Р Е Ш Е Н И Е
Номер 282 от
20.02.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
втори състав, на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в
публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 1285 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Еко Ресурс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Момина църква, общ. Средец, обл. Бургас, чрез управителя Желязко Неделчев Желязков и посочен съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 9А, ет. 1 против Уведомително писмо с изх. № 01-2600/2746/10.05.2019 год. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ („АЕП“) от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 год. по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)“ за кампания 2014 год. В оспореното писмо, дружеството жалбоподател е уведомено, че оторизираната субсидия по мярка 214 „АЕП“ по ПРСР 2007 – 2013 год. по направление „ВПС1“ е в размер на 0 лева. В сезиращата съда жалба е заявено, че писмото се оспорва като нищожно, незаконосъобразно и неправилно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, дружеството, чрез законния си представител – управителя Желязко Желязков поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени доказателства и представя подробни писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът по оспорване – Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от Д.Б.– старши юрисконсулт при Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Ямбол, надлежно упълномощена от ответника, в която заявява неоснователност на оспорването, ангажира допълнителни писмени доказателства, формулира искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени
твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази
закона, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация, имащо правен интерес от оспорването и е насочена против
индивидуален административен акт, който пряко засяга правата и законните му
интереси. Подадена е в законоустановения по чл. 149, ал. 3, във вр. с ал. 1 от АПК 14-дневен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и
съдържание. Предвид това, жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
От представените по делото доказателства (в т.ч. и съдържащите се такива в изисканото от жалбоподателя и причислено към доказателствения материал адм. дело № 1377/2015 год. на Административен съд Бургас) се установява, че жалбоподателят „Еко Ресурс“ЕООД е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл.19 от Наредба № 11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007-2013г. (Наредба № 11). Дружеството е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 183029 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Установява се, че „Еко Ресурс“ ЕООД е подало Общо заявление за подпомагане с УИН 02/300514/93779 за кампания 2014 по ПРСР по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)“ с АЕП код АП 13. Във връзка с така депозираното заявление, с докладна записка вх. № 03-0416/2549/ 12.05.2014 год. ВР.И.Д.Директор на Дирекция „ДП“ към ДФ „Земеделие“ е сезирал Директора на „Технически инспекторат“ при ДФ „Земеделие“ относно необходимостта от извършване на проверки на място (ПнМ) за кампания 2014 на кандидати по мярка 214 АЕП. В докладната записка е посочено, че съгласно Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР за периода 2007-2013 при неспазено изискване по управление да не се разорават затревените площи на заявена дейност „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ чрез паша или косене, ДФЗ-РА намалява размера на отпусканата помощ в размер на 100%, освен в конкретно посочени случай. С оглед на това, в докладната записка е заявена необходимостта от извършване на проверка на място на бенефициенти с вписани УНР (между които и УНР 183029, под който е вписано дружеството „Еко Ресурс“ ЕООД) за кампания 2014, тъй като съгласно констатациите от извършени ПнМ през кампания 2013 е установено неспазване изискванията по управление да не се разорават затревените площи, като бенефициентите са подписали декларации за възстановяване на разораването. Заявена е и необходимостта, за резултатите от проверката да се изготви докладна записка, с която да се информира дирекция „ДП“ писмено.
Във връзка с така изготвената и депозирана докладна записка, със Заповед № 279883/28.11.2014г. на началник отдел на Регионалния технически инспекторат (РТИ) на ДФЗ Разплащателна агенция е наредено да се извърши проверка на място на кандидата с УНР 183029 („Еко Ресурс“ ЕООД) във връзка със Заявление УИН 02/ 300514/93779. В заповедта е указано, проверката да се осъществи в периода 28.11.2014г. - 02.12.2014г., като е посочена и крайната дата за предаване на контролния лист за процедурна проверка. От доказателствата по делото, в т.ч. и приложения Контролен лист за проверка на място се установява, че кандидата не е уведомен предварително за предстоящата проверка, поради което негов представител не е присъствал при извършването й и не е подписал изготвения контролен лист. В резултат на проверката е изготвен Контролен лист, с който са констатирани несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи и култури, които са описани в контролни листове за всеки един парцел от блоковете на земеделското стопанство (БЗС). Видно от контролния лист, в графата „Забележки на експерта“ е вписана констатацията, съгласно която са проверени 15-те парцела на които е констатирано разораване на затревените площи през кампания 2013г. Посочено е, че три парцела съответно с номера: 22914-71-5; 29221-504-5; 29221-504-6, затревените площи са възстановени. Останалите парцели не са възстановени, а са обработваеми, част от тях са засети за новата стопанска година, друга част са угари и стърнища. В Контролния лист, при описанието на всеки отделен БЗС липсва отразяване към кое от двете коментирани състояния е намерен.
След приключване на възложената проверка и изготвяне на контролния лист, в изпълнение на указанията е изготвена докладна записка изх. № 05-2-282/453/ 05.12.2014г. на началник РТИ-Ямбол, в която е посочено, че в периода 02-03.12.2014г. е извършена проверка на място на кандидата „Еко Ресурс“ ЕООД на петнадесет броя парцели на които е констатирано разораване на затревените площи през кампания 2013г. Посочено е, че три парцела съответно с номера: 22914-71-5; 29221-504-5; 29221-504-6, затревените площи са възстановени. Останалите парцели не са възстановени, а са обработваеми, част от тях са засети за новата стопанска година, друга част са угари и стърнище. В докладната записка отново не е било посочено с точност кой парцел в кое от двете коментирани състояния е намерен.
С писмо изх.№01-282-2600/823/05.12.2014г., дружеството е било уведомено за извършената проверка, като към писмото е бил приложен и екземпляр от Контролния лист. След като се е запознал с констатациите, обективирани в контролния лист, представляващия дружеството „Еко Ресурс“ ЕООД е подал възражение с вх.№ 02-020-2600/11066/19.12.2014г. Във възражението е заявено, че представител на дружеството не е бил уведомяван за проверката, а след запознаване е установил наличието на несъответствия в съставения контролен лист. Във възражението също е заявено, че установените разоравания на затревени площи за предходните кампании са били възстановени от дружеството към 09.06.2014г. Конкретно по отношение на разораванията, във възражението се твърди, че са извършвани от трети лица за което представляващия дружеството е сигнализирал полицейските органи, както и на основание чл. 43 от АПК е декларирал, че „Еко Ресурс“ ЕООД не е извършвало разораване на изброените парцели. В подкрепа на така заявеното, към възражението е представена и нарочна декларация по чл. 43 от АПК, в която управителят на дружеството е декларирал кои точно са третите лица разорали съответните БЗС. Установява се също, че с писмо вх. № М-388/22.12.2014г. Желязко Желязков е сезирал началника на РПУ-Средец относно разораване на затревени площи, стопанисвани от дружеството. В писмото се сочи, че след преглед на заповедите за разпределение на масивите по чл. 37в за стопанската 2014-2015г. е установено кои лица да разорали площите. Представено е също и Удостоверение рег. № 269р-1668/ 25.03.2015г., издадено от РУ “Полиция“- гр.Средец, от което се удостоверява обстоятелството, че „Еко Ресурс“ ЕООД е заявило разораването на 22.12.2014г. Приложена е и служебна бележка от Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр. Средец с изх.№ 243/17.12.2014г., в която е посочено, че описаните в таблицата парцели представляват затревени площи към месец май 2014г.
По повод направеното възражение са постъпили обяснения с вх. № 05-2-282/6/ 16.01.2015г. от Стоил Дойчев – ст. експерт към ОРТИ гр. Ямбол относно извършената от него проверка на бенефициента „Еко Ресурс“ ЕООД. В обяснението е разяснено, че в изпълнение на заповедта за възлагане на проверката и дадените указания, служителя е проверил, чрез визуален контрол само парцелите, за които през 2013 год. е установено, че са разорани. Посочено е, че констатациите са обективирани в съставения от Дойчев Контролен лист, както и в докладната записка от 05.12.2014 год. В обясненията изрично е уточнено, че кандидата не е бил информиран предварително, като в телефонен разговор е бил уведомен за констатациите, поради краткия срок. По повод така дадените обяснения от Стоил Дойчев – ст. експерт към ОРТИ гр. Ямбол, след извършена административна контролна проверка (АКП) и явно установена допусната грешка при попълване на Контролния лист, с докладна записка вх. № 05-2-282/6/ 30.01.2015 год. на старши експерт ДТИ-ЦУ е извършена корекция на информацията, съдържаща се в контролния лист.
