№ 192
гр. Бургас, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20212100900415 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковата молба на Т. В. В., ЕГН **********, адрес град С. З.
ул. "Б." №**, ет. *, ап. *, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“, № 76, ет. 1, ап. 1,
чрез процесуалния му пълномощник против „Травъл ин БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска № 2, представлявано от
Димитър Георгиев Милев за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 410
лева, с която същият се е обогатил неоснователно поради предаването и от ищеца на
ответника при липса на основание за това, без наличие на правоотношение, ведно със
законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното и плащане. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че същият в качеството си на едноличен собственик на „Травъл ин БГ“ ЕООД
продал дружествените си дялове от капитала на дружеството на „Пиргос ланд“ ООД,
представлявано от Димитър Милев. Това обстоятелство било вписано в търговския регистър
на 30.12.2015 година по партидата на „Травъл ин БГ“ ЕООД.
Сделката по прехвърлянето на дружествените дялове била предшествана от
сключването на предварителен договор. Към момента на сключването на окончателния
договор в счетоводните записвания било отбелязано, че има касова наличност, но в
действителност нямало такава. Във връзка с предстояща данъчна ревизия страните по
сделката се уговорили Т.В. да предостави на ответното дружество сумата, равняваща се на
1
липсващата касова наличност за времето, докато тече данъчната ревизия, след което тази
сума да бъде върната на ищеца.
На 15.01.2016 година Т. В. В. превел по банковата сметка на „Травъл ин БГ“ ЕООД
сумата от 25 410.00 лева. Това бил първият банков превод от множеството такива, в
изпълнение на договореното между страните.
Данъчната ревизия приключила с ревизионен акт № Р-02000216004776-091-
001/26.01.2017 година. В него било посочено, че липсващата касова наличност
представлявала скрито разпределение на печалба, поради което бил определен данък за
внасяне в размер на 13471.48 лева.
С приключване на данъчната ревизия отпаднало основанието на „Травъл ин БГ“
ЕООД да задържи преведената от ищеца сума от 25 410 лева.
Страните били уговорили начина на връщане на сумата, за което бил съставен
договор. Договорът бил изпратен на управителя на ответното дружество по електронната
поща. Същото отказало подписването му. Последвала кореспонденция във връзка с
връщането на сумата, но до настоящият момент то не било върнало на ищеца преведената
сума от 25 410 лева.
Тъй като основанието, на което „Травъл ин БГ“ ЕООД било получило от Т.В. сумата
от 25 410 лева отпаднало, то ответното дружество дължало връщането й.
В съответствие с разпоредбата на чл. 367 от ГПК съдът е изпратил на ответната по
делото страна препис от исковата молба и доказателствата към нея. В указания и от закона и
съда срок същата е депозирала писмен отговор, в който е заявено становище за
недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция по
следните доводи и съображения:
Искът е бил заведен на 02.09.2021 година. Сумата, чието връщане се претендира била
постъпила по банкова сметка на дружеството на 16.01.2016 година. В тази връзка на
основание чл. 110 от ЗЗД е въведено възражение за изтекла погасителна давност.
При условията на евентуалност се сочи и следното:
След вписване на промяната в собствеността на капитала на ответното дружество и
вписването на новия управител Димитър Георгиев Милев, било извършено предаването на
счетоводните документи с протокол на 22.07.2016 година, подписан от двете страни.
Между страните в настоящето производство били налице множество дела, образувани
пред различни съдилища в страната и на различно основание. Основен предмет на тези дела
били парични вземания, претендирани ту от едната страна, ту от другата, които били
свързани с отношения, настъпили по повод прехвърлянето на дяловете на „Травъл ин БГ“
ЕООД на „Пиргос ланд“ ООД. Тези дела все още не били приключили с влезли в сила
решения. В действителност фактите били коренно различни от изтъкнатите в исковата
молба. Единственото вярно нещо в исковата молба било, че ищецът В. извършил няколко
парични превода на различни по размер суми както по сметка на ответното дружество, така
2
и по сметка на управителя на „Травъл ин БГ“ ЕООД. Основанието за преводите било
коренно различно. Т.В. бил бивш управител на дружеството-ищец. При счетоводното
приключване на 2015 година било установено дебитно салдо в счетоводна сметка 501 „Каса
в лева“ в размер на 269 428.77 лева, а фактическа касова наличност 0.00 лева. С оглед
установената липса на материални запаси - пари в брой и съгласно Закона за
счетоводството, било взето решение от едноличния собственик на капитала за извършване
на счетоводно записване по дебита на счетоводна сметка 498 „Други дебитори“, аналитично,
с размер 269 428.77 лева - установената липса. По този повод била и приключилата данъчна
ревизия, приключила с влязъл в сила акт.
С В. били проведени няколкократни срещи, множество телефонни разговори, както и
интернет-кореспонденция за изясняване на въпроса с касовите наличности. Накрая той се
съгласил да възстанови липсващите средства в касата и превел по банковата сметка на
управителя на дружеството следните суми: на 16.02.2016 година - 5990 лева; на 17.02.2016
година - 29 000 лева; на 18.02.2016 година - 29 000 лева; на 19.02.2016 година - 5700 лева; на
19.02.2016 година - 29 000 лева; на 25.02.2016 година - 29 000 лева; на 26.02.2016 година - 29
000 лева или общо 156690 лева. Тези суми постъпвали в касата на дружеството и съгласно
Закона за счетоводството, било извършено осчетоводяване на сумата от 156 690 лева по
кредита на счетоводна сметка 4981 „Други вземания“.
До момента В. не бил възстановил остатъка от липсващата сума в размер на
112 738.77 лева; липсвали и разходооправдателни документи, които да сочат за наличие на
плащания от името и за сметка на дружеството. „Травъл ин БГ“ ЕООД било заявило
претенция против Т.В. за възстановяване на липсващата сума от 112 738.77 лева, за което
пред Старозагорския окръжен съд било образувано търговско дело № 1336/2020 година по
описа на този съд, което все още било висящо.
Освен това, на 04.04.2016 година от сметката на „Травъл ин БГ“ ЕООД по банкова
сметка на ищеца Т.В. били преведени 88 000 лева, а на 25.07.2016 година още 53 139.45
лева, т. е. на ищеца била възстановена претендираната сума 25 410 лева, като дори били
преведени 115 729.45 лева в повече. Явно страните имали споразумения, различни от тези
посочени в договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.12.2015 година, за да
били налични подобни парични преводи.
Всичко това давало основание да се твърди, че ответното дружество нито било
получило нещо без основание, нито следвало да го върне поради отпаднало основание.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите
на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се събраните по делото доказателства, а това не е спорно между страните
при съобразяване на техните становища, че на 15.01.2016 година Тодор Милев е превел по
сметка на „Травъл ин БГ“ ЕООД сумата от 25 410 лева. Като основание за превода е
записано „захранване на сметка“, видно от наличния препис от месечен отчет по сметка за
3
месец януари.
Наличен е измежду книжата по делото и ревизионен от 26.01.2017 година, издаден
на основание чл.119, ал. 2 от ДОПК след извършена ревизия на „Травъл ин БГ“ ЕООД. С
него са констатирани задълженията дружеството за данък в размер на 13471.48 лева и
1351.61 лева - лихва или общо за сумата от 14823.09 лева.
При установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
липсата на основание е централният елемент във фактическия състав, от който произтича
иска за неоснователно обогатяване, чиято функция е да доведе до отстраняване на
обогатяването. В конкретния случай се касае за даване без основание и от значение за
изхода на настоящия спор по първата, главна искова претенция е съществува ли основание
за ответника да не върне, като задържи процесната сума.
В тази връзка преди всичко следва да се отбележи, че в процеса ответникът не е
заявил такова основание, което да му дава право да задържи процесната сума, като дори и
беше въведено такова твърдение, тежестта за установяване на същото е върху него.
Необходимо е да се посочи и това, че сам по себе си преводът на сума не съставлява
основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Основание по смисъла на посочената
разпоредба е валиден юридически факт, въз снова на който да се извърши имущественото
разместване. Ответникът не сочи и не доказва правоотношение между него и ищеца, което
да му дава основание да задържи сумата от 25 410 лева. Преводът от ищеца в полза на
ответника през 2016 година на процесната сума по банков път не е такова основание, защото
не е ясно въз основа на какви правни отношения е бил извършен.
По тези съображения съдът приема, че претендираното от ищеца вземане за връщане
от ответника на сумата 25 410 лева като получена без основание е възникнало.
При това положение, след като по делото е доказано предаването на сумата на
ответника при липса на основание и не е установено наличието на такова, даващо право на
ответника да задържи, като не върне на ищеца процесната сума, която липсват доказателства
да е изцяло или частично върната, то и предявената претенция е основателна и доказана. За
твърденията по отговора на исковата молба за извършени преводи от страна на ответника на
суми, включващи и процесната липсват ангажирани каквито ида са доказателства.
С оглед горната констатация на съда за наличие на вземане на ищеца в посочения
размер от ответника, следва да бъде разгледано и направеното от последния възражение за
изтекла погасителна давност.
Същото съдът намира за основателно по следните доводи и съображения:
Както се сочи в исковата молба, а и се установява от кориците на делото, превода на
сумата е извършена 15.01.2016 година. Началния момент на давността при отделните
състави на неоснователното обогатяване са дадени в Постановление на Пленума на
Върховния съд № 1/1979 година, задължително за съдилищата. Според т. 7 от решението,
4
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се
погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. С оглед на това, че при
първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД /дадено при начална липса на основание/
основанието не е налице при самото извършване на престацията, следва да се приеме, че
давностният срок започва да тече от деня на получаването й. В конкретния случай това е
датата 15.01.2016 година, а исковата молба, с която е заявена исковата претенция е
входирана в съда на 02.09.2021 година, т. е. след като е изтекъл установения от закона
петгодишен давностен срок.
Липсата на главно вземане предвид погасяването му давност налага извода за липса
на вземане за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, което налага
извода за неоснователност и на заявената акцесорна претенция.
Ето защо и по изложените съображения предявените искови претенции са
неоснователни и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
На ответната страна, с оглед изхода на делото, направеното в тази насока от нея
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 750 лева,
представяща направени от нея съдебно-деловодни разноски. В същата се включва
единствено уговореното и платено възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат.
Ангажирани са доказателства за тяхната реална направа, поради което и са налице
предпоставките на приложимата правна норма за възлагането им в тежест на другата страна
по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Т. В. В., ЕГН **********, адрес град С. З. ул.
"Б." №**, ет. *, ап. *, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“, № 76, ет. 1, ап. 1, чрез
процесуалния му пълномощник против „Травъл ин БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска № 2, представлявано от
Димитър Георгиев Милев за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 410
/двадесет и пет хиляди четиристотин и десет лева/ лв., с която същият се е обогатил
неоснователно поради предаването и от ищеца на ответника при липса на основание за това,
без наличие на правоотношение, ведно със законната лихва върху претендирания размер
главница от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане като
погасени по давност.
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, адрес град С. З. ул. "Б." №**, ет. *, ап. *, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“, № 76, ет. 1, ап. 1, чрез процесуалния му
пълномощник да заплати на „Травъл ин БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Александровска № 2, представлявано от Димитър
5
Георгиев Милев сумата от 750 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6