Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти тричленен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове: 1.
М.Иванова-Даскалова
2. Станислава Стоева
при секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2267 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Директора на РД„Автомобилна администрация“–Варна против Решение №1105/09.08.2022г. на
Районен съд – Варна по АНД №4933/2021г., с
което е отменено НП №23-0000615/ 14.06.2021г. издадено от Директора
на РД „Автомобилна администрация“ – Варна,
с което за нарушение на чл.91г, ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози на „М. Транс“ЕООД с ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В жалбата
депозирана от пълномощник се
твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон. Правилно в АУАН и в НП било посочено мястото на
извършване на нарушението. При справка в Търговския регистър се виждала направената промяна
на адреса на управление на дружеството от 22.04.2021г., в 15:16ч., но до тогава и към датата на извършване на нарушението през 2020г. седалището и адресът на управление на дружеството е
бил в гр. Варна, ж.к.„В.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**. Правилно в съставения на 18.02.2021г. АУАН, когато дружеството е било все още с адрес на управление в град
Варна именно този адрес е посочен като място на извършване на нарушението. Неправилно
РС не отчел това, а взел като меродавен към 2020г. адреса на управление на
дружеството, който на 22.04.2021г. е променен и вписан като нов адрес. Тъй като
считат за правилни изаконосъобразни
останалите изводи в Решението на РС, с които са отхвърлени като неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, поради неправилност само на единствения
решаващ извод, че в НП неправилно е определено място на нарушението, се
претендира отмяна на Решението на ВРС и постановяване на ново, с което НП да
бъде потвърдено и на ИА“АА“ да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
„М. транс“ ЕООД с ЕИК ********* чрез процесуален представител депозира становище
за неоснователност на касационната жалба. Счита за основателна преценката на РС, че в НП е посочено неправилно гр.Варна
за място на извършване на конкретното нарушение. Сочи отразен в тъговския
регистър адрес на дружеството в с.В., общ. В.. Излага
съображения, че неправомерно държавата изисквала от българските
водачи да притежават валидно удостоверение за психологическа годност, че това изискване на Наредба №36/2006г. на Министерство на транспорта е в пряко
противоречие с Директива 2006/126/ЕО, като се позовава на решения на
Административен съд – Шумен. Намира решението на районния съд за правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Отправя искане за присъждане на
сторените по делото разноски, а в условие
на евентуалност моли юрисконсултското възнаграждение да бъде редуцирано до
минималния размер по чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за отхвърляне на
касационната жалба и предлага решението
на Районния съд да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от
активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на
основанията в чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
жалбата се твърди неправилно приложение на закона, което е основание за отмяна
по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
ВРС е
постановил валидно и допустимо решение.
От
събраните в административнонаказателното и в съдебното производство доказателства
районният съд приел за установено от фактическа страна, че при извършена през
месец февруари 2021г. комплексна проверка на „М. Транс“ ЕООД служителите на РД „АА“ Варна констатирали, че дружеството-превозвач притежава лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на
товари №12427/01.10.2014г.; че на
18.09.2020г. в гр.Варна е допуснало водача Т. С. Т. до
управление на влекач „Ивеко
АС 440“ категория N3, с рег. № В****КТ – собственост на дружеството за извършване на международен превоз на товари, съгласно разпечатките от дигиталния тахограф на автомобила и CMR №DD6K6DA/16.07.2020г. и от картата на водача, който водач е бил без валидно удостоверение за психологическа годност за
периода 04.07.2018г. до момента. РС установил, че това е квалифицирано от
актосъставителя свид. Б. Г. като нарушение на чл.91г, ал.1, предл.1 от Закона
за автомобилните превози, тъй като е допуснат до управление водач, който не е отговарял
на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което на 18.02.2021г. съставил срещу
дружеството-превозвач АУАН. В него описал обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация
по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтПр. РС установил, че АУАН е предявен на представляващ
дружеството, който нямал възражения и такива не постъпили и в срока по чл.44
от ЗАНН и въз основа на акта на
14.06.2021г. директорът на РД„Автомобилна администрация“–Варна издал НП №23-0000615, в което възприел
установените факти и обстоятелства от актосъставителя и на основание чл.91г,
ал.1, предл.2 от ЗАвт.П наложил на „М.
Транс“ЕООД с ЕИК ********* имуществена санкция от 3000 лева.
РС преценил АУАН
и НП като издадени от компетентните органи, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН и с изискуемото съдържание в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а описаните в обстоятелствената
им част факти и
обстоятелства - за достатъчни
за индивидуализиране на нарушението и за осъществяване на правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. РС установил, че в акта и в НП ясно и
подробно е изложено на кои изисквания не е отговарял водачът на 16.07.2020г., когато е допуснат
да управлява ППС-то на превозвача и да осъществява международен
превоз на товари, чието удостоверение
за психологическа годност е било с изтекъл срок и поради това не е било валидно. РС също заключил, че
дружеството е нарушило чл.7а, ал.2 от ЗДвП и направил извода, че правилно е била ангажирана имуществената му отговорност на основание чл.96г,
ал.1, предл.2 от ЗАвтП, като му била наложена визираната в тази
разпоредба имуществена санкция във фиксирания размер от 3000лв. Поради това РС
посочил, че не разполага с правомощия за изменение на размера на санкцията. Тъй
като конкретното нарушение не се отличавало от останалите нарушения на същата разпоредба и е формално, а и поради липсата на основание
за преценката му като маловажно, РС намерил чл.28
от ЗАНН за неприложим за него.
Въпреки, че
отхвърлил повечето оплаквания в жалбата като неоснователни, РС постановил отмяна
на НП като незаконосъобразно заради извода, че в АУАН и в НП за място на
извършване на нарушението е посочено - гр.
Варна, ж.к. „В.“, бл.203, където РС счел, че е адреса за
кореспонденция с НАП по данни от Търговския регистър, а следвало да се посочи
адреса на управление на дружеството в с.В., общ. В., обл.Варна. Освен това
съдът отчел, че превозът не е започнал от гр. Варна, а от гр.Шумен съгласно представения превозен документ. Поради това заключил, че в АУАН и в НП грешно е посочено мястото на извършване на нарушението в гр.Варна и
тъй като това е съществен елемент от НП,
неправилното му посочване обосновава извод за незаконосъобразност. Това е
основния и единствен мотив, с оглед на който РС постановил с Решението отмяна
на НП и съобразно този изход на спора осъдил РА“АА“-Варна да заплати на
дружеството сумата от 484лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
Касационният
състав намира за неправилен този извод на РС. В АУАН и в НП правилно
е посочено мястото на извършване на нарушението в град Варна, по адреса на управление на
дружеството към момента на извършване на нарушението- 16.07.2020г. Изцяло
доказани от справките и разпечатките от Търговския регистър по партидата на „М.
транс“ ЕООД и обстоятелствената част на АУАН са показанията на свид. Б. Г., че след
справка в Търговския регистър за адреса на управление на превозвача към датата
на извършване на нарушението 16.07.2020г. е установил, че адреса на
управлението му е в гр. Варна, ж.к. „В.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, поради което това посочил като мястото на извършване на нарушението.
Правилно и законосъобразно, въпреки че комплексната проверка на превозвача е
била през февруари 2021г., актосъставителят и издателя на НП са посочили като
място на извършване на конкретното нарушение от дружеството адреса на на
управлението му към датата на която то е допуснало водачът Тодоров до
управление на ППС за осъществяване на международния превоз. Изцяло основателни
и доказани са твърденията в касационната жалба, че едва след издаване на НП на
22.04.2021г. дружеството е променило адреса си на управление в с.В., общ. В.,
обл. Варна. При служебна справка в Търговския регистър, настоящият състав също
установи, че през периода от 14.08.2014г. до 21.04.2021г. адресът на управление
на „М. транс“ ЕООД е: гр.Варна, ж.к.„В.“, бл.*** вх.*, ет.*, ап.**.
Въпреки
неправилността на извода на РС за мястото на нарушението, крайната му преценка,
че НП е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено се явява съобразен
с действащата сега редакция на Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
/накратко Наредба №36/2006г. Към момента на издаване на НП и на Решението на
ВРС съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006г. удостоверението за психологическа
годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване, с
изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст
на лицето, и на случаите по чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението
е валидно за срок от една година.
След изменението
обнародвано в ДВ бр.84 от 2022г., което е в сила от 21.10.2022г. текста на чл.8,
ал.2 е :“Удостоверението за психологическа годност е безсрочно.“, т.е. е
валидно, до обезсилването му, което е предвидено в новата редакция на чл.8 ал.7
от Наредба №36/2006г., съгласно която : Лице, за което е възникнало основание
по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 или 7, подлежи на съответното психологическо
изследване, а притежаваното от него удостоверение за психологическа годност се
обезсилва чрез отбелязването на това обстоятелство в специализирания програмен
продукт.
В случая следва
да се приложи новата редакция на чл.8, ал.2 от Наредба №23/2006г., тъй като страните
не са спорили по данните в приетата с преписката писмена справка от регистъра
на психологическите изследвания, която е посочена в обстоятелствената част на НП,
че водачът Т. С. Т. е имал издадено удостоверение за психологическа годност на 03.07.2015г. с 3-годишен срок на валидност 03.07.2018г.
При тези данни щом той е водач, който е бил изследван и му е било издадено
удостоверение за психологическа годност, предвид последната редакция на чл.8,
ал.2 от Наредба №6/2006г., издаденото му удостоверение е безсрочно. Налице е
хипотезата предвидена в чл.3, ал.2 от ЗАНН тъй като в хода на производството по
оспорването на НП №23-0000615/14.06.2021г. издадено от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Варна след образуване на касационното дело е
последвало това изменение на чл.8, ал.2 от Наредба
№36/2006г., което е по-благоприятен закон както за водача Тодоров, така и за санкционираното
дружество-превозвач, което му е възложило управлението на превозното си
средство и осъществяването на международния превоз.
С оглед влязлата
в сила на 21.10.2022г. изменение на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006г. с което
издадените удостоверения за психологическа годност на водачите от документи със
срок на валидност по силата на закона стават безсрочни, в резултат на приложението
на този по-благоприятен закон, процесното НП за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2
от ЗАвП се явява незаконосъобразно, което е основание за неговата отмяна.
Тъй като този
извод кореспондира с крайния извод на РС в атакуваното Решение
№1105/09.08.2022г., то не подлежи на отмяна и следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора своевременно направеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН следва ИА„Автомобилна администрация“ -гр.София да заплати на ответника
по касация „М. транс“ ЕООД сумата от 440лева за адвокатско възнаграждение,
определена съгласно минималния размер предвиден в Наредба
№1/2004г. във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата.
Водим от това и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1105/09.08.2022г. на Районен съд – Варна,
постановено по АНД № 4933/2021г.
ОСЪЖДА ИА„Автомобилна администрация“ -гр.София да
заплати на „М. транс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.В., община В., област Варна сумата в размер на 440лв.(четиристотин и четиридесет лева) за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.