Р Е
Ш Е Н
И Е
№
211
гр.
Перник, 14.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 15.05.2019 г., ІIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00171 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „Делта Кредит“ АДСИЦ против решение № 957/04.10.2018 г.
по гр.д. № 1653/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта за отхвърляне на предявения по реда
на чл. 415, ал. 1 ГПК иск от „Делта Кредит“ АДСИЦ срещу Д.М.К. за сумата над
283,84 лв. до предявения размер от 325,07 лв. – мораторна лихва за периода от
03.11.2014г. до датата на подаване на заявлението – 06.11.2017г. В жалбата
се твърди неправилност на решението в обжалваната част, поради неправилно изчисление на размера на мораторната лихва за
процесния период, поради грешка при събирането на сумите от изчислението на
лихвата като крайна сума посочена от съдебно-счетоводната експертиза. Въз основа на изложеното се
иска отмяна на решението в обжалваната част, и
решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с
което искът за мораторна лихва бъде изцяло уважен до
предявения размер. Претендират се направените в производството разноски в
цялост.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателства по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Установено е въз основа на заключението на изслушана
в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано единствено в частта, установяваща, че общото
задължение на ответницата по Договор за встъпване в дълг /споразумение/ от
23.08.2014 г., произтичащ от договор за банков
кредит/кредитна карта/ от 02.10.2004г., е в
размер на 1065,87 лв. – главница, както и че ответницата не е извършила плащания в
погашение на посочените в процесното споразумение задължения. При определяне
и сумиране на дължимите суми за лихви по отделни месеци, брой дни, годишен ЛП в заключението на ССчЕ е допусната сборна
грешка и е посочена сумата 283,84 лв., което е довело и до извода на РС, че
искът за лихви е доказан само до размер на сумата от 283,84 лв. В рамките на
правомощията си по чл. 202 ГПК,
дори и при наличието на неоспорено от страните заключение на вещо лице, съдът обаче
не е длъжен да основе решението си на неоспореното заключение.
В
случая поради установеното неизпълнение, считано от 03.11.2014 г. до крайния
срок за който се претендира обезщетението – 06.11.2017 г. ответникът е изпаднал
в забава и дължи на ищеца обезщетение по чл. 86 ЗЗД, без да е необходима покана
от страна на кредитодателя (чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). За периода от
изпадане на длъжника в забава – 03.11.2014 г. до крайния срок за който се
претендира обезщетението – 06.11.2017 г., законната лихва върху доказаната
главница от 1065,87 лева възлиза на 325,95 лв., изчислена от въззивния
съд на осн. чл. 162 ГПК,
извършено с програмния продукт "Изчислителни
системи" на "Апис-Финанси" и лихвен калкулатор – Национална
агенция за приходите. Ето защо,
въззивният съд намира иска за мораторни лихви за процесния период за доказан по
основание, но съгласно диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, дължимостта на
сумата следва да бъда установена в претендирания размер от 325,07 лв., тъй като
съдът е обвързан и дължи произнасяне за сумата, посочена от ищеца, в който
смисъл първоинстанционното решение следва да се коригира.
При
тези изводи първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът за лихви е отхвърлен за разликата над 283,84 лв. до 325,07 лв.,
като вместо него се постанови решение за уважаване на иска и в посочените части
– 41,23 лв. – лихви. Въззивната жалба е основателна.
По
разноските
Жалбоподателят – ищец претендира и доказва разноски за исковото и заповедното производство общо 732,84 лв. (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с
оглед изхода на спора му се дължат от ответника изцяло, от които с настоящото
решение следва да се присъди допълнително сумата 21,66 лв. /съставляваща
разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част
от исковете разноски в размер на 732,84 лв. и присъдените с първоинстанционното решение общо 711,18 лв. разноски, направени в първоинстанционното
производство/.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски по
въззивното производство общо 25 лв. – заплатена такса по въззивната жалба (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед резултата от обжалването му се
дължат от въззиваемия изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 957 от 04.10.2018 г. по гр. д. № 1653/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК иск от „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК ********* срещу Д.М.К. ЕГН **********
за сумата над 283,84 лв. до 325,07 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 03.11.2014г. до датата на подаване на заявлението – 06.11.2017г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК иск от „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, гр. София, бул.
Христофор Колумб № 43 срещу Д.М.К. ЕГН ********** ***, че ответникът дължи
на ищеца и сумата 41,23 лв. /разликата между уважения с първоинстанционното решение размер от 283,84 лв. до уважения с
настоящото решение размер от 325,07 лв./ - представляваща мораторна лихва за
периода от 03.11.2014г. до датата на подаване на заявлението – 06.11.2017г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.№
7717/2017 г. на РС Перник.
ОСЪЖДА Д.М.К. ЕГН **********
***, да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, гр. София, бул.
Христофор Колумб № 43, допълнително сумата 21,66 лв. – разноски по исковото и заповедното производство.
Първоинстанционното решение в останалата част
като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д.М.К. ЕГН **********
***, да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, гр. София, бул.
Христофор Колумб № 43, сумата 25 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.