О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 27.10.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно
ч.гр.д.№667 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т.В.В. против Разпореждане №260012 от 11.08.2020г. по
гр.д.№5622/2019г. на СлРС, с което е върната исковата
молба на Т.В.В.
в частта за предявения положителен установителен иск за сумата от 220000 евро
срещу „Миг 1” ЕООД, поради неотстраняване на нередовностите в срок и е прекратено производството по
делото в тази му част.
Жалбоподателят
счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочва,
че соченото в мотивите на обжалваното разпореждане определение на СлОС не му е съобщено, извън това същото подлежало на
обжалване, въпреки посоченото в него. Поради това счита разпореждането на
районния съд за незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В законоутановения срок е постъпил отговор на частната жалба
от насрещната страна - „Миг 1” ЕООД чрез
пълномощник адв. С., който намира жалбата за
недопустима, респ. за неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното
разпореждане.
От фактическа страна се установява следното:
Т.В.В. е подал до СлОС искова молба, с която е предявил против „Миг 1” ЕООД иск
за „признаване за установено, че съществува вземане в размер на 220000 евро,
които следва да му заплати, ведно със законната лихва за забава”. С молба от
31.07.2019г. В. прави искане за изменение размера на иска, като същият се счита
за частично предявен за 300 евро от 220000 евро целия. С Определение от
09.09.2019г. по гр.д. №168/2019г. СлОС е прекратил
производството по делото и го е изпратил по подсъдност на СлРС.
Пред СлРС исковата молба е
образувана в гр.д. №5622/2019г. по описа на СлРС. Въз
основа на дадени указания, ищецът с молба от 05.11.2019г. е посочил, че
предявява установителен иск, обективно съединен с осъдителен такъв в условията
на кумулативост, като има интерес като нов кредитор
да се признае вземането му по договора за цесия и да се осъди ответника да му
заплати частично предявената сума. Районният съд е приел молбата за редовна,
извършил е процедурата по чл.131 от ГПК и насрочел по делото открито съдебно
заседание.
В проведеното на 04.03.2020г. открито съдебно
заседание пълномощникът на ищеца адв. М. посочва, че установителния иск е главният и е за 220000 евро, като
алтернативно предявява частичен иск за 500лв. Въз основа на това, СлРС е оставил исковата молба без движение с указания за
внасяне на държавна такса в размер на 17111,30лв. по сметка на съда и е предупредил
ищеца, че при неизпълнение производството по установителния
иск ще бъде прекратено.
На 05.03.2020г. ищецът е подал молба до СлРС за освобождаване от държавна такса, поради липса на
средства.
С Определение №1050/16.03.2020г. по гр.д. №5622/2019г.
СлРС е отхвърлил искането на Т.В.В.
за освобождаване от държавна такса в размер на 17111,30лв. като неоснователно. Против
това определение е подадена частна жалба, като с Определение №452/20.07.2020г.
по възз.гр.д. №396/2020г. СлОС
е оставил частната жалба без уважение. СлОС е
посочил, че определението не подлежи на обжалване и е върнал делото на СлРС, постъпило в съда на 05.08.2020г. Съобщение за
постановеното определение на СлОС не е изпращано на
ищеца.
С обжалваното
разпореждане №260012/11.08.2020г. районният съд е приел, че с оглед
произнасянето на окръжния съд от 20.07.2020г., на 28.07.2020г. е изтекъл срока
за отстраняване на нередовностите в исковата молба – внасяне на държавна такса
в размер на 17111,30лв. за установителния иск и е
върнал исковата молба по отношение на установителния
иск и прекратил производството по делото по този иск.
Разпореждането е връчено на страните, като ищецът В.
го е получил на 24.08.2020г.
Частната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо
от 31.08.2020г.
Съдът намира частната жалба
за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Въззивният състав констатира, както е посочил частният жалбоподател,
че определението, с което е оставена без уважение частната му жалба против
отказа на районния съд да го освободи от заплащане на указаната му държавна
такса не е съобщено на ищеца – жалбоподателя. Тъй като в определението СлОС е приел, че същото е необжалваемо,
то препис от него не е връчен на жалбоподателя, а делото е върнато на първоинстанционния съд.
СлРС без да укаже отново на ищеца задължението за внасяне
на държавна такса, от която е отказано освобождаване и производството се е
развивало във връзка с този отказ, и да му даде нов рок за внасянето й, веднага
след получаване на делото е постановил разпореждане за връщане на исковата
молба и прекратяване на производството по отношение на установителния
иск за вземане в размер на 220000 евро.
Настоящият състав намира това процедиране за
неправилно, нарушаващо принципа за дължимост на
съдействие на страните и служебното начало при извършване на процесуалните
действие, като следва да съдейства на страните, като им дава надлежни и
своевременни указания за действията, които следва да извършват по хода на
делото.
След приключване на производството по молбата за
освобождаване от държавна такса и в зависимост от изхода му, съдът е следвало
да укаже отново ясно и недвусмислено на ищеца задължението му за внасяне на
определената от съда държавна така и да му даде нов срок за отстраняване на
нередовността. Този срок тече не от влизане в сила на определението на въззивния съд по въпроса за освобождаването от държавна
такса, а от надлежно дадени отново указания за необходимостта от внасянето й.
Първоначално дадения срок отдавна е изтекъл и именно във връзка с първоначално
дадените указания, в дадения срок, е подадена молбата за освобождаване от
внасяне на държавна такса и се е развило последващото
производство пред СлОС, което не е по повод
указанията, а по повод въпроса за освобождаването от д.т. След решаване на този
въпрос с влязъл в сила акт, районният съд следва да даде отново с нарочно
разпореждане указания за внасяне на държавната такса и да определи нов срок за
това.
Като е приел, че указанието не е изпълнено, без
всъщност да даде ново такова, районният съд е постановил неправилен акт, който
следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Във връзка с оплакванията в частната жалба, че
определението по освобождаване от държавна такса на въззивния
съд следва да подлежи на обжалване, то съдът не констатира подаване на жалба от
страна на В. против това определение след узнаването му.
Следва да се посочи, че при продължаване на съдопроизводствените действия районният съд следва да
прецени отново самата искова претенция, вида, размера, допустимостта, от там и
редовността с оглед дължимата държавна такса, както и родовата й подсъдност, с
оглед посочените уточнения.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №260012 от 11.08.2020г., постановено по гр.д.№5622/2019г. по
описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА гр.д.№5622/2019г. по описа на СлРС на
Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.