Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
гр. Плевен, 12 юли 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Плевен – втори състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов
административно дело № 661/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „АГРОТЕКС-НД“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. ***, представлявано от
управителя П.Н.П., срещу Заповед № РД-12-278/26.07.2021 г. на зам.кмета на
Община Плевен, с която е одобрен План за регулация и застрояване /ПРЗ/ като част
от комплексен план за инвестиционна инициатива за УПИ I - за „Автобусни
превози“ ЕООД и „Плевен Такси“ ЕООД, кв.611 по плана на гр.Плевен, одобрени
проекти и разрешение за строеж № 283/26.07.2021 г. за обект „Автогазоснабдителна
станция за пропан-бутан към съществуваща бензиностанция“.
С Определение № 1192/15.09.2021 г. /л.131/ жалбата е
оставена без движение, като е указано да се посочи в какво се състои
незаконосъобразността на заповедта, да се внесе държавна такса и да се
представят доказателства за подаването на жалбата в срок.
Със заявление /л.134/, чрез адв. Н. се сочи, че
Заповед № РД-12-278/26.07.2021 г. е незаконосъобразна, доколкото с приетия ПРЗ
се ограничават в по-голям обем от съществуващите възможностите за застрояване
на съседните имоти, предвид променените правила за пожарна безопасност. В
преписката е налице РС № 283/26.07.2021 г., което не е обявено на
заинтересованите страни и е издадено преди влизане в сила на заповедта. Прилага
документ за внесена държавна такса, както и копие на товарителница.
С Определение № 1277/01.10.2021 г. /л.л.138,139/ са
конституирани страните и е дадена възможност да за представяне на писмени
отговори на жалбата, но такива не са постъпили. В придружителното писмо към
преписката /л.2/ ответникът чрез юрк.С. сочи, че жалбата е недопустима като
просрочена, алтернативно – че е неоснователна. Моли в полза на община Плевен да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Жалбоподателят „АГРОТЕКС
НД“ ООД с управител П.Н.П. се представлява от адв. Н. с пълномощно по делото,
който поддържа жалбата срещу Заповед № РД-12-278/26.07.2021 г. на зам. кмета на
Община – Плевен, с която е одобрен План за регулация и застрояване като част от
комплексен проект за инвестиционна инициатива за УПИ I – за „Автобусни
превози“ ЕООД и „Плевен Такси“ ЕООД, кв. 611 по плана на гр. Плевен, одобрени
проекти и разрешение за строеж № 283/26.07.2021 г., за обект
„Автогазоснабдителна станция за пропан-бутан към съществуваща бензиностанция“. Счита
жалбата за основателна и доказана с оглед събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, приети заключения по основна и допълнителна
съдебно-технически експертизи. Претендира присъждане на направените в производството
разноски по представен списък. Представя писмена защита, в която излага
съображения, че при строеж на нови сгради в собствения на доверителя му имот,
същите ще следва да са на по-големи разстояния в сравнение с възможното преди
издаване на заповедта положение, както и че не е налице съгласие от собственика
на съседния имот, което прави заповедта незаконосъобразна.
Ответникът ЗАМЕСТНИК
КМЕТ НА ОБЩИНА – ПЛЕВЕН арх. Н.И.се
представлява от юрк. С. с пълномощно /л.4/ по делото, който счита жалбата за
неоснователна. Излага доводи, че е атакувана Заповед № РД-12-278/26.07.2021 г.
на зам. кмета на Община – Плевен, с която е одобрен План за регулация и
застрояване като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива за УПИ I – за „Автобусни
превози“ ЕООД и „Плевен Такси“ ЕООД, кв. 611 по плана на гр. Плевен, одобрени
проекти и разрешение за строеж № 283/26.07.2021 г., за обект
„Автогазоснабдителна станция за пропан-бутан към съществуваща бензиностанция“,
т.е. обект на обжалване и на съдебен контрол е ПУП. В този смисъл експертизите
са излезли от обхвата на ПУП-а, защото ПУП не разглежда пожарната безопасност.
Счита, че ПУП изцяло отговаря на изискванията на ЗУТ, съобразен е с
устройствената зона, съобразен е с отстояние, плътност на застрояване, издаден е
от компетентен орган в рамките на служебните му правомощия и в този смисъл е
законосъобразен. Претендира за присъждане на разноски.
В представена в срок писмена
защита допълнително сочи, че въпросът за възможностите за строеж в съседния
имот е въпрос по целесъобразност, а не по законосъобразност.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА
„МАРИЛ 09“ ЕООД се представлява от адв. С.
– с пълномощно по делото и от представляващия дружеството Л.С.Г..
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА
„ЮКОН“ ЕООД се представлява от адв. С. – с пълномощно по делото и от
представляващия дружеството Л.С.Г..
Адв. С. прави искане да бъде
отхвърлена подадената жалба, която счита за неоснователна и недоказана. Излага
доводи, че оспорения АА е законосъобразен и претендира присъждане на деловодни
разноски за двете дружества, които представлява по списък, който представя. Прави
искане за предоставяне на възможност за писмени бележки, но не представя такива
в определения от съда срок.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА
„БЕБЕЛАН“ ООД не се представлява и не ангажира становище по делото.
От
събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
До
кмета на община Плевен е подадено Заявление вх. № ТСУ-26-4371-3 от 12.01.2021
г. /л.28/, с което „МАРИЛ 09“ ЕООД
е поискал разрешение за изработването на КПИИ, включващ проект за ПУП и
инвестиционен проект за автоснабдителна газстанция. По преписката и делото е
приобщена заглавната страница на комплексен инвестиционен проект /л.29/, представения
документ за собственост – постановление за възлагане на недвижим имот
/л.л.30,31/, от което е видно, че „МАРИЛ
09“ ЕООД е собственик на ПИ с идентификатор 56722.651.325, без построените в
него сгради и съоръжения. По делото са приобщени и предходни актове за
собственост /л.л.93-94, 164-166/.
По преписката и делото е налично писмо от
гл.архитект на община Плевен до „МАРИЛ 09“ ЕООД от 09.03.2020 г. /л.л.87-88/, в
което се сочи, че за имота не е наличен ПУП, съответстващ на инвестиционното
намерение, с който да се определят параметрите и габаритите на застояването в
имота. Указано е, че писмото е във връзка със Заявление вх.№
ТСУ-26-4371-1/24.02.2020 г. Това заявление е приложено на л.91, и същото е за
издаване на скица-виза за проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ.
Със Заповед № РД-12-231/18.06.2020 г. на зам. кмета
на Община Плевен /л.32/ е разрешено изработването на КПИИ за имота с обхват:
1.Изменение на ПУП-ПРЗ на ПИ с идентификатор
56722.651.325;
2.Технически инвестиционен проект за строеж „АВТОГАЗОСНАБДИТЕЛНА
СТАНЦИЯ ЗА ПРОПАН-БУТАН КЪМ СЪЩЕСТВУВАЩА БЕНЗИНОСТАНЦИЯ“. Посочено е, че заповедта
е издадена въз основа на Заявление вх.№ТСУ-26-4371-4/16.04.2020 г. /заявление под
този номер обаче не приложено в преписката и по делото/.
Към писмените доказателства по
делото са приобщени съгласувателни писма, обяснителни записки, скици, становища
и документи за правоспособност. /л.л.33-50, 82-83/.
С експертни становища от Община
Плевен /л.52/ е поискано отстраняване на недостатъци по проект ТСУ-26-4371-3 от
12.01.2021 г., като е налице последващо посочване, че същите са отстранени
/л.53/, и е приобщено поисканото становище за присъединяване на обект към ЧЕЗ
/л.л.54-58/.
Подаденото
Заявление вх.№ ТСУ-26-4371-3 от 12.01.2021 г. е било разгледано от ЕСУТ, като с
протокол №4/28.01.2021 г. /л.л.24-25/ по т.2 от разглежданите въпроси, е прието
изменението на ПУП-ПРЗ към КПИИ за УПИ I, кв.611 по плана на гр. Плевен.
Издадена
е Заповед № РД-12-278/26.07.2021 г. на зам.кмета на Община Плевен /л.17/, в
която е посочено, че във връзка със Заявление вх.№ТСУ-26-4371-3/12.01.2021
год. от „Марил 09“ ЕООД, представлявано от Л.С.Г., на основание Заповед №
РД-12- 231/18.06.2020 год. на зам. кмета на Община Плевен по чл.150, ал.1 и
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, на основание чл.44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, решение по т.
2 от Протокол № 4 от 28.01.2021 год. на Експертния съвет по устройство на територията
при Община Плевен и Заповед № РД-10-2024/23.11.2015 год. на кмета на Община Плевен, се одобрява План за регулация и застрояване,
като част от
комплексен проект за инвестиционна инициатива за урегулиран поземлен имот I-За „Автобусни превози“ ЕООД и
„Плевен Такси“ ЕООД, кв.611 по плана на гр. Плевен, на основание чл.129, ал.2
от ЗУТ, във връзка с чл.136, ал.1 от ЗУТ и чл.150, ал. 3 от ЗУТ. Урегулиран
поземлен имот I-За „Автобусни превози“ ЕООД и „Плевен Такси“ ЕООД се преотрежда
и се образува нов урегулиран поземлен имот I-651.325-За бензиностанция и
газстанция, отразено с кафяв цвят на плана за регулация на приложената скица № 224/01.04.2020
год.
С плана за застрояване за урегулиран поземлен имот I-651.325-За
бензиностанция и газстанция се запазва устройствената зона по действащия ПУП -
Предимно производствена устройствена зона - Пп, със съответните устройствени
параметри, отразени в матрицата на графичната застроителна съставка на плана.
Застрояването в имота е свободно, нанесено до ограничителните линии на
застрояване в червен цвят на приложената графична застроителна съставка, с
максимална височина до 12.00 м. Посочено е, че с настоящия ПУП-План за
регулация и застрояване се изменя действащият Застроителен и регулационен план
в обхвата на територията, на основание чл.134, ал.1, т.1 и по реда на § 6, ал.1
от ПР на ЗУТ.
По
преписката и делото са приобщени извадки от КККР на съседните имоти на ПИ с идентификатор 56722.651.325 /л.л.68-73/,
като собственици на същите са „АГРОТЕКС-НД“ ООД, „БЕБЕЛАН“ ООД и община Плевен.
Приобщена е извадка и от КККР за ПИ с идентификатор 56722.651.325 /л.76/, от
която е видно, че собственик на ПИ е „МАРИЛ 09“ ЕООД, а като собственици на
построени в имота сгради са посочени „МАРИЛ 09“ ЕООД, „АГРОТЕКС-НД“ ООД и „ЮКОН“
ЕООД.
За
издадената заповед е било направено съобщение /л.8/, което е връчено на
жалбоподателя на 02.08.2021 г. /обратна разписка на л.12/, както и на
заинтересованите страни. Направено е и обявление на същата заповед /л.16/. Към
същата са приложени съответните скици /л.л.18-19/.
Издадено
е Разрешение за строеж № 283 от 26.07.2021 г. /л.л.20-22/, за строеж на „АВТОГАЗОСНАБДИТЕЛНА СТАНЦИЯ ЗА ПРОПАН-БУТАН КЪМ
СЪЩЕСТВУВАЩА БЕНЗИНОСТАНЦИЯ“ в УПИ I-651.325, кв. 611 по
плана на гр. Плевен, с идентификатор 56722.651.325, с административен
адрес: гр. Плевен, ул.***Посочено е, че строежът е първа категория и е с код
480 съгласно
класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата
инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях. Също е посочено, че Разрешението за
строеж се издава на основание: чл.148,
ал.1, ал.2, ал.4, ал.8, чл. 152, ал.1, чл.153 от ал.2 до ал.11, във връзка с
чл.150, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.8 и при условията на §81 от ПЗР на Закон за
изменение и допълнение на ЗУТ.
От
РС също е видно, че се разрешава „МАРИЛ
09“ ЕООД да извърши строително-монтажни работи в съответствие с ПУП-ПРЗ,
одобрен със Заповед № РД-12-278/26.07.2021 г. и съгласно технически работни
проекти, съгласувани и одобрени на 26.07.2021 г. от гл.архитект на Община
Плевен на основание чл.142, ал.1, ал.4, ал.5, ал.6, т.2, ал.9, ал.10, чл.145 ЗУТ във вр. с чл.144 ЗУТ по части: Архитектура с ПБ, Конструктивно становище,
Геодезия, Електро, МТ и КС.
Приобщен е комплексен доклад от „Графити“ ООД от
22.12.2020 г. /л.л. 104-118/, относно оценка по реда на чл.142, ал.5 от ЗУТ за
съответствие със съществените изисквания към строежите на изготвен Технически
инвестиционен проект, като част от КПИИ за обекта.
Приобщено е отделно заявление от 11.01.2021 г. на
„МАРИЛ 09“ ЕООД за издаване на РС за същия строеж /л.л.80-81/, и заявление от
същата дата, с което това заявление се оттегля /л.79/.
По делото е приобщена предходна Заповед № РД 16-1928
от 10.11.1995 г. на кмета на Община Плевен, с която е одобрено частично изменение
на РП стр.кв.611 по плана на Промишлена зона-Плевен, с която е образуван нов
парцел I за „Автобусни превози“ ЕООД и „Плевен такси“
ЕООД /л.98/, както и протокол на ЕСКИТЕ, въз основа на който е издадена тази
заповед /л.л.99-103/.
Приобщено е удостоверение /л.95/, от което е видно,
че построената в имота бензиностанция е била актувана с акт за държавна
собственост № 2780/09.06.1971 г., представлява заварен строеж по смисъла на §
21 от ЗР на ЗУТ и издаване на ново разрешение за ползването ѝ не е
необходимо.
От представена скица на имота /л.40/ е видно, че в
същия са налице три сгради, като сграда 1 е за търговия, сгради 2 и 3 са
складова база, склад.
Представена
е Заповед № РД 10-1632/13.11.2018 г. /л.3/, с която кмета на Община Плевен
възлага функциите и правомощията си по ЗУТ на арх.Н.И.- заместник кмет на
общината.
По
делото са назначени комплексни съдебни експертизи /КСЕ/ с ВЛ – експерт
съдебностроителни и експерт съдебно пожаротехнически експертизи. Първоначалната
КСЕ е приобщена на л.л.186-188. Съгласно същата, изготвеният
инвестиционен проект в част "Пожарна безопасност" отговаря
(съответства) на приетите и действащи правила и норми за пожарна безопасност
към момента на издаване на заповедта от 26.07.2021 год. С
одобрения ПРЗ не се допуска застрояване извън нормативно допустимото и същото
не оказва влияние на застрояването в съседния имот, тъй като отстои от
страничните граници на 3 м и от дъното на имота на 5 м.
Назначена е допълнителна
експертиза със същите ВЛ, чието заключение е на л.л. 218-221. Съгласно същото, в
комплексния проект ПУП и ТИП за „Автогазоснабдителна станция за пропан бутан“ сервитути
по таблица 67 към чл.630, ал.1, т.1 от Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 год. за СТПНОБП /става
въпрос за Наредба №Iз-1971
от 29.10.2009 год. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожари/ около новият резервоар за пропан-бутан в УПИ I-651.325 не са отразени.
Застрояване с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи
сгради, както и на магазини и заведения за обществено хранене в бъдеще време,
няма да е допустимо да се осъществи само на три метра от имотната граница на
УПИ I-651.325
в зона ПП, а трябва да е съобразено с изискванията на Таблица 67 към чл.630,
ал.1, т.1 от Наредба Iз-1971
от 29.10.2009 год. за СТПНОБП. Изхождайки от изискванията на Таблица 67 към
чл.630, ал.1, т.1 от Наредба Iз-1971
от 29.10.2009 год. за СТПНОБП строежите на нови сгради в УПИ VI-651.319,
собственост на „Агротекс-НД” ООД ще следва да отстоят на разстояния,
както следва :
= по т.1 от таблица 67 на 50
метра от резервоара за пропан-бутан в УПИ I-651.325 (или на 47 метра от имотната граница от
него), независимо от степента им на огнеустойчивост ;
= по т.2.а) от таблица 67 на
20 метра от резервоара за пропан-бутан в УПИ I-651.325 (или на 17 метра от имотната граница от
него), независимо от степента им на огнеустойчивост ;
= по т.2.в) от таблица 67 на
30 метра от резервоара за пропан-бутан в УПИ I-651.325 (или на 27 метра от имотната граница от
него), независимо от степента им на огнеустойчивост ;
„Агротекс-НД” ООД може да
строи нови сгради в собствения си имот УПИ VI-651.319 в зона
ПП, при одобряване на проект с резервоар за пропан-бутан в УПИ I-651.325 /на три метра от
имотната граница с УПИ VI/, спазвайки изискванията на Таблица 67 към чл.630,
ал. 1, т. 1 от Наредба №Iз-
1971 от 29.10.2008 год. за СТПНОБП.
„ Агротекс-НД” ООД не може да
строи в имота си в УПИ VI-651.319 до 20 метра от резрвоара
за пропан-бутан в УПИ I-651.325
/на три метра от имотната граница с УПИ VI/
Предвижданията на ПУП-ПРЗ,
одобрен със Заповед № РД-12- 278/26.07.2021 г. не засягат имота на
жалбоподателя, тъй като са спазени всички нормативни отстояния до страничната
граница, както и до дъното на имота.
Има разминаване между
разстоянието до дъното на имота отразено в ситуацията, където е посочено 3 м. и
графичната част на ПУП- ПРЗ, където е посочено 5м.
В случай, че отстоянието,
отразено в ситуацията е 3м., то
тогава предвижданията на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-12-278/26.07.2021 г.
засягат имота на жалбоподателя, туй като има намелено отстояние към дъното.
При бъдещи инвестиционни
намерения и строителство на нови сгради в УПИ VI-651.319, собственост
на „Агротекс-НД” ООД ще следва да се спазват изискванията на Таблица 67 към
чл.630, ал.1, т.1 от Наредба №Iз-1971
от 29.10.2009 год. за СТПНОБП.
Поставена е допълнителна задача на ВЛ, като
заключението е приобщено на л.л.237-238. Съгласно същото, изхождайки от
изискванията на Таблица 66 към чл.619, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 год. за
СТПНОБП бъдещите инвестиционни намерения и строежи на нови сгради в УПИ VI-651.319
ще следва да отстоят на разстояния, както следва:
= по т.1 от табл.66 на 20 метра за сгради от I, II и
III степен на огнеустойчивост от резервоари за светли горива (дизел или бензин)
в УПИ I- 651.325;
= по т.3 от табл.66 на 30 метра за сгради от IV и V
степен на огнеустойчивост от резервоар за светли горива (дизел или бензин) в
УПИ I-651.325;
= по т.4. от табл.66 на 15 метра за открити
площадки за паркиране на автомобили от резервоар за светли горива (дизел или
бензин) в УПИ I-651.325;
= по т.6. от табл.66 за открити складове за дървен
материал на 30 метра от резервоар за светли горива (дизел или бензин) в УПИ I-651.325 и др. съобразно
горецитираната Таблица 66 към чл.619, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 год. за
СТПНОБП.
Заповед №
РД-12-278/26.07.2021 г. е връчена на 02.08.2021 г. /л.12/, а жалбата е подадена
на 16.08.2021 г., видно от разписката на л.135, и е получена от органа на
17.08.2021 г., видно от поставения вх. № на община Плевен /л.5/. Няма данни РС
и одобрените с него технически работни проекти да са съобщавани.
Така установеното от
фактическа страна води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд - Плевен,
втори състав, като провери законосъобразността на оспорваните актове, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за
основателна.
Съгласно чл. 150, ал.
2 и ал. 3 ЗУТ, комплексният проект за инвестиционна инициатива
съдържа следните самостоятелни съставни части: проект за подробен устройствен
план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим;
инвестиционен проект и разрешение за строеж. По същество, всеки от посочените
три акта има статут на индивидуален административен акт, но по силата на
специалната норма на чл. 150, ал.
3 ЗУТ те подлежат на обжалване
в едно производство. В този смисъл е и съдебната практика – например Решение №
3283 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13675/2013 г.
Независимо дали е оспорен
само един от тези актове, съдът следва да извърши проверка за законосъобразност
на всеки от тях поради обективната им свързаност (в този смисъл Определение №
12231/13.10.2017 г. по адм. дело № 11343/2017 г. и Определение №
4297/05.04.2017 г. по адм. дело № 2889/2017 г. на ВАС).
По отношение на допустимостта
на обжалване от страна на „АГРОТЕКС-НД“ ООД, съдът съобразява следното:
Съобразно чл. 150, ал.
1 и 2 от ЗУТ по мотивирано искане на възложителя кметът на
общината, съответно областният управител или министърът на регионалното
развитие и благоустройството, по компетентност може да разреши изработването на
комплексен проект за инвестиционна инициатива, като комплексният проект за
инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части: 1.
проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план,
когато такъв е необходим; 2. инвестиционен проект.
Съгласно ал. 3 на чл.
150 от ЗУТ частите на
комплексния проект за инвестиционна инициатива се одобряват едновременно с
издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл. 149, ал.
1 на заинтересуваните лица по чл. 131. Тази разпоредба очертава кръга на заинтересованите
лица, за които законодателят е признал право на жалба срещу КПИИ, а именно това
са лицата по чл. 131, ал.
1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ.
Съдът съобразява, че „АГРОТЕКС-НД“
ООД е заинтересован и има право да обжалва. Заинтересована страна е и „ЮКОН“ ЕООД, доколкото и двете дружества
притежават сгради, построени в УПИ, който е предмет на Заповед №
РД-12-278/26.07.2021 г., видно от извлечението от КР.
Собствениците
на съседни имоти, които не притежават вещни права в процесния ПИ, в случая нямат
качество на заинтересовани страни на основание на чл. 131, ал.
2, т. 4 от ЗУТ. Тази норма предвижда, че "непосредствено
засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са:
съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на
плана". Не е приложим § 5, т. 41 от
ДР на ЗУТ. Същата разпоредба
посочва, че "Промяна на предназначението" на обект или на част от
него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им
кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния
регистър и нормативните актове за неговото прилагане". Видно от
цитирания текст същият касае обекти или части от обекти, а съобразно т. 39 на § 5
от ДР на ЗУТ "Обект" е самостоятелен строеж или реална
част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър".
Т. е. точка 41 на §
5 касае и дава легално понятие
за промяната на предназначението не на имотите, поземлените имоти, а на
обектите, т. е. на строежите, самостоятелни или реални части от строежи, като
тяхното предназначение се определя съобразно кодовете по ЗКИР, но не и на
поземлените имоти. В тази връзка приложение №
3 към чл. 14, ал. 4 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016 г. определя начина на трайно ползване на имотите, което е
в зависимост от фактическия начин на ползването им и би имало значение при
определяне на предназначението на имотите за територии без устройствени
планове, когато предназначението им се определя от начина им на трайно
ползване, но не и за територии, за които има ПУП. Т. е. видно от посоченото при
определяне на това дали е налице промяна на предназначението на имот, а не на
обект, § 5, т. 41 и
нормите по ЗКИР са неприложими.
Разпоредбата
на чл. 8 от ЗУТ разписва
конкретното предназначение на имотите в различните видове територии –
урбанизирани, земеделски, горски, с особена защита и т. н. Съобразно чл. 8, ал. 1
от ЗУТ, която е относимата,
тъй като спорният имот е в урбанизирана територия: "Конкретното
предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и
може да бъде: 1. в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън
тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни,
вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки
между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи
(каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за
велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа
инфраструктура, за специални обекти и други". Видно от разпоредбата
изброяването е примерно, като съответно с наредба по чл. 13 от ЗУТ
са конкретизирани различните видове предназначение на имотите. Това е Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии. Чл. 4, ал. 7
от Наредба № 7/2003 г. посочва, че "Предназначението на
териториите и поземлените имоти по ал. 5
и 6 може да бъде: 1. за жилищни нужди; 2. за
производствени и складови дейности; 3. за рекреационни дейности; 4. за
озеленени площи; 5. за спорт и атракции; 6. за културно-историческо наследство;
7. за обществено и делово обслужване; 8. за движение и транспорт; 9. за
инженерно-техническа инфраструктура; 10. за комунално обслужване; 11. за
земеделска дейност; 12. за горски насаждения; 13. за водни площи; 14. за
природна защита; 15. за превантивна защита; 16. за възстановяване и
рекултивация; 17. за специално предназначение; 18. за смесено предназначение;
19. за друго предназначение". Видно от цитираната разпоредба
предназначението на поземлен имот по т. 2 от разпоредбата може да е "за
производствени и складови дейности", т. е. не е налице промяна при
сравнение на заповедта от 1995 г. и процесната заповед. Съобразно приложимите
разпоредби в настоящия случай не се установява промяна на предназначението на
поземления имот, предмет на оспорения КПИИ, тъй като и по предходния действащ
план същият попада в рамките на предназначението очертано по чл. 4, ал. 7,
т. 2 от Наредба № 7/2003 г. и по одобрения ПУП – ПР като част от
КПИИ същият отново попада в рамките на чл. 4, ал. 7,
т. 2 от Наредба № 7/2003 г.
По така изложените причини
съсобственикът на съседен имот „БЕБЕЛАН“
ООД не се явява заинтересована страна, съдът неправилно го е конституирал като
такава, с оглед което следва да отмени определението си и да го заличи като
заинтересована страна.
За
пълнота съдът отбелязва, че ако в съседния имот вече бяха налице сгради, при
намалени отстояния до тях по смисъла на Наредба
№Iз-1971 от 29.10.2009 год. за СТПНОБП собствениците
на тези сгради щяха да са заинтересовани по смисъла на чл. 131,
ал.2, т. 3 от ЗУТ. В случая обаче такива
сгради не са налице.
В разрешението за строеж, с
което са одобрени и техническите работни проекти, както и в заповедта за
одобряване на ПУП е посочено издаването им на основание чл. 150 ЗУТ.
Това налага и контролирането на трите
акта като част от целия комплексен проект във всичките му съставни части.
Поради това в съответствие с изискването на закона съдът следва да упражни
контрол, както за валидност и законосъобразност спрямо трите заповеди - за
одобряване на подробен устройствен план-план за застрояване, така и за издаване
на разрешение за строеж, с което разрешение са одобрени и техническите работни
проекти. За пълнота съдът отбелязва, че жалбата е подадена чрез органа, който е
представил преписката, и в същата преписка не е налице отделен акт, с който се
одобряват техническите работни проекти. По тази причина съдът приема, че същите
са одобрени с волеизявление, инкорпорирано в РС, доколкото в същото РС се
твърди именно одобряване на тези проекти.
И заповедта, и РС с
инкорпорираното в него волеизявление за одобряване на техническите работни проекти,
са издадени от компетентни органи. Заповедта е издадена от зам.кмета на Община
Плевен, който е редовно упълномощен съгласно представената Заповед № РД
10-1632/13.11.2018 г. /л.3/, а РС с инкорпорираното в него волеизявление за
одобряване на техническите работни проекти е издадено от главния архитект на
общината.
Същите са писмени, но
изискуемата писмена форма не е спазена с оглед липсата на мотиви.
Относно мотивите, спазването
на административно производствените правила и материалния закон съдът съобразява
следното:
Като правно основание в
заповедта е посочена хипотезата на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ. Същата гласи: Влезлите
в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато: 1. (изм. – ДВ,
бр. 25 от 2019 г.) настъпят съществени промени в обществено-икономическите или
устройствените условия, при които е бил съставен планът; Същата по отношение на
ПУП е приложима на основание чл.134, ал.2 ЗУТ.
В случая обаче не са изложени
никакви фактически основания – какви съществени промени в обществено-икономическите
или устройствените условия са настъпили.
Измежду двете изисквания,
обуславящи надлежното мотивиране на административния акт – излагането на
фактически и на правни основания за издаването му, определящо за преценката
относно спазването на неговата форма, респ. отменяемостта му, е първото от тях.
Фактическите основания са
всъщност юридическите факти, пораждащи упражненото с административния акт
правомощие. Наличието им индивидуализира самото правомощие и като последица –
предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното производство.
Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна
на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при
съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на
този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е
недопустимо.
Отсъствието на фактически
основания не може да бъде заменено с позоваването на нормата, сочена като
правно основание, независимо че текстът й би могъл да съдържа релевантните за
случая юридически факти. Докато правната квалификация на оспореното правомощие
от съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори ако
правните не са посочени, обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал.
2, т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането в административния акт
на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия
състав на относимата правна норма. Неизпълнението му съставлява отменително
основание по чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е Решение № 3770 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 7297/2018 г.
В случая
липсват фактически основания за издаването на заповедта.
По принцип
изработването на ПУП или неговото изменение може да се възлага и от
заинтересувани лица след разрешение от кмета на общината, като процедурата е
доразвита в чл. 135 ЗУТ.
Кои са тези заинтересовани лица, сочи разпоредбата на чл. 134, ал.
2, т. 6 ЗУТ - всички собственици на имоти по чл. 131, ал.
2, т. 1 ЗУТ, както и на
носителите на ограничени вещни права върху тях при изричното съгласие на
всички. Нормотворческата воля в цитираната новела е формулирана ясно и не
изисква друго тълкуване извън буквалното такова. В конкретния случай, липсата
на съгласие на „АГРОТЕКС-НД“ ООД сочи, че не са изпълнени предвидените в
хипотезиса на правната норма предпоставки, поради което не може да настъпи
законосъобразно правната последица изменение на ПУП - в случая на ПРЗ. Органът явно
се е позовал на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ с оглед липсата на съгласие на всички
заинтересовани, но факти в насока настъпили съществени промени в
обществено-икономическите или устройствените условия не са посочени. Освен това
съдът отбелязва, че от събраните доказателства по делото липсват такива, които
да водят до извод за настъпили съществени промени в обществено-икономическите
или устройствените условия – УПИ е в производствена /бивша промишлена/ зона, изградената в него бензиностанция ще
продължи да се използва като такава, изграждането на газстанция към нея за
зареждане на автомобили не означава, че е налице някаква съществена промяна в
обществено-икономическите или устройствените условия.
Налице е съществено нарушение
на административно производствените правила. Издадената заповед, с която се
разрешава изработване на проект за изменение на плана предхожда по време
подаденото заявление за КПИИ. Дори ако е подадено ново заявление с оглед отстраняване
на нередовности на подадено предходно такова, предходното заявление от
16.04.2020 г. е следвало да бъде приобщено по преписката и делото. След като
същото не е налице, не е доказано, че е налице съответно искане да се разреши
изработване на КПИИ, включващ изменение на ПУП. В случая по делото е приобщено
предходно заявление за издаване на виза, което не е заявление по чл.135 ЗУТ.
Освен това, по преписката са
налице само заповед за изменение на ПУП-ПРЗ и РС. Не е приложен одобрения
инвестиционен проект. Съгласно чл. 150, ал.
3 ЗУТ частите на КПИИ се одобряват едновременно с издаването на
разрешението за строеж. В случая е налице изменение на ПУП и то без да е налице
съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал.
2, т. 1 ЗУТ. Инвестиционен
технически проект, който представлява инвестиционен проект за бъдещата сграда, не
е налице, въпреки че е одобрен заедно с изменението на ПУП и с издаването на
РС.
От представената скица на
имота /л.40/ е видно, че притежаваната съгласно КР сграда №2 в имота – предмет
на изменението на ПУП-ПРЗ от жалбоподателя е разположена близо до средната част
на лицето на имота, на имотната граница. Доколкото самото лице е 60 м /в този
смисъл е комплексния доклад на „Графити“ ООД - л.247/, то газстанцията следва
да е съобразена по отношение изискванията за пожарна безопасност с тази сграда,
както и с другите две сгради в имота. Липсват мотиви в оспорените актове в тази
насока, като от експертизата е видно, че тези разстояния са значителни. Налице
са доказателства, че този строеж следва да се вземе предвид съгласно §21 от ЗР
на ЗУТ, доколкото същият е законно построен.
Допуснатите съществени нарушения на
административно производствените правила и липсата на фактически основания не
дават възможност на съда да извърши пълна проверка по спазването на материалния
закон.
Следва да се посочи обаче, че
процесните актове са издадени в противоречие с целта на закона, доколкото
чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ изисква съгласие на всички носители на вещни права.
Позоваването на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, която разпоредба в случая е
неприложима, е направено явно с цел да се игнорира несъгласието на носителите
на вещни права в УПИ, в частност на жалбоподателя.
С оглед на изложеното
процесните актове са издадени от компетентни органи, но при неспазване на
предписаната от закона форма, при съществено нарушаване на административно
производствените правила, което води до невъзможност да се прецени спазването
на материалния закон, и в противоречие с целта на закона, поради което следва
да бъдат отменени. Доколкото липсата на съгласие от страна на носител на вещно
право в имота не може да бъде санирана, е безпредметно да се връща делото като
преписка за ново произнасяне.
При
този изход на делото претенциите на присъждане на направените в производството
разноски от страна на жалбоподателя са частично основателни. Съгласно
представения списък /л.243/ се претендират 400 лева по договори за правна
помощ, 400 лева държавна такса, депозит на ВЛ, доп.хонорар от
200 лева. От договора за правна помощ /л.136/ е видно, че е заплатен адвокатски
хонорар на един адвокат, в брой, в размер на 400 лева. Платена е държавна такса
в размер на 50 лева /л.137/ и 400 лева депозит за допълнителна експертиза
/л.197/. Следва да се присъдят така направените разноски в общ размер от 850
лева, за които са налице доказателства за извършването им, и да бъде отхвърлено
искането за присъждане на допълнителен хонорар в размер на 200 лева, доколкото
не са налице доказателства за заплащането му, както и държавна такса в частта
ѝ над 50 лева, доколкото е заплатена такава в размер на 50 лева, а не в
размер на 400 лева.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Плевен, втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 1277/01.10.2021 г. в частта му, с която
„БЕБЕЛАН“ ООД е конституиран като
заинтересована страна, и го заличава като заинтересована страна по делото.
Решението
в тази му част има характер на определение и подлежи на оспорване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД-12-278/26.07.2021 г. на зам.кмета на Община Плевен, Разрешение за строеж
№283/26.07.2021 г. на главния архитект на Община Плевен и одобрени технически
работни проекти по отношение на разрешения строеж в имот с идентификатор 56722.651.325.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати в полза на „АГРОТЕКС-НД“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. ***, ЕИК ********* сумата
от 850 /осемстотин и петдесет/ лева като разноски по административно дело № 661
по описа на съда за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АГРОТЕКС-НД“ ООД за присъждане на
разноски за държавна такса в частта й над 50 лева и за присъждане на
допълнителен хонорар в размер на 200 лева.
Решението
в тази му част подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/