№ 13376
гр. С, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110151380 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от В. В. О., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М бл....., чрез
адв.М., със съдебен адрес: гр. С, ул. „Ц С” №..., партер, ап.2, за осъждане на ответника ЗК
„Л И“ АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Ч В“ № 51Д,
представлявано от П В Д. и Г Н Г, да запати на ищеца сумата от 320.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от А Д.а Т, изразяващи се
в заплатена такса за преглед на шиен отдел на гръбначен стълб, в резултат на настъпило на
10.03.2021 г. ПТП с л.а. „Ауди“ А6 с peг. №.., вземането за които пострадалата Т е
прехвърлила на ищеца с договор за цесия от 05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 02.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 3.82 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 02.09.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2021 г. в гр.С е настъпило ПТП с л.а.
„Ауди“ А6 с peг. №.., застрахован при ответника, при което автомобилът е
самокатастрофирал в стълбите на сградата на народното събрание. Счи се, че пътник в
автомобила, с правилно поставен предпазен колен е била А Д.а Т, която е получила
увреждания в резултат на произшествието. Поддържа се становище, че водачът на
застрахованото при ответника МПС е нарушил ЗДвП, като не е съобразил скоростта си на
движение с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и
интензитета на движението и конкретните условия на видимост, с което е предизвикал
произшествието. Изрично е посочено, че на водача К. Р. М. за допуснатот нарушение е
съставен АУАН.
В исковата молба подробно са описани получените от А Т увреждания, като с
предявения пред настоящия състав иск се претендират имуществени вреди, изразяващи се в
заплатена такса за адрено-магнитен резонанс на шиен отдел на гръбначия стълб. В тази
насока се отбелязва, че непосредствено след ПТП, Т е изпитвала силни болки в областта на
шийния отдел, поради което се е наложило процесното изследване. Според ищеца,
поставената й диагноза е „Увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде“ с
придружаващи заболявания и усложнения „Навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб. Повърхностна травма на окосмената част на главата“.
В исковата молба се твърди, че ищецът е поканил ответника да му заплати
направените разходи за лечение, представляващи имуществени вреди от произшествието, но
1
същият не е сторил това. Междувременно пострадалото лице А Т е прехвърлила вземането
си от ответника на ищеца по настоящето дело – В. О. с договор за цесия от 05.07.2021 г., за
което е изпратено на 06.07.2021 г. нарочно уведомление до ответника.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът признава, че за процесния
л.а.Ауди А6 с рег.№.. има валидно сключен застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на настъпване на процесното произшествие, нто оспорва вината на водача К. М..
Сочи, че липсват данни да е издадено и влязло в сила наказателно постановление спрямо
последния за допуснато нарушение на ЗДвП. В същото време се отбелязва, че липсват данни
за причинени физически увреждания на самия М. като участник в ПТП. С оглед на това се
оспорва той да е управлявал самокатастрофиралия л.а.Ауди, още повече, че служителите от
отдел „П П“, съставили съответните документи по повод произшествието, са го посетили
процесното значително време след настъпването му и не са били очевидци на случилото се.
Навеждат се твърдения, че водач е била А Т.
На самостоятелно основание искът се оспорва поради съпричиняване от страна на
увреденото лице. Отбелязва се, че А Т има принос за настъпване на уврежданията й, тъй
като се е качила в автомобил, управляван от лице, употребило наркотик, който факт тя е
възприела, поради неизползване от нейна страна на обезопасителен колан, както и поради
извършена от нейна страна провокация спрямо водача К. М..
Участието на пострадалата Т в процесното произшествие се оспорва с оглед липсата
на съставен протокол за ПТП с пострадали лица, в който тя да фигурира, както и поради
изявленията й в даденото сведение от 10.03.2021 г.
Ответникът оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между извършения
преглед, стойността на който се претендира като имуществена вреда и процесното събитие
от 10.03.2021 г.
С оглед на това се иска от съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Взема писмено
становище по съществото на спора. Ответникът се представлява от упълномощен
представител, който оспорва предявения иск.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП № 1818117,
съставен от служител на отдел „П П” при СДВР, е видно, че на 10.03.2021 г. около 5.05 ч. е
настъпило ПТП с л.а. Ауди А6 с рег.№.., което е самокатастрофирало поради несъобразена
скорост на бул. „Ц О“ при стълбите на Народното събрание. Спрямо водача на автомобила е
взето административно отношщение като му е съставен акт №.... за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП. Порад отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, на 11.03.2021 г. срещу него е издадена и заповед за
прилагане на принудителна адиминстративна мярка №..., а именно временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС. Въз основа на съставения акт е издадено наказателно
постановление №.../18.03.2021 г., влязло в сила на 28.05.2021 г.
Автомобилът, с който е причинено произшествието е застрахован при ответника, видно от
приложената справка от базата данни на Информационния център към Г Ф, приложена на
2
л.51 от делото, изготвена от Г Ф.
По делото е представена медицинска документация за извършени прегледи и медицински
интервенции на А Д.а Т на 08.09.2019 г., на 10.03.2021 г. в УМБАЛСМ „П“, както и в
последващ момент в други медицински заведения, вкл. и такива за дентална медицина. В
частност на 24.03.2021 г. в Медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно
резонансна диагностика „Р ЕООД“ – С към Пета градска болница е извършено магнитно-
резонансно образно-диагностично изследване на шийния отдел на гръбначния стълб на А
Д.а Т, за което на същата е издадена фактура №../24.03.2021 г.
По делото са представени три молба, подадени от страна на А Т до ответника за изплащане
на застрахователно обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществени и
неимуществени вреди - от 27.04.2021 г., от 07.06.2021 г. и от 07.07.2021 г. С уведомление
от 06.07.2021 г. А Т е уведомил ответното дружество, че възинкналото й в тази връзка
вземане е прехвърлено с договор за цесия от 05.07.2021 г. на В. В. О. Последният е сезирал
застрахователя с нарочна молба от 09.07.2021 г., с която претендира вземане от 9 026.60 лв.
за причинени имуществени вреди на А Т от процесното произшествие.
От заключението по комплексната експертиза се установяват причините и механизма на
процесното ПТП, които вещото лице-автотехник свързва с избраната скорост на движение
при условията на мокра пътна настилка и действията на водача на МПС Ауди с органите на
управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба без необходимите
концентрация и внимане. В заключението е изключена възможността произшествието да се
дължи на техническа неизправност на автомобила. Относно получените травми на
пострадалата А Т е посочено, че същата е била с правилно поставен предпазен колан, като
подробно е обяснен механизмът на действие на предпазните колани. Този извод е направен
съобразно установените увреждания на А Т. Вещото лице-лекар обяснява терминът шийна
лордоза, установен при ЯМР на Т, като е категорично, че съществува причинно-следствена
връзка между мехинзмът на ПТП и това увреждане, доколкото то е характерно за челен удар
при ПТП, възниквайки по механизма на камшичния удар. В заключението се сочи, че
лордозата представлява навяхване на шията е причинява временно затрудняване
движението на шията за срок по-кратък от 30 дни. Експертите с категоричност отхвърлят
възможността Т да е била водач на процесния автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.432 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главния иск, следва да бъде установено наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС-то,
управлявано от виновния водач, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от
застрахования делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и
3
размера на последните.
От приетото като писмено доказателство по делото писмо със справка от Г Ф се установява
по безспорен начин, че между ответното дружество и собственика на л.а. Ауди А6 с рег.№..
е налице валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
с период на покритие към момента на настъпване на процесното ПТП.
Настъпването на самото ПТП на 10.03.2021 г. е видно от приетия по делото като писмено
доказателство протокол за ПТП, съставен от служител на отдел „П П” при СДВР, а
пребиваването на пострадалата Т в автомобила се установява от съставената докладна
записка от служител на МВР /л.12от делото/ и отразеното в удостоверението на СДВР, отдел
„П П“ /л.94 от делото/.
По отношение на факта дали е налице противоправно поведение от страна на водача
на л.а. с рег.№.. следва да се объдят констатациите на вещото лице-автотехник от
заключението по експертизата, както и констатациите в съставените от отдел „П П”
документи по образуваната адмниситративно-наказателна преписка. С оглед на това и при
липсата на данни за техническа неизправност или друг вид обективна причина за настъпване
на произшествието, следва да се кредитира заключението на инж.С., че то е настъпило
поради неправилно избрана от водача скорост на движение при условията на мокра пътна
настилка, както и поради конкретно предприетите от него действия с органите на
управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба без необходимите
концентрация и внимане. Т.е. от страна на К. Р. М. в случая е допуснато нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По отношение петърпените от А Т имуществени вреди, следва да се посочи, че същите се
установяват като основание от заключението в медицинската му част, а по размер от
представените и приети като писмени доказателства платежни документи, приложени на
л.43 от делото – фактура и фискален бон.
При защита на заключението си в о.с.з. от 08.11.2022 г., доц.Г. твърди, че извършения
преглед на 24.03.2021 г. на шийния отдел на гръбначния стълб на А Т е необходим и
адекватен, макар и две седмици след произшествието, като установените с него увреждания
кореспондират с механизма на настъпване ан процесното ПТП.
Ето защо съдът приема, че в резултат на процесното ПТП А Т претърпяла имуществени
вреди за лечение на причинените й травми в размер на 320.00 лв.
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата
на вредоносния резултат поради неизползването на предпазен колан, съдът намира следното:
Това възражение остана недоказано, тъй като вещото лице – лекар, анализирайки
получените от ищцата увреждания, е достигнал до категоричния извод, че ищцата при
настъпване на процесното ПТП е била с поставен предпазен колан.
За пълнота на изложението в тази насока следва да се посочи, че съдебната практика приема
безпротиворечиво, че дори и да е установено, че пострадало при ПТП лице не е използвало
предпазен колан, то само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че е налице
4
съпричиняване, освен ако не са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан и е улеснил със своите действия или бездействия настъпването на
неблагоприятните последици /в този смисъл Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 596/2012 г., II т. о., ТК /.
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат поради това, че е приела да пътува в автомобил, управляван
от лице, което е употребило накротик, съдът намира следното:
Налице е практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г.,
постановено по тълк.д.№ 1/2014 г. по описа на ОСТК на ВКС, в която се приема, че е налице
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.
Доколкото наркотичното вещество е също рисков фактор при управление на МПС, то следва
да се приеме, че дадените в посоченото ТР разяснения, се отнасят и за пострадали, които
съзнателно и свободно са формирали решение да пътуват в автомобил, управляван от водач
под въздействието на наркотично вещество. В случая релевантен е въпросът дали водачът
на автомобила е употребил наркотик и дали увреденият е знаел за това. По настоящето дело
от една страна не се установи К. Р. М. да е приемал и да е бил под въздействието на
наркотици към момента на настъпване на процесното ПТП. Фактът, че същият е отказал да
бъде проверен и за това е ангажирана административно-наказателната му отговорност, сам
по себе си не е достатъчен, за да обоснове извод в тази насока. От друга страна по делото не
се събраха каквито и да е доказателства, че на А Т е известно М. да е приемал определени
субстанции преди произшествието.
Ето защо възражението на ответника, че пострадалия е съпричинил резултата, поради
което следва да се намали дължимото му се обезщетение на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД /в
този смисъл Решение № 60090 от 29.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1472/2020 г., I т. о., ТК,
Решение № 22 от 7.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 895/2018 г., II т. о., ТК/.
От страна на ответника са наведени и възражения за недължимост на обезщетение за
процесните имуществени вреди поради заявеното от А Т при снемане на сведение от нея във
връзка с произшествието /л.100 от делото/, а именно, че няма претенции към приятелят й –
водач на автомобила. Доколкото по съществото си това изявление представлява отказ от
бъдещи права, то е недействително.
По отношение активната материална легитимация на ищеца следва да се отбележи, че
същият макар и да не представи договор за цесия, от една страна прехвърлянето на
вземането на А Т в полза на В. О. не се оспорва с отговора на исковата молба. От друга
страна доколкото договорът за цесия е консенсуален и неформален /в този смисъл
определение №.. от 19.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 3587/2014 г. по описа на ВКС, III г.
о., ГК, определение № 269 от 27.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 900/2020 г. по описа на
ВКС, I г. о., ГК и др./, то вземането преминава от цедента върху цесионера с постигането на
съгласие, като длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по
5
иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато
прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени
условия, които не са спазени /в този смисъл Решение № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 3590/2020 г., IV г. о., ГК/.
С оглед на това и при представените доказателства за уведомяване по реда на чл.99,
ал.2 от ЗЗД на длъжника от страна на стария кредитор за извършеното прехвърляне /л.48 от
делото/, то следва да се приеме, че ищецът притежава активна легитимация по иска.
По изложените вече съображения съдът намира предявеният иск за главница за
основателен в пълния му заявен размер от 320.00 лв.
С исковата молба и последващото уточнение с молба от 13.05.2022 г. /л.181 от
делото/, се претендира и мораторна лихва в размер на 3.82 лв. за периода от 22.07.2021 г. до
02.09.2021 г. Размерът на същата е 3.82 лв., опледелен с помощта на специализиран
изчислителен модул, справка от който е приложена по делото. С оглед на това този
акцесорен иск следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора, само ищeца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.320 от
делото.
След запознаване с вписаните в списъка разноски и приложените по делото платежни
документи, съдът намира, че претендираните такива са реално извършени.
Освен заплатенrтe от ищеца държавна такса и депозит за вещо лице, претендира се
присъждане и адвокатско възнаграждение на пълномощника му, по реда на чл. 38, ал.2 вр.
ал.1, т.3 от ЗА. Видно от приложения на л.319 от делото договор за правна помощ и
съдействие, ищецът е упълномощил адвокат В. И. И. при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Възнаграждението на последната, определено съобразно материалния интерес по делото и
предвиденото в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 400.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Ч
В“ № 51Д, представлявано от П В Д. и Г Н Г, да заплати на В. В. О., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.М бл....., сумата от 320.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от А Д.а Т, изразяващи се в заплатена такса за преглед на
шиен отдел на гръбначен стълб, в резултат на настъпило на 10.03.2021 г. ПТП с л.а. „Ауди“
А6 с peг. №.., вземането за които пострадалата Т е прехвърлила на ищеца с договор за цесия
от 05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата
молба - 02.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на
3.82 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 02.09.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Ч
6
В“ № 51Д, представлявано от П В Д. и Г Н Г, да заплати на В. В. О., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.М бл....., сумата от 450.00 лв., представляваща направени от последния
разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
„Ч В“ № 51Д, представлявано от П В Д. и Г Н Г, да заплати на адвокат В. И. И. от АК-
Силистра, с личен № ********** и адрес гр.С, ул.“Ивайло“ № 13, ет.2, ап.4, на основание
чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 от от Закона за адвокатурата, сумата от 400.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В.
В. О., ЕГН ********** по настоящето гр.д.№ 51380/2021 г. по описа на Софийски районен
съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7