Решение по дело №2136/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.05.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                          

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Милена Кюркчиева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 2 136 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД  да заплати:

1. на Н.И.И.:

а) 27 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.07.2016 г., плюс законната лихва от 16.12.2016 г. до окончателното плащане;

б) 249,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Я.Д. – 1 167,75 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС – 1 080,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Н.И. е със съдебен адрес - адвокат Я.Д.,*** - а ЗД „Е.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „Х.К.” № 43.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) на Н.И.И. срещу ЗД „Е.“ АД за разликата над 27 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.07.2016 г.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 540,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.

 

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.             На ищеца

 

[5] Н.И. е заявил в искова молба от 17.02.2017 г., че на 21.07.2016 г. е участвал в ПТП, предизвикано от П.А., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника ЗД „Е.“ АД (Е.). От това ПТП Н.И. е получил счупване на дясната ключица.

 

[6] Е. не е изплатил на Н.И. обезщетение за неимуществени вреди. Затова Н.И. моли съда да осъди Е. да му заплати 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и обезщетение за забава от 16.12.2016 г. – датата на изтичането на тримесечния срок за изплащане на обезщетението – до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2.             На ответника

 

[7] Е. оспорва предявения иск. Той заявява, че:

1. П.А. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял всички твърдени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, защото е бил без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 30-31).

        

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Не се спори, че Н.И. е бил роден на *** г. Към 21.07.2016 г. той е живеел в една къща със своята майка, работил е във фирма за ПВЦ дограма, като работата му е била свързана с физически труд (показанията на свидетелкатаИ., л. 115).

 

[9] На 21.07.2016 г. около 07:20 часа В.К.е управлявала с 40,25 км/ч лек автомобил „Фолксваген“ в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ в посока от с. Чепинци към с. Мрамор. Времето е било ясно и слънчево. Видимостта е била добра. Пътната настилка е била суха.

 

[10] В същото време П.А. е управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с 21,28 км/ч в гр. София, по ул. „Христо Ботев“, с посока на движение от с. Гниляне към с. Световрачане. До него на предната дясна седалка е пътувал Н.И.. Видимостта е била добра, не е имало храсти, дървета или други обекти, които да са я ограничавали. Пътната настилка по ул. „Христо Ботев“ също е била добра, като върху пътната лента непосредствено преди ул. „Околовръстен път“ е била нанесена напречна пътна маркировка „Стоп-линия“.

 

[11] При наближаване на кръстовището с ул. „Околовръстен път“ П.А. не е спрял на стоп-линията, за да се убеди, че ще може да навлезе безпрепятствено в ул. „Околовръстен път“, а е продължил, като е навлязъл в пътната лента на лекия автомобил „Фолксваген“. От това е последвал челен удар между двата автомобила. Ако П.А. е пропуснал да премине лекия автомобил „Фоксваген“, ПТП не би настъпило (заключението на вещото лице Х., л. 86-101; показанията на свидетеля Д., л. 114).

 

[12] От удара Н.И. е получил:

1. счупване на дясната ключица с дислокация  на костните краища;

2. контузия на гърдите и корема (заключението на вещото лице д-р М., л. 108).  Н.И. е бил с поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие (заключението на вещото лице д-р М., л. 108-109). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на П.А. е била застрахована при ответника Е..

 

[13] Веднага след ПТП Н.И. е бил прегледан в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където му е била поставена ортеза за имобилизация на счупената ключица. Във връзка с травмите на гърдите и корема е било направено амбулаторно проследяване. Лекарите са предложили на Н.И. оперативно лечение, но той е отказал да бъде опериран (заключението на вещото лице д-р М., л. 108).

 

[14] Контузията на гърдите и корема е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не са били налице данни за свободно подвижна течност в коремната кухина (заключение на вещото лице д-р М., л. 107-108)

 

[15] Счупването на дясната ключица е довело до трайно нарушаване във функцията на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни.  Болките са били най-силни в острия период (петия-седмия ден след травмата) поради разкъсването на периоста, костната дислокация, нарастващия фрактурен хематом и наличието на посттравматичен оток. След зарастване на счупването, болките и страданията са били свързани с преодоляването на контрактурата на раменната става и намаления мускулен обем. Към настоящия момент ищецът изпитва болки при промяна на времето и при пренатоварване. Налице е и лека деформация в областта на дясната ключица и рамо. Активните движения в дясната раменна става са ограничени, като отвеждането е възможно до 95-100 градуса, вътрешната ротация е ограничена с 15 градуса, а сгъването и разгъването в рамото с 15 градуса. Липсват клинични данни за съдови и неврологични смущения в крайника (заключението на д-р М., л. 108).

 

[16] В резултат на травмата ищецът е бил обездвижен. Не е можел да става, да посреща самостоятелно всекидневните си битови нужди – обличане, хранене и други – и се е нуждаел от помощта на майка си. Той продължава да изпитва стрес и уплаха от изживяното (показанията на свидетелкатаИ., л. 115-гръб).

 

[17] На 16.09.2016г. Н.И. е поискал от Е. за му заплати обезщетение за неимуществени вреди (претенция, л. 11). Не се спори, че Е. не е изплащал такова.

 

[18] Съдът е освободил Н.И. от заплащането на държавна такса (л. 21). Н.И. е заплатил: 325,00 лева за вещи лица (л. 52); 40,00 лева депозит за свидетел (л. 110); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 46).  Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 112). Е. е заплатил: 225,00 лева за вещи лица (л. 42-43); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 41). Е. е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[19] Н.И. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса са застраховане (КЗ) (отм.)[1] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.             По иска с правно основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.)

 

[20] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/ неимуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че:

1. Н.И. е участвал в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на Н.И.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил П.А., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при Е.;

4. от уврежданията Н.И. е претърпял неимуществени вреди;

5. Е. не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[23] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[2]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-21.07.2016 г.

 

[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на увредения; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[25] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г^[3]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[26] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

           

[27] Съдът установи, че към момента на ПТП Н.И. е бил на 38 години. Той е живеел в една къща с майка си, работил е във фирма за ПВЦ дограма, като работата му е била свързана с физически труд. Вследствие на ПТП той е получил: 1. счупване на дясната ключица с дислокация  на костните краища; 2. контузия на гърдите и корема.

 

[28] Веднага след ПТП Н.И. е бил прегледан в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където му е била поставена ортеза за имобилизация на счупената ключица. Във връзка с травмите на гърдите и корема е било направено амбулаторно проследяване. Лекарите са предложили на Н.И. оперативно лечение, но той е отказал да бъде опериран. Контузията на гърдите и корема е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не са били налице данни за свободно подвижна течност в коремната кухина.

 

[29] Счупването на дясната ключица е довело до трайно нарушаване във функцията на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни.  Болките са били най-силни в острия период (петия-седмия ден след травмата) поради разкъсването на периоста, костната дислокация, нарастващия фрактурен хематом и наличието на посттравматичен оток. След зарастване на счупването, болките и страданията са били свързани с преодоляването на контрактурата на раменната става и намаления мускулен обем. Към настоящия момент ищецът изпитва болки при промяна на времето и при пренатоварване. Налице е и лека деформация в областта на дясната ключица и рамо. Активните движения в дясната раменна става са ограничени, като отвеждането е възможно до 95-100 градуса, вътрешната ротация е ограничена с 15 градуса, а сгъването и разгъването в рамото с 15 градуса. Липсват клинични данни за съдови и неврологични смущения в крайника.

 

[30] В резултат на травмата ищецът е бил обездвижен. Не е можел да става, да посреща самостоятелно всекидневните си битови нужди – обличане, хранене и други – и се е нуждаел от помощта на майка си. Той продължава да изпитва стрес и уплаха от изживяното.

 

[31] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева. След 11.06.2012 г. този размер вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[32] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 2016 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.^[6] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. ^[7]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[8]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[9].

 

[33] В съдебната практика, публикувана в правно-информационната програма Сиела, Интернет сайта на ВКС и сайта на САС, съдът откри три решения по дела относно обезщетения за неимуществени вреди от счупване на ключицата и други увреждания от периода 2013 г.-2016 г. С тях съдилищата са присъждали следните обезщетения за неимуществени вреди:

а. 18 000,00 лева за събитие от 2013 г.^[10];

б. 30 000,00 лева за събитие от 2013 г.^[11] и второ решение за събитие от 2013 г.[12] .

 

[34] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за неимуществени вреди на Н.И.. Съдът отчита, че двете решения на САС, с които той е определил обезщетения от по 30 000,00 лева са за събития от 2013 г., когато минималната работна заплата е била с над 20% по-ниска от тази през 2013 г. Съдът отчита обаче и, че тези две решения на САС са за случаи, по които има и други сериозни увреждания - разкъсно-контузна рана от типа „скалп“ по едното решение и счупване на гръдната кост по другото. Така съдът приема, че 27 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Н.И.. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Н.И. 27 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а отхвърля иска за разликата над 27 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

[35] Е. е възразил, че Н.И. е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан. Съдът не установи това. Затова възражението е неоснователно.

 

2.             По разноските

 

[36] Н.И. търси разноски. Той е направил такива за 370,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на ищеца за 27 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Н.И. 249,75 лева разноски по делото, а на адвокат Д. 1 167,75 лева (40 000,00-10 000,00х0,03+830,00х27 000,00/40 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Е. да заплати и 1 080,00 лева държавна такса.

 

[38] Е. също търси разноски. Той е направил такива 230,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 13 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда Н.И. да заплати на Е. 74,75 лева разноски по делото и 65,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х13 000,00/40 000,00).

 

Съдия: