиляди петстотин петдесет и два лева/, разноски за производството по гр.
дело № 1376/ 2019г. по описа на Окръжен съд- ***, както и сумата 11 254 лв. /единадесет хиляди двеста петдесет и четири лева/,
/, разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 8866/ 2018г. по описа на Районен съд- ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: