Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035
09.04.2021 г., гр. ****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1486/2019
г. по описа на РС - ****, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от А.Д.П., ЕГН ********** против ЗК
Лев инс” АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, във
вр. с чл. 498, ал. 3 и чл. 380 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба,
уточнена с молба вх. № 7648/13.12.2019
г. и молба вх. № 448/24.01.2020 г., ищецът твърди, че на 02.06.2016 г. в около 18:30 - 19 часа на път III-208 в близост до отбивката на село ****,
област ****, при управление на л.а. „Ситроен Ксара“ с peг. № ****водачът Д. К. Т. при нарушение на правилата за движение /чл. 49 от ЗДвП/ и при излизане от земен път и навлизане на платното за движение, пресякъл
лентата за движение и не пропуснал излизащия от десен завой на около 50 метра
л.а. „Фолксваген Туран“ с peг. № ****, управляван от Д. И. Ж., движещ се в посока
от гр. **** към гр. ****. В резултат на възникналото ПТП са били причинени
имуществени вреди на автомобилите и са били причинени телесни повреди на
намиращите се в л.а. „Фолксваген Туран“ пътници, един от които е била и ищецът П.,
която като пътник се возила на задната седалка по средата. По случая било
образувано ДП № 248/2016 г. по описа на РУ - ****, като съдебното производство
приключило с решение № 53/23.04.2018 г. по НАХД № 143/2018 г. на РС - ****, влязло в законна
сила на 10.05.2018 г.
Твърди, че е получила спешна
медицинска помощ в спешния център на МБАЛ „Св. Анна – ****” АД. Поставена
ѝ била диагноза: контузия на главата, счупване на носните кости.
Установени били двустранен окоолочен хематом, разкъсно - контузна рана,
кръвонасядане и оток по гърба на носа. Извършен бил консулт със лекар -
специалист „Уши, нос, гърло”. Консултирана била и от неврохирург, който е
установил, че не е губила съзнание, не е повръщала и е с ясен спомен за
случилото се. Отказала е хоспитализация на място. С допълнително медицинско
направление, издадено д-р Р. - специалист „Уши, нос, гърло” при МБАЛ „Св. Анна-
****” АД - амб. лист № 5411 от 11.10.2017 г., било установено, че П. е с
диагноза: статус пост фрактура осса назалия /състояние след счупване на носните
кости/ вследствие на ПТП от 02.06.2016 г. и било установено посредством
акустична ринометрия, че пострадалата е със силно занижен въздушен поток и
намалено сечение на обема в областта на носната клапа вдясно. Обективно е имала
изкривена носна пирамида на ляво, S-образно девиирана носна преграда с хипертрофия на долни носни конхи.
След настъпване на ПТП на 02.06.2016 г. (четвъртък) - на следващия ден –
петък, ищецът била при режим домашен, както и през събота и неделя - общо 3
календарни дни, а на 06.06.2016 г. се явила на преглед при д-р Р. И., която е
издала болничен лист № Е 20165218724 от 06.06.2016 г. за 14 календарни дни.
Прекарала е 17 дни в болничен престой, но тъй като се тревожела да не
остана без работа, въпреки че не се чувствала добре, взела решение да се върне
на работа.
След инцидента, общото здравословно състояние на ищеца
било влошено с доказано и постоянно разстройство на здравето. Получила
множество телесни увреди:
1. счупване на носните кости и последващо изкривяване на носната пирамида
вляво, значително S-образно изкривяване на носната преграда с хипертрофия на долните носни
конхи - представляваща средна телесна повреда и постоянно
разстройство на здравето, причинило последващо затрудняване на дишането и
намален въздухопоток;
2. разкъсно-контузна рана на носа;
3. увреждане на зрението,
с оплаквания от силно
главоболие;
4. контузия на клепачите и околоочната област;
5. отоци;
6. двустранен околоочен хематом.
Наред с телесните увреди, ищецът била диагностицирана с
посттравматично стресово разстройства в резултат на преживяното
пътнотранспортно произшествие.
Твърди, че към настоящия момент
контузиите на клепача и окоолочната област, и хематомите са оздравели, но
доживот – постоянно разстройство на здравето, остава телесното увреждане на
носа, причинено в резултат на ПТП - състоянието след счупване на носните кости,
което е свързано със силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема в
областта на носната клапа вдясно и изкривена носна пирамида на ляво, S-образно девиирана носна преграда
с хипертрофия на долни носни конхи, както и стеснен десен носов ход, който
създава затруднения при дишане.
Медикаментите, които е
употребявала са: Acutil, Nootropil (за недостига на
кислород), изписани с Етапна
епикриза към лист № 005287 от 12.05.2017 г., Alova, Ноотропил - изписани от д-р С. Н.
за недостига на кислород/, Нимезил, Деган - изписани от Спешното отделение към
МБАЛ "Св. Анна - ****", Виброцил гел - изписани за мазане на носа от
д-р Таня Н.а (на 15.06.2016 г.), Калций. Не е изписан срок от лекарите, след
който пациентката А.П. да преустанови вземането на медикаментите. Представя и
нов медицински документ за удостоверяване на продължаването на вземане на
лекарства и към настоящия момент.
Твърди, че след претърпяното пътнотранспортно
произшествие ищецът била изключително неспокойна, изплашена и не можела да
повярва как е останала жива след инцидента. Както непосредствено след инцидента,
така и сега се усещала много напрегната и само мисълта, че трябва да пътува
отново с влак или с кола я плаши.
Станала раздразнителна, избухлива, неспокойна. Често си мислила за инцидента,
понякога свързвала катастрофата с мисълта, че не ѝ остава още много
живот. Почти всеки ден дълго след инцидента получавала усещане за задушаване
със силно сърцебиене и се чувствала замаяна. Много ѝ било трудно и към
момента, когато пътувала ежедневно за работа. Силният шум и светлината
продължавали да я дразнят. Започнала да осъзнава, че все по-често забравя.
Виновният за настъпилото събитие водач попадал в кръга
лица, чиято отговорност се покрива от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между Д. К. Т. и ответното застрахователно дружество ЗК "Лев инс" АД,
обективиран в полица № BG/22/116000860722, валидна до 18.03.2017 г. Съгласно изискванията на Кодекса за
застраховането след приключване на съдебното производство, с претенция вх. №
11254/09.08.2018 г. ищецът уведомила ЗК „Лев инс” АД за инцидента и получила писмо
с изх. № 14012/19.12.2018 г., с което застрахователното дружество я уведомило,
че ѝ предлага да ѝ бъде изплатено обезщетение в размер на 6400 лв.
за неимуществени вреди и 39.22 лв. за имуществени вреди, като отчитали 20 %
съпричиняване от нейна страна. Ищецът счита посочения размер на обезщетението за
недостатъчен за преживените от нея болки и страдания, телесни повреди и
полученото вследствие на процесното ПТП постоянно разстройство на здравето ѝ.
Моли съда да осъди ЗК „Лев инс” АД да заплати на ищеца, както следва:
- за неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ - сумата в размер на 22 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2016 г. до окончателното
изплащане на обезщетението и
- за имуществени вреди на основание чл. 429 от КЗ
- общо сума в размер
на 285.31 лв. за направени разходи, удостоверени с платежни документи, за което
е представила в оригинал на застрахователното дружество следните платежни
документи:
1. медицинско
удостоверение № 454/2016 г., ведно с касов бон за преглед при съдебен лекар д-р
В.Н. - 40 лв.;
2. рецептурна
бланка, ведно с касов бон за 36.00 лв. от „АМЦСМП Света Петка Ай Кеър” ЕООД,
касов бон за доплащане за сумата от 60.00 лв. и касов бон за закупени лекарства
на стойност 32.42 лв., общо на стойност – 128.42 лева за закупени лекарства;
3. по 3
броя касови бона - съответно по първи касов бон, издаден от Тремол ЗМ-КЛ от
16.06.2016 г. – 16.07 лв. за лекарства, по втори касов бон, издаден от „Ирис – Син”
ЕООД на 06.06.2016 г. – 7.80 лв. и по трети касов бон, издаден от ЕТ „И.Й.– Ива”
на 15.06.2016 г. – 13.02 лв. за лекарства - виброцил и абофарма калций - или
общо сума в размер на: 36.89 лв.,
както и разходи, доказателства за които представя в оригинал към настоящата
искова претенция:
4. фактура
№ **********/28.09.2016 г., издадена от МЦ „Мета Медика” ООД, ведно с касов бон
за проведен преглед при психиатър, на стойност 30.00 лв.;
5. фактура
№ **********/28.09.2016 г. за проведена психологическа консултация и изготвяне
на становище, за състоянието на ищеца вследствие на ПТП, издадена от МЦ „Мета
Медика” ООД, ведно с касов бон, на стойност 50.00 лв. Претендира разноски.
Във връзка
с указанията на съда, дадени с определение № 560/30.06.2020 г. депозира
становище вх. № 3389/17.07.2020 г., в което посочва, че посещенията при
психолог и психиатър, за което с исковата молба са представени фактури в общ размер
на 80 лева са били обусловени от болките и страданията ѝ и влошаване на
емоционалното, психологическото и психиатрично състояние, като направените
разходи са част от размера на претендираните имуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното
дружество, чрез своя процесуален представител, е подал писмен отговор, с който
оспорва изцяло
исковите претенции както по основание, така и по размер.
На първо
място, навежда довод за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния
резултат, изразил се в неизползване на инерционен обезопасителен колан. Позовава
се на мотивите на приложеното към исковата молба решение № 53/23.04.2018 г. по
НАХД № 143/2018 г. по описа на PC - ****, съгласно които от всички пътуващи в процесния автомобил, единствено
ищеца П. е получила наранявания, които покриват юридическия критерий за „средна
телесна повреда", докато останалите пътници са получили леки наранявания (лека
телесна повреда). Счита, че същата е допринесла в значителна степен за настъпването
на вредоносния резултат, а именно твърди, че е нарушила разпоредбите на Закона
за движение по пътищата и Правилника за прилагането му като е
пътувала без поставен обезопасителен колан, като с това си поведение е нарушила разпоредбата
на чл. 137а от ЗДвП. Твърди, че получените от пострадалата травми, са вследствие
на нейното виновно поведение и неспазването на посочената по-горе разпоредба
като пътник в МПС.
Оспорва размера
на исковите претенции като прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните
фактори, определящи понятието справедливост. Посочва, че при определяне размера
на неимуществените вреди, съдът следвало да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Позовава се на т. 8 от ППВС №
4/1968 г., съгласно която понятието „справедливост” е свързано с преценка на
конкретни обстоятелства. Вредата трябвало да се определи към момента на
настъпването ѝ, когато претенцията е станала изискуема. С оглед вида на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, счита, че предявената претенция за
обезщетение е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на
моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Сочи,
че се претендира обезщетение в един висок размер, който не кореспондира на
трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетения за
аналогични случаи. Излага, че справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките,
страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения,
нанесени на конкретното пострадало лице.
Оспорва
претенцията за обезщетение за забава от датата на непозволеното увреждане - 02.06.2016 г., до окончателното
изплащане. Поддържа, че забавата на застрахователя се урежда от императивни
норми. С разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 494, т. 10 от КЗ било
въведено ограничение на функционалната отговорност на застрахователя за
дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществените вреди до лихви за забава на застрахования, считано от
по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал. З от КЗ). Със
застрахователната полица, сключена на 16.03.2016 г., валидна от 19.03.2016 г.
до 18.03.2017 г. застрахователят е поел риск да покрива отговорност, възникваща
при действието на новата уредба, налагаща активност на ползващото се от
застраховката лице, тъй като, за разлика от застрахования (прекия участник в
деликта, който не може да не знае за причиняването на вредите), застрахователят
не би могъл да се освободи от забавата, ако не бъде уведомен за събитието от
заинтересованите лица. В случая ответникът не оспорва факта на уведомяване на
застрахователя за събитието с предявяване на претенция по щета, заведена при
застрахователя на 09.08.2018 г. С оглед на това счита, че претенцията за
забава на законната лихва следва бъде от 09.11.2018 г., а не както претендира
ищецът - от 02.06.2016 г.
В съдебно заседание ищецът, чрез
своя процесуален представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете. Претедира разноски Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответното
дружество не се представлява и не изпраща упълномощено лице. С молба вх. №
3902/10.08.2020 г., подадена чрез процесуалния му представител, оспорва
исковата молба и поддържа отговора. Моли предявените искове да бъдат оставени
без уважение. Оспорва претендираното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение, в случай че същото надвишава минималното по Наредба № 1 за
МРАВ, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
За основателността на преките искове в тежест на ищеца е да докаже пълно
и главно,
че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от налични травматични увреди и психически травми, като
установи всяка една от тях, както и размера на вредите, както и да докаже в
посочената по – горе причинна връзка, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на суми с
оглед проведено лечение и консумативни разходи в сочените размери.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже твърденията и възраженията си в отговора, включително
възраженията за съпричиняване и това, че ищецът е нарушила разпоредбите
на Закона за движение по пътищата (чл. 137а от ЗДвП) и Правилника за прилагането
му като е пътувала без
поставен обезопасителен колан, в резултат на което е допринесла в значителна степен
за повечето от получените травми,
а – при установяване на горните елементи от фактическите състави на вземанията
от ищеца – следва да докаже, че е погасил претендираните обезщетения.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира предявените искове за частично основателни по следните
съображения:
По делото като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че:
1. на 02.06.2016 г. на път III-208, в близост
до отбивката за с. ****, обл. **** било реализирано ПТП, с участници - Д. К. Т.,
който управлявал МПС – лек автомобил „Ситроен Ксара”, рег. № ****и Д. И. Ж., който управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген
Туран“ с peг. № ****, като Д. К. Т. е нарушил правилата за движение по пътищата и по - точно
нормата на чл. 49 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на пострадалата – ищец в настоящото
производство А.Д.П.,
която седяла на задната седалка на лекия автомобил „Фолксваген Туран“ с peг. № ****, управляван от Д. И. Ж.; на основание чл. 300
от ГПК, предвид влязлото в законна сила решение № 53/23.04.2018 г. по НАХД №
143/2018 г. на РС – **** - че Д. К. Т. е извършил деянието, за което е признат
за виновен, че това деяние е противоправно и е извършено виновно;
2. към 02.06.2016 г. гражданската
отговорност на водача на МПС „Ситроен Ксара”, рег.
№ ****е била застрахована при ответника, съгласно действаща, валидна от
19.03.2016 г. до 18.03.2017 г. и покриваща съответния риск застрахователна
полица № BG/22/116000860722;
3. с предявена
претенция вх. № 11254/09.08.2018 г. ищецът е уведомил ЗК „Лев инс” АД за
инцидента, заведена от застрахователя по щета от 09.08.2018 г., в отговор на
което с писмо с изх. № 14012/19.12.2018 г. застрахователното дружество я е
уведомило, че ѝ предлага да ѝ бъде изплатено обезщетение в размер
на 6400 лв. за неимуществени вреди и 39.22 лв. за имуществени вреди, отчитайки
20 % съпричиняване от нейна
страна.
Съдът
приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с
приетите доказателства.
Настъпването
на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието и вредите, са събрани
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
По делото са приети:
Справка от „Гаранционен фонд” за сключена
гражданска отговорност към дата 02.06.2016 г.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ОДМВР -
РУП - гр. **** от 02.06.2016 г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от
02.06.2016 г. по описа на РУП - гр. ****, ведно със скица към него; Листове за преглед на пациент - 2 броя,
издадени от МБАЛ "Света
Анна-****" АД, ведно с допълнителен лист към всеки
от тях и фиш; Медицинско удостоверение №
454/2016 г., издадено от МБАЛ "Св.
Анна- ****" АД от 06.06.2016 г.;
Медицинско направление с изх. № 5411 от 11.10.2017 г.; Назална
ендоскопия на Атанска П.; Медицинско направление от ЕТ "АИПСМП" - д-р
Таня Н.а от 15.06.2016 г.; Медицинско направление от ЕТ "АИПСМП" -
д-р С. Н. от 15.10.2016 г.; Медицинско направление от 28.09.2016 г.; Медицинско
направление от 28.09.2016 г.; Медицинско направление от 14.06.2016 г.;
Медицинско направление от 28.09.2016 г.; 3 броя касови бонове; Етапна епикриза
към лист № 005287/12.05.2017 г.; Медицинско заключение от 28.09.2016 г.;
Рецептурна бланка от 28.09.2016 г.; Рецептурни бланки – 4 бр.; Болничен лист №
Е20165218724 от 06.06.2016 г.; Становище след проведено психологическо
изследване от 12.08.2016 г.; Фактура № **********/28.09.2016 г., ведно с касов
бон - в оригинал; Фактура № **********/28.09.2016 г., ведно с касов бон - в
оригинал; Решение № 53/23.04.2018 г. по НАХД № 143/2018 г., ведно с мотивите
към него по описа на Провадийски районен съд; Претенция с вх. №
11254809.08.2018 г.; Писмо от ЗК "Лев инс" с техен изх. №
1012/19.12.2018 г. По делото е приобщено НАХД № 143/2018 г. по описа на РС-****, ведно
с материалите по ДП № 248/2016 г. по описа на РУП-****, от които се установява, че на 02.06.2016 г. на път III-208, около 18:20 часа на път III-208 в близост до отбивката на село ****,
област ****, при управление на л.а. „Ситроен Ксара“ с peг. № ****водачът Д. К. Т. при нарушение на правилата за движение - чл. 49 от ЗДвП, и при излизане от земен път и
навлизане на платното за движение, пресякъл лентата за движение и не пропуснал
излизащия от десен завой на около 50 метра л.а. „Фолксваген Туран“ с peг. № ****, управляван от Д. И. Ж., движещ се в посока от гр. **** към гр. ****. Лекият автомобил „Фолксваген Туран“ ударил л.
а. „Ситроен Ксара“ в предната лява част, като последният се завъртял по
посока на часовниковата стрелка и се придвижил до мястото, където е намерен при
огледа. В резултат на
възникналото ПТП са били причинени имуществени вреди на автомобилите и са били
причинени телесни повреди на пътниците и в двете
коли. На намиращите се в л.а.
„Фолксваген Туран“ пътници – Д. Ж., Я. Р., Д.А.и В.А.били
причинени леки телесни повреди, а на ищеца А.П. – средна телесна повреда, която като пътник се возила на задната
седалка, изразяваща се в счупване на носните кости и последващо изкривяване на
носната пирамида на ляво,
S-образно девиирана /изкривена/
носна преграда с хипертрофия на долни носни конхи, силно занижен въздушен поток
и намалено сечение на обема в областта на носната клапа в дясно, които създават
затруднения при дишане. По случая било образувано ДП № 248/2016 г. по описа на
РУ - ****, като съдебното производство приключило с решение № 53/23.04.2018 г.
по НАХД № 143/2018 г. на РС - ****, влязло в законна
сила на 10.05.2018 г. С посочения съдебен акт, тълкуван с протоколно
определение № 220 от 17.10.2017 г.,
обвиняемият Д. К. Т., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
02.06.2016 г. на път III-208 в близост до отбивката за с. ****, обл. Варненска, при
управляване на МПС „Ситроен Ксара“ с peг. № ****нарушил правилата за движение, а именно: чл. 49 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на А.Д.П., изразяваща се в изкривяване на
носната пирамида вляво, значително S-образно изкривяване на носна преграда с хипертрофия на долни носни конхи,
силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема в областта на носната
клапа вдясно, които значително затрудняват носното дишане и обуславят
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 78а от НК същият е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева в полза на държавата.
По делото е прието заключение на САТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Същото е оспорено
от ищеца в частта, в която вещото лице посочва причините за причинените от
процесното ПТП увреди на ищеца. Въз основа на всички изследвани материали във връзка с
процесния инцидент, вещото лице сочи следния механизъм на ПТП и техническа
причина за ПТП: При настъпилото ПТП л.а. „Ситроен
Ксара“, при излизане от земен път с конкретна рязкост и навлизане в платното за
движение с желана лента посока гр. **** при достигната скорост от около 20
км/ч, пресякло и заело изцяло лентата за
движение на излизащия от десен завой на около 16 метра/50 м виД.ст, движещ се с
около 73 км/ч л.а. „Фолксваген Туран“ в посока от гр. **** към гр. ****.
Вследствие на настъпилото ПТП били причинени значителни имуществени вреди на
автомобилите и телесни повреди на намиращите се в л.а. „Фолксваген Туран“ пасажери.
Водачът на л.а. „Фолксваген Туран“ при настъпване на ситуацията, водеща до
сблъсък, спрямо техническата му техническата му невъзможност да предотврати
удара посредством аварийно спиране, е предприел правилна аварийна маневра, с
което си действие е намалил вредата от ПТП – ударът е бил насочен изцяло в
предната част на двата автомобила, запазващ здравето и живота и на двамата
водачи /в противен случай ударът е щял да бъде с пълно възпиращо действие спрямо
точките на позиция на водачите на автомобилите/. Водачът на л.а. „Ситроен
Ксара“ е предприел рязко потегляне с оглед бързото преминаване на пътната лента
на насрещно идващия автомобил, независимо че е имал визуален контакт с
приближаващия се автомобил. В конкретната пътна ситуация водачите са
разполагали с двулентово пътно платно с две насрещни пътни ленти, разделени от
непрекъсната бяла линия, ограничени от ляво и дясно от мантинели, следвани от
гориста местност, разположено в участъка на ПТП след десен завой в посока гр. ****.
Основната причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на л.а. „Ситроен
Ксара“. Травмите на пострадалата са настъпили при удара на л.а. „Фолксваген
Туран“ с л.а. „Ситроен Ксара“ или вторичният удар спрямо лявата пътна мантинела,
деформирана значително при насочения от дясно на ляво втори удар. Според вещото лице счупването на носа
в лицевата част на главата е възможно и при двата настъпили удара,
характеризиращи се с голям интензитет. Удар в лицевата част на главата в зоната
на носа при конкретно настъпилите удари на автомобила е възможен само при липса
на поставен предпазен колан.
В съдебно
заседание вещото
лице пояснява, че след настъпване на
удара между двата автомобила, л.а. „Фолксваген“ е бил избутан в ляво, като е завършил
движението си при удар в лявата мантинела, която се пада дясна за насрещното
движещи се автомобили. Има и късо предвижване на автомобила от точката на удара
до точката на удара в мантинелата със съприкосновение едва 5 метра по самата
мантинела, тъй като има значително отместване на предната му лява част към
мантинелата, което се дължи изцяло на движението и съприкосновението с л.а.
„Ситроен“, тъй като към момента на удара л.а. „Ситроен“ е бил подвижен и
всъщност той се е стремял да заеме лентата посока ****, не е бил окончателно
установен в нея, като в това си положение той изцяло е препречвал лентата за
движение на л.а. „Фолксваген“. Според експерта, ако не е била маневрата –
спасителна в конкретния случай на л.а „Фолксваген“, е щял да настъпи фронтален
удар на л.а. „Фолксваген“ с цялата му ширина на предна част. При този удар е
щяло да настъпи сериозно увреждане на водача на л.а. „Ситроен“ и конкретният
възпиращ удар е щял да бъде много по-сериозен, т.е. с много по-големи травми на
предноразположените - водач и пасажер в л.а. „Фолксваген“. Нямало е конкретна
ротация от сериозни отклонения вляво на л.а. „Фолксваген“. Сочи, че ротация се
забелязва при движението на л.а. „Ситроен“, тъй като той е бил в движение към
момента на удара, а ударът е в предната му лява част и е настъпило завъртане по
часовата стрелка около задните колелета. Счита, че при първия удар тялото на
пострадалата е залитнало напред и в дясно, а при втория удар напред и в ляво,
като най-вероятна площ, застъпна за удар на тялото, това е било гърба на предна
седалка, но конкретно при разположението на пострадалата в задна седалка, лява
част, тъй като няма такъв въпрос, не е изследвано конкретно. Счита, че за да
може да настъпи такъв удар, то тя трябва да е била на задна лява седалка. При
разположение на средна седалка, тогава трябвало да се наблюдават травми и в
ръцете. Основно за възпиращо действие на предпазните колани е при фронтални
удари. Този тип удар, в процесния случай, е почти фронтален, тъй като тялото е
залитало предимно напред, към сближение с точката на удара. Бъдейки пострадалата
с предпазен обезопасителен колан, тялото е щяло да бъде възпряно да се придвижи
повече от 20 см. напред към сближение с детайлите на автомобила. Именно поради
този факт счита, че настъпването на лицева фрактура в облегалната част на
седалката, не би могло да се получи при поставен правилно и изправен предпазен
колан. Счита, че пострадалата категорично е била на задна седалка. Дали тя е
била на лява или дясна част на седалката би могло да бъде изследвано
допълнително, но категорично заявява, че не е била на средната седалка, тъй
като при лицата, разположени в средна седалка, се наблюдават и удари по ръцете,
при опита за възспиране на движението. Счита, че при удар на тялото странично,
би трябвало да има странична фрактура на лицевите части, а доколкото е имал
възможност да се запознае с делото, то е било абсолютно фронтално. Според
вещото лице най-вероятното място на стоене на пострадалата е на задна лява
седалка.
По делото е прието заключение по допуснатата
СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, а и
неоспорено от страните. Въз основа на данните по делото – медицинска
документация, и от прегледа на пострадалата, вещото лице дава заключение, че
ищецът е получила счупване на носните кости. Въпреки препоръката на УНГ
специалист за хоспитализация в УНГ – отделение, такава не е осъществена и не е
осъществено наместване на фрактурата в рамките на седем дни. При извършения
преглед експертът е установил S - образна девиация
на носната преграда и хипертрофия на долни носни конхи, които могат да
обусловят нарушения на носното дишане. Данните от изследване чрез Акустична
манометрия показвали, че е налице нарушено носно дишане вследствие на
изкривената носна преграда и хипертрофия на долни носни конхи. Изкривената
носна преграда и хипертрофията на долни носни конхи могат да бъдат следствие на
травмата на носа с документирана и нелекувана фрактура на носните кости.
Изкривената носна преграда и хипертрофията на долни носни конхи могат да бъдат
лекувани само и единствено оперативно. След установяването им и обективизиране
чрез акустична риноманометрия на нарушено носно дишане по желание на пациента
се осъществява оперативна намеса, която коригира причината за затрудненото
дишане.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че
след получаване на травма от този тип, принципно оздравителния процес протича
между един и три месеца, но това зависи от възрастта и здравословното състояние
на организма. Пояснява, че при наличие на нелекувана фрактура на носните кости
и изкривена носна преграда, не може да се очаква пълно възстановяване на
носната функция.
Предвид непълнотата на изготвената от
специалист - УНГ и приета СМЕ, по искане на ищеца, чрез процесуалния му
представител, по делото е допусната и приета допълнителна такава, изготвена от
вещо лице – съдебен лекар, като част от въпросите към експертизата са поставени
и служебно от съда на основание чл. 195, във вр. с чл. 162 от ГПК. Съдът
кредитира заключението на вещото лице по допълнителната СМЕ като компетентно и
безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните. От данните по делото и
допълнително представени медицински документи вещото лице е установило, че
вследствие на процесното ПТП ищецът е получила счупване на носните кости,
двустранен околоочен хематом, разкъсно – контузна рана, кръвонасядане и оток по
гърба на носа. От последващи /допълнителни/ медицински прегледи и изследвания
от лекари – специалисти, на 06.06.2016 г. е установено комоцио церебри
/сътресение на мозъка/, а на 28.09.2016 г. е поставена диагноза:
посттравматично стресово разстройство. Допълнително е установено и изкривяване
на носната пирамида на ляво, S - образно дивиирана
/изкривена/ носна преграда с хипертрофия на долни носни конхи, силно занижен
въздушен поток и намалено сечение на обема в областта на носната клапа в дясно.
Посочено е, че установените травматични увреждания са резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет и биха могли да се получат при посочените време и начин
– от удар с/върху част или детайл в купето на катастрофиралия автомобил и в
този смисъл се намират в причинно – следствена връзка помежду си. Изкривяването
на носната пирамида на ляво, значителното S
– образно изкривяване на носната преграда с хипертрофия на долни носни конхи,
силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема в областта на носната
клапа в дясно, значително затрудняват носното дишане и обуславят постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експерта това състояние на
П. е в пряка връзка и последствие от фрактурата на носните кости при процесното
ПТП. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Сътресението на мозъка, без загуба на съзнание,
също обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочва,
че посттравматичното стресово разстройство не се включва в т. нар. психиатрична
нозологична единица, т. е. не представлява психиатрично заболяване. При
медицинския преглед в Очна клиника на 28.09.2016 г. е установен: „нормален очен
статус”. Установената S - образно дивиирана
/изкривена/ носна преграда с хипертрофия на долни носни конхи, силно занижен
въздушен поток и намалено сечение на обема в областта на носната клапа в дясно
е пряко усложнение от фрактурата на носните кости. Според експерта изкривената
носна преграда и хипертрофията на носните конхи могат да бъдат лекувани само
оперативно. Останалите травматични увреждания се възстановяват в период от
около 10-15 дни. В заключението се сочи, че фрактурата на носните кости
причинява болки, които в първите дни след травмата са по – силни и през
последващите дни намаляват. Усложнението от фрактурата – изкривена носна
преграда, хипертрофията на носните конхи и силно стесняване на десен носен
проход обуславят нарушение на носното дишане, обективизирано чрез Акустична
ринометрия. Нарушеното носно дишане причинява сухота на носната лигавица и
предразположение към чести инфекции, главоболие, чувство за недостиг на въздух
и отпадналост, и др. От представените фискални документи за заплащане на
медицински услуги и лекарствени препарати, вещото лице не е установило такива,
които не са свързани със здравословното състояние на пострадалата. Изплащаните
суми за прегледи и консултации при психолог и психиатър са във връзка със
стресовото състояние на П. след ПТП. Закупувани са лекарства за външно
третиране на травматично увредени тъкани – Виброцил – гел и за вътрешна
употреба – съдържащи калций, както и ноотропил и акутил във връзка с
оплакванията от главоболие.
По
делото са приобщени гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля П.
Д.П., сестра на ищеца, която посочва, че когато отишли в болницата, лекарите им
казали, че носът на сестра ѝ е счупен и ще има затруднения с дишането,
главоболие и проблеми със зрението. Когато сестра ѝ спяла, се събуждала и
започвала да плаче от страх, защото не можела да диша, не можела да пази
равновесие. Свидетелката ѝ помагала да ходи до тоалетната. Твърди, че
свидетелят, съпругът на ищеца и другата им сестра се грижили за ищеца около
месец, като се сменяли. Тя постоянно имала страх и все още го има. Сестра
ѝ не обичала да споделя и да общува с хората, както преди. След като
минал този един месец, тя все още се оплаквала от болките в главата, в носа,
посинявала когато е студено времето и се подувала. Тя винаги слагала шал отпред
и очила през зимата. Когато времето е влажно, се задушавала и дишала само с
устата си, не можела през носа. Преди катастрофата сестрите излизали и ищецът
била по - общителна, а сега даже избягвала хората и не искала да говори със
свидетеля. Свидетелят не знае на какво се дължи това. Мисли, че е от страха.
Посочва, че преди катастрофата сестра ѝ никога не е посещавала доктор.
Сега казвала, че ходи на доктор и са ѝ изписали мехлеми и си слагала нещо
в носа. Свидетелят знае от разказ на сестра си, че последната е ходила на
психолог и психиатър, но не знае точно дали на психолог или на психиатър е
ходила и колко пъти е ходила, тъй като не е била с нея. Сестра ѝ не
ѝ е споделяла дали те са ѝ предписали лекарства. Знае, че е отишла
на тези доктори, защото изпитвала страх. Твърди, че преди инцидента сестра ѝ
не е носила очила. Не знае колко диоптъра са ѝ очилата. Тя често ги
носела.
Въпреки близките родствени отношения, съдът прецени
показанията на свидетеля, съобразно чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да
бъдат кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите
събрани доказателства, непосредствени са, а и реално хората от най-близкото
обкръжение имат най-пълна представа за физическото и психическо състояние на
човека, за когото полагат грижи.
Съдът, при така установената
фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията
на чл. 380 КЗ.
В производството по иск с правна квалификация
чл. 432, ал. 1 от КЗ в доказателствената тежест за ищеца е да
установи: 1. противоправно поведения от страна на делинквента; 2. вреда; 3.
причинна връзка между деяния и вреда; 4. вина /същата се презумира/; 5. наличие
на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6.
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя.
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т. е.
относно наличието на елементите на деликтната отговорност. Със задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с т. 15
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че решението по чл. 78 а от НК, с което наказателният
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че понятието
„присъда”, употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 от ГПК следва да се
тълкува като съдебен акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за
виновно в извършването на престъпно деяние. С
решението по чл. 78а от НК наказателният съд се
произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието,
противоправността му и за вината. Разликата се
състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна
отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед
виновността на дееца. С оглед изложеното,
следва да се приеме, че обвързващото действие на влязлото в сила решение №
53/23.04.2018 г. по НАХД № 143/2018 г. на РС – **** се проявява по
отношение на причинените на пострадалата в процесното ПТП травматични
увреждания, противоправността на деянието и виновността на делинквента Д. К.
Т..
Отговорността на застрахователя
за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен
договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите /в този смисъл решение № 6 от
28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о./
Вредата представлява промяна на
имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо
състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване
или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както
имуществени /претърпени загуби и пропуснати ползи/, така и неимуществени /болки
и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще
търпи увреденият/, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът приема, че всички
предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество са
налице: установен деликт при съответно авторство /Д. Т./, противоправност,
вина, вреди /както имуществени – направените разходи за лечение, така и
неимуществени – болките и страданията от травматичните увреждания/ и причинна
връзка между деяниято и вредите; наличие на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.
За да е налице съпричиняване, е
необхоД. установяването на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като приносът на увредения може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Поради
това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди /така решение № 21 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 437/2016 г., II
т. о., решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т.
о., решение № 159 от 24.10.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 1117/2009 г., II т. о./. Съобразно константната съдебна практика,
изводът за наличие на съпричиняване, трябва да е направен въз основа на
установен при условията на пълно и главно доказване, принос на пострадалия, а
не да е предполагаем, като доказателствената тежест е за страната, която е
направила възражението. В
случая от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, както и от
показанията на ищеца П., дадени на досъдебното производство /л. 25/, които
съдът приема като признание за неизгоден за нея факт, по категоричен начин се
установява, че същата е пътувала на задната седалка на автомобила без поставен
предпазен колан. Според вещото лице счупването на носа в
лицевата част на главата е възможно и при двата настъпили удара,
характеризиращи се с голям интензитет. Удар в лицевата част на главата в зоната
на носа при конкретно настъпилите удари на автомобила е възможен само при липса
на поставен предпазен колан. При обясненията си, дадени в съдебно заседание, експертът
посочва, че при първия удар тялото на пострадалата е залитнало
напред и в дясно, а при втория удар напред и в ляво, като най-вероятна площ,
застъпна за удар на тялото, това е било гърба на предна седалка. Пояснява, че
основно за възпиращо действие на предпазните колани е при фронтални удари. Този
тип удар, в процесния случай, е бил почти фронтален, тъй като тялото е залитало
предимно напред, към сближение с точката на удара. Сочи, че бъдейки
пострадалата с предпазен обезопасителен колан, тялото е щяло да бъде възпряно
да се придвижи повече от 20 см. напред към сближение с детайлите на автомобила.
Именно поради този факт счита, че настъпването на лицева фрактура в облегалната
част на седалката, не би могло да се получи при поставен правилно и изправен
предпазен колан. В тази част обясненията на вещото лице се подкрепят от
показанията на самия ищец, дадени на досъдебното производство, в които посочва,
че водачът на автомобила и пътникът отпред били с предпазни колани и че те
тримата на задната седалка не са слагали такива колани, както и че при удара в
другия автомобил тялото ѝ отишло рязко напред, като главата ѝ се
ударила в предната дясна седалка. В съответствие с горното е и
заключението на вещото лице – съдебен лекар, по допуснатата допълнителна СМЕ,
според което установените травматични увреждания са резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет и биха могли да се получат при посочените време и начин
– от удар с/върху част или детайл в купето на катастрофиралия автомобил и в
този смисъл се намират в причинно – следствена връзка помежду си.
Относно
обстоятелството дали ищецът е седяла в средата на задната седалка, по делото е
налице противоречива информация. От една страна, в показанията си на
досъдебното производство и двамата свидетелите Д.А.и В. А.а, които са седели на
задната седалка заедно с ищеца, непротиворечиво посочват, че свидетелят А. е
седнал в лявата страна на задната седалка, ищецът – в средата, а свидетелят А.а
– в дясно. От друга страна, при изслушването вещото лице - автоинжинер,
посочва, че пострадалата не е била на средната седалка, като най-вероятното
място на стоене на същата е на задна лява седалка, което обяснява с
обстоятелството, че при лицата, разположени в средна седалка, се наблюдават и удари
по ръцете, при опита за възпиране на движението. При наличието на това противоречие в
събраната информация съдът дава вяра
на показанията на свидетелите,
дадени на досъдебното производство, протоколите от които, макар и частен
свидетелстващ документ, имат доказателствена стойност. Съдът
не цени показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство, като
свидетелски показания, защото не ги е събрал непосредствено. Съдът обаче цени
протоколите за разпит и информацията, съдържаща се в тях, като частни
свидетелстващи документи, които в тази им част съдържат непротиворечива
информация, която не е оспорена от ответника.
Що се отнася до
възражението, направено в писмената защита, представена от процесуалния
представител на ищеца, че вещото лице не е установило дали изобщо е бил заложен
предпазен колан за автомобила, в който е пътувала пострадалата, съдът намира
следното:
От
приложеното в преписката на досъдебното производство заверено копие от
свидетелство за регистрация /л. 21/ е видно, че л.а.
„Фолксваген Туран“ е произведен на 21.04.2004 г., което от своя страна обуславя извода, че същият е бил
фабрично оборудван с предпазни колани на предните и на задните седалки. Основание за този извод дава обстоятелството, че с Директива 81/576/ЕСС от 20.07.1981
г. е предвидено, че на задните седалки на автомобилите, пускащи се на пазара от
държавите - членки на ЕС, задължително се монтират предпазни колани –
надбедрени или триточкови, снабдени или не с прибиращи устройства. Освен това
ищецът не е въвела в процеса твърдение, че лекият автомобил не е бил оборудван
с предпазен колан на задната седалка в средата. С
оглед на това в доклада по делото съдът не е указал на ответника необхоД.стта
да установи, че към датата на злополуката автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани с оглед липсата на твърдение на ищцата в обратния смисъл.
Предвид
изложеното съдът приема за доказано от ответника наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, което е свързано с неползването на предпазен
колан. В решението по НАХД № 143/2018 г. на РС - ****,
влязло в законна сила на 10.05.2018 г., е прието, че делинквентът е нарушил
правилата за движение по чл. 49 от ЗДвП, предвиждащи, че водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път
на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни
превозни средства и пешеходци. С оглед
на това съдът съобразява в тежест на делинквента цитираната разпоредба при
отчитане неговия дял на причиняване. Ето защо съдът приема, че приносът на
пострадалата следва да се определи на 10%.
По
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
При претендирани обезщетения за
неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките
и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания,
в случая една средна телесна повреда и няколко леки такива и последиците от тях
за пострадалото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите
на обезщетенията би следвало да се вземат предвид икономическата конюнктура, а
и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на
обезщетенията момент. Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необхоД.то за преодоляването им. Не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично
обезщетение по-голямо от необхоД.то за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни
събрани по делото са, че пострадалата А.П. /на 39 години към датата на деликта/
е
работела преди ПТП. От представеното по делото заверено копие от допълнителен
лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение /л. 17/ е видно, че
ищецът е отказала хоспитализация, а според представеното заверено копие на
болничен лист, издаден на 06.06.2016 г. от д-р Р. И. /л. 62/, на същата е бил
издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 14 дни, считано от
06.06.2016 г. до 19.06.2016 г. при режим: домашен. Ищецът твърди, че се е опасявала да не остане
без работа и въпреки че не се е чувствала добре, е взела решение да се върне на
работа. Ищецът е получила една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на носните кости. Изкривяването на носната пирамида на ляво, значителното S
– образно изкривяване на носната преграда с хипертрофия на долни носни конхи,
силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема в областта на носната
клапа в дясно, значително са затруднили носното дишане и са обусловили
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според допълнителната
СМЕ, изготвена от съдебен лекар, това състояние на П. е в пряка връзка /пряко
усложнение/ и последствие от фрактурата на носните кости при процесното ПТП. Фрактурата
на носните кости е причинила болки, които в първите дни след травмата са били
по – силни и през последващите дни са намалели. Нарушеното носно дишане
причинява сухота на носната лигавица и предразположение към чести инфекции,
главоболие, чувство за недостиг на въздух и отпадналост, и др. Според заключението и обясненията на вещото лице –
специалист УНГ изкривената носна преграда и хипертрофията на долни носни конхи
могат да бъдат следствие на травмата на носа с документирана и нелекувана
фрактура на носните кости. След получаване на травма от този тип оздравителния
процес протича между един и три месеца, в зависимост от възрастта и
здравословното състояние на организма. Изкривената носна преграда и хипертрофията
на долни носни конхи могат да бъдат лекувани само и единствено оперативно /в
този смисъл е и заключението на експерта по допуснатата допълнителна СМЕ/, като
при наличие на нелекувана фрактура на носните кости и изкривена носна преграда
не може да се очаква пълно възстановяване на носната функция. Останалите
травматични увреждания - двустранен околоочен хематом, разкъсно – контузна
рана, кръвонасядане и оток по гърба на носа са причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, като същите са възстановени в период от около
10 -15 дни. Посоченото в заключението на допълнителна СМЕ получено от
пострадалата сътресение на мозъка, без загуба на съзнание, обуславящо временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, е ирелевантно, доколкото с
исковата молба не са наведени твърдения за
получено такова вследствие на инцидента, поради което същото е извън предмета
на делото, очертан от ищеца с исковата молба, съобразно диспозитивното начало в
процеса. Вещото лице посочва, че при медицинския преглед в Очна клиника
на 28.09.2016 г. е установен: „нормален очен статус”. Що се отнася до посттравматичното
стресово разстройство, за което вещото лице по допълнителната СМЕ сочи, че
същото не представлява психиатрично заболяване, съдът приема, че пострадалата е
получила такова като последица от ПТП, предвид възприятията на свидетеля, че
когато сестра ѝ спяла, се събуждала и започвала да плаче от страх, защото
не можела да диша, не можела да пази равновесие, че постоянно имала страх и все
още го има, не споделяла и не общувала с хората, както преди, преди
катастрофата била по - общителна, а сега даже избягвала хората.