Във връзка с констатациите, обективирани в Контролния лист, коригирани въз основа на цитираната докладна записка и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмо изх. № 01-2600/1976/20.03.2015г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, „Еко Ресурс“ ЕООД е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Като основание за образуване на производството е посочено обстоятелството, че при извършените административни проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11, за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент, е констатирано разораване на затревени площи през кампания 2013г. и 2014г. Посочено е, че съгласно чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11, при управлението на дейностите по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) подпомаганите лица не трябва да разорават затревените площи. На това фактическо основание и във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2005г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 11 са предприети действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент по направление ВПС-1. Писмото е било предмет на съдебно оспорване по адм.д. № 1377/2015г. на Административен съд Бургас (същото по искане на жалбоподателя е причислено към доказателствения материал по настоящото производство), по което с Решение № 360/02.03.2016 год., Уведомително писмо с изх. № 01-2600/1976/20.03.2015г. е отменено, като решението е оставено в сила с Решение № 1445/ 03.02.2017г. по адм.д. № 4933/2016г. на ВАС.
В доказателствата по адм. дело № 1377/2015 год. на Административен съд гр. Бургас е налично и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 10.07.2015г., издадено от прокурор при Районна прокуратура - Средец. Видно от материалите по полицейската преписка, по която прокурорското постановление е издадено и дадените писмени обяснения от лицето Стоян Дойнов Попов, същият е заявил, че като земеделски производител обработва 16`000 дка земя в землището на с. Момина църква и е твърде вероятно затревените площи, за които управителят на „Еко Ресурс“ ЕООД е подал жалба, да са били разорани от негови работници. Имотите на „Еко ресурс“ ЕООД са били разпръснати на различни места в общ блок, който Попов е обработвал. Площите не са били маркирани, за да може тракториста да ги заобикаля и затова се е получило разораването.
В резултат на развилото се административно производство по подаденото от „Еко Ресурс“ЕООД Общо заявление за подпомагане с УИН 02/300514/93779, Зам. изпълнителния директор на ДФЗ е постановил Уведомително писмо изх. № 02-020-2600/8598/15.10.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР за кампания 2014г. Недоволен от така постановеното писмо, представляващия дружеството е оспорил същото, като с Решение № 1130/ 20.06.2017г., постановено по адм. дело № 1016/2017г. на Административен съд – Бургас, уведомителното писмо е било отменено. Така постановения съдебен акт на Административен съд Бургас е било оспорено по касационен ред пред Върховния административен съд, който с Решение № 11879/05.10.2018г. по адм.д. №10497/2017г. е оставил в сила решението на първоинстанционния съд и е върнал преписката на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
В изпълнение на указанията, дадени на административния орган с Решение № 11879/05.10.2018г. по адм.д. №10497/2017г. на ВАС до „Еко ресурс“ ЕООД е изпратено Уведомително писмо с изх. № 01-2600/2746/10.05.2019 год. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007 – 2013 год. по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)“ за кампания 2014 год., с което дружеството жалбоподател е уведомено, че оторизираната субсидия е в размер на 0 лева. В писмото е посочено, че 2014г. е трета година от последно поетия от дружеството агроекологичен ангажимент по това направление. Заявено е също, че ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на описани в табличен вид площи, като е прието, че общата недопустима площ за подпомагане е в размер на 8,66 хектара. Като легенда към въпросната таблица е разяснено конкретното съдържание на всяка една колона. В колона 7 с наименование „Площ на парцела с установена вреда (ха)“ от общо посочените в таблицата 22 парцела са вписани площите на 6 декларирани парцела, като в легендата по отношение на тази колона 7 е вписано следното разяснение: „При извършена проверка на място по заповед № 279883 на 02.12.-03.12.2014 год. е установено, че на парцели с № 29221-168-8-1, 29221-639-3-2, 29221-620-8-1, 22914-224-6-1, 2222914-71-14-1, 29221-26-4-1 е нанесена вреда от трети лица върху целите заявени за подпомагане парцели, за което земеделския стопанин не е информирал ДФЗ в определения 10-дневен срок и не е предоставил копие от документ от съответния административен орган. На основание т. 8.2.1. „Неспазване на изискванията по управление на заявената дейност“ от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. със Заповед № РД-09-508 от 24.07.2014 год., изменена със Заповед № РД-09-746 от 20.11.2014 год., издадена от Министъра на земеделието и храните, при парцел, за който е било установено разораване от трети лица и земеделския стопанин не е информирал ДФЗ в определения 10-дневен срок и не е предоставил копие от документ от съответния административен орган, не се извършва плащане по съответното направление за 2014 год. Съгласно т. 1.1.2. от горецитираната методика засегнатата площ се изключва от подпомагане за съответната година, като се счита за наддекларирана. След приключване на проверката на място, на кандидата му е изпратено писмо с изх. № 01-282-2600/823 от 05.12.2014 год. за установените несъответствия“. Към уведомителното писмо, отново в табличен вид е изчислен размера на финансовото подпомагане, като общия размер на оторизираната сума е вписан 0 лева. От вписания ръкописен текст върху уведомителното писмо се установява, че представляващия „Еко Ресурс“ ЕООД е получил същото лично на 31.05.2019 год.
Недоволен от така постановения административен акт, Желязко Желязков, в качеството му на управител на „Еко Ресурс“ ЕООД е оспорил уведомителното писмо, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че уведомителното писмо на ДФ „Земеделие“ с изх. № 01-2600/2746 е нищожно, незаконосъобразно и неправилно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. На първо място е заявено, че писмото е нищожно, поради противоречието му с указанията и мотивите на съдебно Решение № 360/02.03.2016 год. по адм. дело № 1377/2015 год. на Административен съд Бургас и Решение № 1445/03.02.2017 год. по адм. дело № 4933/2016 год. на ВАС. Заявено е също, че писмото е незаконосъобразно, тъй като се позовава на факти от проверката на място от 02-03.12.2014 год., които са неотносими към датата към която би трябвало да бъде установено състоянието на въпросните площи. Твърди се също, че уведомителното писмо е и неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и на логиката.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав формира следните правни изводи:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Няма спор между страните, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Уведомително писмо е издадено от компетентен орган, доколкото в разпоредбата на чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно т. 1 от Заповед № 03-РД/715/27.06.2017г., изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор Петя Славчева, правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане съгласно чл. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В този смисъл, настоящия съдебен състав приема, че оспореното писмо е издадено от зам.изпълнителен директор на ДФЗ, на когото надлежно са делегирани правомощия в съответствие с нормите на приложимия ЗПЗП.
Оспорения административен акт е обективиран в изискуемата се писмена форма като при издаването му са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, относно наличието на правни и фактически основания за издаването му. Като фактическо основание за постановяване на оспореното уведомително писмо следва да се приемат фактическите констатации, обективирани в легендата към колона 7 от таблица 1 към писмото, а именно установена вреда от трети лица върху целите заявени за подпомагане парцели, за което земеделския стопанин не е информирал ДФЗ в определения 10-дневен срок и не е представил копие от документ от съответния административен орган. Също от фактическа страна в оспорения акт (таблица 1) са конкретизирани парцелите или частите от тях с установена вреда. Посочено също и въз основа на кои административни проверки по чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 е констатирано разораване, съответно незатревяване.
В сезиращата съда жалба, на първо място е заявено, че оспореното уведомително писмо се явява нищожно, доколкото е постановено в разрез на Решение № 360/ 02.03.2016 год. по адм. дело № 1377/2015 год. на Административен съд Бургас и Решение № 1445/03.02.2017 год. по адм. дело № 4933/2016 год. на ВАС. След анализ на доказателствата по причисленото към доказателствения материал адм. дело № 1377/ 2015 год., настоящия съдебен състав приема така заявеното твърдение за неоснователно, доколкото предмет на съдебен контрол по цитираното производство е била законосъобразността на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 год. за кампания 2014 год. В този смисъл, предмета на оспорване в двете производства е различен – постановените административни актове (уведомителните писма) са различни по своя предмет – с едното се прекратява агроекологичен ангажимент, а с другото се отказва финансово подпомагане. От друга страна, липсата на нищожност на оспореното уведомително писмо, поради противоречието му с постановените и влезли в сила съдебни актове следва да се обоснове и поради липсата на такова противоречие. Анализът на мотивите на постановените съдебни актове на Административен съд Бургас и на ВАС обосновават извод, съгласно който, основание за отмяна на Уведомително писмо с изх. № 01-2600/ 1976 от 06.07.2015г. е обстоятелството, че същото в нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не съдържа фактически основания за постановяване на акта. Именно в съответствие с така констатираните процесуални нарушения, в оспореното в настоящото производство уведомително писмо, административния орган е развил конкретни фактически основания. Доколко тези фактически основания съответстват на действителната фактическа обстановка и въз основа на тях са формирани съответните правни изводи е въпрос по материалната законосъобразност на акта и не може да обоснове нищожност на същия.
От правна страна, за да мотивира отказа си, административният орган се е позовал на т.8.2.1 „Неспазване на изискванията по управление на заявената дейност“ от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба №11 със Заповед № РД-09-508/24.07.2014г., изменена със Заповед № РД 09-746/20.11.2014г., издадени от Министъра на земеделието и храните, съгласно която, за парцел, за който е било установено разораване, не се извършва плащане по съответното направление за 2014г. Направено е позоваване и на т. 1.1.2. от същата методика, която указва, че засегнатата площ се изключва от подпомагане за съответната година, като се счита за наддекларирана. С оглед така посоченото, настоящия съдебен състав приема за неоснователно заявеното в жалбата твърдение, че атакуваното писмо е незаконосъобразно, тъй като се основава на факти от проверката на място на 02-03.12.2014г., които според жалбоподателя са неотносими към датата, към която би трябвало да бъде установено състоянието на площите.
Въз основа на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът приема, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Независимо от обстоятелството, че в процесното уведомително писмо разораните площи са идентифицирани като парцели със съответните идентификатори на деклариран парцел, липсва яснота относно обстоятелствата за неизвършване на проверка към 09.06.2014г. – крайния срок, в който жалбоподателят е следвало да възстанови тези площи. В случая, този факт е от съществено значение относно законосъобразността на преценката дали следва да се уважи или откаже оторизиране на субсидия по мярка АЕП, направление ВПС-1.
Не се спори, че проверката е извършена въз основа на Заповед № 279883/ 28.11.2014г. от началника на РТИ-Ямбол. В разпоредбата на чл. 65, ал. 3 от Наредба № 11 е указано, че проверките по ал. 1 се извършват в присъствието на кандидата, на негов представител или служител. В случая, от доказателствата по делото, в т.ч. от Контролния лист и от докладната записка на служителя, извършил проверката безспорно се установява, че жалбоподателят не е бил уведомен за проверката на място, проведена в периода 02-03.12.2014г. и няма подпис на негов представител в съставения за нея контролен лист. По мнение на настоящия съдебен състав, не може да намери приложение и нормата на ал. 5 на същия член, доколкото дружеството „Еко Ресурс“ ЕООД изобщо не е било уведомено за проверката. Така констатираното и неоспорено от ответника нарушение съставлява съществено такова, доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Наредба № 11 е императивна, т.е. налице е нарушаване на императивна правна норма. В подкрепа на твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение следва да се отчете и обстоятелството, че самия контролният лист, след извършена в последствие административна контролна проверка е бил изменен, поради допусната в него техническа грешка.
Относимо към законосъобразността на констатациите, обективирани в оспореното уведомително писмо се явява и обстоятелството, че проверката е извършена едва в края на годината – в периода 02-03.12.2014г., към който момент не е било възможно да се установи какво е било състоянието на площите към релевантния момент – 09.06.2014г. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че по делото, като част от доказателствата по адм. дело № 1377/2015 год. са представени протоколи от теренните проверки проведени от ОСЗ-Средец, извършени през месец август 2014г., според които към този момент процесните площи са били пустеещи и затревени. С оглед на това и след като не е изследвал обстоятелството дали разораните площи са били възстановени към 09.06.2014г., административният орган не е изпълнил задължението, вменено му с нормата на чл. 35 от АПК да издаде административния акт след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Така констатираното нарушение на административно-производствените правила се явява съществено такова и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, доколкото ако не беше допуснато би довело до резултат различен от постановения краен такъв. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11, ДФЗ-РА одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. С оглед така цитираната правна регламентация, след като извършената проверка е реализирана при съществени нарушения на процедурата, то изводите на административния орган за дължимостта на субсидията в полза на жалбоподателя не могат да се базират на резултатите от нея.
Както вече се посочи, в мотивите на оспореното уведомително писмо, административния орган е приел за установено, че на 6 парцела с конкретно посочени номера е нанесена вреда от трети лица, за което земеделския стопанин не е информирал ДФЗ в определения 10-дневен срок и не е предоставил копие от документ от съответния административен орган. Именно това се явява основанието за отказа. Според административния орган, така констатираното съставлява нарушаване на изискванията на т. 8.2.1. „Неспазване на изискванията по управление на заявената дейност“ от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. със Заповед № РД-09-508 от 24.07.2014 год., изменена със Заповед № РД-09-746 от 20.11.2014 год., издадена от Министъра на земеделието и храните, съгласно която точка, при парцел, за който е било установено разораване от трети лица и земеделския стопанин не е информирал ДФЗ в определения 10-дневен срок и не е предоставил копие от документ от съответния административен орган, не се извършва плащане по съответното направление за 2014 год. Видно от таблица 1 към уведомителното писмо, по направление ВПС 1 са декларирани общо 22 парцела с посочени идентификатори с обща площ от 29,47 ха (сбора от площите вписани в колона 3 и 4). Отново от тази таблица се установява, че установената вреда е само върху 6 от общо 22-та парцела, както следва: парцели с № 22914-224-6-1 с площ 0,25 ха, № 22914-71-14-1 с площ от 0,79 ха, № 29221-168-8-1 с площ 0,95 ха, № 29221-26-4-1 с площ 0,53 ха, № 29221-620-8-1 с площ 0,81 ха и № 29221-639-3-2 с площ 2,4 ха или вредата е установена върху парцели с обща площ от 5,73 ха (сбора на площите по колона 7). Независимо от така посочените общи цифри, без да изложи конкретни мотиви и без да обоснове извод в тази насока, административния орган е приел, че общата недопустима площ е 8,66 ха (сбора на площите по колона 9). Така констатираното поставя в невъзможност както кандидата, така и съда при осъществяване на преценката за законосъобразност, да разбере въз основа на какви мотиви административния орган е приел, че недопустимите площи са в размер на 8,66 ха, след като е изложил мотиви за недопустимост по отношение на 6 парцела с обща площ 5,73 ха.
Извън горното следва да се отчете и обстоятелството, че както самия административен орган е приел в мотивите си, не се извършва плащане по съответното направление за 2014 год. по отношение на парцел, за който е било установено разораване от трети лица и земеделския стопанин не е информирал ДФЗ в определения 10-дневен срок и не е предоставил копие от документ от съответния административен орган. В случая, отново от мотивите на административния акт е видно, че нарушаване на това изискване е констатирано по отношение на 6 парцела. В този смисъл, неясни остават мотивите на административния орган да изплати поисканото подпомагане по отношение на останалите 16 парцела, по отношение на които такова нарушение не е констатирано. В този смисъл, следва да се има предвид и текста на посочената като нарушена разпоредба на т. 1.1.2 от цитираната по-горе методика, където безпротиворечино се указва, че само засегнатата площ се изключва от подпомагане за съответната година, като се счита за наддекларирана. В случая, заявени за подпомагане са площи общо от 29,47 ха, административния орган е приел наличието на недопустими площи в размер на 8,66 ха (като е изложил мотиви само по отношение на парцели с площ от 5,73 ха). С оглед на това, в противоречие с посочената т. 1.1.2 от методиката, всичките 22 парцела са изключени от подпомагане, а не само засегнатата площ.
В съответствие с така развитите мотиви, настоящия съдебен състав приема, че в случая в нарушение на приложимите процесуалноправни правила и в несъответствие с относимите материално правни норми, административния орган е отказал финансово подпомагане.
Предвид така развитите мотиви, настоящия съдебен състав приема, че оспореното уведомително писмо се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Предвид обстоятелството, че естеството на спора – определяне и изплащане на финансово подпомагане не позволява решаването му по същество, както и в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в съответствие с мотивите на настоящия съдебен акт.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, съда намира за неоснователно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд - Бургас, втори състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 01-2600/2746/10.05.2019 год. на Зам.
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 год. по направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)“ за кампания
2014 год., с което, „Еко Ресурс“ ЕООД е уведомено, че оторизираната субсидия е
в размер на 0 лева.
ВРЪЩА преписката на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.