Определение по дело №614/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 191
Дата: 3 септември 2021 г.
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20211800500614
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
гр. София , 02.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева

Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500614 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на П. АНГ. Д.,
чрез адв. И.К. И. срещу определение № 95 от 01.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 400/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница, с
което е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по
гр.д. № 400/2020 г. по описа на РС-Сливница.
В частната жалба жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Посочва, че
Б.Г. по гр.д. № 412/2018 по описа на Софийски окръжен съд бил
осъден да предаде владението върху собствените му ¾ ид. части от
процесния имот.Излага, че поради стеснителния характер на
заповедното производство, длъжникът не може да поиска спиране на
започнатото вече принудително изпълнение, тъй като изрично е
избрал заповедното производство. Заявява, че към момента няма
постановено определение на ВКС, с което да се спира изпълнителното
действие. Посочва, че ответникът не може да въвежда странични
аргументи относно изпълнителния титул, тъй като същият не е
обезсилен. По същество моли да бъде отменено обжалваното
определение.
1
Ответната страна Б. Н. ГР. не изразява становище.
Софийския окръжен съд, като прецени доводите на страната и
съобрази данните по делото, намира за установено следното:
Производството пред РС – гр. Сливница по гр. д. № 400/2020 г. е
образувано по предявен иск по чл. 422 ГПК от П. АНГ. Д. срещу Б. Н.
ГР., с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
съществува вземането на ищеца за сумата от 500, 00 лева,
представляваща обезщетение за лишаването му от ползване за
периода от 13.02.2020 г. до 13.03.2020 г. на собствените му ¾ ид.ч. от
дворно място с идентификатор 38978.900.1137, находящо се в гр. К.,
ул. „С.“ № 171, с площ от 810, 79 кв.м., а по скица 791 кв.м.,
съставляващо УПИ XI-1137, кв. 171 по плана на града, при граници
имоти с идентификатор 38978.900.1135, 38978.900.5714,
38978.900.1136, 38978.900.1140, 38978.900.1138, 38978.900.1134,
заедно с построените в дворното място едноетажна жилищна сграда и
две стопански постройки с идентификатори 38978.900.1137.1,
38978.900.1137.2 и 38978.900.1137.3. Ищецът е изложил, че с решение
№ 362 от 20.11.2018 г. по гр.д. № 412/2018 г. по описа на СОС
ответникът е осъден да му предаде владението върху собствените му
¾ ид.ч. от процесния имот. Въпреки отправена покана ответникът
нито му върнал имота, нито му заплатил обезщетение за ползване в
размер на 500, 00 лева. По ч. гр.д. № 182/2020 г. била издадена заповед
за изпълнение № 111/27.05.2020 г. за процесната сума и тъй като
ответникът възразил, предявява настоящия иск.
В срока да отговор, ответникът е заявил, че с решение на СОС е
отречено правото на собственост на ищеца върху процесния имот.
Решението на СОС било частично обезсилено и върнато за ново
разглеждане от СОС, поради което няма влязло в сила съдебно
решение, което да установява, че не е собственик и ползва имота без
основание. В отговора е направено искане за спиране на
2
производството по делото, на осн . чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като
решението по образуваното пред СОС дело ще има значение за
правилното решаване на спора.
С определение № 95 от 01.04.2021 г., предмет на настоящата
проверка, делото е спряно. Прието е, че спорът по върнатото от ВКС и
образувано пред СОС гражданско дело /за уточняване на номера,
предмета и страните на което, на ответника е издадено съдебно
удостоверение/ се явява преюдициален, защото решението по него би
имало значение за решаването на спора, предмет на настоящото.
С решение от 20.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 412/2018 г.
по описа на СОС е отменено решение № 154/08.02.2018 г. по гр.д. №
272/2014 г. на РС-гр. Сливница и признато за установено по иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от П. АНГ. Д. срещу
М.А.М., починала в хода на производството, продължило с
наследника й по завещание Б. Н. ГР., че П. АНГ. Д. е носител от
правото на собственост на ¾ ид.ч. от процесния имот и ответникът Б.
Н. ГР. е осъден да предаде владението върху тези имоти. С решение №
103 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3883 по описа за 2019 г.
на ВКС на РБ е обезсилено решението на СОС, с което е уважен
предявения ревандикационен съд по отношение на процесния имот и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СОС по
предявения ревандикационен иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен
срок, от легитимирана страна, по същество е неоснователна.
Съгласно разясненията по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК, дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. ОСГТК,
основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато
3
има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по
който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени
права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство. Обусловеността между двата спора се основава на
връзката между субективните права, задължения и правопораждащите
ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В
тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. №
7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението
между различните спорни предмети на двете дела, при което
разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от
установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението
по преюдициалното правоотношение. Връзката между делата, която
има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обективната зависимост
между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и
обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно
установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска
по обусловеното дело и поради това не предполага различия в
преценките на съда по двете дела. Поради това наличието на
обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско,
административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или
след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от
съда по обусловения иск е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на
процеса по обусловеното дело.
В конкретния случай съдът намира, че молбата за спиране е
основателна.
Претенцията по спряното производство е за установяване
вземане на ищеца за сумата от 500, 00 лева, представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване за периода от 13.02.2020 г.
до 13.03.2020 г. на собствените му ¾ ид.ч. от дворно място с
идентификатор 38978.900.1137, находящо се в гр. К., ул. „С.“ № 171, с
4
площ от 810, 79 кв.м., а по скица 791 кв.м., съставляващо УПИ XI-
1137, кв. 171 по плана на града, при граници имоти с идентификатор
38978.900.1135, 38978.900.5714, 38978.900.1136, 38978.900.1140,
38978.900.1138, 38978.900.1134, заедно с построените в дворното
място едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с
идентификатори 38978.900.1137.1, 38978.900.1137.2 и
38978.900.1137.3.
Образуваното ново дело пред СОС, след връщане на делото от
ВКС, е под № 786/2020 г. /установено след служебна справка/ и следва
да разгледа въззивната жалба по ревандикационния иск, който се
явява преюдициален за производството по чл. 422 ГПК. Налице е
връзка между обуславящото дело за съществуването на
правоотношението, предмет на обусловеното дело.
При тези съображения, обжалваното определение е правилно и
следва да се потвърди.
Воден от изложеното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 95 от 01.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 400/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница, с
което е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по
гр.д. № 400/2020 г. по описа на РС-Сливница до приключване с влязъл
в сила съдебен акт на в.гр.д. № 786/2020 г. по описа на Софийски
окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6