Ето защо съдът взе предвид
от една страна всички увреждания, обстоятелството, че става въпрос за няколко
уреждания, изпитаните от ищеца болки и страдания по време на оздравяването,
преживеният стрес от ищеца, настъпилото усложнение от фрактурата на носните
кости – значителното
S – образно изкривяване на носната преграда с хипертрофия
на долни носни конхи, силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема
в областта на носната клапа в дясно, значително затрудняващи носното дишане, необхоД.стта от допълнително лечение, за да се
отстрани причината за затрудненото дишане, което не с прогноза за пълно
възстановяване на носната функция и което ще е
свързано с допълнителни болки, неспокоен сън заради трудното дишане. От друга
страна съобрази, че освен средната телесна повреда, останалите увреждания са
леки телесни увреждания и са се възстановили в кратък срок от инцидента, като
по делото не се твърди уврежданията да са създали пречки за изпълняването на
обичайните ежедневни дейности на ищеца, както и на трудовите му функции.
При всичко изложено,
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на инцидента - 02.06.2016 г., характера
на уврежданията, продължаващото затруднено дишане, съдът приема, че
заместващото обезщетение на пострадалата за причинените ѝ от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер
на 22 000 лева. Законодателят
е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди. Следователно, по този
начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително
претъпените болки и страдания. В конкретния случай обезщетение в
размер на 22 000 лева е
съответстващо на изискванията на справедливостта,
като в достатъчна степен отговаря на обществено – икономическите условия към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 2016 г. и особеностите на
случая. Същото, намалено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съобразно
приноса на пострадалата за увреждането с 10%, води до извод за дължимост на
сумата от 19 800 лева, като до тази сума претенцията
за обезщетение на неимуществени вреди
следва да се уважи, а за разликата до претендираната сума от 22 000 лева
следва да бъде отхвърлена.
По
иска за имуществени вреди:
Съгласно чл. 51, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. По делото документално
са установени направени от ищеца парични разходи в общ размер от 109.09
лева, от които за заплащане на преглед при психиатър
– 30 лева с ДДС, за проведена психологическа консултация и изготвяне на
становище – 50 лева с ДДС, както и за закупуване на лекарства – фискален
бон от 15.06.2016 г. за сумата от 13.02 лева и фискален бон от 16.06.2016 г. за
сумата от 16.07 лева, всички представляващи пряка
и непосредствена последица от увреждането според допълнителната СМЕ, поради
което дължимото обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди е
принципно основателно до тази сума. Други доказателства за парични разходи не
са представени от ищеца, а от представения фискален бон от 06.06.2016 г. /л.
56/ е видно, че сумата от 7.80 лева е заплатена за закупуване на лекарства без
лекарско предписание. Намалено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съобразно приноса на пострадалата за увреждането с 10%, води до извод за
дължимост на сумата от 98.18 лева, като до тази сума претенцията за обезщетение на имуществени вреди следва да се уважи, а за разликата до претендираната
сума от 285.31 лева следва да бъде отхвърлена.
По отношение на законната
лихва:
В действащия Кодекс за
застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ /арг. чл. 493, ал. 1, т.
5 от КЗ/, тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това
в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност
в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането
до уведомяването му за това.
По делото от страна на ответника не се
оспорва, че ищецът е отправил претенция пред
застрахователя на 09.08.2018 г. за заплащане на обезщетение по повод
процесното ПТП от 02.06.2016 г. Ето защо съдът приема, че датата, на която на
застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие е 09.08.2018 г., която дата следва да се приеме и за датата, от
която тече законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. С оглед на това претенцията за лихва върху това
обезщетение следва да бъде отхвърлена за периода от 02.06.2016 г. до 08.08.2018
г.
По разноските:
При този изход на делото ищецът
има право на разноски по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Такива
са претендирани, но не са документално установени, поради което не следва да се
присъждат.
Ответникът също има право на
разноски по съразмерност на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но същият не е
претендирал такива, поради което не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на РС
- **** държавна такса върху основателната част от исковете в общ размер на 842.00 лева,
определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 480 за
съдебни експертизи.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 19 800 лева /деветнадесет хиляди и
осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП на 02.06.2016 г. около 18:30 часа на път III
– 208 в близост до отбивката до с. ****, област ****, извършено по вина на Д. К.
Т., управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара“ с peг. № ****, за което
МПС към 02.06.2016 г. е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, по Б.ата сметка на ищеца в „Банка ДСК” ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на неимуществени
вреди за разликата над сумата от 19.800 лева до
претендираната сума от 22 000 лева, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради
приет принос в размер на 10%, както претенцията за законна лихва за периода от 02.06.2016
г. до 08.08.2018 г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 98.18 лева /деветдесет и осем лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди - направени разходи за закупуване на
лекарства и медицински прегледи, настъпили вследствие на ПТП на
02.06.2016 г. около 18:30 часа на път III – 208 в близост до
отбивката до с. ****, област ****, извършено по вина на Д. К. Т., управлявал
лек автомобил „Ситроен Ксара“ с peг. № ****, за което
МПС към 02.06.2016 г. е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по Б.ата
сметка на ищеца в „Банка ДСК” ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 109.09
лева до пълния претендиран размер от 285.31 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на
имуществени вреди за разликата над сумата от 98.18 лева до
сумата от 109.09 лева, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради приет принос в
размер на 10%
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – **** сумата в общ размер на 842.00 лева
/осемстотин четиридесет и два лева/, представляваща дължима държавна такса
върху уважената част от исковете, както и сумата от 480 /четиристотин и
осемдесет лева/, представляваща направените от бюджета на РС - **** разноски за
вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: