№ 121
гр. Бургас, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120105965 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД
против Р. О. М., с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД. В
законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди първото по делото съдебно заседание той депозира писмено становище, с което моли
съда да уважи иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2018 г. между „***“ ЕАД (за краткост „***“ ЕАД) и Р. О. М. е подписан
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** (за краткост
Договора), по силата на който се предоставя мобилна услуга за номер *** при условията на
тарифен план VIVACOM i-Traffic XXL с месечна абонаментна такса 19,99 лева. Срокът на
Договора е 24 месеца – до дата 07.07.2020 г. Неразделна част от Договора са Общи условия
на оператора. Според Договора, ако той бъде прекратен преди изтичането на уговорения
между страните срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „***“ ЕАД неустойка в размер на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които Договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.
Тъй като абонатът не заплаща потребени мобилни услуги за месеците от март и до
юни 2019 г., „***“ ЕАД издава фактура на 15.07.2019 г. за няколко суми, сред които и
сумата от 99,95 лева, представляваща неустойка, формирана като сбор от трикратния размер
на месечните такси (без ДДС) на всяка абонаментна услуга от Договора, поради
едностранно прекратяване на Договора от оператора. Датата на деактивация на абонамента е
29.06.2019 г.
1
На 16.10.2018 г. между „***“ ЕАД (цедент) и „***“ ООД (цесионер) е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземането си към ответника в размер на 99,95 лева. Цедентът издава на
цесионера и потвърждение за прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно Р. О. М..
Съгласно чл.5 от договора за цесия цесионерът е упълномощен да уведомява длъжниците за
факта на цесията. Като приложение към исковата молба, респективно като доказателство по
делото е прието пълномощно, с което „***“ ЕАД упълномощава „***“ ООД да представлява
оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за цесия, и да им
изпраща уведомления за цесията.
На 01.10.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „***“
ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземането си към ответника в размер на 99,95 лева. Цедентът издава на
цесионера и потвърждение за прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно Р. О. М..
Няма доказателства М. да е уведомен за цесиите преди подаване на исковата молба.
Като приложение към исковата молба, респективно като доказателство по делото е прието
уведомление за цесия, адресирано до М., подписано от управителя на „***“ ООД, което
дружество е цесионер по първата цесия и цедент по втората. Това уведомление е връчено на
ответника, заедно с исковата молба. С него длъжникът се уведомява за двете цесии и че
единствен титуляр и разпоредител на вземането е „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД.
На 03.06.2022 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу М., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на РС –
Бургас. На 06.06.2022 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***, с която се разпорежда на М. да заплати на дружеството
сумата от 99,95 лева, представляваща неустойка.
Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
кредиторът предявява установителен иск, по който е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, вр. 92 от ЗЗД.
Както вече се посочи, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, от който момент установителният иск се счита предявен
(чл.422, ал.1 от ГПК), няма доказателства цесиите да са били съобщени на М..
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о. Доказа се по делото, че „***“ ЕАД е упълномощило „***“ ООД да представлява
оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за цесия от
16.10.2018 г., и да им изпраща уведомления за цесията, като пълномощното е прието като
доказателство по делото и връчено на ответника.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
2
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
Уведомление за цесия (л.17 от исковото производство) е връчено на М. като
приложение към исковата молба. То изхожда от „***“ ООД, което действа в двойно
качество – като пълномощник на „стария“ кредитор по договор за цесия 16.10.2018 г. и като
„стар“ кредитор по договора за цесия от 01.10.2019 г. Така „***“ ООД изпълнява
задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД и по двата договора за цесия. Ето защо цесиите са
съобщени на ответника.
Въпреки това искът е неоснователен, като мотивите за това са следните:
Установи се, че Договорът е със срок от 24 месеца, т.е. до 07.07.2020 г. Няма
доказателства срокът му да е продължен. Според Договора, ако той бъде прекратен преди
изтичането на уговорения между страните срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „***“ ЕАД неустойка в
размер на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които Договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
След като се касае за двустранен договор и длъжникът не изпълнява задължението си
поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“
от страна на оператора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В
постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да
се различава от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват
виновно неизпълнение на задължение на длъжника – в този смисъл Определение № 600 от
6.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о. Ето защо терминът „прекратяване“,
употребен в Договора, е неправилен и той е относим единствено към възможността за
прекратяване на облигационната връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото
не се твърди, нито се доказа да е настъпила.
С доклада по делото съдът указа на ищеца, че не сочи доказателства за разваляне на
Договора с негово изявление, което да е достигнало до абоната (ответника). В хода на
производството не бе проведено доказване кога и по какъв начин страната, която упражнява
правото си да развали Договора, е уведомила другата страна за това. В молба-становище от
17.11.2022 г. ищецът твърди, че Договорът е прекратен едностранно от оператора съгласно
условията на чл.50 от Общите условия, неразделна част от Договора, а именно – по вина на
абоната при неплащане в срок, като при ползване на универсалната услуга прекратяването
се извършва „при системно закъснение в плащанията на дължимите суми“. Според т.50, т.6,
б. „в“ от същите Общи условия обаче операторът може да прекрати едностранно Договора
при неплащане в срок, но с 30-дневно писмено предизвестие.
С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на
договора месечни абонаменти, установяването факта на получаване на писмено
предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера
на иска. В случая, по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до
абоната писмено предизвестие. Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на
потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. Исковата молба не може да служи за изявление за
разваляне на Договора, защото към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, от който момент исковата молба се счита за предявена (чл.422, ал.1
от ГПК), срокът на Договора е изтекъл.
Предвид изложеното кредиторът не доказа, че Договорът е прекратен по вина на
ответника преди изтичане на срока му, поради което в неговата правна сфера не е
3
възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същия.
Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, но не е направил
искане за присъждането на такива.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД, ЕИК – *********,
против Р. О. М., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, иск за приемане за установено, че
ответникът М. дължи на дружеството сумата от 99,95 лева (деветдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки), представляваща неустойка за прекратяване по вина на ответника
на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***/07.07.2018
г., сключен от М. с „***“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ”
ЕООД и за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на
БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4