РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Враца, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420102189 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от В. П. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. „***” № **, вх. **, ет. **, ап. ** против „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул.
„***” № **, бл. **, вх. ** ет. **.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2024 г. ищцата сключила Договор за
потребителски кредит № ****, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД й
предоставило в заем сумата от 1 000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 41 % и ГПР от 48.99 %.
Следвало да внесе общо дължима сума от 1 608,77 лв., като сумата включвала главница и
лихва. Впоследствие обаче ищцата разбрала, че трябва да внесе общо сумата от 2 578,77 лв.
за погасяване на кредита, като освен главница и лихва сумата включвала и такси за
допълнителните услуги – Фаст, която предоставяла право на приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, и Флекси, която предоставяла право на промяна на погасителния
план на кредита. Навеждат се доводи, че Договор за потребителски кредит № ***** е
нищожен, тъй като съдържа нищожни неравноправни клаузи Изтъква се, че ГЛП е 41 %,
като видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договорът
следва да се обяви за нищожен, доколкото съгласно установена съдебна практика противно
на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, а уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва, която към 08.04.2024 г. е била 13.79% (съответно
трикратния и размер е бил 41.37 %). Сочи се, че по този начин накърнява добрите нрави,
което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
На следващо място се изтъква, че ГПР е 48.99 %, като същият по скрит начин е увеличен,
тъй като в него не са включени дължимите допълнителни такси, което е още едно основание
за нищожност на договора. Посочва се, че в част VI от Договор № ****** е посочено, че
кредитополучателят дължи такси за услугите Фаст на стойност 450,00 и Флекси на стойност
520,00 лв. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
1
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че в настоящия случай
липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, като по този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Сочи се, че е посочено, че ГПР е 48.99
%, ГЛП е 41.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Изткъва се, че съгласно сключения между страните договор възнаграждението за
закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси възлиза общо на 970,00 лв., като доколкото
се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с него реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че с това плащане се покриват разходи, които
следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение, като се вземе предвид сегашният му размер от 48.99 %, размерът на отпусната
главница по договора в размер на 1 000,00 лв., размерът на ГЛП по договора 41.00 %, срокът
на договора от 30 месеца, и размерът на дължимото възнаграждение за допълнителните
услуги Фаст и Флекси, което възлиза общо на 970,00 лв. и е в размер на 97 % от главницата
по договора. Поддържа се, че ГПР надхвърля с много законовото ограничение по чл. 19, ал.
4 от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва, която към датата на сключване на
договора – 08.04.2024 г. е 13,79 %, респ. максималният размер на ГПР е 68.95 %. Твърди се,
че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. I, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен
Навеждат се и доводи, че допълнителните услуги Фаст и Флекси по съществото си не
представляват реално предоставена допълнителни възможност или преференциално
условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи
допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно
от това се сочи, че основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави
договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е
дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се
дължи допълнително възнаграждение. Твърди се, че услугата, описана в договора за паричен
заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. Поддържа се, че доколкото начислените в
настоящия случай такси в размер на 970,00 лв. са свързани с процедурата по усвояване на
кредита, то договорната клауза, предвиждаща тяхната дължимост, е в противоречие с
повелителните норми на закона и като такава е нищожна.
Излагат се съображения и че клаузата за заплащане на такси за допълнителните
услуги Фаст и Флекси противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Посочва се, че целта на таксите и комисионните по смисъла на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора
при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това кредиторът не
може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Поддържа се, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Навеждат се доводи, че по един нищожен договор заемателят следва да се върне
2
единствено главницата по договора, какъвто е настоящият случай. Твърди се, че всички
надвнесени суми следва да се върнат обратно на заемополучателя, тъй като са дадени по
един нищожен договор.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
прогласена нищожността на целия договор Договор за потребителски кредит № ***** от
**.**.** г., сключен между ищцата и „Профи Кредит България” ЕООД поради противоречие
със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона,
а в условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на клаузата в Част VI от
Договора, която предвижда заплащане на такса за допълнителни услуги Фаст и Флекси в
размер общо на 970,00 лв. Предявен е и кумулативен иск да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи следните суми /надхвърлящи главницата от
1 000,00 лв./: 608,77 лв. – законна лихва, 450,00 лв. – такса за допълнителната услуга Фаст и
520,00 лв. – такса за допълнителната услуга Флекси. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Признава се обстоятелството, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № ***** от **.**.***г., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1 000,00 лв., а ищецът се е задължил да
върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна
възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси. Поддържа
се, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните,
като ищецът изрично е изявил воля да сключи договора при посочените условия. Сочи се, че
договорът отговаря на всички законови императивни изисквания. Считат се за
неоснователни твърденията в исковата молба, че действителният ГПР е в различен размер от
посочения, като се сочи, че дори да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от
законоводопустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, то последица от това е недължимост на сумите, с
които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на
целия договор за кредит. Поддържа се, че в ЗПК не е посочено като изискване в договора да
бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали. Твърди се, че
двете закупени от кредитополучателя допълнителни услуги не следва да бъдат включени в
ГПР, тъй като закупуването на допълнителните услуги не е условие за сключване на
договора за кредит, нито за получаване на кредита при конкретните условия. Поддържа се,
че неправилното посочване на ГПР, дори такова да е налице, не може да се приравни на
липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица – нищожност на целия договор за
кредит, като правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е нарушено.
Посочва се, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно,
независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай че има основание за
недействителност на тази клауза. Изтъква се, че изборът за закупуване на допълнителни
услуги е изцяло в зависимост на волята от волята на клиента, като закупуването не е
задължително условие за сключването на договора, а е опционално, като заявените услуги не
противоречат на добрите нрави. Сочи се, че възнаграждението, което се дължи за
поисканите и закупени от ищеца допълнителни услуги, не може да се възприеме като такса
за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита, като допълнителните услуги,
които кредиторът е предоставил на ищеца, му дават възможности да извършва едностранна
промяна на погасителния план по кредита си, а не представляват възнаграждение за
кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита, поради което не
е налице и твърдяното основание по чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба ищецът поддържа на самостоятелно основание три въведени
твърдения за нищожност на договора за кредит и на клаузата за заплащане на допълнителни
3
услуги – противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП,
заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК и накърняване на добрите нрави, съдът приема,
че е сезиран с три отделни иска – по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК и
чл. 146 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Основанието на
иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в
исковата молба. Ето защо, след като определянето на основанието на предявения иск е
процесуално задължение на съда, то именно съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка
за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от
изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в този смисъл са и Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д.№ 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 97/08.02.2013 г. по
т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др./.
Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на
сделка, е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа
основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от
най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба
/в този смисъл са: Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, Решение
№ 106/01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 199/12.07.2016 г.
по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./, настоящият съд приема, че е сезиран с
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в условията на евентуалност
с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
От ищеца В. П. И. против „Профи Кредит България“ ЕООД са предявени следните
искове:
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с
чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ****** от ******* г. поради противоречието му със закона – чл. 11,
ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП.
В условията на евентуалност:
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на
сключения между страните Договор за потребителски кредит № **** от ****.****г. поради
заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК;
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на
сключения между страните Договор за потребителски кредит № **** от ***.**.****г.
поради накърняване на добрите нрави;
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с
чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата в Част VI от Договор за потребителски
кредит № **** от ***.***.***г., която предвижда заплащане на такса за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер общо на 970,00 лв. поради противоречието й със закона –
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
В условията на кумулативност с всеки от горните искове:
1. Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи следните суми /надхвърлящи главницата/:
608,77 лв. – законна лихва, 450,00 лв. – такса за допълнителната услуга „Фаст“ и 520,00 лв. –
такса за допълнителната услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № ***** от
**.***.** г.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № *****от
***.***.*** г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелството, че между тях е възникнало валидно облигационно
4
правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит № ***** от ***.**.*** г.
Безспорно се установява от приетите писмени доказателства, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***** от ***.**.***
г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 1
000,00 лв., със срок на кредита 30 месеца, размер на вноската по кредита – 53,63 лв., ГПР –
48.99 %, ГЛП – 41.00 %, лихвен процент на ден – 0,11 % и общо дължима сума 1 608,77 лв. В
договора е отбелязано, че при кандидатстването си за потребителски кредит, клиентът
изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т. V
„Поискани от клиента допълнителни възможности“ на договора за потребителски кредит.
Допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ е предоставена на клиента, съответно
ползвана от него към момента на сключване на договора и осигурява право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Уговорено е, че възнаграждението за
допълнителна услуга „Фаст“ е 450,00 лв. Допълнителната незадължителна услуга „Флекси“
дава възможност за едностранна промяна от клиента на погасителния му план чрез
подписването на анекс. Уговорено е, ме възнаграждението за допълнителна услуга „Флекси“
е 520,00 лв. Размерът на вноската по допълнителните услуги е 32,33 лв. и е дължима заедно
с месечната погасителна вноска по кредита. Посочено е, че възнаграждението за поисканите
и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на
договора, но се разсрочва за срока му на равни месечни вноски и се добавя към месечните
вноски за погасяване на кредита. С оглед това, общото задължение по кредита и по
закупените допълнителни услуги е 2 578,77 лв., при общ размер на вноската 85,96 лв.
По делото са приети Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор
за потребителски кредит, които уреждат всички съществени елементи от съдържанието на
договора. Посочено е, че в случай че е закупена допълнителна незадължителна услуга,
страните по договора се споразумяват възнаграждението за закупената услуга, което
възниква за кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на кредита, да се
разсрочи във времето и да се погасява като част от погасителните вноски и в рамките на
погасителния план. В чл. 15 от ОУ са регламентирани правилата относно допълнителните
услуги, които клиентът е решил да закупи, като на същия е предоставена опция да закупи
една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Съобразно
установеното в чл. 15. 1. от ОУ допълнителна услуга „Фаст“ предоставя право на всеки
закупил я клиент да получава приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна
услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на
потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД. Допълнителната
услуга „Флекси“ на свой ред дава право на пожелалия да я закупи клиент да получи правото
да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3 – арг. от чл. 15. 2 от ОУ.
По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, носещ подпис за страните, в който са посочени
характеристиките на процесния договор за кредит.
Приета е и Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение
към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити и носеща подпис за страните.
По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на
която размерът на годишния процент на разходите, като се вземат предвид и дължимите
възнаграждения за допълнителна услуга „Фаст“ – сума в размер на 450,00 лв. и за
допълнителна услуга „Флекси“ – сума в размер на 520,00 лв., е 63.15 %. Според вещото лица
общо заплатената сума по кредита от ищцата е 68,85 лв., като с нея са погасени задължения,
както следва: за договорна лихва – сума в размер на 2,15 лв., за вноска по закупени
5
допълнителни услуги – сума в размер на 32,33 лв., за лихва за просрочие на вноските по
погасителен план – сума в размер на 4,37 лв. и за такса по Тарифа /чл. 17.4 ОУ/ - сума в
размер на 30,00 лв. Съдът кредитира експертното заключение като вярно, пълно и обективно
дадено.
По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на
ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да е налице
валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря
кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тях
според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за
потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен при Общи
условия, които са неразделна част от него, и са подписани на всяка страница от страните, в
писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, с шрифт на текста не по – малък от 12, посочен е
общият размер на кредита и условията за усвояването му; посочен е лихвеният процент по
кредита – 41.00 % и условията за прилагането му – т. 4 от Общите условия. Тъй като
лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.
33а ЗПК. Отделно от това, нито се твърди, нито се установява, че е уговорено прилагането
на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, както и за размера, броя и
датите на плащане на вноските за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, посочена е и
общата стойност на плащанията, с което съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК.
Договорът съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези
плащания – чл. 7.4.1. от Общите условия, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК,
уредено е и правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото
упражняване – чл. 7. 1 от Общите условия – срока, в който това право може да бъде
упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата. Ето защо, разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК не са
нарушени и процесният договор за кредит не е недействителен и на това основание.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в каквато насока са и твърденията на
ищцата. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
6
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания.
В случая уговорените в процесния договор възнаграждения за допълнителни услуги
„Фаст“ в размер на 450,00 лв. и „Флекси“ в размер на 520,00 лв. са разходи по кредита,
които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите –
ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва
от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
В случая сумата по договора за кредит е в размер на 1 000,00 лв., а възнаграждението
за допълнителните услуги – 970,00 лв., т. е. почти колкото главницата. Възнаграждението за
допълнителни услуги не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от
48.99 %, въпреки, че е включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за
допълнителна услуга подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по
кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително
възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите. Ответникът-кредитодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на
отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността за възприемане от страна на
потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на
кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите, без
да включи в него значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги.
По повод преюдициално запитване от страна РС – София е постановено Решение на
СЕС по дело С-714/22 от 21.03.2024 г., в което на поставения въпрос „Следва ли чл. 3, буква
„ж“ от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
уговорени към договор за потребителски кредит, като тези за такси за възможност за
отлагане и намаляване на вноски, представляват част от ГПР по кредита?“ е даден отговор,
че „разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането
му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3,
7
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.“ В настоящия случай съдът приема, че
невключването на разходите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в оповестения ГПР има за цел
именно да прикрие действителните разходи по кредита. Същевременно няма данни за
индивидуално уговаряне на клаузите, каквито не могат да се почерпят от самия договор,
който е сключен при общи условия и е очевидно типизиран. Следва да се посочи, че СЕС
последователно поддържа в практиката си /т. 90 от решение по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит
България/ и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на
потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране
на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит
България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително
трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да
поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият
размер“ на кредита според понятието по-горе).
Предвид всичко гореизложено, следва да се приеме, че посоченият в договора между
страните годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, определен
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, което налага изводът, че
в договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР. Очевидно посоченият в договора
ГПР не съответства на действителния ГПР и противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване
на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК води до неговата
недействителност.
Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се възприема буквално, а именно – при
посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК (така и определение № 60451 от 03.06.2021 г. по
гр. д. № 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 2449 от 16.05.2023 г. по в. гр. д. №
87/2022 г. по описа на СГС, решение № 4067 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № 9689/2022 г. по
описа на СГС, решение № 3609 от 04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049/2022 г. по описа на СГС,
решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826/2022 г. по описа на СГС, решение №
3764 от 11.07.2023 г. по в. гр. д. № 10944/2022 г. по описа на СГС, решение № 3868 от
13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на СГС, решение № 874 от 22.02.2023 г. по в.
гр. д. № 13474/2022 г. по описа на СГС и др.). Нищожните клаузи, съответно неспазването
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, не могат да
бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя
съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски
договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от
Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и доставчиците биха продължили да използват
посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни,
договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че
8
да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици.
Поради гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание по чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като съдът
прогласи за нищожен договора за потребителски кредит, сключен между страните.
Предвид уважаването на главния иск, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалните искове, поради което съдът не дължи произнасяне
по тях.
С предявяването на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално
право и в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, а именно съществуването на вземания в негова полза, както
следва: 608,77 лв. – законна лихва, 450,00 лв. – такса за допълнителната услуга Фаст и
520,00 лв. – такса за допълнителната услуга Флекси по Договор за потребителски кредит
№ ***** от ***.**.*** г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. В настоящия случай, както вече беше изяснено, следва да се приеме, че
Договор за потребителски кредит № ***** от ***.**.*** г. е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При тези съображения подлежаща на връщане
по силата на чл. 23 ЗПК е само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихва или
други разходи по него.
Предвид гореизложеното следва да бъде уважен и предявеният от ищцата иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи следните
суми /надхвърлящи главницата/: 608,77 лв. – законна лихва, 450,00 лв. – такса за
допълнителната услуга „Фаст“ и 520,00 лв. – такса за допълнителната услуга „Флекси“ по
Договор за потребителски кредит № ***** от ***.**.*** г..
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищцата, която на основание
чл. 83, ал. 2 ГПК е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради което не е
сторила такива. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата
държавна такса по двата иска в общ размер на 166,30 лв. /103,15 лв. по първия предявен иск
и 63,15 лв. по втория предявен иск/ по сметка на Районен съд – Враца.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 31.05.2024 г.,
упълномощеният от ищцата адвокат Л. Б. е предоставила безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде заплатено на адв. Б. от ответното
дружество.
Същото се определя в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът
определя възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това в полза на процесуалния представител
следва да се определи възнаграждение за представителство в размер на 400,00 лв.
Доколкото възнаграждението се определя от съда в минимален размер, то
неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на същото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № ***** от ***.**.*** г., сключен
между В. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „****” № ***, вх. **, ет.
**, ап. **, и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, бул. „*****” № **, бл. **, вх. **, ет.**, поради противоречието му със
закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. ******* ул. „****” № **, вх. **, ет. **, ап. **, НЕ ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „**” № ***, бл. ***,
вх. **, ет. **, следните суми по Договор за потребителски кредит № ***** от ***.**.*** г.:
608,77 лв. – законна лихва, 450,00 лв. – такса за допълнителната услуга „Фаст“ и 520,00 лв. –
такса за допълнителната услуга „Флекси“.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност от В. П.
И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. „******” № **, вх. **, ет. **, ап. **,
против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***” №**, бл. **, вх. **, ет. **, искове, както следва: иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните
Договор за потребителски кредит № ***** от ***.**.*** г. поради заобикаляне на закона –
на чл. 19, ал. 4 ЗПК; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***** от
***.**.*** г.. поради накърняване на добрите нрави и иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на
клаузата в Част VI от Договор за потребителски кредит № ***** от ***.**.*** г., която
предвижда заплащане на такса за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер общо на
970,00 лв. поради противоречието й със закона – чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***” № **, бл. **, вх. **, ет. **, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца
държавна такса в размер на 166,30 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****” №
***, бл. ***, вх. **, ет. **, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б., адрес на кантората: гр. ***, ул.
„****“ № ***, ет. ***, офис ****, сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10