№ 71
гр. Н., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101154 по описа за 2021 година
Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр.с чл.240 от ЗЗД във вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.92 от
ЗЗД,предявен от „ЮБЦ“ ЕООД срещу М. Р. ХР. от гр. Н., обл.Ш., с цена на иска 36,99 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
Ищецът твърди в исковата молба,че между „БТК“ ЕАД и ответника М.Х.,на *** г. бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с кл.№***, за ползване на
телевизионна услуга, при условията на избран тарифен план с месечна абонаментна такса
14,80 лв. На *** г. било подписано допълнително споразумение с подновени условия по
договора и същата абонаментна такса. За потребените от ответника електронни
съобщителни услуги от *** г. до *** г. той дължал плащане на 36,99 лева, като били
издадени фактури №*** г., №**********/*** г. и №***/*** г. Неплащането в срок
обусловило правото на оператора по чл. 50 от ОУ във вр. с чл.43, т.1 незабавно да ограничи
услугите или да прекрати едностранно договора. След едностранното прекратяване на
договора на *** г. операторът издал крайна фактура №***, включваща начислена неустойка
за предсрочно прекратяване в размер на 140 лв., от които обаче се претендират само 36,99
лева. Тази сума представлявала сбор от трикратния размер на месечните абонаментни
такси. Основанието за плащане на тази неустойка бил текста на т.2 от договора им.
Вземането на кредитора било прехвърлено с договор за цесия от *** г. на „С.Г.Груп“ ООД.
Това дружество прехвърлило вземането на настоящия ищец също с договор за цесия от ***
г. Ищецът, като титуляр на вземането и заявител подал заявление по чл. 410 от ГПК до
НПРС и била издадена заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д. №*** г. Длъжникът
обаче депозирал възражение по така издадената заповед, което наложило предявяването на
1
настоящия иск за установяване на вземането.
Предвид гореизложеното,моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване
основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с
което признае за установено по отношение на ответника М. Р. ХР. с ЕГН:**********,че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ЕООД,с ЕИК:*********,в размер на
36.99лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата
***г.,сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД,с ЕИК:*********,представляващо сбор от трикратния размер на месечните
такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор ,за което е издадена фактура
№***/***г.за периода от ***г.до ***г.
Моли ответника да бъде осъден да му заплати направените в заповедното производство
съдебни и деловодни разноски в размер на 180.00лв./адвокатско възнаграждение/ и в
заповедното производство в размер на 205.00лв.,от които :180.00лв.-адвокатско
възнаграждение и 25.00лв.-държавна такса.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за
отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран, като ответникът намира иска за
допустим, но неоснователен. В рамките на заповедното производство и в дадения му от съда
едномесечен срок той заявява, че е направил плащане на сумата в размер на 36,99 лева, по
посочената от настоящия ищец банкова сметка. С плащането на търсената сума счита, че е
изпълнил задължението си към ищеца. Затова счита, че не е дал повод за завеждане на
исковата молба срещу него, извършвайки плащане на търсената сума в рамките на
заповедното производство срещу него и на практика е признал иска. Затова, за
неоснователно намира и искането за заплащане на разноските в настоящото производство.
Към отговора са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени
искания.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Чрез процесуалния си
представител адв.В.Г. депозира молба-становище,в която заявява,че предвид направеното
плащане от страна на ответника на главницата в исковото производство,моли този факт да
бъде взет предвид на основание чл.235 ал.3 от ГПК.Моли съдът да се произнесе по въпроса
за дължимостта на разноските,направени в заповедното и исковото производство.
Ответникът се явява лично.заявява,че е погасил претендираната сума чрез плащане.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Ответникът М. Р. ХР. е сключил договор за мобилни услуги №************* /*** г..с
Vivacom,за кл.№***,за срок от 24 месеца,с ползвана услуга VIVACOM TV Standart.Съгласно
утвърдения тарифен план,същият е следвало да заплаща месечен абонамент в размер на
14.80лв.с ДДС.
След изтичане срока на договора,съгласно клаузите на същия и споразумението към
него,договорът се е трансформирал в безсрочен.
2
За доказване на исковата си претенция,че ответникът е ползвал телекомуникационни услуги
по силата на този договор,но не ги е заплатил на уговорения падеж, ищецът е представил
изготвени от него писмени доказателства и удостоверяващи изгодни нему факти,както
следва:месечна сметка №***г. ,с период на отчитане ***г.-***г.за сумата от 14.80лв.,със
срок за плащане -***г.,,месечна сметка №**********/***г.,с период на отчитане ***г.-
***г.на стойност 29.60лв.,със срок за плащане ***г. и месечна сметка №***/***г.,с период
на отчитане ***г.-***г.на стойност 176.68лв.,със срок за плащане -***г.
Ответникът не оспорва,че не е заплатил начислените във фактурите/месечните сметки/
суми на оператора ,доставящ му телекомуникационни услуги и той се е възползвал от
правото си по чл. 50 във вр. с чл.43, т.1 от Общите условия на мобилния оператор да
прекрати едностранно договора,като след едностранното прекратяване на договора на *** г.
,операторът издал крайна фактура №***, включваща начислена неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 140 лв.
Вземането на кредитора било прехвърлено с договор за цесия от *** г. на „С.Г.Груп“ ООД.
Това дружество прехвърлило вземането на „ЮБЦ“ЕООД с договор за цесия от *** г.,като
по делото няма приложени доказателства ,цесията да е била съобщена по надлежния ред на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,поради което
съдът намира,че същият е узнал за нея едва от момента на връчване на исковата молба и
приложените към нея писмени доказателства,в това число и уведомление за цесия.
Във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК,съдът е издал ЗАПОВЕД №***г.по
.гр.д.№***г.по описа на НПРС,с която е разпоредил длъжникът М. Р. ХР. да заплати на
кредитора ЮБЦ ЕООД сумата в размер на 36.99лв.,представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване от ***г.за тв услуга от ***г.с допълнително споразумение по него
от ***г.,сключени с „БТК“ЕАД,като вземането е прехвърлено на заявителя с договор за
цесия.
В законоустановения срок ,длъжникът е подал възражение /с вх.№***г./,че е заплатил
присъдената сума в размер на 36.99лв.,като е представил вносна бележка от ***г.
Съдът е приел,че се касае за възражение по чл.414а от ГПК и е указал на заявителя да
изрази становище по същото.
С молба вх.№***г.заявителят е посочил,че след извършена справка се установило,че няма
постъпили плащания по издадената заповед за изпълнение,поради което,с определение
№***г.съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането
си,което той е сторил в посочения му срок.
Ответникът е представил операционна бележка от ***г.за извършено плащане към ЮБЦ
ЕООД за сумата от 36.99лв. /плащането е сторено в хода на исковото производство/.
При така установеното от фактическа и правна страна,съдът направи следните правни
изводи:
От доказателствата по делото се установява,че ответникът М. Р. ХР. е бил клиент на
„Българска телекомуникационна компания“ЕАД ,като операторът е прехвърлил вземанията
3
си към абоната с договор за цесия от *** г. на „С.Г.Груп“ ООД.,а то от своя страна – на
ищеца „ЮБЦ“ЕООД с договор за цесия от *** г.
Цесията следва да се счита за надлежно връчена на длъжника,като факт,настъпил в хода
на производството по делото/по арг.на чл.235 ал.3 от ГПК/,с връчването на исковата молба
и уведомлението към нея.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК ,всяка страна е длъжна да установи фактите,на които
основава своите искания или възражения.В тежест на ищеца е да установи ,че за процесните
периоди ,предмет на исковата претенция,праводателят му –цедент „БТК“ ЕАД е доставил
претендираните телекомуникационни услуги на ответника-абонат ,а той не ги е заплатил на
уговорените падежи и на уговорената парична стойност,което е обусловило правото му да
прекрати едностранно договора помежду им и да претендира уговорената съгласно чл.2 от
Договора неустойка в трикратния размер на месечните абонаменти.
Фактурата ,като частен диспозитивен документ,съгласно чл.180 от ГПК установява,че
издателят й е направил определено изявление,но не доказва,че това изявление е истинно
или,че фактите са се осъществили така,както се сочи изявлението .От друга
страна,ответникът не оспорва нито съдържанието ,нито истиността на изявлението,поради
което съдът счита,че представените по делото и налични в счетоводната документация при
ищеца документи се ползват със съответната материална доказателствена сила и
удостоверяват подлежащо на изпълнение притезание в полза на ищеца.
Поради неизпълнението на задължението на абоната да заплати в указаните срокове
дължимите към оператора месечни плащания/съгласно договора и допълнителното
споразумение към него/,операторът „БТК“ЕАД едностранно е прекратил по вина на абоната
ползваната от него услуга.
При положение,че е преустановил изпълнението на задълженията си по
договора,необосновано е да се ползва от преференциите на лоялен клиент.Кредиторът
разполага с възможността да избере дали да прекрати договора и да поиска обратно
даденото или да прекрати договора и да поиска обезщетение за вреди съобразно
имуществения си интерес,като в случая заявителят е избрал втората възможност.
Съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК,съдът не издава заповед за изпълнение,когато искането е в
противоречие със закона или добрите нрави ,а съгласно т.3 „заповед не се издава и когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор ,сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.Преценката следва да се извърши при прилагане
нормата на чл.143 от ЗЗП.
В случая,искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор
за телекомуникационни услуги,по силата на който,на длъжника се предоставя услуга по
смисъла на пар.13,т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на
пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП.При това положение,съдът следва служебно да прецени дали
искането се основава на неравноправна клауза от договора.
Съгласно Общите условия,плащането на посочената сума във всяка фактура,издадена от
оператора,се извършва в срока,указан във фактурата,но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й.При неспазване на срока,какъвто е настоящия случай,потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение,но за не повече от 3
4
стандартни месечни абонаментни такси,без ДДС.
При развалянето на договора,поради неизпълнението му от страна на
потребителя,търговецът се лишава от съответните месечни абонаментни такси,за които е
бил готов да предостави мобилни услуги за период от две години,като в същото време
претендира неустойка в размер на три месечни абонаментни такси.Така претендираната
неустойка не е необосновано високо обезщетение ,а цели постигането на основните функции
на неустойката –превантивна –да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна
–да компенсира вредите,възникващи за кредитора от неизпълнението на договора.Ето
защо,съдът намира,„е сумата по неустойката по договора в размер на 3месечни абонаментни
такси следва да бъде присъдена на кредитора.
С оглед на безспорно установеното от фактическа и правна страна,съдът намира,че
ответникът дължи на ищеца претендираните суми по основание и по размер.
Доколкото обаче,ответникът е погасил задължението си чрез плащане в хода на
процеса,след издаване на заповедта за изпълнение,но преди предявяване на иска,този факт
следва да бъде съобразен при постановяване на съдебното решение по арг.на чл.235 ал.3 от
ГПК,поради което,искът следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
. Предвид задължителните разяснения,дадени в ТР №4/18.06-2014г.по т.д.№4/2013г-.,с
оглед изхода на спора,съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските в
заповедното производство ,като по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК същите следва да се присъдят в
размер на 205.00лв./от които 25.00лв.държавна такса и 180.00лв.-адвокатско
възнаграждение/.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на
25.00лв./държавна такса/.
Предвид липсата на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство,следва да се отхвърли искането на ищеца за осъждане на ответника да му
заплати разноски в размер на 180.00лв./адвокатско възнаграждение/.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане в хода на процеса,предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 от ГПК във вр.с чл.240 от ЗЗД
във вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.92 от ЗЗД, от ищеца „ЮБЦ“ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление :гр.София,бул.“България4№1 вх.В
ет.8,общ.Столична,обл.София,представлявано от Ю.Б.Ц./чрез пълномощника адв.В.Г. –*АК
срещу М. Р. ХР. с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,обл.Ш.,кв.*** да бъде признато за
установено,че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 36.99лв.-неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата ***г.,сключен между
ответника М. Р. ХР. и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД,с ЕИК:*********,представляващо сбор от трикратния размер на
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор ,за което е издадена
фактура №***/***г.за периода от ***г.до ***г./за което е издадена ЗАПОВЕД за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***г.по ч..гр.д.№***г.по описа на
Районен съд –Н./.
ОСЪЖДА ответника М. Р. ХР. с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,обл.Ш.,кв.*** да заплати
на ищеца „ЮБЦ“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
:гр.София,бул.“България“№1 вх.В ет.8,общ.Столична,обл.София,представлявано от Ю.Б.Ц.
направените по ч.гр.д.№***г. по описа на Районен съд –Н. съдебни и деловодни разноски в
размер на 205.00лв./двеста и пет лева/.
ОСЪЖДА ответника М. Р. ХР. с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,обл.Ш.,кв.*** да заплати
на ищеца ЮБЦ“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
:гр.София,бул.“България“№1 вх.В ет.8,общ.Столична,обл.София,представлявано от Ю.Б.Ц.
5
направените в настоящото исково производство съдебни разноски в размер на
25.00лв./двадесет и пет лева-държавна такса/.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЮБЦ“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление :гр.София,бул.“България“№1 вх.В
ет.8,общ.Столична,обл.София,представлявано от Ю.Б.Ц. за осъждане на ответника М. Р.
ХР. с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,обл.Ш.,кв.*** да му заплати деловодни разноски в
исковото производство в размер на 180.00лв./сто и осемдесет лева/,поради недоказаност.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6